снощи пак имахме поредната истерична криза! не знам какво му става на това дете! научил е от някъде думата шоокладче (аз такова нещо никога не съм му давала, един път едно шоколадово яйце преди 2 месеца), та като се разкрещя - рева 1 час, целите му очи подпухнаха и се зачервиха, чак се притесних - тръшкане, тръшкане, удря по хладилника, на мен ми посяга, просто изпадна в афект! дадох една малка вафличка - изяде я тихо и пак! едва го усмирихме. занимавам ви с това, защото напоследък започвам истински да се притеснявам, че не се справям с възпитанието. нали и през деня е на ясла или с една баба - детегледачка и съвсем съм го изпуснала. та исках да попитам някой може ли да ми препоръча някаква литература за възпитанието на малките деца, че изтръпвам при мисълта, че така ще порасне - истеричен, крещяш, удрящ, агресивен! Най- интересното е, че вкъщи не се бием, откъде го е видял това?
- Публикувана: 2 март 2010, 14:17 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2010, 20:49 ч.
Прекрасна пролет идва и обзема пролетното настроение наш'та Юнска тема!
Креиа, той просто така изразява емоциите и недоволството си, защото вероятно не може да ти обясни какво иска с думи. Не знам какво да те посъветвам, нека се включат майките и с по- големи деца. Не можеш ли да му привлечеш вниманието с друго, да го занимаеш с нещо- пъзел, игра, кола...
Аз не мога да помогна. Не съм чела досега литература на тема възпитание. Действам на момента както го усещам, ако мога така да се изразя.
По отношение на шоколадчето, си мисля, че все пак някой го е запознал с него. Не визирам шок. яйце. Детегледачката да не би да му дава? За ударите- може би в яслата...
По отношение на шоколадчето, си мисля, че все пак някой го е запознал с него. Не визирам шок. яйце. Детегледачката да не би да му дава? За ударите- може би в яслата...
Крея, от случката детето е научило следното - мама я няма цял ден ,като се върне, аз плаках и се тръшках е тя ми даде сладичко. Тръшка се наистина, защото не може да ти каже още какво иска. И това че вика шоколад, изобщо не значи че иска шоколад, иска внимание.
Най-удачно е да не му обръщаш внимание на тръшкането, да не го награждаваш със сладко. Покажи категорично че не ти е хубаво да те удря. Не викай.
Дай му да избере от други две неща, за да си изрази избора.-.примерно дали да се разходим или да си пуснем музика, или да се борим ,да танцуваме. Да ти помага нещо. Тези неща отнемат от агресията, обаче изискват от твоето време
Аз съм чела книги за възпитание, и съм запомнила някои подходи ,които при моя син са действали.
Той също доста е подвижен и гладен за внимание, пък аз много от рано се върнах на работа с него.
Една от книгите е " Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент".- Лорънс Шапиро. Малко е американска, ама има добри идеи.
Най-удачно е да не му обръщаш внимание на тръшкането, да не го награждаваш със сладко. Покажи категорично че не ти е хубаво да те удря. Не викай.
Дай му да избере от други две неща, за да си изрази избора.-.примерно дали да се разходим или да си пуснем музика, или да се борим ,да танцуваме. Да ти помага нещо. Тези неща отнемат от агресията, обаче изискват от твоето време
Аз съм чела книги за възпитание, и съм запомнила някои подходи ,които при моя син са действали.
Той също доста е подвижен и гладен за внимание, пък аз много от рано се върнах на работа с него.
Една от книгите е " Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент".- Лорънс Шапиро. Малко е американска, ама има добри идеи.
