Баба марта бързала, мартенички на Януарчетата вързала- 3

Мисля си.....за зелените акита.....Да не би да са се простудили бебчетата???Защо не ги натоплите едно хубаво, да им направите една баня за чудо и приказ, да ги омотаете след това в едно одеало за да си останат топлички, така че пот да избие на челото им.......

Преди време нали споделих,че Сами кашли......Ами няколко вечери го топлих здравата, слагах мед на гърдите, не излизахме навън и слава на Бога детето се оправи....А кашляше лошо.....И хич не ми се ходеше на лекар......

Тарталета, пиши после, явно имаш опит. Както ме съветваш и ти, за разстойството на бебока, реших да дам ентерола, а оризова вода - не. Междувременно се обадих на неонатоложката дето си ходим при нея по принцип и се разбрахме, че и ако утре е така, да ходим да го види. Мисля направо да й кажа да ни пусне изследвания, че ме е страх.
Откъде сега това разстойство, четох че кърмата обикновено ги предпазва от него, а ние сме изключително и само на кърма. Започвам да се притеснявам да не е настинал по време на разходка... А мислехме да ходим събота и неделя да го покажем на бабите, че милите още не са го виждали. Майка ми се обади, че е почнала торта да прави от вчера...Ох, стана ми мъчно

leta5, за кризите на растежа знам, че се появяват към 10 ден до към 2 седмици,на 3 седмици,6 седмици,3 месеца,и 6 месеца.
buritu, бебка като беше на месец и половина й изписаха ентерол, точно защото имаше разтройство, зелено ако, но изчаках 1 ден и тя сама се оправи...обаче ако продължите така пробвай, за да не се обезводни.
tanchelina, елокома го е ползвала една приятелка за бебето си и казва, че има страхотен ефект!

Благодаря за отговорите, момичета.
olemale, дай да пробваме и на Мама Це предложението.

Бременността ми беше лека-нямаше проблеми с изключение,че всеки месец свекървата ми вдигаше по 1 голям скандал та ме разтреперваше(онзи ден пак се скарахме-не се спря тази жена).Раждането беше горе-дол,у добре-цял ден контракции до пълното разкритие(малко накрая видях зор)-беше добре после с напъните се озорих и накрая за 1-2 минути се уплашихме бебка да не се задуши,казах им да ме резнат и и добре,че дядо Боже беше с нас-всичко беше наред(ама се уплаших).Възстановяването ами горе -долу долбре-още имам лохии(кога ще свърши това незнам(по няколко капки ама има),с кг имам +6-7 отгоре(до тези преди раждането)и после още няколко ако може да сваля.Иначе и ние самички си я гледаме(не искам помощ от с....)-в началото малко трудно беше-с недоспиване,преумора и т.н.,а да и гадните колики-мама помогна с буркани с ядене ,после всичко си дойде на мястото.Сега като видя малкото ми момиче и знам,че всичко си е заслужавало-както казвате -тя е целият ни свят,както и ние за нея.-и аз и повтарям колко много я обичаме с татко и.Нашата бебка беше планирана-пробвахме 2 седмици преди сватбата(мислехме,че няма да стане толкова бързо-веднага)-ама то взе че стана.И аз съм с двурога матка-нормално родих и забременях.Дано и следващите пъти стане така.
Излизахме и вчера-сега блажено си спим-скоро и аз ще кача нови снимки-ама нямам време напоследък-разходки,готвене ,чистене-знаете как е.
 Лек ден!Чета ви иначе редовно.

Започвам да кълва с една ръка, пък докъдето стигна.

За разстройството- доколко сте сигурни, че е такова? Моята бузана едва напоследък започна да разрежда акането и да пълни само по 3-4 пампи на ден. Досега акаше абсолютно след всяко хранене, страхотно рядко като консистенция, понякога и зеленикаво. Но отдавна не отдавам голямо значение на пълнежа   Мина ми още като родих каката. Бих се притеснила само от кръв в акото! Но при всички случаи ентеролът няма да навреди.

