Няма !

Е, Додо - това със солетите е грешка. Ми не трябваше да му ги даваш или трябваше да отстъпиш веднага. Следващия път в подобна ситуация ще му е ясно, че щом е достатъчно упорит, ще стане на неговота. От опит знам, че ако веднъж издържа до край и се наложа, известно време всичко е ОК. Но, ако не успея, особено след дълаг спор, сценарият започва да се повтаря за всяко нещо - явно опианена от успеха си Цветелинка иска отново и отново да се докаже .


Шани, а може би в ДГ или в отношенията с децата не е чак толкова зговорчива? Те тихите води са най-дълбоки нали знаеш А може би при вас количеството е пеминало в качество /както при нас - рядко, но яко/


Не съм сигурна, че е правилно на детското "няма" да се противопостави родителското. Така все едно го одобряваш /правейки същото/.
Винаги съм се чудила как става това с наказването в другата стая. При нас не се получава - просто казва няма, а ако я занеса там трябва да подпирам вратата от вън  и да се моля да не я срути с ритници .

И това правя !
Винаги казвам моля те направи еди що си. И когато ми казва няма - аз му казвам добре, сърдита съм ти.
В повечето случаи, особено ако твърдо е решил, че няма, изобщо не реагира и се прави, че нищо не се е случило.
Сутринта например не искаше да се облича за градина. Помолих се - не, няма. Накрая казах - мама ти е сърдита и понеже съм много тъжна - ще плача. Което си е гнусна манипулация от моя страна разбира се. Но се направих, че ридая
е от лицето, но най-важното е, че веднага рипна да се облича.
Така, че понякога работи, но не винаги. Но много мразя така да се преструвам, много !

П.П. На 3 и половина е.

Борбата с "няма" е много изтощителна.
При щерката вече съм го преодоляла / не че само се съгласява, но вече си говорим и обясняваме/, сега е ред на Малчо..........

1 вариант
- Измий си зъбите.
-Няма!
-Има
-Няма
-Има
-........
-......
Тонът става все по-игрив. Стига се до нагъделичкване и впоследствие миене на зъби
Неудобства: трябва да имаш време и настроение

2 вариант - изисква волско търпение
-Подреди си играчките
-Няма
-Добре, но и ти като ме помолиш нещо, така ще отговоря.

След 1-2 часа лапето иска нещо и без да се карам, най-кротко отговарям "няма". Следва сърцераздирателен рев, аз я успокоявам, гушвам я с разбиране, НО просто не мога да й помогна, защото не уважава мойте думи.
-Ако ти се вслушваш в думите ми, то и аз с удоволствие ще го правя. Но, ако не ме слушаш и аз няма да те слушам.

Ако детето се убеди, че щом кажеш нещо, после не се отмяташ - крайния ефект е сигурен. Но тежко и горко ти, ако разбере, че с тръшкане и плач ще постигне съжаление - няма да вярва на думите ти.

Не съм цербер   Вкъщи "не"-тата са малко, но неотменими
Дори смятам, че децата се чувстват по-щастливи и сигурни в условия на ясни ограничения и неограничения, ред и режим.

Знам, че е грешка. Ако успея все пак да преодолея притесненията си със яденето му - няма да допускам такива компромиси. Ама.....

Додо, а що не пробваш?
Добре де, дори и седмица да изкара без да яде най-много да отслабне с кило.
А седмица няма да изкара - сигурна съм.

Две е изкарвал само на солети. Хората тук знаят - писах и за това преди време:?
Голяма драма ми е яденето, дори с психолог се консултирахме по този въпрос.
Добрата новина Флаш е, че от година не си удря главата вече.
Усъвършенства другите методи за манипулация човека

ох, не знам тогава... при моят дивак поне това върви... ако спра да разговарям с него направо на рев го избива... много е чувствителен на тая тема - почва да ме прегръща, да ме целува, да ми се извинява и след това прави това, което съм го помолила и той е отказал
но аз спирам да говоря, а не "плача"... ама предполагам че за да стигнеш до симулиране на ридания си минала и през етап на мълчание...
но понякога (верно много рядко се случва, но се случва) и това не помага - като е станал с дупето на горе е направо неуправляем

Според мен това си е напълно нормално да опитва да се противопостави. Той не го прави умишлено за да дразни, а за да е сигурен, че може и той да има мнение. Боже как само го написах, незнам дали ще ме разберете. 

додо, признавам, че при вас ситуацията е много деликатна и от теб се изисква постоянно да си нащрек. малкият човек ви манипулира успешно и непрекъснато и май е неизчерпаем извор на изненади...

