И аз не спирам да се чудя на липсата на реакция на родителите. Сблъсквам се ежедневно с агресивни дечица, но те са още малки, на 2-3 години, бутат, драскат Яна, която отива да им вземе играчките. Става ми болно за малката, но се опитвам да си казвам, че това са ще малки деца, в нормална за тази възраст фаза на агресивност, и тн. НО, непукизма на възрастните им придружители ме вбесява определено и го раздавам възпитателка по площадките
Ако някое вече по-голямо и вече напълно разбиращо хлапе нарочно нарани Яна(да, днес ми се случи едно съвсемм нарочно да и стъпи на ръчичката, когато тя лазеще в парка ), съвсем открито му се карам, а днешното около 5 годишно гаменче направо и си го заплаших, че ще стана лоша ако го направи още веднъж.
Понякога си мисля, че прекалявам, но не мога да я оставя да я бият.
Моята тактика е да съм винаги наблизо и да се намесва веднага ако някое дете я наближи " с лоши намерения". Е, стоя на дистанция и и позволявам да тича и да играе, но следя зорко
Тук по площадките е практика децата да си вземат играчките без да питат. До сега никой не ме е питал дали може да играе с играчките на Яна, а аз обикновено ходех и все се извинявах, ама отскоро и аз май я карам по тяхному.
Дано остане така хубаво времето, разхождайте се из Париж и трите месеца ще минат бързо. Приемете го като ваканция.