За обноските на децата в различните страни

О, съжалявам, че така са ви посрещнали в Париж. Дано да е първия и последен такъв инцидент.
И аз не спирам да се чудя на липсата на реакция на родителите. Сблъсквам се ежедневно с агресивни дечица, но те са още малки, на 2-3 години, бутат, драскат Яна, която отива да им вземе играчките. Става ми болно за малката, но се опитвам да си казвам, че това са ще малки деца, в нормална за тази възраст фаза на агресивност, и тн. НО, непукизма на възрастните им придружители ме вбесява определено и го раздавам възпитателка по площадките
Ако някое вече по-голямо и вече напълно разбиращо хлапе нарочно нарани Яна(да, днес ми се случи едно съвсемм нарочно да и стъпи на ръчичката, когато тя лазеще в парка ), съвсем открито му се карам, а днешното около 5 годишно гаменче направо и си го заплаших, че ще стана лоша ако го направи още веднъж.
Понякога си мисля, че прекалявам, но не мога да я оставя да я бият.
Моята тактика е да съм винаги наблизо и да се намесва веднага ако някое дете я наближи " с лоши намерения". Е, стоя на дистанция и и позволявам да тича и да играе, но следя зорко

Тук по площадките е практика децата да си вземат играчките без да питат. До сега никой не ме е питал дали може да играе с играчките на Яна, а аз обикновено ходех и все се извинявах, ама отскоро и аз май я карам по тяхному.

Дано остане така хубаво времето, разхождайте се из Париж и трите месеца ще минат бързо. Приемете го като ваканция.

Наистина много боли,когато видиш,че някое''диваче'' се е нахвърлило върху детето ти.Е,вярваите ми направо ми идва да го смачкам.И при нас положението е същото,все съм около Имануела на детската площадка,дори понякога,ако видя,че някой се опитва да и посяга и говоря на български да удря.Вярвайте ми действа,на хлапето повече и през ум не му минава да посегне.Зная,че това са деца,които нямат вина,защото не им се дава необходимото възпитание,но и моето дете не е магаре да го налагат.Та,така,каквото повикало,такова се обадило.Това е според мен начина да ''оцелееш''

Гадно наистина, може да е било слу4айно, не си прави изводи за другите деца.Сигурна съм, 4е другият път на площадката ще има с кого да се заиграе. Малко по малко като нау4иш езика, вси4ко ще си дойде на мястото.
Тук децата са супер общителни. Много си играят заедно. Веднага идват да се запознаят с теб, да те питат как се казваш. Разбира се сигурно има и такива които не си дават игра4ките, но такива деца има по целият свят, както и такива майки.

Според мен децата са си деца и толкова. Слагане на децата в дадена държава под общ знаменател е грешно. В БГ съм срещала адски невъзпитани и груби деца както и много послушни и добри. В САЩ също съм срещала изклучително добри и възпитани както и невъзпитани. Боли да видиш как някой наранява детето ти. Аз лично не бих си позволила да разреша на дъщеря ми да играе с играчка, която не е нейна и то без разрешение от страна на другия родител. Хората по света не са свикнали като нас в Б-я, но щом си избрал да живееш в чужбина ще приемаш манталитета на местните

Sъжалявам за неприятната случка.

Иначе заглавието на темата ми звучи като поредното обобщение. По-нагоре достатъчно хора са писали как не им харесва да се слагат нещата под общ знаменател. Та и аз се присъединявам към тях

