ти кънки нямаш ли.....тази история отдалеч намирисва на пързалка!!!!и автора сега
- Публикувана: 3 март 2010, 12:09 ч.
- Последно мнение: 6 март 2010, 17:39 ч.
Приятелство между мъж и жена
ти кънки нямаш ли.....тази история отдалеч намирисва на пързалка!!!!и автора сега
добре..ще се съглася със с теб !!!
... моето мнение не става ясно, просто защото не съм го изразил. Не смятам да изнасям по форумите вътрешнофирмени спорове, пък било то и анонимно. Казах само ключовите моменти, които правят случая особен и не съвсем средностатистически.
Напротив,изразил си мнението си изцяло!
Лесно разбираемо,дори и за такива елементарни мозъци като нас...
И какви вътрешнофирмени спорове визираш?Може би спорите кой да прекара повече време с яката колежка,или кой пръв да я прекара?
А случаят не е особен и несъвсем средностатистически,а толкова банален и такова клише,че чак е скучен:Поредния самовлюбен егоцентрик си паднал по новоназначената "яка" колежка,а пък тя му се опъва нещо...
А пред жена си го играе моралист...ама за да пуска тема Момичето,явно отдавна е наясно с номерата ти,просто искаше да чуе дали е права.
А оправданието с природата и полигамията е върха на сладоледа...като не може да измисли друго и всеки мъж казва "Какво да правя,природата така ни е създала мъжете...не можем да й се противопоставяме!"
И сами се принизявате до животните!
Абсолютно е възможно мъж и жена да са просто приятели .
Както съм имала приятелки,така съм имала и приятели(но по малко ,като бройка).
Имало е моменти и в който сме спорили,карали,разбирали.....чисто приятелско,без да има значение пола.
И да ви призная честно,в болшинството си мъжете са по-добри приятели от жените май.
Както съм имала приятелки,така съм имала и приятели(но по малко ,като бройка).
Имало е моменти и в който сме спорили,карали,разбирали.....чисто приятелско,без да има значение пола.
И да ви призная честно,в болшинството си мъжете са по-добри приятели от жените май.
Имам приятели мъже,но с всичките преди това сме били гаджета или сме имали интимни отношения и след това сме останали приятели,не вярвам в чистото приятелство между мъж и жена,винаги от едната страна ще има привличане,все пак е природа и да ти допадне човек от различния пол,трябва да го харесваш.
Но разбира се това е моето мнение и аз така съм го изпитала.
Но разбира се това е моето мнение и аз така съм го изпитала.
Считам за уместно да не се намесвам повече, защото това не е и не искам да бъде решаване на семеен проблем във виртуалното пространство.
Очевидно е, че щастливи от сериала няма.
Очевидно е, че щастливи от сериала няма.
Уважавам това решение, и аз няма да пиша повече. Само да кажа, че много ми харесваха реакциите, постовете, разсъжденията и подхода ти към разрешаването на някаква некомфортна ситуация.
Извинявам се, че се нахвърлих на момчето; той ме ядоса не толкова с приятелствата си, колкото с несъобразителния си и незрял пост, в който пак мисли само за себе си. Дано да порастне скоро и да може да те направи истински щастлива. Успех!
Скъпи дами,
Действително бях решил да не коментирам по същество и да не ви се обяснявам какви са ми взаимоотношенията с този или онзи, защото нямам никаква необходимост нито да се оправдавам, нито дори да внасям яснота. Жена ми е пуснала темата само защото тя смята, че един мъж/жена не трябва изобщо да има приятел от другия пол и че ако такова нещо се случва, то е защото на него/нея нещо му липсва вкъщи. В това отношение темата е приключена - стана ясно, че 90% от вас имат приятели-мъже, което означава, че въпросните мъже пък имат приятели-жени. С това домашният спор е изчерпан - такова животно има и дори е по-силно разпространено, отколото се очакваше.
Сега, след като съществото на темата е изчерпано и жена ми получи отговор на своя въпрос, мога да си позволя да ви осветля малко. Хубаво е човек да изказва принципното си мнение, но е смешно, когато прави лични коментари, базирайки се само на въпросното си принципно мнение.
Та ето ключовите моменти:
1. Аз съм новият колега. Красивата колежка си беше там.
2. Тук с мен работят дузина момичета, повечето от които са прилично красиви.
3. Отношението на значителна част от тях към мен варира между пърхане с мигли и активно сваляне.
4. Както може би вече сте се сетили, не аз съм се сближил с колежката, а тя с мен.
5. Аз не съм излизал с нея извън работата. Жена ми, обаче, е излизала - те също бяха започнали да се сближават, или поне се опитваха.
