Майкъл Джексън----DIRTY--SEXY--BABY----всички фенове сме отново тук!

memorgana, доколкото си спомням, това интервю май се оказа измислено, въпреки, че кой може да каже вече кое е истина и кое не е. И да е измислица, на мен ми хареса с топлината и уважението, които се усещат, четейки го. /ако не обръщам внимание на това, че явно  с някакъв друг интерес е писано/.  


в този сайт има спомени за Майкъл от известни личности, ако нещо не е превеждано тук /пък и да се повтаря - нищо лошо/ моля ви  да преведете, което ви харесва. 
http://www.thesilencedtruth.com/index.php?option=com_content& … 191&Itemid=83

memorgana, интервюто е фалшиво. Чък Дакота е псевдоним. Това интервю го превеждахме двете с расар миналото лято, пуснахме го в тази тема и после се разпространи тук-там. Но със сигурност е измислено. Въпросният Чък Дакота е пускал банкови сметки - който иска аудиозаписа, да направи дарение по сметката, което щяло да отиде за благотворителност (виж ми окото). Аудиозапис така и не се появи. Много противна ситуация. Още през юли беше написано, чевръст народ.

"Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. И по-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек (Майкъл) влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за подобряването на човешкото състояние и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... за колко други хора би могло да се каже това?"

Kenny Ortega, producer, director, choreographer

Момичета, http://www.youtube.com/watch?v=RxJyE_Fhc5E&feature=player_embedded#
това е възстановката за която писа Стела.Изгледах я със свито сърце и едно наум,че може и да не показва същинските факти.Само,че се върнах назад с 8 мес. и беше болезнено.И гледах всички,и семейството,и докотора и полицаите всички,и...Майкъл.А той сякаш не беше от тяхния свят.Гледах го  и това чувство ме обвземаше,толкова усмихнат,толкова близък и толкова ...жив.
Гледах Мъри и видях,че му липсваше нещо-белезници.Как не ги е срам,на Майкъл сложиха,а на този убиец не,държеше си очилцата видимо спокоен .Чедя се и какво прави тоя Халперин в тва предаване,че и коментари да прави,и от къде пък е толкова компетентен?

Калин@,      , благодаря за превода. 

"... за колко други хора би могло да се каже това?"
Все си мисля  колко много любов е раздал Майкъл по света, колко болки и мъки е облекчил, колко
съдби е спасил. И всичко това заедно с писането на музика и песни - официално издадени и неиздадени, организиране и изпълнение на турнета, ангажименти по тъпи съдебни процеси,
нападки и хули от жълта преса и субекти и още и още.
 

Момичета, МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ - въобще не ми мина през ума, че може да е измислица, въпреки че като потърсих кой е тоя Чък из нета почти нищо не намерих. Подготвена съм, че когато говорят гнусотии са лъжи с цел продажба на таблоидите. Но откъде да предположа, че такава прекрасна история ще се съчинява с цел продажба на интервюто на феновете... Значи няма да спрат да се облагодетелстват на негов гръб

Още веднъж се извинявам!

Мислите ли, че и това е лъжа?

През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира.Майкъл монго търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата.Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви каза, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата.Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…

Момичетааа, два дни  форума не искаше да се отвори и ми даваше грешка- много неприятно Но сега станаааа Радвам се, че пак съм си сред вас   




Lenitta, Честит Празник! Много,много щастие ти желая, здраве и бъди винаги усмихната! 

                                         

И в духа на темата Поздрав за всички   

      
   
                                           
   
 

Момичета, моля, за  извинение, ако е пускан този блог- интервюта, филми, дискография, DVD и т.н.

         

http://luke-jackson.blogspot.com/2010/01/michael-jackson-especia … -bad-tour_25.html

разчустваха ме по нощите на олимпийската гала. ако беше изпълнение на самия Майкъл сигурно и рев щеше да има. клип няма да има сега . но съм пускала въпросната програма. Billy Jean звуча на олимп. гала . доволна съм.

В интервю на Васко Василев-нашия голям цигулар , споменава че много харесва MJ и че е имал удоволствието да е на една сцена с него. но журналистта  не го пита по нататък за подробности а си продължава с банали въпроси 
ако някой знае нещо за това да сигнализира.

