Второ дете+майчини страхове

Едно умно нещо, и то от човек с 3 деца.
Евала.

Напълно те разбирам, въпреки че не съм стояла 3 години вкъщи - твоя възраст съм, с две деца.
 
Погрижи се за себе си, приеми помощ от всеки, който ти предлага! Не е време за криворазбрана гордост, след като детето вече е факт! Майчината депресия е много страшна, не се оставяй на нея. Говори с таткото сериозно, ако трябва потърси и медицинска помощ.
След като вече се е родило бебчето, и изборът е направен, не се замисляй какво е можело да бъде, не пречи на себе си да обичаш детето си. Успех, дано се почувстваш по-добре много много скоро!

Аз също те разбирам. Само искам да ти кажа - не съжалявай за нищо! Времето минава, децата ще пораснат и тогава ще видиш предимствата на това да имаш повече от 1 дете. В момента физическата умора най-вече ти пречат да погледнеш напред. Но и този момент ще дойде.

Съжалявам,че таткото не помага. Но за сметка на това смело искай помощ от бабите. Щом я предлагат - не отказвай. Тя и моята майка не одобряваше 4-тото дете, (тя и 3-то не одобряваше ако трябва да бъдем честни), но да видиш как още от изписването му дойде да ми помага.

Парите и при нас не стигат, но......гладни вярвам няма да останем. Бъдещето......ами то ако мислим само за него все ще сме в паника, защото по принцип е неизвестно. И така ще пропуснем настоящето.

Да, аз също се чувствам на моменти като луксозен затворник. Но...и това ще мине. Ето, времето се стопля, започваме да излизаме навън. Бебето лека-полека расте и все повече и повече започва да прилича на човек.

Признавам си, на 23 и 26г. , когато родих първите си две деца ги гледах много по-спокойно и почти без нерви.....Но....ЕГН-то за съжаление си казва сега думата и на 36г. установявам,че съм на път да отгледам едно нервно дете ако не се взема в ръце.

Да, отговорност е да си майка. Но......няма нищо по-сладко от тази болка да си майка. И често пъти благодарение на децата откриваме неподозирани възможности и сили в нас. Бъди смела, не се предавай.

Аз лично бих те посъветвала едно - поговори с таткото(щом и той е настоял за 2-ро дете) и нека да започне да ти помога - в началото по-малко, след това повече. И смело пусни бабите в къщи. И няма да е далече времето, когато отново ще се чувстваш нужна и полезна за себе си и околните.

Аз едно не мога да разбера - къде е казано, че по-добрият вариант е да имаш две деца, а не едно? Казвам това, защото прочетох всички мнения с интерес и постовете на жени с повече от 1 дете са настървени, опитващи се да убедят останалите, че със сигурност две е по-добре от едно, и някак си се ползват с повече явторитет /е, не всички, разбира се/. От прочетеното останах с неприятното впечатление, че майките на едно дете, които смятат да нямат повече, едва ли не са по-малко майки /дано да е само впечатление/. Както няма еднакво протичаща бременност, еднакво протекло раждане и т.н., така и няма правилен брой деца в едно семейство. Има хора, които цял живот мечтаят да станат родители, има и такива, които до края на дните си не са искали и не са имали деца. Е, за мен и двата случая са нормални, защото всеки човек сам знае най-добре за себе си. В този ред на мисли се обръщам към авторката - ако не се чувствате готови, независимо дали ти, съпругът ти или и двамата, то значи е така. Усещането за майчинство е много интимно и няма човек на света, който може да ти отговори на въпроса дали да имате друго дете

Момичета, благодаря ви за подкрепата, дано да не съм права и дано емоциите ми утихнат, дано да усетя скоро щастието да съм майка на повече от 1 дете. В крайна сметка то е факт. Прблемът е да осъзная, че ще се наложи да понеса предстоящите неудобства и лишения, а много добре знам какви са те. Може би не мога да рзбера все още какво печеля с новия човек в семейството. Написах тук само за да предупредя жените, че всяко едно дете трябва да е желан и осъзнат избор от майката, тогава и трудностите не се усещат толкова. Друго е когато изборът не е твой, повярвайте ужасно е, особено по време на бременността. Надявам се да съм добра майка и на моето второ дете и успех на всички, които се решат на тази стъпка.

уф , ако ти кажа ми остава месец до термина и такива хормони ме гонят ... ту се радвам ту рева .... ту само за бебео мисля ту за свободното си време    ... А като става въпрос за ресурси ... аз от мазето изрових толкова бебешки дрехи , даже не помня да съм ги виждала и биберони и кърпи за носене на бебе и кенгура и кош за памперси и шезлонги за бебета .... и какво ли не в неверятни колицества ... взех да си мисля, да не раждам близнаци   Та не съм дала и 1 евро за покупки за новото бебе за сега . Е ще купя нови памперси - не пазя старите

Всичко ще се нареди. Направи режим и кажи на бабите да помагат, а не да съветват. Ама се намеврили да дърдорят . Трудно било, за какво ви било ... вместо да се зарадват и теб да зарадват! Не са прави и понякога на хората някак си не им стига чувствителност. Сега според мен колкото повече показваш, че държиш на семейството и децата си и на избора си , толкова повече бабите ще спрат да приказват врели некипели и ще помагат спрямо твоите разбирания. И недей да плачеш! Вярно е пролет - умора, настроения и какво ли не ... купи си витамини, подреди си къщата, вдигни глава и кажи коя баба кога да дойде , та да можешда подремнеши да идешна фризьор! Успех!

когато човек иска нещо-го прави.Страхове винаги има,но това е живота ни