Не съм искала да обобщавам Бамби. И изобщо никъде не съм казала, че всички деца във Франция са такива. Съжалявам ако на някой му е прозвучало така. Това е резултата от 8 години живот извън граница и брак с чужденец- българският ми става все по лош...и все по често ме разбират погрешно...
Значи на мене по скоро ми беше интересно за нормите в различните страни. Не става дума за обобщение,а за принципите, които се спазват. Все пак аз тук съм турист, не зная език, не познавам нравите. Ако нямах дете със себе си сигурно щеше да е и много по лесно. Тогава нямаше да вися по площадките и да изпадам в неудобни ситуации, а щях да си живея, както мамите по горе ме съветват. Интересно ми беше да узная до къде стигат границите и кое е нормалното и кое не. А иначе момченцето не е виновно. То си реагира инстинктивно и удря. Майка му ме изуми за това, че гледа как то се нахвърля върху малко дете, а не му каза и дума. И може би и за това пуснах темата- за да разбера какъв е обичаят тук и там. Ето например една мама каза, че е нормално във Франция децата да си играят с играчките на другите на площадката. Аз за Дания без да обобщавам ще ти гарантирам, че бой няма!!! В никакъв случай.Всеки знае колко тихи и спокойни са скандинавците. Това там се смята за голяма излагация и дори е и срамно. И ако въпреки това се случи някой да удари друг, родителя веднага ще накаже детето си или най малкото ще му се скара. И всеки един датчанин ще реагира така. Това са личните ми наблюдения за 8 години.
И така, вчера ми беше много болно и мъчно за детето и пуснах темата. Повече имах нужда от утеха отколкото някой да ме критикува...че обобщавам...

П.С Тебе няма6е ли да те заболи ако някой се нахвърли на 2 годи6ното ти дете?



Права си , много боли независимо на каква възрст е детето ти! Вярно е че децата се сдърпват понякога за нещо, но гледам да вмена на моя 6 годи6ен син  че да по-малък и по-слаб НИКОГА не се посяга, да не говорим да причиниш болка!!!  После не намирам за нормално като ти навлезат в територията да се хвърляш да се биеш, все пак сме малко по-развити от животинските видове и ако не ти е приятно да ти пипат нещо дори да не говорят твоя език има хиляди жестове, с които можеш да го покажеш!!!

Абсолютно!

Тornerosse, аз също се присъединявам към призива на Palmira, наслади се на престоя си в Париж и не се оставяй така лесно да ти развалят настроението и то най -  ве4е заради Оли. От описанието на слу4ката ли4и, 4е тя е едно слън4ево дете   и приятелски настроена към света, това е прекрасно, затова не я ограни4авай в излизането и в парка, сигурна съм, 4е ще сре6нете засмени и дружелюбни де4ица с които Оли ще си играе  . Ако не винаги може6 да и купи6 тротинетка, сигурно това ще са добре похар4ени пари. Радвайте се на живота и не се променяйте, светът има нужда от усмивки  

Tornerosse,
Това че си с дете не бива да ти пречи да се наслаждаваш на Париж. Казваш, че сте в края на спирка на метрото. Не познавам Париж, но по логика би трябвало да не е особено трудно да се стигне до центъра на града с метро. Аз бих си взела количката с няколко чифта дрехи, малко храна за детето и бих се разхождала из центъра на Париж. От едногодишна съм "мъкнала" Изабела със себе си къде ли не! Ходили сме с влак до Монреал, да не обяснявам как стават тези неща с количка на гара, където няма рампа; или пък в метро, където няма изход за количка. Водила съм я в музеи, най-вече природонаучни, но и в художествени галерии. На изложбаната на Дега в Торонто на балерини и коне можеше да се чуят коментарите ми от рода на "ау, виж кна това конче му го няма ушенцето"  и други подобни, от които си помислих, че Дега ще се обърне в гроба си, ако ме чуе. но все пак аз успях да я разгледам при минимален дистрес за детето. Опитай веднъж и ще видиш, че ще ти хареса!

