Февруарските бонбони броят подаръци милиони!

Хаха, ми аз взех жълтата, няма как, на розово ще пишеш

Exx,маймункиии,нямам нужда от навиване,аз вече съм се пренавила като швейцарски часовник

Теди,нямам понятие кога приблизително ще ходим.Първо трябва да минем един курс по италиански.Всъщност само това ни забавя. В тая връзка аз пак да питам: някой да има представа колко горе-долу струват езиковите курсове? Поне като циганета да говорим италианския-пак е берекет
Мисля,че до една година ще трябва вече да заминем.Знам,че това е дълъг период,но трябва и да посъберем парички,че не можем бедни кат` църковни мишки да тръгнем.
Нямам и представа дали ще отидем и на моренце / т.е. на нац. среща/ тази година именно поради тази причина.А толкова го чаках....
Е па ако ми дойдете у Свицерата /както звучи на италиански/,такива разходки ще му ударим,че няма да имаме нужда от фитнес.Там поне планини и поля колкот` искаш Като изкачим веднъж Монте Бре и повече няма да искаш да видиш планина

 

Ей това е и за мен истината.

Не искам да осъждам ничий избор, всеки си е направил сметката кое е по-добре за него според собствените си приоритети.

Живяла съм в чужбина като дете, нищо не ми е липсвало, била съм с родителите си, сред много българи. И въпреки всичко безумно ми липсваше страната ми, хората в нея. От този период ми е останало, че когато изляза извън България, се разболявам. Буквално. Оправям се, след като мина обратно границата. Вероятно е чисто подсъзнателно. И вероятно бих могла да го надмогна. Но дали си заслужава, не знам...

За нас и нашия избор. Не сме най-богатите, не сме и най-бедните. Справяме се. Може би бихме се справили и навън, но корените ни са май много дълбоки. Говорили сме си с мъжа ми не веднъж, имали сме възможност да заминем и преди да сме заедно, и сега. Не ни влече. Предпочитаме да се опитаме да осигурим бъдещето на децата си тук, в България, и именно тук да ги научим да бъдат добри българи (пък дори и бедни), а не потомци на емигранти (както казах - нищо лично, не визирам абсолютно никой, това е просто наше мнение).

Парите едва ли са най-важното (вероятно това е така и за всички вас).

Сигурността... знам ли, аз съм фаталист и смятам, че каквото ти е писано - ще се случи, и с бягането в чужда страна едва ли ще го промениш.

Образованието - ако детето иска да учи, винаги ще се намери начин да му помогнем - тук или в чужбина - това вече ще е негов избор.

Здравепогазването - доколкото съм чула и чела - навсякъде по света ще ти обръщат повече внимание, ако си плащаш. Дали ще е и по-качествена услугата - въпрос на късмет.

За битовите неуредици в България сте прави. Има какво да се желае в тази насока. Но то едва ли ще се промени, ако всички забегнем нанякъде.

Не мога да претендирам, че ще променя цялата държава, но правя и се опитвам да правя малкото, което зависи от мен - спазвам законите, спазвам моралния кодекс, надявам се да успея да науча сина си да бъде Добър Човек и Българин. Дали това е достатъчно - не съм аз, която може да каже, Господ вижда всичко и оценява.

Но в едно съм сигурна. Ние оставаме. Тук сме си на място, тук се чувстваме уютно, тук са роднините и близките, които не искам да загърбвам, тук е Витоша, която ме поздравява всяка сутрин и просто обикновените хора - кой сърдит, кой тъжен, кой щастлив и весел - с които се срещам всеки ден. Те са си мои, те са моят свят и не искам да ги заменям с друг.

