
Ама,че тема подхванахме.........

а аз имам сърце за всичко. 
Как е тумбачко?


.оставих го без коментар.Изчаках да си тръгне и всичко мих и бърсах с белина( ако незнаете тези гъбички може да се заразиш дори само с хващане на дръжката на тоалетната, ако болния е ходил преди това и не си е измил ръцете).Сега смятам следващия път като я вика да гледа малката, да я пита дали не е хванала п......и въшки или някоя краста
.то пази боже не е за смях, ама явно аз от безсилие вече натам ме избива.Явно много мълча
Пак полудяха тези наши мъже. Да ви кажа и моичкият е в немилост вече 2 месеца. Онзи ден пък ми съобщи, че отива в София на сбирка на курса!
Така се ядосах в началото, не стига че парите наоследък стигат за сметки и храна, ами сега ще тръшне поне 300 лева за да отиде и се върне, а аз патицата все да правя икономии си стоя у дома, само през деня на някое кафенце да седна. Последното ни ходене беше края на юни в Лондон, след това като родих една вечер с него и Лора седнахме на една пицарийка пици да хапнем и вярвайте това са ми нощните излизания. Никъде другаде не сме ходили, а как ми се ходи самооо
Та съм му казала, че ще кажа на наши приятели, ако тръгнат скоро на някъде за уикенда да ни се обадят, отивам че и с 2-те деца и хич и не ми пука ни за пари, ни за нищо 


това е до имунна система най- вече 

хихих

То човек в тази криза незнае какво по напред да спасява.
Пак полудяха тези наши мъже. Да ви кажа и моичкият е в немилост вече 2 месеца. Онзи ден пък ми съобщи, че отива в София на сбирка на курса!
Така се ядосах в началото, не стига че парите наоследък стигат за сметки и храна, ами сега ще тръшне поне 300 лева за да отиде и се върне, а аз патицата все да правя икономии си стоя у дома, само през деня на някое кафенце да седна. Последното ни ходене беше края на юни в Лондон, след това като родих една вечер с него и Лора седнахме на една пицарийка пици да хапнем и вярвайте това са ми нощните излизания.
То ни да помолиш за помощ, нито да не помолиш.
И така...

Той инат, ама и аз.
Нито се е обаждала после, нито я вълнува какво става. Лошото е, че натоварих моите родители с проблемите ми и те се притесняват. Искат да говорят с Калин, но аз не им позволявам. Разбирам ги, че им е болно, защото страдам, но се радвам, че уважават мнението ми и не се бъркат.
,да ти казвам ли пак как се възхищавам на силата и духа ти.