Орхид,
опитах всичко, вкл. и това да предложа още сто неща - за ядене, да си играем, да се гушкаме, да гледаме филмче, не и не! Имам чувството, че дори не ме чуваше какво говоря в истерията си. И не е вярно, че не знае какво иска - напротив1 точно шоколад, отвори хладилника , взе го и се скри, а когато му го взех от ръцете - изпищя на умряло! разбирам, че му липсвам, но трябва ли една майка да зареже целия си живот и всичко, за което се е борило само , за да бъде майка? Какво ще стане когато детето вече има собствен живот, а майката - не, защото цял живот е била само майка? старая се да давам всичко от себе си, когато съм вкъщи. постоянно изпитвам чувство за вина.
не знам дали ме разбирате, но аз дори не мога да вечерям нормално нито една вечер, защото през цялото време детето се тръшка и ме дърпа за крак или ръка да стана от масата и да отида, за да му дам поредното забранено нещо! не ви го пожелавам!
опитах всичко, вкл. и това да предложа още сто неща - за ядене, да си играем, да се гушкаме, да гледаме филмче, не и не! Имам чувството, че дори не ме чуваше какво говоря в истерията си. И не е вярно, че не знае какво иска - напротив1 точно шоколад, отвори хладилника , взе го и се скри, а когато му го взех от ръцете - изпищя на умряло! разбирам, че му липсвам, но трябва ли една майка да зареже целия си живот и всичко, за което се е борило само , за да бъде майка? Какво ще стане когато детето вече има собствен живот, а майката - не, защото цял живот е била само майка? старая се да давам всичко от себе си, когато съм вкъщи. постоянно изпитвам чувство за вина.
не знам дали ме разбирате, но аз дори не мога да вечерям нормално нито една вечер, защото през цялото време детето се тръшка и ме дърпа за крак или ръка да стана от масата и да отида, за да му дам поредното забранено нещо! не ви го пожелавам!
kreia, не си лоша майка. Защо изпитваш чувство на вина? Мисля, че върху това трябва да помислиш. Всеки има трудни моменти, а децата влизат непрекъснато в някакви периоди. Ако това ще те успокои, аз също не вечерям нормално. За да е нормално, трябва децата да са си легнали. Да, ама аз искам всички да сме на масата. И да не вечерям късно. От друга страна често ми се случва да заспя докато приспивам.
Здравейте и от мен!
Kreia,
според мен основното е,че изпитваш чувство на вина,
не го допускай, вината ти няма да промени нищо, но виновността ти със сигурност.
У нас са същите нерви и тръшкане, без да му липсвам на детето, и без да съм му писнала(понеже го и оставям да се знаимава и сам).
ВИновна съм и аз за много неща, и моята майка е била и всички всъшност са.
Но да мислиш за тази вина и да се обвиняваш не е добре, пак казвам, не е важно че така са стекли събитията, че имаш вина за това, че не си до него през деня, а това, че си виновна и че се чувстваш виновна... и когато детето поотрасне ще използва това чувство, и по-лошото ше го обърне и срещу теб и срещу себе си.
А до книгите,
аз съм прочела и продължавам да чета много такива, по едно време се вълнувах много от тази тематика, преди да имам дете дори.
Да призная обаче, мога умело да говоря за определените похвати и модели на поведение, но не и да ги приложа адкекватно у нас.
Доста попадения има в книгите, но там липсва едно основно нещо - и то е Чувството.
Чувството, което е по-конкретно от всичко останало.
И когато синът ти се разплаче, когато прави неща, котио смяташ за нередни, когато виждаш, че това, което си рисувал в бъдещето, може би изобщо няма да е така, когато виждап и в себе си и в другите лош пример,
то тогава.....онова в книгата, с което си била съгласна си остава само там.
Можеш да бъдеш обективен, когато става дума за други деца, и в същото време не си прав, защото точна това чувство го нямаш.
Иначе има наистина добри книги,
аз съм много доволна от една поредица, около 4 книги е на Инфо Дар, казва се 'Позитивно възпитание'. 1вата книга е за 1вите три години. Авторите са повече от 2ма.
'Как се възпитават момчета' на Стив Бидълф ми е много любима. Същия автор има още книги, и за щастливите деца, но общо взето си приличат и с другите по-горе.