Рися
направо ме    

мрм,  !
Теди, и на мен ми е много интересно, когато някой каже:"Българите сме такива."
Аз също съм българка- винаги съм ползвала кошчето за боклук, два пъти годишно чинно почиствам около блока презервативите, които някой хвърля от балкона си, гледам да пресичам винаги на зелено, защото имам деца и трябва да съм за пример. По тази причина вече си псувам само под нос и не нося шило, за да дера спрелите на рампата за колички автомобили. Преди няколко години на Златни пясъци вдигнаха колата на майка ми- единствената с варненска регистрация сред цяла редица софийски коли. На наказателния паркинг се оказа, че колите там са само с варненски регистрации. Ами, явно Златните вече са зона забранена за варненци, освен като обслужващ персонал, така че вече ходим на Дружба. Всяка година започвам да пестя от началото на годината за данъка на апартамента- тази година ще е 200 лева, не са много, но конкретно нашият семеен бюджет го натоварват, така че пестя и гледам да ги платя преди юни, за да ползвам 5 процента отстъпка- 10 лева.  А някои имат палати, дължат милиони, без държавата да смее да си ги вземе. Ето Лилинце-пиленце опищя света, ни данъци плащала, ни авторски права, а същевременно не може да се пенсионира, горката, не за друго, а защото няма осигурителен стаж. Жива да я ожалиш! Хайде, ще спомена с добра дума и града в който живея- най-добрият град за живеене. Наскоро една от приятелките ми във ФБ предложи да го кръстят Тимландия и без това навремето се е казвал Сталин, няма да му е за пръв път. Нека ме попита някой как в 21 век една групировка може да си купи град и да кара кмета му да и играе като панаирджийска мечка, а половината население да ръкопляска- и аз ще му покажа любимата си Варна, която все повече прилича на мафиотско Чикаго и все по-малко на града от спомените ми. Най-много мразя да ми казват;"Абе, мафия са, ама колко неща направиха за града." Аз имам 2 момичета. Ако, недай Боже утре едната я направят проститутка в Италия, а другата наркоманка, хич няма да ми дреме, че част от тия пари са се върнали в града, за да бъдат изпрани с една алея и няколко фалшиви палми на Втора буна. Не ми е все едно откъде идват парите, не ми е все едно и къде отиват.
Отклоних се много от това, което исках да кажа, а то беше- аз съм българка и не правя това, но онези, които го правят също са българи. Мисля, че промяната трябва да започне от конкретния човек и правя каквото мога за да науча децата си на това, което за мен са прости правила за живот в обществото.  Но не смятам да си затварям очите.Тази държава ИМА закони, но няма кой да ги прилага.
 България на 3 морета и опълченците на Шипка са хубави неща, да. Но ако религията е опиумът на народите, историята е опиумът на Балканите. Не трябва да я забравяме, но и би трябвало да намерим с какво да се гордеем в ежедневието си, а за съжаление тези неща са много малко. Все си мисля, че сме орисани като в Библията да се лутаме, докато и последният, помнещ робството не умре, което означава, че нашето поколение ще живее скотски, за да е добре евентуално следващото.
Само ще кажа, противоречейки на всичко горно, че поне имам късмета да живея в интересни времена, не бих понесла животът ми да е само Макдоналдс и LOST и да не мога да намеря на картата друга държава, освен собствената си.

Привет и от нас,
Първо да поздравя всички дечица,които навършиха 1 годинка последните дни.Да са живи и здрави и много послушни!
Честит 3 ти март на всички!
Хубава тема сте подхванали в тон с празника Мнението ми е като на Мечи

Много добре казано.Аз също много си обичам родината ,затова и си идвам всяка година.Дори никога не съм си мислила да ходя да живея на друго място.Просто така се случи,че мъжа ми е от тук и в момента живеем извън България.Разликата е огромна между двете държави.И не става дума за материални неща.Много неща вече и в България се правят,строи се дори по хубави сгради и хотели от тук.За заведенията пък да не говорим.Тук са като България през 80те.Съвсем сериозно.Няма такива хубави виенски сладкарници и кафенета,нови и уютни.Масите на всякъде са стари и дървени,по дискотеките стари дивани с дупка,в центъра на столицата
Но става въпрос,че всичко друго е уредено и наистина човек няма за какво да се ядосва.Няма бюрокрация,има закони,системата е направена така,че отиваш и си вършиш работа някъде за 2мин и всички са много любезни.Много са още нещата,но не искам да се впускам в подробности.Много ми се иска и на мен един ден България да стане нормална държава със закони.Само,че си мисля как ще стане така,че хората да си променят държанието и когато влеза в магазина да си напазарувам,касиерката няма за малко да ме набие,че няма дребни или точно да и дам и .тн.А иначе престъпления има на всякъде,не само в б.г.С тази разлика,че се наказват.На всякъде човек трябва да е нащрек,а когато става дума за децата ни,лично аз мога да се доверя на много малко хора....
Фокси успех ти желая.Мисля,че нищо не губите,ако отидете и пробвате.Пък ако се окаже,че не е това,което сте очаквали пътят назад винаги е отворен.Няма какво да губите.

