Сетих се с един приятел как правихме Мъртво море у коритото на чешмата им. Конфискувахме от нас половината налична сол, и от тяхната също. Идеята бе да лежим по гръб и да четем вестник. Това от учебника по география. После си обърнахме джобовите за стотинки и купихме още един пакет. После прежалихме по две яйца за още два пакета. Мисля, че проблема е бил, че не сме можели да плуваме по гръб. После се плацикахме, и надвечер, да заличим следите, изпуснахме коритото. Е да, ама майка му направила една вада до табла с пипер, да не се хаби водата от миене. Та тоя пипер за една седмица пожълтя, после изсъхна и после батко му го издъни.
- Публикувана: 13 фев. 2010, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 март 2010, 11:59 ч.
Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV
Табатон, беше май рали състезател - италианец , но не помня друго.
...
...
А така
моите всички, като започнеш от тати, лека му пръст, минеш през първата и втората законни радости
и завършиш с трите отрочета са неосъществени състезатели 
само името Табатон помня, защото дъъълго време на вратата висеше един плакат и назидателно - наставнически набиваше в главите ни нещо от рода на: "Всеки не е Табатон, а и той се състезава само на пистата!"
мъртво море не съм правила, но брат ми е почиствал колата с олио за да лъщи като западните
Фунийките с крем и аз помня, как иначе! 
Но захарния памук харесвах повече.
Стрелбищата и блъскащите колички подминавах.
И до сега имам страх от тях.
Обаче си спомних за едни сиропи, които вече никъде не виждам.
Да видим, дали ще успея да обясня.
Сипваха се с черпачета и се разреждаха с газирана вода.
Умирах за шоколадка.
Но захарния памук харесвах повече.
Стрелбищата и блъскащите колички подминавах.
И до сега имам страх от тях.
Обаче си спомних за едни сиропи, които вече никъде не виждам.
Да видим, дали ще успея да обясня.
Сипваха се с черпачета и се разреждаха с газирана вода.
Умирах за шоколадка.
Calathea, това още съществува във Варна 
Като дойдеш ще те черпя едно шоколадче, а ако искаш бомба или мента
Като дойдеш ще те черпя едно шоколадче, а ако искаш бомба или мента а аз предлагам сладолед от жаби
да ви не стане нещо, ей. това е сироп зелена ябълка от онези машинки с бъркалките
към обяд и по-късно не прилича на сироп, а на зелен скреж Цитат
а аз предлагам сладолед от жаби
Ама да ви имам цветущите имена на какво ли не!
Ако знаете с какво се забавлявах досегааа-пусках ви никовете в Гугъл, ама вие сте виновни-търся ви ликовете
И като сте заформили пак кулинарни лирически отклонения, а и за да не ми изтрият поста, я кажете, вашите майки правили ли са сладки с това?
Ели,мила-Жаба няма да пипна,освен с крак!
И на Лунапарк не се качваме с Гуди,щото връщаме...
Ама ти се радвам-не само на нарисуваните магнолии,но и на курабийките.
ПС.На плажа на Галата преди 25 години спечелих стругована купа за "Най-слънчева усмивка".Така изглеждам.Поне отвън.
И на Лунапарк не се качваме с Гуди,щото връщаме...
Ама ти се радвам-не само на нарисуваните магнолии,но и на курабийките.
ПС.На плажа на Галата преди 25 години спечелих стругована купа за "Най-слънчева усмивка".Така изглеждам.Поне отвън.
Преди години баба ми на село правеше мьтеница.Това е нещо като айрян и през лятото беше трепач да се пие на жегата.Имаше си машина ,с която го правеше.Нещо като полуавтоматична пералня ,точно така изглеждаше .Баба ми и казваше на машината ,Буталкя 
В нея се слагаше млякото и се биеше докато не се отдели маслото.Не знам прави ли се още такова нещо някьде,ако се сещате какво е?
В нея се слагаше млякото и се биеше докато не се отдели маслото.Не знам прави ли се още такова нещо някьде,ако се сещате какво е? 
Едно майче в родилния ми разказваше, че така правели маслото - айрян в пералня Роса /открих, че я има и в съвременен вариант/ . Някъде до Девин живееше, имали животни и си произвеждали всичко сами.
Хъ, безмървен съм през това инженерно решение. От прясно мряко се добива масло.
Иначе приципът е, че микроскопичните капчици масло са малсо по-леки от млякото. При завъртане, в резултат от създаденото нарягане, вследствие центробежната сила, тая разлика все едно се увеличава и това избутва частиците масло нагоре. Там на повъпхността се отнемат с лъжица. Такова масло жълтее на цвят, но е чудно на аромат и вкус.
В такава пералня се стирилизилат буркани със зимнина, но трябва много да се внимава с превключвателя, да не пуснете перката на дъното да се върти.
Иначе приципът е, че микроскопичните капчици масло са малсо по-леки от млякото. При завъртане, в резултат от създаденото нарягане, вследствие центробежната сила, тая разлика все едно се увеличава и това избутва частиците масло нагоре. Там на повъпхността се отнемат с лъжица. Такова масло жълтее на цвят, но е чудно на аромат и вкус.
В такава пералня се стирилизилат буркани със зимнина, но трябва много да се внимава с превключвателя, да не пуснете перката на дъното да се върти.