Преместване от детската градина

Таня, дъщеря ти е на 5 г. и половина.
Знаеш ли, аз не съм разчитала никога, че градината или училището ще ми подготвят децата. От І група на ДГ у нас купих "Моливко"- няколко части, математиката и занимателните задачки са, напр., чудесни, и си играем у нас. Синът ми е на четири. В състояние е да реши цялата тетрадка за половин час, сам я иска и ми я тика в ръцете "да го изпитвам".
Големият си син аз научих и да чете, и да смята, сега е в ІV клас, тръгна подготвен, справя се с лекота, но, примерно, и той не е любител на ръкописа и рисуването, да речем. Това не пречи да решава задачи и да пише по БЕЛ и Развитие на речта, слава Богу не му се взират в краснописа. Ако детето не е добро точно в очертаването, това не значи абсолютно нищо, нито, че е "напреднало", нито че е "назаднало".
Каква ми е мисълта. Твоето дете добре ли се чувства в настоящата си среда? Ако се чувства добре, защо не опиташ ти вечер да поработваш сама, както и в почивни дни, полека, за удоволствие, у нас не случайно писах, че "играем", да видиш дали ще има промяна. Сега сте ІІІ група, нали? Имаш време да избереш подготвителна в друга градина или в училище, но опитай да се занимаваш с нея. Незнам какво ползват в градината, на мен ми допадна "Моливко" още с голямото дете. С малкото работят по друга програма, но смисълът и съдържанието са едни и същи, задачките- подобни, че и направо еднакви като цели и начин на изпълнение. Вкъщи и с него сме си с "Моливко". А какво ти гарантира в другата група на какви хора ще попаднете? Едно е сигурно, ще има нужда от адаптация там.
А какво "драскат" в момента? Оцветяват, чертаят по пунктир, пишат букви, какво? Химикал?
Бих заявила и твърдата позиция на детето да не се карат затова, че било направило или не било направило нещо в градината. Не бих се притеснила да заявя, че е чувствително и това го стресира. Както и че когато работи спокойно си прави задачките.

Благодаря ти Judy,

Ние много се занимаваме с нея и тя ще си научи материала, но моето дете се уморява и след 18 часа ми е трудно да я накарам да учи, през почивните дни ходим на места, които пак и подпомагат развитието и не ми се иска да е с учебните тетрадки. До сега  след оздравяване от поредната настинка, я оставахме още няколко дни и през тях наваксвахме от градината.

А аз не мога да определя дали й е полезно в градината, защото тя привидно ходи с желание, но там е много пасивна, предполагам самочувствието й се смачква, защо се ценят децата, които помагат на лелята да мете, оцветяват добре, обличат се първи след сън и т.н. Може би на другите деца да не им прави впечатление, или пък ги мотивира допълнително. Днес чух лелятя да казва на едно дете "хайде отивай да помагаш, да не станеш като майка си мързелива".  Също едната госпожа много вика и въпреки, че на дъщеря ми не й вика персонално, като се развика по групата, това изглежда я притеснява.
Но като беше през лятото на сборни групи от другите учителки и лелички има толкова спокойни и усмихнати, просто нашите са тип "груби" и ние с мъжа се чудим, дали е полезно да стои в такава обстановка, все пак си познаваме детето и виждаме, как се затваря когато й се скараш и как грейва когато имаш подход.


Аз всъщност се чудя, ако реша да я отпиша от градината, трябва ли да искам някакъв документ, например нещо като харектеристика. И дали може да се отпишеш от градина и после да кандидатстваш за друга, посочваш ли причина.

Защо не попиташ самото дете как се чувства и би ли искало да е в друга градина?
И си помисли дали в стремежа си да избягате от нацупените и по - грубички госпожи, няма да попаднете "от трън, та на глог".

bim_bam, тя ходеше с желание на ДГ, но сега си мисля, че е защото не е виждала друго. А ако я питаш къде иска, най-добре да е почивен ден и да си е у нас. Но не протестира, когато трябва да ходи. Споменах по горе, че януари я записах в частна група, където децата са по-малки от нея и там също и харесва.
И ние като родители тепърва опознаваме характерите на децата си, а и може би те се формират и от средата в ДГ.