мисля, че трябва да си определиш някои неща, които да не рискуваш в никакъв случай, напр. снощните солети попадат в тази категория. поискал солети - добре, не ги използвай за изнудване, защото пък може да се откаже от тях, щом е чувствителен на тема храна. каквото и да става, не му отказвай храна, ако смяташ, че това може да бъде единственото му ядене за деня и той е склонен да се откаже от него.

за пантофите (или каквото там се случи) потърси друг подход
- възможност за избор (пантофи или 2 чифта чорапи, или пък новите зимни обувки, с които още не е излизал, или пък летните гуменки...)
- размяна (ти с неговите, а той с твоите)
- нещо забавно (ръкавици на краката и чорапи на ръцете)
могъл е дори да остане без пантофи, ако го сложиш да седне на стол, на кухненския плот или дори на масата, докато си изяде солетите. пък после ще мислите как да стоплите краката...

щом започне да се тръшка за нещо - не отстъпвай - самият факт, че се тръшка, за да получи желаното, трябва да ти бъде стимул да останеш твърдо на позицията си.
ако той не чува - и ти недей да чуваш.
като се наложи да си стои и да се тръшка сам в стаята си, демонстративно изнеси от там някоя любима вещ с извинението, че не би искала любимото нещо да пострада... или пък не обръщай внимание на разхвърляното и остави стаята няколко дни без да подреждаш.

помни - ти си родителят и в случая авторитетът ти трябва сам по себе си да е достатъчно основание ти да решаваш и да определяш границите.

А, чакай сега. То мойто малкото дето е шоппъл и половина /няма 2, а е 18 кила/ изкара един месец на солети, пържени картофи и сокове. Много го мъчиха зъбите.

Пробвай един ден като е вкъщи нищо да не даваш освен течности. Изчакай САМ да поиска храна /дори да е солети/.

Много съм горда, че дъщеря ми се храни. Това е доста дълга тема, но беше на месец при изписването, ядеше по 20 г мляко. Не ме питай как стигнах до 100   Хранехме се по 2 часа. Тогава една докторка / да е жива и здрава/ ме накара да й обещая, че никога няма да показвам на детето колко се притеснявам за храненето. Думите й бяха "Много често деца с проблеми усещат притесненията на родителите си и започват да ги изнудват и манипулират, за да се нахранят"
Послушах съветите й - престанах да настоявам, ходех да плача в другата стая... и лека-полека се получи. Като стана на 1 год. се хранеще дори по-добре от връсниците си.

Щом бебе на 2 месеца е усещало, какво да кажем за Денис, който е на 3  

Знаеш ли, работата със снощните пантофи не е чак толкова в притеснението ми, че е студено. Не беше болка за умиране. Както и повечето неща за които имаме спречквания не са от жизнено важен характер. За мен въпроса беше не толкова в обуването на пантофите в частност, колкото именно в това да успея да преодолея този твърд отказ ! И да не е на неговото, разбираш ли?
Иначе - да. С много фантазия, хитрост и такт почти винаги можеш да накараш едно дете да направи нещо. Е, при нас е по-трудно. Но въпроса е в налагането му, в категоричността с която ми опонира по принцип и отказа му да изпълни това което съм поискала от него.
Защото не винаги ситуацията предполага време или възможност за въображение.
Искам в екстремни ситуации да зная, че това дете ще ме чуе , а няма да ми се наложи и да ми отвърне с няма. Като например пресичаме улицата, аз натоварена с торби или пък бутаща количка с бебе и му казвам подай ми ръка, за да пресечем улицата. А той ми казва - няма и хуква   Нямам нито време, нито пък възможност в този случай да го придумвам и прилъгвам. А само едва контролирано желание да го прасна
Затова и темата ми е по-общо поставена. Няма - като проблем по принцип.
А това с пантофите беше само пример, който ми хрумна веднага, а и най-пресен.
Иначе съм съгласна с теб за нещата които пишеш. Разхвърлянето на стаята, когато е побеснял ни е последния кахър. Повече ме тревожи, това, че ефект от затварянето няма.

додо, ти даваш примери, за да илюстрираш общия, големия проблем. аз ти отговарям на примерите, защото общите, големите правила трябва да произлизат от конкретните ситуации и да са приложими в други такива ситуации.
днес са пантофите, утре ще е телевизионния канал, после ще дойде онова сериозното и значимото, от което всички малко или много се плашим... принципите обаче трябва да са еднакви, дори когато конкретните мерки са различни.
-детето има право да избира, но послушението не е въпрос на избор.
-възможностите за избор, макар и многобройни, трябва да са в някакви установени граници.
-нарушаването на границите води до съответните последствия.

какво целиш с изпращането в стаята (освен да си създадеш допълнителна работа след това) - наказание, отмъщение, осигуряване на спокойствие....

