Помощ от юрист - във връзка с брак

Напротив. Просто аз лично, а и не само аз, предлагам алтернативен вариант на това, което тя мисли да прави, и според мен този вариант е по-безболезнен и свързан с по-малко бюрокрация и главоболия. Ако не я устройва, значи има нещо друго, което не е изяснено до момента. Аз лично не виждам от какъв зор ще идеш да се жениш в чужбина и да търсиш начин да си легализираш брака тук като е много по-лесно просто да го сключиш тук! Ако идеята е просто църковният да изпревари гражданския, имам някакъв смътен спомен, че съм чела, че не е съвсем невъзможно. Ако пък целта е просто да се "врече пред бога" легализацията за какво е нужна?

Това го правят страшно много хора, чак аз съм се чудила какъв брой са. Аз също нямам познати, които да са отишли в чужбина само за да сключат брак, но наистина съществуват. Тяхна си работа, щом така го чувстват - значи за тях е ОК. Нямам причина да ги питам защо не са се оженили в Бг.

Благодаря на всички, които ме разбраха, както и на тези, които търсят дълбоки мотиви, макар такива да няма.
Ето накратко. С мъжа ми никога не сме държали да сме женени. Просто докато преглеждах оферти за лятна почивка на Санторини, попаднах на тази възможност - сватба в Санторини, което ни хареса. Отговаря на изискванията ни - романтично преживяване и венчавка, без каквито и да било други формалности.
Това, което питах тук, бе: Възможно ли е брак, сключен в Гърция (при положение, че църковният и гражданският брак там са с еднаква правна стойност) да бъде легализиран след това у нас. Като допълнение с удоволствие бих приела съвети как става легализирането. Толкова.
Няма драми.
У нас не мога да се оженя само в църква. А и да можех, би се възприело като проява на грубост спрямо роднините и приятелите, ако не ги поканим. А ние не желаем - искаме това да бъде момент за нас двамата, кумовете и евентуално родителите. Затова са всички еквилибристики, ако изобщо има такива. Защото, след като се оженим по начин, който на нас ни харесва, искам да знам може ли този брак да има правна сила у нас, или не. Ако може - хубаво, ако не може - здраве да е.
Надявам се разплетох сюжета и отново благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да ми помогнат да отговоря на въпросите си.   

е, сключването дори и на църковен брак в Гърция е придружен с доста формалности.
Не е като в Лас Вегас
Мисля, че преди да сключите брак трябва да вземете и някакъв докумет от посолството в Атина

И тъй като брака ще е сключен тук даваш ли си сметка ,че само тук, в Гърция можеш да го развалиш?
А развода в Гърция трае поне две години и то и ако двете страни са съгласни .

Правна сила , разбира се ще има , ако го заявите в службата с регистри или както се казва на български.



Омъжваш се тук, вземате документа от попа за извършен църковен брак и отивате пред съответните гръцки служби с двата си паспорта, не с личните карти.
Личните карти имат някаква стойност само на границата и в посолството и консулствата ни.
А може би може да се легализира в посолството ни.
Я най-добре вземи и питай там. Много са отзивчиви. Поне , когато съм питала са ми обяснявали събвсем подробно.
Номерата са:
0030 210 67 48 105
0030 210 67 48 106
0030 210 67 48 107
0030 210 67 48 108

Мисля,ч е това са хората , които могат да отговорят най-правилно на въпросите ти:)


Първо там , после вече да се легализира в България е чиста формалност.
Предполагам ,че ще ви трябва само апостил на документа удостоверяващ, че сте се оженили тук/ в Гърция/ и сте въведени в регистрите на държавата.
Правите превод на този документ в България, легализирате го и го подавате в общината в която постоянно живеете.
Едва ли е по-различно от това да се регистрира дете, български гражданин, родено в Гърция.

Казано накратко, ако документите ви са ок брака ви, осъществен в Гърция  ще се приеме в България за законен и ще се впише и там в регистрите.