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина" е тази, която съм чела преди и сега чета отново, опитвайки да овладея собствената си нетърпеливост, но пак мога да кажа, че вероятно по-лесно ще ми е да напиша есе за книгата, но дали ще успея да приуча сина си...едва ли.
И последно включване, нещо което не съм чела, но може би подходящо, е тази : http://www.tara-publishing.com/knigi_list_mama_raboti.html. "Когато мама и татко работят много"
Дано не звуча като библиотекарка, но тези, които споменах по-горе със сигурност изпъкват в съзнанието ми, имам куп други, които щом не съм запомнила какво им е различното, значи съвсем не са ми били полезни.
Макар, че ако погледнеш и мен и Зари май никоя не съм приложила:))))
Целувки и поздрави от нас!
Kreia,
според мен основното е,че изпитваш чувство на вина,
не го допускай, вината ти няма да промени нищо, но виновността ти със сигурност.
У нас са същите нерви и тръшкане, без да му липсвам на детето, и без да съм му писнала(понеже го и оставям да се знаимава и сам).
ВИновна съм и аз за много неща, и моята майка е била и всички всъшност са.
Но да мислиш за тази вина и да се обвиняваш не е добре, пак казвам, не е важно че така са стекли събитията, че имаш вина за това, че не си до него през деня, а това, че си виновна и че се чувстваш виновна... и когато детето поотрасне ще използва това чувство, и по-лошото ше го обърне и срещу теб и срещу себе си.
А до книгите,
аз съм прочела и продължавам да чета много такива, по едно време се вълнувах много от тази тематика, преди да имам дете дори.
Да призная обаче, мога умело да говоря за определените похвати и модели на поведение, но не и да ги приложа адкекватно у нас.
Доста попадения има в книгите, но там липсва едно основно нещо - и то е Чувството.
Чувството, което е по-конкретно от всичко останало.
И когато синът ти се разплаче, когато прави неща, котио смяташ за нередни, когато виждаш, че това, което си рисувал в бъдещето, може би изобщо няма да е така, когато виждап и в себе си и в другите лош пример,
то тогава.....онова в книгата, с което си била съгласна си остава само там.
Можеш да бъдеш обективен, когато става дума за други деца, и в същото време не си прав, защото точна това чувство го нямаш.
Иначе има наистина добри книги,
аз съм много доволна от една поредица, около 4 книги е на Инфо Дар, казва се 'Позитивно възпитание'. 1вата книга е за 1вите три години. Авторите са повече от 2ма.
'Как се възпитават момчета' на Стив Бидълф ми е много любима. Същия автор има още книги, и за щастливите деца, но общо взето си приличат и с другите по-горе.
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина" е тази, която съм чела преди и сега чета отново, опитвайки да овладея собствената си нетърпеливост, но пак мога да кажа, че вероятно по-лесно ще ми е да напиша есе за книгата, но дали ще успея да приуча сина си...едва ли.
И последно включване, нещо което не съм чела, но може би подходящо, е тази : http://www.tara-publishing.com/knigi_list_mama_raboti.html. "Когато мама и татко работят много"
Дано не звуча като библиотекарка, но тези, които споменах по-горе със сигурност изпъкват в съзнанието ми, имам куп други, които щом не съм запомнила какво им е различното, значи съвсем не са ми били полезни.
Макар, че ако погледнеш и мен и Зари май никоя не съм приложила:))))
Целувки и поздрави от нас!
здравейте момичета
и аз да се включа в темата за възпитанието въпреки че не съм никак пример за възпитание на детето.
Kreia в никакъв случай не си лоша майка , цялото това тръшкане се случва и у дома ,съпроводено с търкаляне и въртене по земята ,посиняване и др екстри ,не ходим на ясла, не го гледат бавачки ,по цял ден сме си двамата така, че не мисля ,че това че сте на ясла има някакво влияние, просто децата ни са такива както казва татко му събрал е ината и на двама ни,
И при нас вечерята е мисия невъзможна както при всички вас .и аз като Вери често заспивам докато го приспя.