Иначе е вярно, че можем да попаднем  "от трън, та на глог", но пък можем да попаднем и на хора, които подкрепят децата.

Ами мога само да кажа, че аз лично винаги съм била от типа деца, които по-грубият подход чисто и просто ги отказва от каквото и да е.
Като малка не съм имала проблеми с ученето, обаче до ден днешен не мога да плувам, понеже с един такъв грубоват подход в първи клас, някаква даскалица ме бутна в басейна, че да се науча.
Не знам какво да те посъветвам; поне за деца на възрастта на твоето, места в ДГ и предучилищни има, та не знам дали не е най-добре да проучиш къде учителите и методите им биха паснали на характера на твоето дете.
Защото не е нужно детето излишно да развива неприятни усещания към ученето.

Когато дъщеря ми беше на тази възраст, аз я преместих в друга градина, точно защото в старата само играеха и никакви занятия не провеждаха. Помня, че просто отидох и им казах, че ще я местя. Със сигурност ми дадоха някакви документи, като здравен картон и др. На място ще ти кажат. Никой не ми е правил проблем, никой не е задавал въпроси /имай напредвид, че живея в малък град/, на никого не съм давала обяснения. Бях доволна от новата градина. Живот и здраве, синът ми ще отиде директно там, макар че другата е през 200 метра от дома. Иначе няма гаранция и в новата градина как ще бъде. Поразпитай, то предполагам, че нямаш и право на голям избор, но все пак.

Таня, не е задължително да седнете и да учите след детската градина. Всякаква съвместна дейност може да бъде обучителна - напр. сложи на масата две големи вилици и една малка, сложи салфетките, после събери покривката (или подложките) и т.н. Освен това сега има едни много готини книжки със стикери, с които детето може и само да работи след прости инструкции. Щом моят Криси може, значи и твоята девойка ще може. Друго нещо, което смятам, че ще й хареса и е полезно и евтино е самозалепваща цветна хартия. От нея можете да изрязвате различни форми, цветове, големини - напр. малки и големи кръгове, ленти, правоъгълници и други, да ги сортирате, подреждате, броите.

Ето в тази книжка например се редуват текст с картинка.
http://www.mobilis.bg/articles/view/44893
Ти четеш текста, а детето трябва да вземе съответната картинка и да я залепи. Има черно бяла подсказка. После като залепите всички картинки пак "четете" - ти текста, тя картинките..

Извинявай, че не е баш по темата, обаче ако не си супер недоволна от градината, няма смисъл да я местиш. В друга държавна градина едва ли ще е много по-различно, най-малкото броя на децата е голям и госпожите трудно отделят време на всяко дете. Другият вариант е частна градина, обаче трябва добре да ги провериш как работят. И потърси от сега предучилищна с подходяща учителка. Това е най-важното.

