НОВО: Дигитални асистентиВиж

Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
  •   1
Отговори
# 30 9 март 2010, 18:20 ч.
  • Мнения: 107
Днес свърших "Мамино детенце" на Каравелов. Е как да не ти се скъса сърцето, като през цялото време се сещаш този Николчо, при тези родители, какви ще ги свърши. Много майки трябва да прочетат книгата и да си вземат поука. Много е страшно понякога да не можеш да хванеш границата...  newsm78

Последна редакция: вт, 09 мар 2010, 22:04 от gergan75

# 31 9 март 2010, 20:10 ч.
  • Мнения: 476
От една друга тема се сетих за "Пътят" на Кормак Маккарти.

# 32 9 март 2010, 22:43 ч.
  • Мнения: 37 256
от това, което не сте споменали - книгите на Орхан Памук
прочетох "Черната книга" и "Бялата крепост" - повече от него не успях да преглътна  Confused

# 33 10 март 2010, 10:45 ч.
  • Мнения: 1 217
" Полет над кукувиче гнездо ", " Време разделно ", има и други.

# 34 10 март 2010, 14:34 ч.
  • Мнения: 146
На Виктор Юго и на Дикенс произведенията така ми действат.

# 35 10 март 2010, 15:27 ч.
  • Мнения: 563
Доста са книгите, които оставят такова усещане у мен... "Осъдени души" на първо място, много тежка книга... "Клетниците" също - колко съм плакала докато я чета... "Дългата разходка" С. Кинг - невероятно реална и тягостна.
Сещам се още за " Богат, беден" и " Хляб по водите" на Ъ. Шоу, не знам защо неговите книги винаги ме оставят тъжна.
"Сто години самота" на Маркес, а също и "Калки" на Г.Видал - една от най-ужасните книги които съм чела, много ме впечатли, продължавам да я препрочитам и всеки път ми се плаче накрая.

# 36 10 март 2010, 15:46 ч.
  • Мнения: 133
"1984" на Оруел. Четох я докато бяхме на море, много неподходящо не го правете.
След като затворих книгата, бях смазана.
Отидохме да се разходим през нощта до морето, седяхме на брега, гледах черната бездна пред мен, в която земята и небето се сливаха в едно, и се чувствах като най-малката и самотна прашинка във Вселената.
Имах някакво усещане за абсолютна безнадеждност и огромна самота, дори не знам как да го опиша. Все едно си умрял, около теб вече няма нищо и никой, и не знаеш какво ще ти се случи оттук нататък, и къде отиваш.
Любима книга ми е, защото никоя друга не ме е карала да се чувствам по този начин.

# 37 10 март 2010, 16:04 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 1 452
Книги, които са ме оставяли със сърце, натежало от скръб не са една или две.
Ще спомена само двете на Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца", просто тях прочетох наскоро и се чувствах по подобен начин  Peace

# 38 10 март 2010, 16:08 ч.
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
     Най-тъжна и безпомощна се почувствах, след като прочетох "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Никога повече (досега) не се осмелих да я прочета отново. А иначе книгите, на които съм плакала, са "Чичо Томовата колиба" и "Кметът на Кастърбридж".

# 39 10 март 2010, 17:06 ч.
  • Мнения: 5 535
Цитат на: pozor в ср, 10 мар 2010, 16:08
     Най-тъжна и безпомощна се почувствах, след като прочетох "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Никога повече (досега) не се осмелих да я прочета отново.
Така и не я дочетох. Знам "какво е искал да каже авторът", но за мен това е една бездушна книга, нехуманна.

# 40 10 март 2010, 17:16 ч.
  • Мнения: 6 998
Хм. Малко като в темата "коя книга не можахте да прочетете до край?" и тук доста се учудвам на някои от отговорите. Simple Smile

# 41 10 март 2010, 20:15 ч.
  • Мнения: 107
Помня, че като четох "Повелителят на мухите" чувствах някаква безпомощност.
Що се отнася до "1984" точно това чувство, което Мечоши Пуханага ме кара да я слагам в книгите, които не искам повече да пипна. Много страшно ми се отрази. Много мрачност. Твърде много и от никъде нищо цветно и хубаво.  Sad
 

# 42 10 март 2010, 21:00 ч.
  • Мнения: 1 159
Цитат на: Мечоши Пуханага в ср, 10 мар 2010, 15:46
"1984" на Оруел. Четох я докато бяхме на море, много неподходящо не го правете.
След като затворих книгата, бях смазана.
Отидохме да се разходим през нощта до морето, седяхме на брега, гледах черната бездна пред мен, в която земята и небето се сливаха в едно, и се чувствах като най-малката и самотна прашинка във Вселената.
Имах някакво усещане за абсолютна безнадеждност и огромна самота, дори не знам как да го опиша. Все едно си умрял, около теб вече няма нищо и никой, и не знаеш какво ще ти се случи оттук нататък, и къде отиваш.
Любима книга ми е, защото никоя друга не ме е карала да се чувствам по този начин.
  202uu
Напомни ми,че трябва да я препрочета!Преди..хм,7-8 години съм я чела,време ми е!

# 43 10 март 2010, 21:27 ч.
  • Мнения: 88
Цитат
Стайнбек е Най-Великия в моята лична класация.
Говорейки за Стайнбек, няма как да не сетя за "За мишките и хората". Не точно скръб е това, което ти остава след като прочетеш повестта, но много горест има във финала...Пък и екранизацията е жестока, е ненадминт е Джон Малкович...

# 44 11 март 2010, 13:52 ч.
  • София
  • Мнения: 157
"Не без дъщеря ми" на Бети Махмуди

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

      Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

      Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

      Благодарим Ви!

      Начало