Говори много но на неразбираем за мен език ,иска да ми каже да обясни нооо. Командва нарежда иначе кой какво да прави .Много гледа тв ,знае как се пуска ,носи дистанционното вълнуват го всякакви копчета и кабели, не играе с абсолютно никакви играчки.
при нас проблем номер 1 е яденето неиска и неиска, да сложи нищо в устата си .Яде все още само пасирано ако има по-голямо парче веднага му се повдига или бута лъжицата,знам че повечето деца първо слагат в устата, а ние не ,неиска да вкуси нищо предпочита да играе с храната вместо да яде. Някой ако има идеи как да го накарам да прояви интерес към яденето да споделя с радост приемам всякакви съвети.
това е засега ,че попрекалих
Целувки на всички вече пораснали мъници
и аз да се включа в темата за възпитанието въпреки че не съм никак пример за възпитание на детето.
Kreia в никакъв случай не си лоша майка , цялото това тръшкане се случва и у дома ,съпроводено с търкаляне и въртене по земята ,посиняване и др екстри ,не ходим на ясла, не го гледат бавачки ,по цял ден сме си двамата така, че не мисля ,че това че сте на ясла има някакво влияние, просто децата ни са такива както казва татко му събрал е ината и на двама ни,
И при нас вечерята е мисия невъзможна както при всички вас .и аз като Вери често заспивам докато го приспя.
Говори много но на неразбираем за мен език ,иска да ми каже да обясни нооо. Командва нарежда иначе кой какво да прави .Много гледа тв ,знае как се пуска ,носи дистанционното вълнуват го всякакви копчета и кабели, не играе с абсолютно никакви играчки.
при нас проблем номер 1 е яденето неиска и неиска, да сложи нищо в устата си .Яде все още само пасирано ако има по-голямо парче веднага му се повдига или бута лъжицата,знам че повечето деца първо слагат в устата, а ние не ,неиска да вкуси нищо предпочита да играе с храната вместо да яде. Някой ако има идеи как да го накарам да прояви интерес към яденето да споделя с радост приемам всякакви съвети.
това е засега ,че попрекалихЦелувки на всички вече пораснали мъници
Маги,
по принцип Зари се храни добре,
случва се да се дърпа, като не му се харесва, особено като аз му готвя без сол,
та в повечето случаи се храним четейки книжки, или пък приказки му разказвам, (напоследък са много актуални у нас)
Гледам да си изяжда всичко за обяд и за вечеря, закуските почти ги прескача, много малко яде и сутрин и следобед, но пък пие мляко, сокове, чай с мед по много и яде много плодове.
Някой път добавям кисело мляко ако не му харесва яденето.
Иначе може да му даваш авокадо по най-различни начини, то е много калорично, другите ще ти пишат разни ецепти. Аз лично му го мачкам с домат или с много малко банан и кисело мляко.
Поздрави пак
по принцип Зари се храни добре,
случва се да се дърпа, като не му се харесва, особено като аз му готвя без сол,
та в повечето случаи се храним четейки книжки, или пък приказки му разказвам, (напоследък са много актуални у нас)
Гледам да си изяжда всичко за обяд и за вечеря, закуските почти ги прескача, много малко яде и сутрин и следобед, но пък пие мляко, сокове, чай с мед по много и яде много плодове.
Някой път добавям кисело мляко ако не му харесва яденето.
Иначе може да му даваш авокадо по най-различни начини, то е много калорично, другите ще ти пишат разни ецепти. Аз лично му го мачкам с домат или с много малко банан и кисело мляко.