Хайде мацки събудете се , срамота е 9 часа да няма никой 

кафето е от мен 

Момичета, разчувствах се, че сте подхванали такива тема, макар и да е от онези теми, които могат да разбунят духовете.
Ние имахме няколко възможности да заминем в чужбина, но решихме да останем тук, да се опитваме да живеем  честно и да се постараем децата ни да порастат добри и достойни българи в България.

Много е лесно да се каже, че държавата не прави нищо за теб. А ние какво правим за държавата? Гласуваме?!?
Познавам достатъчно хора, които живеят и работят в България, не лъжат, не крадат и не мързелуват, всеки лев е изкаран с честен труд и не мизерстват, а просто са се постарали да направят всичко възможно, за да живеят приличен живот.

Манталитетът не се променя за 10 години, моето мнение е, че трябва да изтече доста вода, за да се променим. Лесно е да се гледа на нещата само от позицията на съдника и да искаме, искаме, искаме.

Типичен пример за българския манталитет сме и всички ние в някаква степен/наистина не ме разбирайте погрешно, нямам нито желание, нито намерение да се опитвам да обидя някого/. Когато възникне някакъв проблем с някоя от нас, всеки се втурва да коментира и да дава акъл. Освен желание да помогнем, това е израз и на вроденото сеирджийско у нас, да изкоментираме, да сдъвчем, да пооплюем.


По въпроса за здравеопазването - ми и този въпрос е спорен в някаква степен. Гея, ти самата си е оплаквала доста от отношението на немските лекари, че не си дават зор, че като заведеш болно дете, ти казват" Ще му мине без лекарства".

И аз самата често  повтарям тъпи клишета като "честен данъкоплатец" и "как може така някой да говори и да се държи, нали ние му плащаме заплатата с нашите данъци", нямам какво да кажа. Реално погледнато, в момента и ние харчим парите на данъкоплатците, като си седим в къщи и получаваме майчинство от държавата.

И колкото и да възхваляваме чужбина и чужденците, те си се държат като прасета като дойдат у нас, напиват се, ходят по проститутки ромки, бият се, нападат полицаи... Ми явно не опира до манталитет, в чужбина също не всички са прекрасни, мили и любезни, просто там наистина имат страх от държавата и властта, а тук чувстват,че могат да си позволят да му отпуснат края.

Постът ми стана дълъг и скучен, . Фокси, това не е упрек, че се каниш да заминаваш,нормално е всеки родител да иска да осигури най-доброто и сигурно място за живот на децата си.
Просто аз съм избрала да остана тук, да дишам мръсния софийски въздух през седмицата, чистия витошки - през почивните дни, да се опитвам да отгледам и възпитам детето си добре, доколкото мога .
И ще си се оплаквам от държавата, това е мое конституционно право и няма да спра да се опивам да променя поне една малка частичка от нещата, но ОТТУК.