“На Коледа, през 1981, ако не се лъжа, около 10 сутринта телефонът вкъщи звънна. Някакъв глас шепне: „Господин Макартни, бихте ли искал да чуете някои от моите песни?” Подразних се, не познавах човека лично,затова му казах – ако искаш да ми изпратиш някакви записи, просто го направи. Той продължи, очевидно притеснен: „Сър, аз съм Майкъл Джаксън, не ме ли познахте?” В този ден се роди едно страхотно приятелство. Животът на Майкъл беше музика. Той не ходеше, той танцуваше. Той никога не говореше, той пееше. Съветите му към музикантите не са технически, а поетични. Като например: „Когато вземаш тази нота на пианото, не бъди рязък, изсвири я така, сякаш пред себе си виждаш най-красивия залез. И ще видиш, че ще прозвучи съвършено различно”.

[Paul McCartney; sources: www.mj-upbeat.com, www.facebook.com]

Бъди добра, бъди щастлива,
върви с една звезда в нощта
и нека никога да не заспива
смеха на твоята устa.
Честит празник!
СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕБ lenitta          с малко закъснение                            

Kaлин@                                                                                                                                                                                                                                                                                                            ,, Когато вземаш тази нота на пианото, не бъди рязък, изсвири я така, сякаш пред себе си виждаш най-красивия залез. И ще видиш, че ще прозвучи съвършено различно”.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Michael Jackson Private Home Movies

Michael Jackson – Лична колекция домашни филми

Откъси:

Уточнение:
MJ- Майкъл като разказвача
Michael- Майкъл във видеоматериалите


MJ: Мнозина ще се запитат защо съм решил да покажа личната си колекция от домашни филми по телевизията. Ами ... сметнах, че е време да го направя, защото много хора са си изградили мнение за мен без да сме се срещали на живо. Те дори не ме познават (усмихва се). Затова реших, че е време да разкрия малко повече за себе си, да им покажа кой съм в действителност. Аз съм просто ... Майкъл Джексън.

Откакто се помня съм пред камера, но не само телевизионни камери, говоря за домашните филми, които семейството ми е правило, когато съм бил много, много малък.

(Клип от къщата на семейство в Гари)

MJ: Живеехме в Гари, Индиана. Баща ми работеше в стоманолеярна фабрика, живеехме на улица, която се казваше Jackson Street. Чиста случайност, просто така се казваше улицата.

(Клип, 1964)

MJ: Представете си, девет деца да живеят в къща с две спални ... да чакат на опашка за банята ... а това тук е бой със снежни топки.

MJ: Борба в снега. Това съм аз, в дъното ... вдясно. Не искам да имам нищо общо с това ...хм-хм (смее се). Бяха доста грубички ... ето ме, замръзвам. Струва ми се, че този на земята е Тито.

MJ: Това е всекидневната, където размествахме всички мебели, за да танцуваме и пеем. Доставяше ни огромно удоволствие! Вижте как се усмихвам. Обожавах това. А баща ми стоеше точно пред нас и следеше всичко да бъде точно както трябва.

MJ: Това малко момиченце в скута на майка ми е Джанет, която сега е госпожа Rhythm Nation (смее се)… А това ...

MJ: …това е парти! Имали сме участия на много партита. Всъщност тук ние свирим музиката, на която те танцуват. Ето китарата. Ако погледнете в дъното, ще ме видите и мен как се въртя в кръг. Майка ми шиеше всичките ни костюми. Имахме участия на партита ... откривания на търговски центрове и какво ли не още. Пътувахме, пътувахме, пътувахме, непрекъснато, всяка вечер.

Турнетата

MJ: Звукозаписната компания обикновено настоява да се прави турне покрай излизането на нов албум, но аз (усмихва се) не обичам да ходя на турнета. Обичам близостта с почитателите и възможността да се видя лице в лице с тях ...


MJ: …докато пътувам от Хонконг до Африка ...

MJ: …Китай, Бразилия, Сингапур, Швейцария, Лондон, Париж, Русия ... и стадионите са просто претъпкани ... енергията, която се усеща, е велика.