Поздрави пак
Крея, миличка, успокой се и не се оставяй на нервите да те командват. Мисля, че това е някакъв етап, през който минават децата, едни в по-малка степен, други - в по-голяма. Веднага се сещам за сина на братовчедка ми като беше на тази възраст беше точно както описваш Дамян (че и са адаши, дори 
). Много рев, нерви, тръшкане, с него не се излизаше на глава. Освен това много агресивен, посягаше на всички, нея я беше страх да го извежда на площадката да не набие някое дете. Е, сега вече е малко по-добре, може да се каже, че го израстна този период, вече е по-спокоен и тя спокойна ще го пуска на градина.
При нас няма чак такива изпълнения. И друг път съм казвала, че започне ли така да ми се тръшка просто обръщам гръб и я игнорирам. След малко сама спира и идва да се гуши в мен. Освен това се е научила, че с тръшкане нищо няма да постигне или получи, и много бързо сменя тона, идва и с най-меден гласец ми казва "мамо, нанан" (нанан=песничка). Радвам се, че с този подход що годе съм успяла да постигна нещо, да намалим истеричните случки и да се научим на обноски. 
Иначе има и случаи, в които игнорирането не помага, тогава задължително предлагам нещо друго, с което да й замажа очите. Обикновено нещо любимо нейно - за ядене, пиене или правене. Стигала съм дори да напълня коритото и да я метна в него, понеже много обича да се плацика. Крея, ти казваш, че не приемал другите ти предложения. А опитвала ли си примерно да му кажеш "хайде, събери си играчките и после ще ти дам малко шоколадче", т.е. да знае, че шоколад не се дава ей така когато му скимне, а трябва да го заслужи. Така хем ще спре да се тръшка, хем ще знае, че мама изпълнява обещанията си. Е, няма да му дадеш целия шоколад разбира се, а само парченце, колкото да види, че може да ти вярва. Можеш и да разделиш шоколада предварително на дребни парчета, за да не се дразни като го види целия, или пък постепенно да замениш шоколада с нещо по-полезно, пак като награда за нещо, което е свършил... И направете ревизия на тая детегледачка, щото ако тя му дава забранени неща без да й мигне окото, тогаз цялото възпитание отива на вятъра.. 
Маги, относно яденето и как да събудиш интерес към него се сещам за едно - ако така нарежеш и наредиш храната в чинийката му, че да му стане забавно. Примерно като глава на човече, с очички, носле, уста и т.н. Знаеш как се правят сандвичи за детски рожден ден, нали?
Примерно нещо такова:
или
Можеш да нарежеш различните продукти и да нареждате заедно, така хем ще играе, хем ще си лапва по нещо от време на време. Много е важно храната да е такава, че да може да се яде с ръце, така ще бъде по-лесно достъпна за него да се храни сам (ако не умее с прибори още). Само трябва малко търпение, иначе колкото по-нервни и нетърпеливи ставаме ние, толкова по-трудно ще се получат нещата.
Браво на Диди за пъзела! Изумих се! Тия дни бягам да купя такава книжка. 
Мисля, че това е някакъв етап, през който минават децата, едни в по-малка степен, други - в по-голяма. Веднага се сещам за сина на братовчедка ми като беше на тази възраст беше точно както описваш Дамян (че и са адаши, дори ). Много рев, нерви, тръшкане, с него не се излизаше на глава. Освен това много агресивен, посягаше на всички, нея я беше страх да го извежда на площадката да не набие някое дете. Е, сега вече е малко по-добре, може да се каже, че го израстна този период, вече е по-спокоен и тя спокойна ще го пуска на градина. При нас няма чак такива изпълнения. И друг път съм казвала, че започне ли така да ми се тръшка просто обръщам гръб и я игнорирам. След малко сама спира и идва да се гуши в мен. Освен това се е научила, че с тръшкане нищо няма да постигне или получи, и много бързо сменя тона, идва и с най-меден гласец ми казва "мамо, нанан" (нанан=песничка).