За причини за напускането никой няма да те пита, а ако те пита не си длъжна да поясняваш. Не е това проблемът, мисля.
За мен на първо място е детето да се чувства добре в средата, в която се намира. Ако не е и няма изгледи за промяна в среда, бих променила средата, разбира се, стига да имам възможност и да съм наясно с какво я променям. Но промяна бих направила при много лоша среда. В противен случай рискувам постоянни промени и пълна липса на удовлетвореност, размиване на проблема и търсенето му винаги навън.
За "ученето"- не знам, ние не го приемаме като "учене", тетрадките са ни част от игрите, особено през зимата. Където и да ходим, взимаме книжки- и за четене и със задачки. В неделя, например, сама рисувах картинки от ляво и части от тях в дясно на един лист /пеперуда и крилце, кола и гума/, като той ги свързва с молив- частта от цялото. Играта на "Не се сърди човече" и сходни го научиха да брои /говоря за броене, не за стихотворна форма на поредно изброяване на цифри/. Обича да рисува, винаги нося листи и моливи, обича да си пише буквата и да казва коя буква на кого е. Обича да открива разлики между картинки, да изрязва, да лепи. Т.е. всичко е игра, дори да е "изморен", тези тихи игри му допадат по всяко време. Не ми се е налагало да "карам" децата ми да "учат" в градината. Играем игри. Никога нито аз, нито те не сме мислили, че учебните тетрадки са нещо, което е досадно и мъчително, напротив. В книжарницата малкият сам ми ги тика в ръцете- онези книжки, от които се "изпитваме". Самата настройка към придобиване на знания като част от играта е изключително важна. Не вторачване в резултата, а удоволствие от самото научаване на знание, на опит.
А където и да преместиш детето, винаги ще се "ценят" едни за сметка на друг- и в останалите градини и по- натам, в училище. Няма изолирана среда, дори детето да върви в частни градини и училища, винаги ще дойде ден, когато ще трябва да навлезе в живота и да се среща и с хубави и с лоши неща. Но на по- голяма възразст за него ще е много късно да се приучи да приема и да отстоява себе си.
Може би е по- добре да се поработи върху самочуствието на дъщеричката, не върху промяна в обкръжаващата я среда. Ако няма груби индивидуални посегателства и за самото дете там е добре- наистина не виждам смисъл в местене. То никак вече не е малко и може да каже как се чувства, иска ли някаква промяна.
А говорила ли си с нея, дали тя самата иска да се премести?
Моят син тръгна на градина с предходния набор. Попитах го на пет години иска ли да отиде в долната група и да тръгне на училище с другите деца- категорично ми отказа, искаше си неговата група, неговите деца и учителки. Отказах се да го местя тотално. Водих се изцяло по него.
Иначе преместването е най- лесно.

Благодаря ви много Darkviolet и Judy,

Judy, на детето ти му е интерсно да пише,  но на моето му е трудно поради ред причини, като едната е, че е стресирано от детската градина, защото децата не трябва да излизат от контур и т.н.
И ние по подобен начин се учим само, че можем да го правим до 18 часа, после има свободно време, играе си с играчки, каквото реши, говори с нас. Аз държа всички занимания да са до 18 часа, защото трябва време организма да се отпусне и да заспи.  А сега идва и летният сезон и поне до 19 часа ще бъдем навън и няма да има време за книжки.

Darkviolet, ние се занимаваме по тези книжки - http://www.egmontbulgaria.com/books/di_moga.htm . А там има по сложни неща цифри, съобразяване. В нас се справя и аз не се притеснявам, че нещо не може да научи, а че детската градина е изцяло изключена от този процес.

За питането на децата, аз и по-горе се чудих вие как сте сигурни, че това, което казват, че искат децата на 4,5- 5,5 години е така. Те нямат база за сравнение. Забелязала съм, че ми казва, че иска да ходи на последното място на което е била, защото то й е най-познато. Питала съм я дали иска да отиде в по-малката група и ми отказа категорично. Ние имаме позната учителка в по-малката група, дъщера ми е родена в края на годината и ще я пускам със следващият набор на училище. Обаче за нея там са по-малки от нея и за нищо на света няма да отиде. Например да я оставя в по-малка група в същата градина съм сигурна, че ще и се смачка самочувствието повече, отколкото, ако я преместя в друга.
Мисля си, че не е много щастлива в тази градина, защото като започна да й говоря за нова хубава градина и тя иска да отиде там. Но и на сегашната не протестира.

А когато записвате децата си в нова градина какво казвате, защо сте напуснали старата?