MJ: Фантастично е ....

(Wembley Stadium 1988)

MJ: Тук ... няма седалки. Не искат места. Дори и да има седалки, те стъпват на тях и просто ...

(Сцена, на която се вижда как изнасят момичета на носилки)

MJ: Имаме палатка отстрани ... обикновено има по пет хиляди припаднали за една вечер и ние имаме медицински екипи на разположение, но турнетата са много трудно нещо.

(Japan 1988)

MJ: Пътуваш от континент на континент. Спи ти се, различни часови зони. А след концерт не можеш да заспиш ...

MJ: …адреналинът ти е до небесата.

Режисьор: Може ли да повторим това? Без негативната част, където казваш, че не обичаш турнетата ... просто ...

MJ: (към режисьора) Но аз не ги обичам.

Режисьор: Знам, но просто ...

MJ: Минавам през ада ...

Р: Но все пак…

MJ: Минавам през ада по време на турне!

Р: Tурнетата са …

MJ: (към режисьора) Добре, тогава ще ... ще кажа нещо позитивно.

Р: Аха, просто…

MJ: (към режисьора) Но ти знаеш каква е истината…

Р: Аха… (смее се)… И ... снимаме, Майкъл.

MJ: Аз обожавам турнетата ...

(Всички избухват в смях)

MJ: (смее се) Всичко развалихте! Ама защо започнахте да се смеете? Тъкмо бях започнал да се вживявам!

Р: Просто кажи…(смее се).

MJ: … (смее се), не, не. Не, сега съвсем сериозно, турнетата имат и добра страна. И това са почитателите.

MJ: Обичам почитателите си. В който и град да отида, където и да било по света, те знаят всички песни, всички танци, всичко. Идват дори с лепенките по пръстите, с шапките, с ръкавиците и всичко останало. Това е едно прекрасно преживяване. Обожавам го.

MJ: Именно почитателите са причината, поради която правя турнета, затова е много важно да им дадем най-доброто шоу, на което сме способни.

MJ: Това е и много духовно преживяване, защото по време на изпълнението на определени песни като Heal the World, We are the World или Man in the Mirror, целият стадион е осветен с тези ... светещи пръчки, които те си носят и те знаят точно кога да го направят. Те ... чуват първия акорд и веднага разбират какво трябва да направят. Много емоционално преживяване. Забавно е и на мен ми доставя огромно удоволствие да съм на сцената. Това е едно от любимите ми неща.


MJ: Мисля, че почитателите са наясно с това. Всъщност,сигурен съм, че го знаят, защото когато изляза на сцената, те ми дават толкова много любов и това се случва навсякъде, където отида, всеки път, когато се появя на сцената.

(Клип: Маршируващ оркестър се появява на сцената при Майкъл)

MJ: Един от най-добрите моменти е точно тук. Точно тук. По средата на концерта, на рождения ми ден, а аз съм на хиляди мили от семейството си.

(Оркестърът свири, а Майкъл крие лицето си)

MJ: Когато ме изненадаха с този маршируващ оркестър и после изнесоха на сцената огромна, красива торта ...

(Оркестърът свири Happy Birthday; клипът е озаглавен „Рожденият ден на Майкъл, 1993”)

MJ: Тогава осъзнах, че имам семейство навсякъде по света. Навсякъде, където отида, защото почитателите ми ме обичат, а аз ги обичам не по-малко.

Michael: (бърше лицето си) Това е прекрасно. Благодаря ви много.

THRILLER

(Клип: Thriller video)

MJ: Целта ми при Thriller беше да направя късометражен филм със сюжет.

(Clip: Майкъл е в някаква стая)

MJ: Това тук е репетиция ... упражнявам актьорската си игра.

Michael: Аз не съм като другите хора. Аз съм различен.

Оператор: Тук си напълно прав (смее се).

Michael: Аз съм чудовище.

Оператор: Аха..

Michael: Кокато настъпи пълнолуние, аз се превръщам в грозен демон ... Аз съм чудовище.

Michael: (кръстосва очи) Трябва да изясня едно нещо. Хората често са груби с мен. И аз повече няма да търпя това ... Роб, колко отблизо ме снимаш?