Радвам се, че с този подход що годе съм успяла да постигна нещо, да намалим истеричните случки и да се научим на обноски. Иначе има и случаи, в които игнорирането не помага, тогава задължително предлагам нещо друго, с което да й замажа очите. Обикновено нещо любимо нейно - за ядене, пиене или правене. Стигала съм дори да напълня коритото и да я метна в него, понеже много обича да се плацика. Крея, ти казваш, че не приемал другите ти предложения. А опитвала ли си примерно да му кажеш "хайде, събери си играчките и после ще ти дам малко шоколадче", т.е. да знае, че шоколад не се дава ей така когато му скимне, а трябва да го заслужи. Така хем ще спре да се тръшка, хем ще знае, че мама изпълнява обещанията си. Е, няма да му дадеш целия шоколад разбира се, а само парченце, колкото да види, че може да ти вярва. Можеш и да разделиш шоколада предварително на дребни парчета, за да не се дразни като го види целия, или пък постепенно да замениш шоколада с нещо по-полезно, пак като награда за нещо, което е свършил... И направете ревизия на тая детегледачка, щото ако тя му дава забранени неща без да й мигне окото, тогаз цялото възпитание отива на вятъра.. Маги, относно яденето и как да събудиш интерес към него се сещам за едно - ако така нарежеш и наредиш храната в чинийката му, че да му стане забавно. Примерно като глава на човече, с очички, носле, уста и т.н. Знаеш как се правят сандвичи за детски рожден ден, нали?
Примерно нещо такова:
или Можеш да нарежеш различните продукти и да нареждате заедно, така хем ще играе, хем ще си лапва по нещо от време на време. Много е важно храната да е такава, че да може да се яде с ръце, така ще бъде по-лесно достъпна за него да се храни сам (ако не умее с прибори още).
Само трябва малко търпение, иначе колкото по-нервни и нетърпеливи ставаме ние, толкова по-трудно ще се получат нещата. Браво на Диди за пъзела! Изумих се!
Тия дни бягам да купя такава книжка. 
Kreia и аз като работеща мама те разбирам на 100%, понякога коато решим да излезнем събота/неделя и не взема Марти и през цялото време ме тресат угризения 
. Все си мисля, че не съм от най-добрите майки. Не мога да те посъветвам за тръшканията, защото Марти много бързо се разсейва и му се отвлича вниманието. Много влияние оказват и детегледачките, нашата какви ги върши, не искам да ви разправям, защото само като си помисля за някои неща много се ядосвам. Определено има проблем и според мен трябва да разбереш от къде идва - детегледачка, ясла и т.н.
Маги за яденето съвсем не мога да помагам, че само се чудя как да ограничавам Марти, че по цял ден нагъва. Но аз съм малко по крайна - спираш да пасираш и в един момент ще прояде. Според мен би трябвало да действа.
. Все си мисля, че не съм от най-добрите майки. Не мога да те посъветвам за тръшканията, защото Марти много бързо се разсейва и му се отвлича вниманието. Много влияние оказват и детегледачките, нашата какви ги върши, не искам да ви разправям, защото само като си помисля за някои неща много се ядосвам. Определено има проблем и според мен трябва да разбереш от къде идва - детегледачка, ясла и т.н.Маги за яденето съвсем не мога да помагам, че само се чудя как да ограничавам Марти, че по цял ден нагъва. Но аз съм малко по крайна - спираш да пасираш и в един момент ще прояде. Според мен би трябвало да действа.