5а. Колегите упражняваха натиск върху нея да спре да се вижда с мен. Колежки, които са приятелки на жена ми, директно й обясняваха, че трябва да стои далеч от мен. Аз съм на висока позиция (почти най-високата) и макар да сме в различни отдели и да нямаме пряка йерархична връзка, останалите колеги я тормозеха. Част от тях я обвиняваха, че чрез мен постига облаги, друга част я изолираха, защото я приемаха като "шпионин". Ние сме обсъждали тези неща и бяхме решили, че ще игнорирахме тези проблеми. До един момент.
6. Преди 4 месеца жена ми й се обади и й сподели притесненията си. На следващия ден колежката прекъсна "връзката" ни и спряхме да обядваме заедно. Натискът върху нея й дойде в повече и тя се пречупи.
7. Продължихме да си споделяме през мрежата. До този момент не си бяхме писали - виждахме се всеки ден (всъщност се виждаме постоянно, защото седим един срещу друг) и нямаше нужда от онлайн контакти.
8. Случвало се е когато е в настроение, тя да ми праща свои фотосесии и клипчета по скайпа, да ми се "плези" и да ме закача. Е, аз също се закачам, без, разбира се, да пращам снимки и клипчета
9. Но офлайн продължавахме да се избягваме и да се правим, че вече не се познаваме. Аз се дразнех от това, защото така само се подсилиха слуховете, че помежду ни е имало връзка, която е приключила.
10. На мен ми беше трудно онлайн да сме приятели и да си споделяме, а офлайн да се държим като непознати. Пак обръщам внимание, че ние се виждаме очи в очи докато си пишем - гледаме се от бюрата и си "говорим" с пръсти по клавиатурата, дори виждаме реакциите си на написаното, а отвън изглежда, че не се познаваме. В някакъв момент я изръчках да си изясним отношенията и да вземе решение, защото тази двойнственост ми тежеше - трудно ми е едновременно да съм емоционално ангажиран и да се държа като непознат. Освен това писменото общуване не ми дава това, което реалното - колкото и добре да пиша, изразяването на емоционални нюанси в писмена форма ми е трудно, а на нея й е още по-трудно, дори невъзможно, както на повечето от вас. Жена ми случайно стана свидетел на този "разговор" - бях си забравил скайпа вкъщи отворен и тя е видяла няколко реплики, които представляваха нещо като отказ от моя страна. Повече не сме си писали на лични теми и жена ми реши, че колежката се е разсърдила на това, че съм отхвърлил възможността да сме нещо повече от приятели. Не казвам дали това е така (а то не е), а само какъв извод си направи жена ми в резултат на няколкото реплики, които "чу".
Така, че, скъпи дами, не винаги вие сте обект на ухажване. Има случаи, когато нещата стоят маааалко по по-друг начин. Има случаи, в които най-красивата жена ти дава неща, които нямат нищо общо със секса. Има случаи, когато жена ти знае, че за да получиш секс трябва просто да кажеш "да" на някоя красавица (и нямам предвид приятелката!) и че ти си й верен и не го правиш (да, тя го знае и не се съмнява в това). Има случаи, в които като заплаха се възприема не евентуалният секс, а изобщо нуждата от друг прятел (колко от вас разбраха, че проблемът на жена ми е именно в това - не дали искам да спя с приятелките си, а нормално ли е изобщо да имам жени-приятелки?). И накрая - има случаи, в които традиционните роли са разменени.
Затова, въздържайте се от клишета. Няма по-лесен начин да сгрешиш от това да смяташ, че всичко ти е ясно.
Действително бях решил да не коментирам по същество и да не ви се обяснявам какви са ми взаимоотношенията с този или онзи, защото нямам никаква необходимост нито да се оправдавам, нито дори да внасям яснота. Жена ми е пуснала темата само защото тя смята, че един мъж/жена не трябва изобщо да има приятел от другия пол и че ако такова нещо се случва, то е защото на него/нея нещо му липсва вкъщи. В това отношение темата е приключена - стана ясно, че 90% от вас имат приятели-мъже, което означава, че въпросните мъже пък имат приятели-жени. С това домашният спор е изчерпан - такова животно има и дори е по-силно разпространено, отколото се очакваше.
Сега, след като съществото на темата е изчерпано и жена ми получи отговор на своя въпрос, мога да си позволя да ви осветля малко. Хубаво е човек да изказва принципното си мнение, но е смешно, когато прави лични коментари, базирайки се само на въпросното си принципно мнение.
Та ето ключовите моменти:
1. Аз съм новият колега. Красивата колежка си беше там.
2. Тук с мен работят дузина момичета, повечето от които са прилично красиви.
3. Отношението на значителна част от тях към мен варира между пърхане с мигли и активно сваляне.
4. Както може би вече сте се сетили, не аз съм се сближил с колежката, а тя с мен.
