За любовта

Ще отговоря на втория ти въпрос.
Свободният избор е свят.
Това че някой не му харесва,чувства се наранен,обиден, отчаян вече не е твой изобр,а негов.
Той е решил така да се чувства и вменява усещане за вина.
Създадени сме да можем да избираме,да имаме право на свободен избор,няма правилен нито грешен такъв,сърцето казва какво.
Чувството за вина е излишно.
От него няма никакъв смисъл.
Ако на някой нещо не му харесва и те кара да се чувстваш виновна означава че той не обича себе си,следователно и теб.

Рени, разпознавам едно отминало себе си в твоите сегашни терзания... 

Стигнах до същите изводи и осъзнах ... ако аз съм щастлива и излъчвам щастие как ли ще се отрази на детето ми, което инстинктивно ми подражава във всичко и копира настроенията ми даже - най-правдивото огледало, което можеш да си представиш.
Дай си на себе си каквото ти е необходимо и забележи как твоята увереност, удовлетвореност от живота и добро настроение се предава на околните. Това веднага ще се отрази и на детето ти, променя се като докоснато с магическа пръчица.
А любовта ти към него става по-зряла и по-осъзната някак...

 
Los Del Rio, по въпроса за вината - 100% съм на същото мнение. Врях дълги години в този казан,    докато го проумея, че е точно така.    
 

Притча "Любовта и свободата са крила на една и съща прица" от блога на Gloxy-Floxy   

http://prit4ite.blogspot.com/2010/03/blog-post_31.html

Ще копирам едно нещо, което съм писала (ей така, за споделяне с компютъра ), сякаш да ти отговоря на темата. Няколко дни, след като си я пуснала.
 

Любовта. Тази така неизчерпаема дума, пронизала вековете, оставила светла диря след себе си, по която сякаш вървим… но не съвсем. Все едно вървиш по горещия юлски морски пясък и усещаш как се провира между пръстите ти, как пари петите ти, усещаш как на сянка е приятно хладен, а на слънце – непоносимо жегав. Усещаш всичко това, но не знаеш върху какво всъщност стъпваш. Знаеш, че го има под нозете ти, но дори за миг не предполагаш колко хилядолетия са събрани там, под теб. Как всяка песъчинка има собствена история, собствен път, извървян, за да стигне до мястото си под слънцето. Всяка песъчинка, била част от живо същество или пък не, носи някакъв заряд, събиран толкова много време. По същия начин любовта събира милиарди опити сред нас. Години, години наред всеки човек, имал щастието да я изпита, е допринасял за това нейно титаническо величие. Всеки опит, всяка скръб, всяко щастие и нещастие, всяка усмивка и сълза са записвани във великите дневници, които любовта си води. За да може всеки път, щом изгрява пред някого с цялата си мощ, да му се струва единствена и неповторима. За да има сили да бъде различна за всеки от нас. За да има опита да показва на всеки по нещо ново и така да записва отново и отново в своите дневници.
Онази, Истинската любов – която е отражение между всеки един от нас. Не само любовта между мъж и жена. Любовта между майка и дете, между брат и сестра, между нас и непознатите хора, които срещаме на всеки ъгъл...
Нека да не я подценяваме. Нека я открием в себе си и да я раздадем на другите. Тя няма да свърши. Веднъж открита в нас, тя ще породи вечен извор, от който можем да пием винаги, когато имаме нужда. Нека се опитаме да я запазим, щом веднъж сме я открили. Нека подхранваме този извор и любовта, която извира от него, защото тя е най-важната храна за нашата душа. Душата ни без любов би била като цвете, изоставено в саксия, без да бъде поливано. Би била като опустошен остров, останал без живинка сам-самичък насред океана. Би заприличала на стара, износена риза на гърба на бездомник, просещ милостиня. Без най-основната съставка, нужна ни за нашето оцеляване, ние ще сме голи и боси. Защото ние сме изтъкани от любов. Само че повечето не го знаят.