Хипатия, благодаря за подробния отговор    Наистина ми е от полза.
Пък относно развода... наистина не се женим с мисълта да се развеждаме
Фотмалностите, доколкото разбрах, ги урежда организаторът, като от нас се иска само да им изпратим документите (кръщелните и този, че имаме право да се оженим, преведени и там каквото ги правят за официалност от гръцкото посолство). Те хората са си казали, че за да може да се уреди всичко, трябва да им ги изпратим един месец по-рано.
Благодаря на всички   , важното е, че получих отговор на въпроса си и сега ще можем, наясно с фактите, да вземем информирано решение.
Ако се омъжа, ще ви се похваля 

Никой не се жени с тази мисъл, повярвай ми, пък съдилищата не смогват да развеждат хората Млъквам

Пепел ти на устата! Тамън се навих и аз да се женя, и тука сега ще ме разубедите... 
Пък в съседната тема - обратното - колко бил калпав мъжа, че не щял да се жени 
На човек каквото му е писано... както сме живели 5 години щастливо неженени заедно, така можем и още толкова да изкараме поотделно и обвързани с брак, докато гръцки съд ни връчи обратно заветната свобода.
Но определено ни очаква голям купон, ако решим да го правим - няма да казваме на никого, освен на родителите, ще оставим приятелите и родата да разберат от пръстените и снимките във Фейсбук 
Изобщо...  ще гледаме филма "Моята малка гръцка сватба" 

roxanne25,
сключването на брак, независимо църковен или не е договор, който обвързва двете страни с определени задължения
и им дава права, от които са лишени двойките , несключили този договор.
Именно и поради това доста гей двойки искат да узаконят връзката си.
Не заради любовта , която изпитват- тя не зависи от подписването на който и документ, а заради правата, които ще имат пред данъчни и други държавни институции.
Добре е да премислиш дали да подпишеш договор, който доста трудно ще можеш да развалиш:)
Когато застраховаме живота си също не мислим ,че утре ще умрем, но ще е лекомислено да си мислим че сме безсмъртни.



Късмет ви пожелавам каквото и да решите или направите:)

Да, разбира се, осъзнавам последиците от всеки един юридически оформен документ. Това е и причината да се замислям за легализиране на нашия, все още евентуален, брак.
За мен не е важно Пенчо, Драганчо или г-жа Цецка Цачева да знаят, че аз обичам него и съм избрала него. Не ме вълнуват и материалните въпроси по наследство един ден.
Просто понякога има моменти, когато той закъснява, батерията на телефона му е паднала и аз се вкарвам във филми... Тогава си казвам, може би си струва да съм омъжена за него, за да имам право да бъда до него в болницата, когато настъпи часа, да държа ръката му и да кажа по какъв начин и къде да бъде последният му дом  И искам той да има право да направи това за мен. Искам да сме двамата, само двамата до последния ни ден. Щастлива съм, че той разбира желанията ми и ги споделя  .
Знам, че сме млади да мислим за такива неща, но не мога да скрия, че ми минават през главата.
Затова и искам да се венчая в църква, пред Бог, а не пред държавата - защото обещанието, което искам да дам и да получа в отговор е в много по-голяма степен духовно и лично, а не материално. Не за да имам законен дял от дома ни искам да се венчая за него, не заради данъчни облекчения или по-лесно документално оформяне на бащинство... Както виждате, не се страхувам да се изправя пред бюрократични пречки. Дано ме разбирате.   

а защо искаш да го легализираш ?
в първия си постинг казваш :
Мисълта да отидем и да декларираме пред представител на държавата това, че се обичаме, ни е изглеждала меко казано странна.
и оставяш впечатление , че те интересува само романтичната страна на нещата,
а след това искаш да го декларираш( легализираш) пред представител на същата тая държава ...

roxanne25, много хубаво си го описала. И идеята за Санторини е много романтична.
От практична гледна точка обаче ако наистина искате да сте женени - идете и тайно се подпишете тук.
После си се венчайте на Санторини и готово. Хем вълкът сит, хем агнето цяло - така няма да се налага да легализираш нищо.
Успех и да се похвалиш.

