Не е вярно
- Публикувана: 3 март 2010, 12:09 ч.
- Последно мнение: 6 март 2010, 17:39 ч.
Приятелство между мъж и жена
Ето преди малко ми се обади един познат.
От 100 години се познаваме,знаем си и кътните зъби,майтапим се ,това онова.
Уговорихме се да пием кафе.
И преди сме се майтапили за секс (той започва разбира се),хем знае че няма да му мине номера,но не забравя да отбележи колко му липсва усмивката ми
От 100 години се познаваме,знаем си и кътните зъби,майтапим се ,това онова.
Уговорихме се да пием кафе.
И преди сме се майтапили за секс (той започва разбира се),хем знае че няма да му мине номера,но не забравя да отбележи колко му липсва усмивката ми
Хм, аз съм имала такива "ежедневни" приятел/ки, но това е когато и двамата сме били без гаджета. Като нямаш любим човек, естествено е да се обърнеш към приятелите си като най близки до теб, за да си споделяш дребните битови радости и неволи. Не знам как бих го възприела ако бяхме обвързани.
С колегите е по-различно. Там общуването просто няма как да не е ежедневно, искате или не искате и в един момент се сприятелявате - ходене на обяд заедно, излизане да пием (рядко, но се случва) след работа. Да, понякога и чат след работа - говорели сме си по някаква тема, не сме си доизказали всичко, на някой му хрумнало нещо и иска да си каже. Ни сме влюбени, ни искаме да се чукаме... Обичаме се, като приятели, не е някакво страстно и ангажиращо чувство. Но хората прекарват на работа огромна част от времето си, и е нормално колегите ти да станат едни от най-важните хора в живота ти. Това не ми е пречело да съм влюбена и да имам гадже, нито ми е отнемало от времето за любимия човек. Като се омъжа не знам дали ще стоят така нещата...
С колегите е по-различно. Там общуването просто няма как да не е ежедневно, искате или не искате и в един момент се сприятелявате - ходене на обяд заедно, излизане да пием (рядко, но се случва) след работа. Да, понякога и чат след работа - говорели сме си по някаква тема, не сме си доизказали всичко, на някой му хрумнало нещо и иска да си каже. Ни сме влюбени, ни искаме да се чукаме... Обичаме се, като приятели, не е някакво страстно и ангажиращо чувство. Но хората прекарват на работа огромна част от времето си, и е нормално колегите ти да станат едни от най-важните хора в живота ти. Това не ми е пречело да съм влюбена и да имам гадже, нито ми е отнемало от времето за любимия човек. Като се омъжа не знам дали ще стоят така нещата...
Преди искрено и наивно вярвах, че междуполовото приятелство е съвсем възможно и в реда на нещата. Нещо повече, вярвах, че най-близките ми хора са мъже, че с тях се разбирам много по-лесно и т.н. и т.н.
С течение на времето, тази теория беше многократно проверена и отхвърлена. С днешна дата не мисля, че имам приятели мъже. Имам добри познати, толкова. През последните 3 месеца ме разочароваха точно два броя мъже, които аз смятах за изключително близки, а от постоянни контакти, обяди, разговори и споделяне, имам нужда само, що се отнася до любимия мъж
С течение на времето, тази теория беше многократно проверена и отхвърлена. С днешна дата не мисля, че имам приятели мъже. Имам добри познати, толкова. През последните 3 месеца ме разочароваха точно два броя мъже, които аз смятах за изключително близки, а от постоянни контакти, обяди, разговори и споделяне, имам нужда само, що се отнася до любимия мъж
И,да,може да съществува приятелство между мъж и жена,но до определени граници.
Когато общуването и споделянето стане повече ,отколкото във връзките им,неминуемо се стига и до нещо повече.
Тук доста от вас споделят ,че имат приятели мъже.
Но едва ли хуквате всеки път на тях да се изповядвате, когато нещо ви тежи...а мъжа ви не ви интересува никак в такъв момент.
И не, аз не възприемам идеята мъжа ми да си има най-добра приятелка -жена,с която да споделя много,а с мен-нищо.Или да има с нея повече допирни духовни точки,отколкото с мен.
Нямам какво да добавя
Моля, нека всички, които споделят, че имат приятели мъже да отговорят с каква честота комуникират - всеки ден ли си пишете в скайп, или всеки ден си разменяте по минимум пет имейла, или всеки ден се чувате по телефона, или всеки ден се виждате?
С най-добрия ми приятел живеем в различни градове, но се виждаме всяка седмица, защото той пътува редовно до София за по един-два дни и отсяда в нас. Чуваме се по телефона през ден-два, също толкова често си пишем и в Скайп, но това е, защото имаме и бизнес отношения и много често си говорим само за работата. Преди да възникнат общите служебни ангажименти понякога са минавали седмици без да комуникираме по никакъв начин. Често даже се е случвало и се случва и двамата да сме едновременно в Скайп, но да не си говорим, защото сме заети или нямаме нищо за казване. Не е болка за умиране, не сме чак пък толкова неразривно свързани, че да не можем ден един без друг. За мен това е нормално, другото ми прилича на обсебване и не го намирам за приемливо, независимо от пола на приятелския обект.