Cameraman: Не знам. Доста отблизо.

Michael: (посочва) Толкова? Толкова? Виждаш ли гръдния ми кош?

Cameraman: Виждам точно дотам, където е надписът ти Nike.

Michael: (поглежда надолу и проверява) Ама че загубеняк ! Дръпни се назад! Оох… тъпак! (става). Ето. Ето това значи да се дръпнеш назад. Добре.

(Клип: Майкъл танцува пред огледало с блестящи чорапи)

MJ: Тук си правя експерименти с чорапи за Трилър. Блестящи чорапи, светещи чорапи, копринени чорапи. Опитах всичко. Не исках да копирам други хора. Исках да съм новатор.


Семейството ми се гордее с мен

(Клип: Джанет и Катрин си припяват The Way You Make Me Feel , докато Майкъл я изпълнява на сцената, 1988)

MJ: Това са Джанет и майка ми зад кулисите на един от концертите ми. Пеят почти толкова силно, колкото и аз (смее се). Помня какво ми каза майка ми веднъж. Бяхме в Копенхаген, ако не се лъжа. (На стадиона) имаше море от хора, може би над двеста хиляди души и очите й се насълзиха. Тя стоеше отстрани на сцената. Аз казвам: – „Майко, какво има? Защо плачеш?” – Тя каза: „... когато беше бебе и те държах на ръце, дори не съм си мечтала за това, никога. А ти мечтаеше за това, можеше и го постигна. Да постигнеш толкова голямо влияние над публиката, по този начин”. И аз я прегърнах и се опитах да я заведа на сцената. Но тя е толкова свенлива, тя ... каквото и да става, няма да излезе на сцената. ... (смее се). Но това, което каза, беше наистина много мило.

BAD

MJ: Bad ... правихме го в метрото на Ню Йорк и Martin Scorcese беше режисьорът.

(Clip: танцова репетиция на Bad)

MJ: Това е репетиция в MC Palace, правим хореографията! (смее се).

Michael: Веднага щом влезем вътре и започваме BAMBAMBAMBAMBAM! Трябва да задържим така известно време (показва едно движение).

MJ: Имахме само два дни да направим хореографията. Обожавам тази припряност, това бързане.

Michael: Трябва да бъде по-напрегнато.

MJ: Всичко това е предимно спонтанни движения, така трябва и да бъде, защото ако цялата хореография е подготвена предварително, ще изглежда малко изтъркано за такъв тип песен. А това е първата роля на Уесли Снайпс. Поверих му ето тази малка роля в клипа.

Wesley: So that’s the way it goes down, huh?

MJ: Думата, която беше абсолютно табу на снимачната площадка, беше „видео”. Не позволявах да се използва. Защото видеоклиповете не ми харесваха. Бяха толкова абстрактни, че в тях нямаше абсолютно никакъв смисъл, нищо не се разбираше. Така че ако гледате готови неща, които сме правили ние, в които съм правил нововъведения, там можете да проследите сюжет. Накрая има някакъв резултат. Трябва и да са забавни, да доставят удоволствие, ето това правехме ние.


JAM

MJ: За късометражния филм Jam ми се удаде възможност да работя с най-великата спортна легенда за всички времена Майкъл Джордан.

M. Jordan: Здрасти, как си? (здрависват се).

Michael: Благодаря ти за това (участие).

MJ: Знаех, че ще се получи нещо невероятно, затова струпах много камери, навсякъде около нас. Останаха тонове заснет материал, който изобщо не стигна до крайния продукт и сега ще видите малко от най-доброто и малко от най-лошото

(Michael Jordan показва на Майкъл как да забива):

M. Jordan: (не се чува)…Трябва ти the points guard (*някакъв защитник).

Michael: (прицелва се) Какво е това the points guard?

M. Jordan: Това е човекът, който (runs?) всички играчи. Подай топката. Само ми я подай, от теб не се иска нищо друго.

MJ: Трябваше да играем един срещу друг, само двамата. Голям срам брах.