Добро утро

До вчера си мислех,че ви занимавам с глупости,но се оказа,че явно такъв разговор ни е бил нужден,за да се осъзнем колко много значи България за всяка една от нас.И за мен означава много..означава всичко и... Рися,поста ти е страхотен! Доста се замислих върху него и се оказа,че всичко това подсъзнателно го разбирам.Но все пак не пречи да опитаме.И аз ще тръгна с много страхове,много въпроси,много сълзи..все пак целия ми живот е минал в България.Между другото специално това,което си казала за образованието, е точно така.Моята цел не е да изуча задължително децата в Швейцария.Повярвай ми,ако имаше там БГ училище щяха там да учат.За съжаление обаче доколкото разбрах такова има само в Цюрих и вероятно ще го закриват,защото нямало достатъчно деца.Българските майки там нямали желание да записват децата си в бг у-ще.А аз толкова искам...Държа на всяка цена където и да отидем децата ми да знаят от къде идват.Да знаят България и да се радват,когато се прибират ВКЪЩИ.Защото за мен ВКЪЩИ е именно България и едва ли някога ще мога да нарека което и да е друго място по тоя начин.
И мен ще ме гони носталгията.Много! Знам,защото се познавам достатъчно добре.Защото именно поради тази причина досега не съм искала да заминавам да живея извън България.
Това за мен се превръща в трудна тема.Трудна,защото имам една мъъъничка бучица в гърлото,която вероятно винаги ще си стои там. Много ме  е страх,момичета! Не защото няма да се справим,ами защото тия спомени винаги ще са в съзнанието ми.В товаотношение Боян е по-твърд и се надявам да ме вади от депресията,в която със сигурност ще изпадам понякога.На него разчитам и тази мисъл ме успокоява.Радвам се,че ще съм с него и с децата,с най-важните ми хора в живота..
Ние с Боби мислихме дали евентуално можем да отидем там само ,за да поработим известно време,да посъберем парички и да си купим някое малко жилище тук.Никой нищо не знае.Не знаем какво ще ни се случи там.Затова аз тая някакви надежди,че някой ден ще се върнем.И се надявам дотогава България да излезе от това окаяно положение.Наистина го желая.Пък и все се  успокоявам,че все пак Швейцария е близо и когато отидем там ще ни е по-лесно да се ръщаме.Или да каним гости...

Момичета,не приемам нито един защитаващ България пост за упрек към мен.Напротив.Аз мисля по същия начин...

Ха,току що Боби ми се обади,че тази вечер пак  ще работят в София и може би това ще е за последено.Отново се говори за съкращения или закриване на пловдивския филиал на фирмата...То всъщност беше ясно.От половин година им бавят заплатите с по 2-3 месеца...Вече наистина незнам какво да кажа...

Фокси,   Далеч съм от мисълта да те осъждам за решението ти - в края на краищата, това е твоят избор, и сигурно е най-правилният за вашата ситуация. Нямам представа как щях да мисля, ако бях на твое място, затова и не искам да ти давам акъл, да те осъждам или хваля. Всеки сам решава за себе си. И най-вече за децата си и тяхното бъдеще. Нали всичко правим за тях   Просто се опитах да представя позицията на нас, оставащите. И то не на тези, които не заминават, защото нямат възможност (аз съм на мнение, че ако искаш нещо, ще се постараеш да го постигнеш, а не да мрънкаш, че не можеш), а на тези, които не желаят да заминат.

Пъсъ. Извинявам се за може би рязкото си и емоционално изказване от снощи, наистина не съм искала да засегна никого. По принцип нямах намерение да се включвам в темата за останали-емигранти (нея и тази софиянци-провинция вече ги избягвам, боли ме от такива теми). Просто като се прибирахме вчера от Патиланци, пуснаха по радиото "Моя страна" на Емил Димитров. И до ден-днешен не мога да слушам тази песен, без да плача. Тази песен направо ме срива емоционално.

Пети, по въпроса за здравеопазването - оплаквам се от тях, защото тук е трудно да намериш алтернатива - не можеш да си платиш, не можеш да кажеш тоя искам да го сменя, защото не си върши работата, но например можеш да се оплачеш за мобинг и всеки един ще те подкрепи, защото някой видиш ли има лошо отношение към теб, понеже си чужденец. В България можеш да откриеш лекар, за жалост плащаш и така получаваш каквото искаш. Аз тук плащам невероятни осигуровки и всичко ми е сравнително безплатно и уредено. В България се плащат и въпреки тях, отново се плаща. Ами не е много правилно.
По въпроса за чужденците в България - как да се държат добре, като те знаят, че могат да се насерат /без извинение/ и никой да не ги пипне с пръст, по простата причина, че няма закони.
Ще кажа само нещо простичко - една вечер, някакви деца ритаха кофа за боклук. Полицията дойде на 5-тата минута В България съм се обаждала за купон в 3 през нощта и ми обясниха - кмета отмени вечерните часове за шума Е какво е това? Своеволие? Угодничество? За да може да дойде тогавашния премиер другаря Пергишев, да кара мотор в насрещното движение на магистралната отсечка и да слушаме метал концерт до сутринта Е как да спазват другите правилата, като този дето е на върха на държавата си прави каквото си иска
Рися, това е песента, която и мен ме събаря емоционално. Да не говорим, че винаги по състезания, когато има българи, видя български флаг или чуя българска песен, плача...