Добре, сега разбирам защо реагира така.Много лоша случка.
На мен ми се случи само веднъж- тогава Оливия беше само на годинка(за щастие)
Бях и купила една пчеличка, която като дръпнеш една връв издава разни звуци. Това беше един от подаръчетата за рожденният и ден.
Добре, но дойде племенника на гости, който тогава беше на 4 г., и точно за нула време "оправи" играчката...
После Оли дърпа, дърпа връвчето, но нищо не става...И мене ме хвана яд, още повече,защото играчката беше чисто нова и детето много си я хареса. Но добре че беше само на годинка та можех да я излъжа и с друго.
Вече обаче съм прежалила играчките и. Ако видиш у нас като дойдат комшийчетата как хвърлят и блъскат всичко, не само играчките на Оли- техните също.  Не съм видяла дете да си пази играчките.
В твойта случка кофтито е отношението на децата към сина ти, а иначе за топкат все щеше да се намери някакво разрешение.

пс. съжалявам, че не мога да се впиша във всеобщото ридаене. обикновено моята гледна точка е неприемлива за доста хора.


Палмира, не е необходимо да се вписваш, форума е място за дискусии , което е хубаво защото можещ да помислиш върху другата гледна точка!
Зная как е в БГ висяла съм по площадките и това лято висях, ама аз общо взето съм от тези майки, дето като видят че става разправия и ходя да обяснявам "ама как хубаво си играхте до сега, какво стана...... я сега ти вземи топката, после я дай на него..." , до  сега съм се справяла.  За възрастта на 2 и 3 годишните има много да се говори, това че лелите и госпожите не си мрадват з...те не е похвално, но то пак е до това как възприемат работата си! В люлинската градина, където ходеше сина ми 
нямаше момент в който учителката да ги е оставяла без занимания с нейно участие, дори игрите навън!  Разни хора.......разни деца..

Мда, и аз не мога да съм категорична по въпроса. Според мен в тези ситуации си е от една страна до дете и друга до родители.

Иначе ми се е случвало в Германия да казват на едно детенце " тъпа свиньо" само, защото се беше качило от другата страна на катерушката (огромна). В последствие обиждащото хлапе започна да подскача на нея ( тя е от въжета), защото видя, че другото детенце е предпазливо ( не се катереше на високо и внимаваше къде се хваща).

А съвсем пресен случай тук. На мен вече съвсем ми личи, че съм бременна. В супера разглеждам някаква салата и ей така, от никъдето,  ФРАС- ФРАС по корема. Признавам си, заболяме много. Еедно 'лапе два-три пъти силно ме удари по тумбака. Така исках да му извъртя един шамар! Някаква русичка мърла  ще ме удря без причина, ми не само мен, а и нероденото ми бебе.  Да не мислите, че дотърча някоя холандка да ми се извинява? До като пак посягаше му хванах ръката и му казах, че там има бебе и бебето го боли.

Така, че отрицателни емоции с деца може да има навсякъде. Както и положителни.

Искаш да кажеш, че го е направило нарочно, а не по невнимание (щом те е ударило 2-3 пъти едва ли е било по невнимание)..? Леле, ако ми се беше случило на мен, един шамар щеше да му е малко. А на майката такъв скандал бих и вдигнала. ..Аз съм си кротка по принцип, ама в такива моменти яко ми избиват бушоните. Ужас, почвам да заобикалям малките хулиганчета вече отдалеч.

Ами нарочно разбира се. Първо аз не обичам да стоя, където има много хора (така че не съм му пречела да мине). Гледах си захластнато салата и се чудех дали ми се яде такава, та значи и не съм го и закачала. И да, не беше веднъж да ме фрасне. Отгоре на всичко стоеше и ми се хилеше нагло насреща. И да не ме е харесало, пак не е оправдание. До сега не бях нито виждала, нито чувала дете да удря човек, защото не го харесва. Но то все си има първи път. 

А до скандали не ми е. Много ми се спи и съм със забавени реакции.  Ако не ме беше цапнало да ми вдигне адреналина, сигурно щях да гледам съсредоточено салата още дълго време...

А ти споко, повечето са много добронамерени към тумбаците. Даже разпитват, кога ще излиза бебето от там...