(Смях)

MJ: Той нямаше нито един пропуснат удар в коша! Това беше целта – той да ме научи да играя баскетбол, а аз да го науча да танцува.

MJ: Той е един от най-свестните хора, които съм срещал. Наистина. Прекарва летните си ваканции като учи деца как да играят баскетбол. Никога не отказва автограф.


MJ: Играхме напълно истинска игра. Хората се трупаха около нас и ме гледаха как играя срещу него. И се чудеха кой ще спечели. Да се чуди човек кой, а?

(Майкъл е на пода върху топката)

MJ: Виж как шмекерувам! (смее се). Той я взема, скача и ...забива!

M. Jordan: Сега ти трябва да ме научиш на лунната походка.

Michael: … (смее се).

(Краят на видеоклипа Jam, Майкъл учи Майкъл Джордан да танцува)

MJ: Всъщност това е любимата ми част от цялото филмче, защото е импровизирана и истинска, и забавна. ... (смее се) Той каза, че се е чувствал ужасно неловко.

Michael: (показва танцова стъпка) Плъзни пръстите си навътре, после навън.

M. Jordan: Ще си разтегна някой мускул!

Michael Jackson Private Home Movies - продължение

Денят на Джо Джаксън

MJ: Денят на Джо Джаксън е денят на баща ни. Ние не празнуваме рождени дни, всъщност, затова сме създали ден за баща ни и ден за майка ни. Събира се цялото семейство. ...

(Вижда се огромен плакат с надпис: Денят на Джо Джаксън в Невърленд)

MJ: …приветстваме ги с речи, казваме им какво чувстваме към тях, даваме им подаръци. Ето го и него. Човекът, който ме научи на всичко на сцената. Ето я и Джанет.

(Сцена със семейството в ранчото,1991)

MJ: Ето я и … (смее се) Алекс шимпанзето. Има обеци.

(Сцена с Джо, с шимпанзето в скута му)

MJ: Ето, виждате ли, баща ми обича животните. Мисля, че от него съм наследил това. Това е неговият ден.

(Сцена от увеселителния парк)

MJ: … (смее се). Това влакче има две имена: „Паякът” или „кофата за повръщане”.Не мисля, че Джанет се е качвала на него.

(Джанет гледа влакчето отстрани)

MJ: Голяма страхливка е. Но най-голямата радост е да видиш петстотин деца, неизлечимо болни деца, които се забавляват. ...(гласът му звучи развълнувано)

(Катрин и Джо седят един до друг)

MJ: Майка ми и баща ми, седнали заедно. Това е страхотен кадър. Това е фантастично (усмихва се гордо). Взела е пуканките пред себе си! Това е племенникът ми Taj, племенникът ми Augi. ... (смее се)… Погледнете я само. (Джанет минава и позира пред камерата) Тя е ... тя е като мен. Обича камерата.

MJ: Тук сме двамата с Джанет.

MJ: Чакайте да ви кажа, цялото семейство я нарича Donk, което е съкратено от donkey (магаре). Винаги сме я наричали така, от малка. ... Тук влизаме в киносалона, ще гледаме шоу с фокусници.

(Сцена с публика в киносалона, Джанет държи два сладоледа)

MJ: Два сладоледа. Типично за нея. Джанет много обича да яде!



(Сцена с Джо, Катрин, Майкъл и Джанет, застанали до лодка)

MJ: Това е в другата къща. На този ден Джанет и аз подарихме на баща ми ... купихме му лодка. Той обожава да ходи за риба. Обича да е сред природата, на открито.

Joe: Значи затова … (не се чува). Много мило. Кой я купи?

Janet: Майкъл и аз я купихме.

Joe: Страхотна е ... (не се чува).

Katharine: О, я млъквай.

(смях)

MJ: О, колко му харесва ...(смее се от умиление). Само я дразни. Оооо, това беше страхотен ден.

ROCK MY WORLD

MJ: Много е трудно да се работи с Крис Тъкър, защото когато режисьорът каже: „Снимаме!”, той просто започва да пищи и да се смее.

(Сцена: Майкъл и Крис се хранят на маса)

Chris: Shamone, човече!