аз често изпращам децата в стаята именно с цел да си осигуря спокойствие и им го казвам: габриела се тръшка за нещо, казвам й, че докато е толкова шумна най-добре да си стои в нейната стая, защото не ми е приятно да я слушам; когато й мине тръшкането, може да дойде да я гушна или да четем книжки или да ми помага в кухнята или... т.е. затварянето в стаята цели поучителен ефект - ако избереш да не бъдеш сговорчив, по-добре да си стоиш сам.

изпращането в статя при нас може да се приложи и в случая с пантофите - подът е студен, а в детската стая има мокет - ако искаш да стоиш по чорапи, моля - стой си в стаята на мокета, когато ти се стои при нас, ще трябва да си сложиш пантофите.

за да се пребориш с категоричността му според мен трябва да се стараеш да избягваш ситуации на директно противопоставяне - с достатъчно инат и амбиция можеш да се наложиш като по-силна, но преди това ще срещнеш яростната му съпротива. опитай да му предоставяш възможност за избор между два добри варианта, т.е. той е свободен да избира, а ти си съгласна и одобряваш решението му каквото и да е то (естествено не му казвай, че предварително си съгласна с избора му). когато той направи своя избор (какво да облече, дали да те хване за дясната ил за лявата ръка, дали първо да се къпе или първо да яде...), можеш да го похвалиш и да му кажеш, че и ти би постъпила по същия начин в тази конкретна ситуация и колко е хубаво, че мислите еднакво, че той е съгласен с това, което ти смяташ за добър избор и т.н. научи го, че е хубаво, когато се съгласявате един с друг. постепенно и внимателно изпробвай реакциите му в по-проблемни ситуации. избягвай открития сблъсък, но ако се стигне до такъв - не отстъпвай.

за опасните ситуации - там подходът нека да е твърд и безкомпромисен. използвай всяка възможност да му обясняваш правилата - това не се пипа, на улицата не се играе... ако се опита да наруши правилата - пляскай. аз поне така правя - и отново обяснявам: ударих те, за да го запомниш, за да те предпазя, защото иначе може да стане много по-лошо...

мога още да пиша, ама да не прекалявам.
пък и работа ме чака.

С тази влудяваща думичка "Няма", явно проявяват някакъв свой авторитет пред "силния" родител. Моето още не говори, обаче решително с вдигнати високо вежди и упорита физиономия, ми крещи в лицето рязко и предизвикателно: "НЯ!!!"
И аз минавам през тези настроения, които ти описваш, от молбата до ступалкването най-накрая . Но това не променя позицията й. Следва рев и тръшкане в земята...
Съвет, разбира се, не мога да ти дам, защото и аз не мога да се справя с това, но исках само да ти пиша в темата, че съм жертва на същата думичка , пък било то казана и наполовина .

Когато синът ми беше малък и в този период на отрицанието(бебешкия пубертет), много удачен вариант беше следният: като му кажа да направи нещо и ми се отвърне с "няма", аз пък му забранявах да направи това, което искам от него.
"Изяж си закуската" - "Няма!"
"Само да съм те видяла да ядеш тогава, забранявам ти да я ядеш!" - "Ще ям пък!"
И почваше едно лапане...
Но малко по-късно почна да се усеща, че го манипулирам така, явно осъзна, че с неговото инатене нищо няма да стане и спря да го прави.
Е, и сега от време на време опитва да се репчи, но то си е въпрос на престиж. А и влиза в пубертета...

Това лято, като бяхме на море, Рали мина през върховата фаза на отрицанието.
За щастие с нас бяха и едни приятели, мъжът много си пасна с Рали и, когато тя викваше с пълно гърло "Неее! Не ииискааам!", той не й оставаше длъжен и кресваше два пъти по-силно "Неееееееееее! Не ииииискааааааааам!" В един момент тя явно се усети, че я бъзикаме и постепенно престана. Сега, в случаите, когато все пак го каже, ние се разхилваме и с това всичко приключва
Това в кръга на майтапа. Иначе и аз, като Янита, мисля, че не би трябвало да го оставяш да те изнудва и идеята й за избор между две предварително избрани от теб възможности е направо блестяща.
Наскоро излезе една книга на д-р Фицхю Додсън - "Как да приучим децата си на дисциплина". В нея той "предлага 20 стратегии или техники, основани преди всичко на отношенията на обич и доверие... Родителите ще научат как да възнаграждават желателното поведение и да не насърчават нежелателното" и т.н., и т.н. Много е интересна и дава някои изключително свежи идеи - например как да сключиш договор с детето си. Прост пример - ти ще си изядеш яденето, пък след това аз ще направя ... (нещо, което той обича изключително много). Дано ти е от полза.