Добро утро!

Аз не съм чела и писала отдавна, е, за мен 1 седмица е отдавна де, толкова съм свикнала с вас, но миналата седмица нямах сили за нищо, както казах и на Деси, все нещо имам да свърша, все нещо правя и накрая все толкова работа имам, а съм уморена все едно съм прекопала 2 дка лозе, мислих, мислих, на пролетна умора ми избива

Дани, прочетох за дядо ти, моите съболезнования, знам как се чувсташ, знам и какво има предвид баба ти и моята е така, а са били женени 64 години...

Деси, вчера прочетох какво си ми писала във ФБ, точно 1 мин. след като беше излязла, приспивах дребсън, с удоволствие бих дошла, но Митко го няма от вторник и ще се прибере през нощта днес, сами сме с малкия, свеки ще го гледа за лекции довечера, но се прибирам към 21:30, а ако й кажа за по-късно ще припадне и без това трудно се съгласява вече и държи да сме си вкъщи в 22:30, еххх, а аз се оплаквах за 23, така че колкото и да ми е гадно, този път ще пропусна...

А да ви покажа и Стани колко е пораснал, ако сте ни забравили:





А колкото до актуалната тема, мисля като Рися и Деси, не че съм живяла в чужбина, ходила съм за по седмица-две, но от малка имам някакво странно чувство на огромна любов към родината и народа ни, не коментирам държавата, но и тя си е наша, като не ни харесва, нека се опитаме да я направим по-добра, всички, то е ясно, че една птичка пролет не прави, даже и в 4ти клас една мила учителка ходеше по училищата и търсеше деца за кръжока си "Родолюбие" към Центъра за работа с деца, тогава все още имаше такива неща, е, няма по-невероятно прекарано свободно време за едно дете, правехме мартеници, сценки с обичаи, гледахме кукери, учихме за миналото ни, явявахме се на викторини, всеки път като ходих беше малък празник за мен, имам много мили спомени, мисълта ми е, че искам и Стани да прави такива неща и колкото и да ми е трудно да открия това в България сега, още по-трудно ще ми бъде да го открия в чужбина, затова оставам...но Вержи, теб и всички като вас разбирам напълно и няма никакъв упрек от моя страна, пожелавам само късмет и истискам палци да се уредите възможно най-скоро и да си идвате по-честичко  

Иве, тези неща могат да се направят и в чужбина и са доста по-истински и носят духа на отминалите традиции. Има една тема - "Носите ли мартеници", там Тандури, която живее в Щатите е показала истински произведения на изкуството. Всички ние се опитваме да запалим хората около нас - в момента моя приятелски кръг от немци, познати, колеги на мъжа ми носят мартеници, знаят традицията, знаят за какво става дума и го смятат за прекрасно и интересно. Да не говорим, че очакват с нетърпение първи март, за да бъдат закичени. В Мюнхен има българско училище, даже наскоро спечели награда. Там има народни танци, чаках Алекс да стане на 4-ри, за да го запиша, тъй като и аз съм играла. Да не говорим за всички групи за фолклор от американци и сие, които учат с удоволствие нашите ритми и песни!

Точно това казвам и аз за тях   Защото всички се опитват да ми кажат , че те видиш ли колко били културни и чисти и какъв им бил манталитета , а всъщност те са също толкова некултурни като нас просто се страхуват от глобите , които им налагат