Или предвидете преди началото на почивката един ден престой в Атина. Жените се в българското посолство с двама свидетели, после се венчавате в Санторини или където искате и толкова.
Две двойки мои приятели го проиграха това преди 5г. в Париж - подготвиха оттук всички документи, подписаха в посолството, бяха си взаимно свидетели и после си спретнаха "медено" пътешествие из замъците на Лоара.

Уф... явно моето мислене е много изкривено спрямо обичайното...
Само аз ли виждам разлика между "Искаме да ни ожените, казвайте какво трябва." и "Оженихме се, дайте ми документ, че бракът ни е валиден за пред вас."?
Всъщност, това е голямата разлика.
А Санторини... това е възможността да го направим простичко, в православна църква и в най-най-най тесен кръг, но без да убидим никого с това, че не е поканен. Нещо като хем вълка сит, хем агнето цяло  .

Признавам, у нас адски ме дразни това, че да се оженя, значи да разкрия И здравния си статус пред представител на държавата. Кому е нужно? Хубаво, ще споделя нещо лично - имам фобия от игли. При мисълта да ме бодат изтръпвам. Да кажем, че това не е пречка - кръстницата ми много отдавна ми е обещала, че заженя ли се, ще даде кръв вместо мен. Но защо трябва да си играем на "надхитри държавата?" Мъжът ми ми има достатъчно доверие, за да спи с мен години наред, както и аз на него, обаче това за Република България не е достатъчно. Трябва да обикаляме кабинетите, че да докажем, че сме годни да се оженим   Има и изискване, че не може да се сключи граждански брак, ако страните : "Страдат от болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението;" Ми да, ама моят мъж не може да има поколение - какво сега, няма да ни оженят ли?!  

Че на всичко отгоре, пише, че в деня на подписването трябвало задължително да се носи "кошнички, сладки и бонбони за почерпка". Ами ако не искаме? Ай сиктир, с извинение!
Такива ми ти работи... Много неща ме дразнят у нас, свързани с брака, прекалено много, за да искам да подпиша тук. Може и в чужбина да е така - но там поне не ги знам, някой друг поема ангажимента да се занимава с тях, за нас остава сладкото усещане да станем семейство на една скромна церемония. У нас не съм запозната да има агенция, която да се занимава с формалностите около сключването на брак, те помагат с организацията на тържеството.
И освен това, за н-ти път - не съм казала дали ще го легализираме или не, питам има ли правна възможност да го легализираме. Още не сме решили по този въпрос...

roxanne25, ти пък ме разби   Аз също не съм и мислила да се разкарваме по лекарски кабинети, за да се оженим. Дадохме 20 лева на една позната, която работи в болница и тя ни осигури 2 медицински. Е, сега може да струва повече тази услуга, не знам. Това пък със здравния статус   Единствено се иска бележка от психодиспансера, че не се водиш там на отчет май. А мои приятели се ожениха без да носят грам от споменатите кошнички и сладки, което аз не го разбирам, но никой не им е отказал брака де   Ако се подписвате не в ритуална зала, а в служба ЕСГРАОН в стая метър на два, даже ще се изумят, ако им се явите с кошнички. Въобще всичките ти доводи ми говорят, че искате да се ожените - отидете и се подпишете където и да е по света или у нас, стига вече.

И аз съм на мнение, че тотално се самонавиваш, но това изобщо не е по темата Нито кошнички съм носила, нито гости съм канила, медицинските ми ги извади една позната, сватбата я организирахме за една седмица от-до Както и да е...
Чисто юридически и аз бих те посъветвала да подпишете набързо тук без никой да разбира, а в Санторини да си направите романтината венчавка - според мен ще си спестите главобол
А сега съвсем не по темата - дай линк към офертите за Санторини, че още не съм си избрала дестинация за почивка