На 2,5 години големият ми син ясно ми заяви, че не харесва яслата, ЗАЩОТО едната госпожа /лелята беше/ крещи, карат ги насила да се хранят и да ходят по гърнета и не играят навън. Беше си вярно, проверих, попитах. На 5 г. и половина определено имаше още по- добра представа кое му харесва и кое- не.
Записах го на всичко, което предлагаше градината, сам каза кое ще посещава и кое не иска. Малкият се отписа сам /на 3 г. и половина/ от народни танци с ясното съзнание и отразена причина, че "ходят с по- големи деца, които ги закачат", докато на английски и изобразително изкуство изрично ми каза, че не желае да "го отписвам" и ходи с удоволствие. Мисля, че децата дори осъзнават много по- добре от възрастните хора своите нужди, а често ние, възрастните, погрешно проектираме върху тях субективни виждания и желания.
Аз отписах големия си син от яслата, защото той изрично и непреклонно не искаше да ходи там. Не съм обяснявала на никого нищо и не съм се и канила да обяснявам, ако ме бяха питали. Това е мое лично решение. Записах го на градина направо, там му хареса, въпреки, че в началото седеше на един диван и не искаше да играе.
Дете на 5 г. и половина мисля, че може да има мнение, определено. Моето голямо беше на 6 г., когато го попитах кое от двете близки училища предпочита. От възможността да му се предостави правото да има и отстоява такова, зависи до голяма степен и личното му самочувствие и добруване на човека. Определено имам усещането, че в случая именно нещо със самочувствието на детето куца. Фактът, че толкова се стресира, докато останалите деца- не, при еднаква обстановка, ме наведе на този извод. След година и половина в училище ще е още "по- стресиращо", особено като се има предвид, че по отделните предмети имат отделни учители още в І клас /рисуване, ДБТ и т.н./, а след ІV клас- съвсем.
Може би и при теб има проблем- на това ме навежда неколкокрятния ти въпрос "какво да кажа" за отписването- не си длъжна да го правиш, но се чувстваш вътрешно задължена. В никакъв случай не желая да те засегна. Просто знам, че когато има проблем, най- често причината у нас, самите, рядко е външна.
От написаното от теб останах с впечатление, че няма налице някакво отрицателно отношение точно към твоето дете. Просто едната жена е по- груба и невъзпитана явно. Не знам обаче точно колко и дали е търпимо, разбира се.
Пиша всичко с резерва, че не познавам нито теб, нито детето и имам изключително едностранчива информация за случая.
Надявам се да намериш правилното решение за детето си.

Да, Judy, децата са различни, определено на моето дете не му влияе добре тази обстановка, виждам, че на част от другите деца също. Не искам да изкарвам госпожите прекалено виновни, защото са по-груби, дори за някой родители това може да е предимство, да не стават децата им лигави.
А не всички 5 годишни деца могат да обяснят в дълбочина чувствата си. Да, детето ми има проблем със самочувствието, но напоследък установих, че той се поражда и от градината, къде тя е вечно последна и пренебрегната. И то някак не със лошо, а ей така без много шум. Трудно е да се обясни по интернет, но ти благодаря за мненията.

И точно за това се чудя какво да кажа, защо записвам дъщеря ми, защото нямам особени оплаквания /поне не нещо супер фрапиращо/, а и не ми се обяснява да обвинявам за неща, които са ежедневие. Просто тя може да се мотивира от новата среда.
Да се надявам, че ще имам възможност да се запозная с госпожите и лелята, преди да кандидатствам. Ето сега има 2 места в една градина, която харесвам, но трябва да отида да се запозная с персонала. Чудя се хората за първи клас се запознават с учителките, а в детските градини в Сф няма такава възможност. А пък децата са с различен темперамент...

Е както и да е, благодаря ви за мненията. Аз реших, че няма да я връщам в настоящата й градина, а ще помислим за напред. Сега е в частна група и мисля, че се чувства добре, ще караме така още известно време.

А Таня, защо е винаги последната и пренебрегнатата?
А защо не я оставиш в частната група, щом детето се чувства добре там?
Преди да решиш, събери колкото е възможно повече информация за новото място и задължително се запознай лично с учителките. Ако можеш- говори с някой родител на дете от там. Иначе трябва да разчиташ само на късмет, пък на него не си струва да се разчита.
Успех, дано детето оправи самочувствието си, много ще му трябва, повярвай ми.