5. Аз не съм излизал с нея извън работата. Жена ми, обаче, е излизала - те също бяха започнали да се сближават, или поне се опитваха.
5а. Колегите упражняваха натиск върху нея да спре да се вижда с мен. Колежки, които са приятелки на жена ми, директно й обясняваха, че трябва да стои далеч от мен. Аз съм на висока позиция (почти най-високата) и макар да сме в различни отдели и да нямаме пряка йерархична връзка, останалите колеги я тормозеха. Част от тях я обвиняваха, че чрез мен постига облаги, друга част я изолираха, защото я приемаха като "шпионин". Ние сме обсъждали тези неща и бяхме решили, че ще игнорирахме тези проблеми. До един момент.
6. Преди 4 месеца жена ми й се обади и й сподели притесненията си. На следващия ден колежката прекъсна "връзката" ни и спряхме да обядваме заедно. Натискът върху нея й дойде в повече и тя се пречупи.
7. Продължихме да си споделяме през мрежата. До този момент не си бяхме писали - виждахме се всеки ден (всъщност се виждаме постоянно, защото седим един срещу друг) и нямаше нужда от онлайн контакти.
8. Случвало се е когато е в настроение, тя да ми праща свои фотосесии и клипчета по скайпа, да ми се "плези" и да ме закача. Е, аз също се закачам, без, разбира се, да пращам снимки и клипчета
9. Но офлайн продължавахме да се избягваме и да се правим, че вече не се познаваме. Аз се дразнех от това, защото така само се подсилиха слуховете, че помежду ни е имало връзка, която е приключила.
10. На мен ми беше трудно онлайн да сме приятели и да си споделяме, а офлайн да се държим като непознати. Пак обръщам внимание, че ние се виждаме очи в очи докато си пишем - гледаме се от бюрата и си "говорим" с пръсти по клавиатурата, дори виждаме реакциите си на написаното, а отвън изглежда, че не се познаваме. В някакъв момент я изръчках да си изясним отношенията и да вземе решение, защото тази двойнственост ми тежеше - трудно ми е едновременно да съм емоционално ангажиран и да се държа като непознат. Освен това писменото общуване не ми дава това, което реалното - колкото и добре да пиша, изразяването на емоционални нюанси в писмена форма ми е трудно, а на нея й е още по-трудно, дори невъзможно, както на повечето от вас. Жена ми случайно стана свидетел на този "разговор" - бях си забравил скайпа вкъщи отворен и тя е видяла няколко реплики, които представляваха нещо като отказ от моя страна. Повече не сме си писали на лични теми и жена ми реши, че колежката се е разсърдила на това, че съм отхвърлил възможността да сме нещо повече от приятели. Не казвам дали това е така (а то не е), а само какъв извод си направи жена ми в резултат на няколкото реплики, които "чу".
Така, че, скъпи дами, не винаги вие сте обект на ухажване. Има случаи, когато нещата стоят маааалко по по-друг начин. Има случаи, в които най-красивата жена ти дава неща, които нямат нищо общо със секса. Има случаи, когато жена ти знае, че за да получиш секс трябва просто да кажеш "да" на някоя красавица (и нямам предвид приятелката!) и че ти си й верен и не го правиш (да, тя го знае и не се съмнява в това). Има случаи, в които като заплаха се възприема не евентуалният секс, а изобщо нуждата от друг прятел (колко от вас разбраха, че проблемът на жена ми е именно в това - не дали искам да спя с приятелките си, а нормално ли е изобщо да имам жени-приятелки?). И накрая - има случаи, в които традиционните роли са разменени.
Затова, въздържайте се от клишета. Няма по-лесен начин да сгрешиш от това да смяташ, че всичко ти е ясно.
Момче, все по-сериозно се съмнявам, че си мъж - толкова много писане 
Аз имам двама приятели мъже от студентските години. Наричам ги приятели не защото се закачам всекидневно с тях във виртуалното, а защото, когато имам нужда от помощ вдигам телефона и кратко и ясно казвам "ела, имам нужда". И те са идвали и през нощта.
Това, което си описал толкова многословно е просто закачки, не приятелство.
Няма лошо да си привлечен от хубава жена, човещинка се нарича. Грозното е да го демонстрираш пред жена си и да твърдиш, че това е приятелство.
На всички ни се е случвало да сме увлечени, разликата е, че не всички го наричаме приятелство.
Аз имам двама приятели мъже от студентските години. Наричам ги приятели не защото се закачам всекидневно с тях във виртуалното, а защото, когато имам нужда от помощ вдигам телефона и кратко и ясно казвам "ела, имам нужда". И те са идвали и през нощта.
Това, което си описал толкова многословно е просто закачки, не приятелство.