Крея, и аз споделям мнението на повечето момичета тук. Диди също има големи тръшкания като последното беше за такава дреболия, но затова пък насред центъра на Варна. Отиваме на доктор. Взе си там едни играчки в кабинета да си играе, но вече ще излизаме. Започна да се сърди и да не иска да ги остави, въпреки че и обяснявам, че и други дечица ще искат да си играят с тях и т.н. Тогава се сетих, че нося сок в чантата си и съответно се опитах да отклоня вниманието й от играчката. Временен успех! Остави играчката. Излязохме в коридора, отпи от сока и вече ще слизаме по стълбите. Казвам й, дай да сложим капачето на шишенцето да не се разлее, като слезем, пак ще го отворим и ще пиеш сокче. Не и не! Тогава казвам, добре тогава дай ми шишенцето и долу ще ти го дам. Отново истерия. Оставих я и тръгнах напред да слизам по стълбите, а тя реве и се тръшка. Хванах я за ръката и естествено, докато слезем долу не спря да пищи. Съответно събрах и "доброжелателни" подхвърляния, не виждаш ли, че не иска да слиза сама по стълбите и други в този дух 
Аман от "загрижени" хора. Излизаме навън, продължава да реве, вече цялата в сок, а като се спрем и не пие. Едвам пресякохме на светофара, събирайки още "познавачи" и "доброжелатели". Накрая се качихме в автобуса и чак тогава се успокои. Изводът според мен е, че когато едно дете реши да се тръшка, го прави без значение от повода. Аз никога не й обръщам внимание, когато прави нещо от инат. И после като се успокои винаги й казвам, че с плач не се постига нищо и че Сърдиткото е с празна торбичка и й соча празното джобче. Надявам се да го израсте и не се вживявам прекалено в това
Аз пък имам друга питанка, вашите деца още лапат ли каквото им падне. Диди беше спряла, но сега от няколко дни колкото и да обяснявам за какво служат зъбките, езика и устата, не спира да ближе и лапа и да ми се хили самодоволно
Мимченце, радвам се, че Диди е послужила за пример
. Между другото, за да се научи как да реди пъзела, първо й махах едно парченце. После две, но с обяснение какво точно се вижда на картинката и как образува едно цяло птиченце, пеперудка т.н. и така докато махнахме всички парчета. Доста бързо схвана принципа и сега постоянно иска да редим пъзели
Маги, и аз не знам какво да те посъветвам. А като го пасираш, всичко ли си изяжда?
Аман от "загрижени" хора. Излизаме навън, продължава да реве, вече цялата в сок, а като се спрем и не пие. Едвам пресякохме на светофара, събирайки още "познавачи" и "доброжелатели". Накрая се качихме в автобуса и чак тогава се успокои. Изводът според мен е, че когато едно дете реши да се тръшка, го прави без значение от повода. Аз никога не й обръщам внимание, когато прави нещо от инат. И после като се успокои винаги й казвам, че с плач не се постига нищо и че Сърдиткото е с празна торбичка и й соча празното джобче. Надявам се да го израсте и не се вживявам прекалено в това Аз пък имам друга питанка, вашите деца още лапат ли каквото им падне. Диди беше спряла, но сега от няколко дни колкото и да обяснявам за какво служат зъбките, езика и устата, не спира да ближе и лапа и да ми се хили самодоволно
Мимченце, радвам се, че Диди е послужила за пример
. Между другото, за да се научи как да реди пъзела, първо й махах едно парченце. После две, но с обяснение какво точно се вижда на картинката и как образува едно цяло птиченце, пеперудка т.н. и така докато махнахме всички парчета. Доста бързо схвана принципа и сега постоянно иска да редим пъзели Маги, и аз не знам какво да те посъветвам. А като го пасираш, всичко ли си изяжда?
За пъзела и аз да похваля Диди Лъчко беше във възторг, когато му развалих и наредих един..мисля от 9 части обаче. И понеже той не можа да ги нареди накара мен няколко пъти и после го оставих сам да се занимава и беше отлющил картинките и счупил някои части(понеже е от дърво, но тънко ) Сега съм му купила такъв, какъвто показа Вери по- напред, пак дървен. Ще пробвам и с такава книжка 
Лъчко беше във възторг, когато му развалих и наредих един..мисля от 9 части обаче. И понеже той не можа да ги нареди накара мен няколко пъти и после го оставих сам да се занимава и беше отлющил картинките и счупил някои части(понеже е от дърво, но тънко ) Сега съм му купила такъв, какъвто показа Вери по- напред, пак дървен. Ще пробвам и с такава книжка 