(Смях)

MJ: Само го поглеждам и той се кокори насреща ми, ще му изхвръкнат очите, толкова е смешен. И точно затова е много трудно да се работи с него (смее се).

(Крис отваря курабийка с късметче)

Chris: „Амбициозен си по природа и се радваш на голяма слава”.

Michael: Гледай ти.

(Смях)

Chris: Е, какво, така си е!

MJ: Непрекъснато импровизира. Много е смешно.

(Крис започва да танцува с танцьорите)

Chris: (пее) Не знам думите! Аха ... Аха! Забравих ... текста!

Man: Чакайте малко, какво става тук?

(смях, ръкопляскане)

Man: Някой казвал ли ти е, че ставаш за посмешище?

MJ: Най-доброто от Rock My World ... не е показано в клипа.

(Сцена: Навън пред заведението)

Michael: Без прегръдка, така ли?

Man: Без прегръдка, само целувка. Наведи се на другата страна. ...Ти навеждаш глава наляво..

Michael: Добре (упражнява се).

(Всички са в ресторанта)

Man: Искам истинска китайска храна. Имате ли някаква истинска храна?

MJ: В този късометражен филм изяждаме всичката храна и изчезваме без да платим сметката. Толкова е забавно.

(Пред ресторанта):

Готвач: Забравихте да платите!

Chris: Ти забрави да сготвиш храната!

Готвач: Вие трябва платите днес!

(смях)

Chris: Храната не струваше. Задръж си я!

Готвач: Върнете се! Върнете се! Платете днес! Забравихте да платите! Върнете се!

(Крис и Майкъл бягат по улицата и се смеят на глас)



Вдъхновение

MJ: Обичам великите таланти. Хора като Чаплин. Боже мой, възможно ли е да не се възхитиш от гения му? Той бе краля на патоса. Имаше такова сърце, знаеше как да те накара да плачеш и да се смееш едновременно. Беше експерт в тази област.

(Клип: Майкъл облечен като Чаплин)

MJ: Откривам част от това в нещата, които правя. Чувствам го много близък. Има моменти, в които напълно се олицетворявам с него.

(Сцена: Майкъл танцува пред огледало)

MJ: Много обичам да танцувам. От време на време се затварям в една стая, включвам прожекторите, пускам си музиката на сестра ми ... музиката на Джанет и започвам да танцувам ... и изведнъж откривам нови неща, просто ей така. Просто оставям тялото си да ме води. . Винаги й казвам (на Джанет), че любимата ми нейна песен е Rhythm Nation или the Knowledge, защото обожавам енергията им, ритъма. Просто полудявам. С нея мислим толкова еднакво ... понякога ни хрумват едни и същи идеи по едно и също време. Много често. Веднъж й казах, че танцът се насочва към движения във военен стил. Бях направил късометражен 3D филм с Франсис Форд Копола и Джордж Лукас за Дисниленд, наречен Captain EO.


MJ: Направихме доста неща във войнишки стил, Джанет ги гледала и ми се обади по телефона. И ми казва: „Майкъл, може ли да открадна това, което правиш в Captain EO?” Аз я питам „Какво точно искаш да откраднеш?” Тя: „Военната част”. Аз: „Направо ще те удуша”. Тя: „Защо?” Аз казвам: „Защото мислех да ... (смее се) Целият ми следващ филм щеше да е във военен стил (смее се). Обаче знаеш ли какво, тъй като си ми сестра и аз те обичам, ще ти позволя да го направиш. Вземай го”. И тя направи Rhythm Nation.

(Rhythm Nation video, 1989).

MJ: Това е най-добрият й късометражен филм, според мен.

SMOOTH CRIMINAL

MJ: Всеки път, когато правя албум, пиша около сто песни, за да имаме достатъчно голям избор накрая, и Smooth Criminal беше на косъм да остане извън албума. На всичкото отгоре, когато влезе в албума, аз реших, че видеоклипът към нея ще бъде уестърн.

MJ: Отидох в ранчото с оператор и го накарах да ме снима в процеса на идеите ми, как искам да изглежда цялото това нещо.