Няма лошо да си привлечен от хубава жена, човещинка се нарича. Грозното е да го демонстрираш пред жена си и да твърдиш, че това е приятелство.
На всички ни се е случвало да сме увлечени, разликата е, че не всички го наричаме приятелство.
Ми не мога да се удържа.
Добре, разбрахме как си се чувствал ти и колко трудно ти е било онлайн без офлайн комуникация и да трябва да криеш приятелство. Емоционално е било, разбрахме. Разбрахме и как се е чувствала горката красива колежка, която всички мразят, защото и завиждат.
Само дето пак не виждаме една дума или мисъл за това как ли се е чувствала жена ти през това време, докато са се носили слухове (без значение дали са основателни) за твоята афера или увлечение. Щом даже са се впрегнали колеги да се месят и се познавате всички... доста очевиден интерес е имало, поне от едната страна. На жена ти сигурно и е било много весело, емоционално, приятно, закачливо.
И какво прави нейният рицар, който с действие или бездействие я е поставил в унизителна ситуация? Дали разрешава ситуацията/ недоразумението ясно и категорично, за да може тя се чувства нормално? Не, той си чати и плези онлайн тайно, а за пред хората избягва колежката. И обяснява на жена си колко всичко е нормално.
Хайде пробвай пак да се замислиш. Да погледнеш света през очите на някой друг, особено на твоя партньор и приятел, не е толкова трудно. Само трябва да спреш за секунда да мислиш за себе си. Разбрахме, че си върха, че кариерата ти е супер, че красиви колежки те свалят. И че си се самозабравил от успехите. Не си нито първия, нито последния, но това самозабравяне може да ти коства много. И да, мисля, че не заслужаваш жена си. Вместо да я убеждаваш, колко е нормално всичко, вземи и се извини искрено и се постарай да не се повтаря.
Добре, разбрахме как си се чувствал ти и колко трудно ти е било онлайн без офлайн комуникация и да трябва да криеш приятелство. Емоционално е било, разбрахме. Разбрахме и как се е чувствала горката красива колежка, която всички мразят, защото и завиждат.
Само дето пак не виждаме една дума или мисъл за това как ли се е чувствала жена ти през това време, докато са се носили слухове (без значение дали са основателни) за твоята афера или увлечение. Щом даже са се впрегнали колеги да се месят и се познавате всички... доста очевиден интерес е имало, поне от едната страна. На жена ти сигурно и е било много весело, емоционално, приятно, закачливо.
И какво прави нейният рицар, който с действие или бездействие я е поставил в унизителна ситуация? Дали разрешава ситуацията/ недоразумението ясно и категорично, за да може тя се чувства нормално? Не, той си чати и плези онлайн тайно, а за пред хората избягва колежката. И обяснява на жена си колко всичко е нормално.
Хайде пробвай пак да се замислиш. Да погледнеш света през очите на някой друг, особено на твоя партньор и приятел, не е толкова трудно. Само трябва да спреш за секунда да мислиш за себе си. Разбрахме, че си върха, че кариерата ти е супер, че красиви колежки те свалят. И че си се самозабравил от успехите. Не си нито първия, нито последния, но това самозабравяне може да ти коства много. И да, мисля, че не заслужаваш жена си. Вместо да я убеждаваш, колко е нормално всичко, вземи и се извини искрено и се постарай да не се повтаря.
И след поредното ти откровение за красивата и страхотна и в емоционален план колежка, на мястото на жена ти аз бих те пратила в прегръдките и бих те изритала от вкъщи. Сори, но звучиш просто абсурдно.
Нито приятелство виждам в отношенията ви (само свалки, нечии интереси няма значение от чия страна, пърхане с мигли и точене на лиги от твоя страна по красивата колежка).
Нито любов към жена ти - как пък един път не каза колко обичаш съпругата си, колко е ценна тя за теб, колко държиш на нея.
Да, аз имам приятел мъж. Но ако и за един момент нещата залитнат в тази плоскост, в каквато са описаните от теб отношения и ако моя съпруг се чувства кофти от това, ще приключа всякакъв контакт. Защото съпругът ми стои на първо място, преди всеки друг.
Нито приятелство виждам в отношенията ви (само свалки, нечии интереси няма значение от чия страна, пърхане с мигли и точене на лиги от твоя страна по красивата колежка).
Нито любов към жена ти - как пък един път не каза колко обичаш съпругата си, колко е ценна тя за теб, колко държиш на нея.
Да, аз имам приятел мъж. Но ако и за един момент нещата залитнат в тази плоскост, в каквато са описаните от теб отношения и ако моя съпруг се чувства кофти от това, ще приключа всякакъв контакт. Защото съпругът ми стои на първо място, преди всеки друг.