Единствените случаи, когато съм изпитвала потребност да общувам с някого на ежедневна база е било, когато съм била влюбена в него и то в началната фаза на влюбването. Дали съм го правила, е друг въпрос.
Странна ми е нуждата да споделя ежедневните си радости и грижи с още една жена. Точно това се опитвам да си изясня - тази нужда от емоционално споделяне с друга жена /не с група жени, не с група хора, а с точно една конкретна/ не е ли знак, че между мен и него нещо не върви?
Дали нещата между вас вървят или не,само ти можеш да усетиш.
Но това,което описваш ,на мен ми звучи като начало на някакво привличане...което може и той да не е осъзнал още като такова...
Допадат си като начин на мислене,хубаво му е да споделя с нея,приятно му е да разговарят и може би сам не си дава сметка,че това не е точно приятелство...
Всъщност ,те от кога са колеги ?
И от кога е това сближаване?
да, бе, да! няма такова ежедневно приятелство!
Това е любов ...
Може и да е неосъзната още, но и на мен към любов ми вървят нещата...Или поне има някакво привличане. Не е задължително да е само сексуално. На мен един мъж, който ме пленява с чувството си за хумор и интелекта си и особено ако сме на една вълна ми е голям афродизиак. Може би заради това нямам толкова близки приятели мъже.
Наистина няма такова ежедневно приятелство.
Ako двама души независимо от пола си имат еднакви очаквания за техните взаимоотношения всичко е възможно.
Иначе по степен на близост естествено любимия човек ми е най близък, след това следват приятелите и приятелките независимо от пола. Нямам такива, които да категоризирам най добър приятел или приятелка като в ученическите години. В различните периоди от живота си, с различни хора съм се чувствала повече или по малко близка. Общуването с мъже и жени е различно и не мога да си представя да огранича контактите си само с моя пол.
Ами то споделянето с любимия човек и с приятелите е различно.
Иначе по степен на близост естествено любимия човек ми е най близък, след това следват приятелите и приятелките независимо от пола. Нямам такива, които да категоризирам най добър приятел или приятелка като в ученическите години. В различните периоди от живота си, с различни хора съм се чувствала повече или по малко близка. Общуването с мъже и жени е различно и не мога да си представя да огранича контактите си само с моя пол.
Питането ми е принципно, затова и не искам да влизам в никакви подробности. Да кажем, че става въпрос за различни периоди от време, за различни жени. Единственото общо между отделните жени-приятелки е желанието да се споделя с още някой, не само с мен.
Ами то споделянето с любимия човек и с приятелите е различно.
Може да съм много задръстена, но на мен мъжа ми ми е най-добрия приятел.
От други, с които да споделям най-съкровените си мисли нямам нужда.
Приятелки имам, но те са по-скоро за забавление - ходим по кафета, кръчми, чат пат си говорим за децата, но с тях никога не обсъждам какво става в семейството ми. А приятели мъже нямам и не искам да имам - няма какво да си кажа с мъж приятел, освен ако не е гей - щото с нормален мъж за обувки, грим и прически няма как да си говоря.
От други, с които да споделям най-съкровените си мисли нямам нужда.
Приятелки имам, но те са по-скоро за забавление - ходим по кафета, кръчми, чат пат си говорим за децата, но с тях никога не обсъждам какво става в семейството ми. А приятели мъже нямам и не искам да имам - няма какво да си кажа с мъж приятел, освен ако не е гей - щото с нормален мъж за обувки, грим и прически няма как да си говоря.
Имам приятели мъже, но не поддържам ежедневна връзка с тях. Всъщност, аз с единици поддържам връзка всеки ден.
Тези приятели-мъже знаят подробности за живота ми, близки сме си, обвързани са, каним се по разни събития, но никога не сме преминавали приятелската граница.
В този ред на мисли, поддържането на регулярна комуникация и обмен на толкова съществени мисли, за да се извършват ежедневно, са ми малко странни.
Тези приятели-мъже знаят подробности за живота ми, близки сме си, обвързани са, каним се по разни събития, но никога не сме преминавали приятелската граница.
В този ред на мисли, поддържането на регулярна комуникация и обмен на толкова съществени мисли, за да се извършват ежедневно, са ми малко странни.
Имам приятел мъж, още от ученическите години. Особено ми е скъп.Всичко мога да споделя с него, помагали сме си много. Обаче не контактувам ежедневно с него. Случва се и с месеци да не се видим. Приятелството с мъж е по - различно и е много ценно, защото ми дава мъжката гледна точка.
Но ако става дума за ежедневни контакти и споделяния има нещо повече от приятелство в тази връзка
Но ако става дума за ежедневни контакти и споделяния има нещо повече от приятелство в тази връзка