MJ: Бях наясно, че искам (каубойски) шапки, че искам вятър, че просто искам много такива кадри ... малко бързи кадри, малко големи кадри, малко дълги кадри и ... в последния момент казах ... неее, не искам да го правя като уестърн. Трябва да бъде като ‘Гореща лятна нощ’ в Чикаго през 1945, с бандитски нюанс, underground.


MJ: Мисля, че това беше най-добрият начин, по който можехме да го направим. Това е един от любимите ми късометражни филми. За него получавам най-много коментари в сравнение с който и да било друг от останалите, наистина. (припява си) You’ve been hit by, you’ve been struck by a smooth criminal!

Принцеса Даяна

MJ: Лейди Даяна, съвсем откровено, беше един от най-милите хора, които съм познавал през живота си, защото усещахме вътрешна връзка помежду си, имахме един и същ проблем - пресата. Не мисля, че е имало по-безмилостно преследвани (от пресата) личности от мен и нея. Свързваше ни и много добра приятелска връзка, чувахме се по телефона късно през нощта (късно за мен) и просто си говорехме за ... утешавахме се един друг, колко е трудно и колко подли могат да бъдат таблоидите. Как лъжат и извъртат нещата. Тя дойде на стадион „Уембли” в Лондон и ... нали знаете как хората се подреждат в редица за среща с кралското семейство.

MJ: Но по едно време тя ме извика настрана от редицата ... видях, че принц Чарлз ме гледа и си помислих - олеле. Тя каза – „Искам да говоря с теб!” Да – казвам – какво има, какво се е случило? Тя казва – „Ще изпълняваш ли Dirty Diana довечера?” Аз: „Не, не, свалих я от шоуто, в знак на уважение към теб”. Тя каза: „Но това е любиата ми песен!”

MJ: Аз питам: „Наистина ли? Аз я махнах от уважение към теб, защото ... как да пея Dirty Diana, когато ти седиш в публиката?


MJ: Но вече беше твърде късно да връщам песента, защото имаше съвсем малко време до началото на концерта. Тогава принц Чарлз напусна редицата, дойде при нас и попита – за какво си говорите? А тя каза – ‘О, за нищо’. Просто ей така. Имаше и още няколко реплики, но не искам да ... (смее се) да говоря твърде много.

MJ: Тя просто беше един прекрасен, топъл, състрадателен човек ... много чувствителна към чуждите проблеми, много загрижена. И беше искрена, не го правеше заради имиджа си ... Беше истинско.


MJ: Наистина беше загрижена. И аз се чувствам по същия начин. Чувствам същото, което тя изпитва към децата, бъдещето на децата и бъдещето на света.

MJ: През свободното си време ... посещавам болници и приюти за сираци толкова често, колкото и концерти изнасям.

MJ: Но понеже това е добра новина, пресата не го отразява. Те искат лоши новини. Правя го от сърце. Не го правя, за да се тупам в гърдите и да казвам – вижте ме. Носим торби с играчки, плакати, албуми и трябва да видите как реагират децата на това, те просто се преобразяват. Скачат от радост и са толкова щастливи.

(Клип: Лиса Мари Пресли и Майкъл, 1995)

MJ: Тук сме двамата с Лиза Мари в болница в Будапеща. Видях това малко дете, казва се Фаркас. Беше много болен. Лицето му беше зелено на цвят. Но очите му грееха. Попитах медицинската сестра – от какво е болно това дете? Тя каза – той има нужда от черен дроб. И аз казвам, това значи ли, че той ще умре? Тя каза, да, ако не получи черен дроб, ще умре. Аз казах – няма да позволя той да умре. Това сладко ангелче. Колкото и усилия да ми коства това, аз ще му намеря черен дроб. И изпратих моята организация да обикаля света. Обиколихме къде ли не, отне много време. Но си казах, няма да се откажа.

(Майкъл държи Farkas на ръце)

MJ: Няма да позволя това дете да умре. Бях толкова щастлив, когато най-после ми се обадиха по телефона.

(Сцена: Майкъл с Фаркас, който е видимо по-здрав)

MJ: Казаха ми, намерихме черен дроб! И той получи своя живот. Толкова съм горд, че успях да му помогна. Бог да го благослови. Обичам те, Фаркас.