Рени, нямам какво повече да добавя, отговорите на Los Del Rio и fastuche са чудесни! (дори аз трябва да си ги напомням от време на време  )


Green dream, много ти благодаря за чудесния линк и притчата! (харесах си доста неща оттам  )


September, чудесни записки си споделяш с компютъра!  Наистина ние сме изтъкани от любов и тя е най-голямата сила, с която разполагаме. Щастието се гради на любовта, както и нещастието - на липсата от нея.
Човек, който е отчужден от обществото, злобен към всички и всеки - е бил лишен от любов в детството си - до толкова сме зависими от любовта, но "повечето не го знаят".


white s., обожавам да наврека дреха на любимия! 


armira,  но и това не всеки го знае. Момичетата, които искат да бъдат отрупвани с диаманти; мъжете, които го правят и така си мислят, че показват любовта си... Да, и това е вид любов, но ако се измерва само в това, зад материалното обсипване липсва малкото - каква любов е!

Green dream, ще копирам една от притчите, които ми харесаха в дадения от теб блог (предпочитам да копирам, защото не всеки по една или друга причина отваря линковете)


ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА


Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
-Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
-Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
-Защо?
-Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
-Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
-Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
-И станах!-гласът на жената предателски трепнал.
-Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
-Пусни ме, моля!
-Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
-Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.


http://prit4ite.blogspot.com/2009/12/blog-post_28.html

Благодаря ви   

Здравейте, Любими мои Съратнички и Съратници на и за Любов 

Не помня дали съм виждала в темата ни този стих, но буквално изгря в главата ми и искам да ви поздравя със силните думи на "адашката"   
Любов - Надежда Захариева

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

  В другата тема, като коментирах се сетих, за любовта като сливане и енергийно изравняване.
Как се справяте и оставането като личност, сс съпротивлениато срещу претопяването на личността.
При мен винаги е борба. Въпреки, че връзките ми се водят хармонични, няма две еднакви личностти. И добре че е така, но....

Страхотен стих! Благодаря! 


Аз не го усещам като изравняване, а преливане на енергиите: моята в неговата, неговата - в моята  Сигурно всеки по различен начин усеща, интересно 
  Честно казано - не знам как се справям. Не усещам такова съпротивление или поне не силно, за да ме накара да го усетя. Потапям се. Знам, че аз не съм същата, каквато съм била преди да срещна този човек; знам, че няма и да бъда същата, ако един ден не съм с този човек. Но потапянето в любовта и усещанията ми с него ме грабва до степен, в която не мисля за себе си, а за нас. Аз вече не съм аз, аз съм ние.  Има претопяване, но дотолкова имам доверие на човека до мен, че знам, че няма да загубя личността си. Някак си... той не ми я отнема, само я променя по начин, който ми харесва! 

Аз не се справям и всъщност не мисля че това може да се контролира. От едни хора получавам енергия, на други само раздавам от собствената.
Ако проумея че последното не ме устройва, просто се оттеглям.

Говорим за онова, истинското чувство на любов, нали
И сливане, и преливане... Много добре сте го казали. Аз съм от части инат (от много големи части ) и трудно позволявам да промени някой енергията ми, тоест да промени посоката и вибрациите й може би. Но го направих за Един Човек. Ясно, както повечето от вас са направили. Е, ние още водим "борба" за надделяване над енергиите , но точно в тази борба си мисля, че се състои сливането и преливането и в един момент, въпреки, че и двамата не усещат, те са се напаснали така, че трудно могат да живеят без присъствието на другия.
Поне аз така се чувствам.

 

О, много ми хареса формулировката "сливане на енергии"  

Само думата "борба" в контекста на любов, не ми звучи.
Прочетох една изключителна книга "Раздавачът на щастие" от Лаура Ескивел, препоръчвам я горещо...
и нямам търпение да започна да я препрочитам, в нея има много любов, много живот, много енергия, много ситуации и много полезности

Затова сложих кавичките на "борба" Не е борба. Просто ... напасването на енергиите понякога го оприличавам на борба Всичко - в кръга на майтапа (почти всичко)

  то и на мен не ми харесва , ама.... 
Всъщност по скоро винаги съм нащрек. Аз съм от хората, които се сливат с отсрещния човек при всяка връзка. И част от мен сигнализира, да не се изгубя или претопя, та често следва бурна реакция.