Елоком ползвах съвсем наскоро за бебето. Имах една тубичка в наличност. И въпреки че е кортикостероид и се отрича едва ли не използването му, на своя глава намазах бузките на Дара. След това още един ден намазах и кожата й направо се прероди. Аз това дете не го бях виждала със спокойна кожа- постоянно излизаха някакви пъпки, с връхчета, без връхчета, нещо като обриви, най- различни просто. Е, от намазването насам кожата на лицето й е чиста и бебешки мека.

По темата, която повдигна Цоци, мога да говоря с часове, както и всяка една от нас, сигурна съм. Аз съм изживяла най- големия кошмар за един родител- да загуби дете. След първоначалния шок, когато твърдях, че никога повече няма да поискам деца, за да не ме е страх от подобна огромна загуба и непосилна болка, в един момент се свестих и всичко, което желаех неистово, беше дете!
Каката я правихме съвсем целенасочено 8 месеца. Имах прекрасна и лека бременност, а когато се роди, в нея видях батко й. Толкова много си приличаха! Но веднага осъзнах, че всяко дете е неповторимо, че милото ми момченце никога няма да се върне, ако ще и 100 деца да имам след него. Част от сърцето ми си отиде с него...
Винаги съм знаела, че не искам да имам само едно дете. Започнахме с опитите за друго, когато каката стана на 1 година. Този път ни отне почти 3 години, докато се сбъдне още една от мечтите ми. Дара също беше истинско копие на батко си, когато я погледнах за първи път.
Сега имам две прекрасни дъщери, които са целият ми свят, и един син, който ни закриля и се радва на щастието ми. Постоянно повтарям на момичетата, че ги обичам. Разтапям се, когато голямата ме прегърне и ми каже "Мамо, толкова те обичам, че си ми взела сърчицето"  Живея за дните, в които ще чувам подобни думи и от малката.

buritu, за разтройството, мойта беба беше така почти веднага след като ни изписаха от болницата. От оризовата вода ефекта беше нулев. Предписаха ни още Ентерол и БиоГайа. Ефект от БиоГайа трябва да чакаш след около семица- две. Ентерола я оправи след няма и няколко часа. Посъветвхаме, ако си има апетит да не се притеснявам, и да я следя дали яде редовно. Изследванията и бяха добри и нищо не показваше от какво е това разтройство.Успех, и дано всичко е наред  
Момичета бърз въпрос от мен, на беба и взеха кръв и се оказа че е с нисък хемоглубин - 106. Предписаха и капки Малтофер (и аз го пих след като я родих, че моя беше 86) , но честно казано ме е страх да и го давам, и търся някакви алтернативни методи, но досега без резултат.Ако някой може да ми даде някакъв съвет ще съм благодарна  
Мамо Це, честно казано аз съм малко нарцистичен тип човек, и никога не съм мислила че друг човк може да заеме цялото ми ежедневия, съзнание, сърце... В момента Даная е най-скъпото и съкровено нещо, което имам. Думите наистина не могат да ми стигнат за да опиша всичко, което чувствам с нея.Просто не мога да си представя живота си без моето котенце. Никога не съм вярвала на майка ми когато ми е казвала, че няма нищо по хубаво от това да станеш майка, но сега я подкрепям на 1100% 

втората бременност ми взе половината самочувствие, пак напълнях с 40, но пък знам, че ще ги сваля... освен това гардероба ми... побирам се в толкова малко дрехи, още по- малко от тях ми стоят добре... и следването ми, най-накрая започнах да уча това, което наистина искам и забременях.... май ще прекъсна, че не знам как ще взема изпитите от две сесии... пък и какво учене е това, от дистанция, не ми харесва ... и компаниите, тъкмо бях започнала да намирам време за купони както преди...

но имах мн лека и хубава бременност... лека, в смисъл на безпроблемна  ... родих мн лесно, бързо, нормално и без никакви поражения... сега имам един страхотен бебок, мъничък, спокоен, ухилен до уши, почти без колики... но и без ръце останах от гушкане, че и двамата не се разделяме, в момента спи в ръцете ми...

 сега съм майка на две чудесни деца и съм щастлива и влюбена в човека до себе си

тарталета ме разплака

Аз също   
Дано помогне!

Тарти , направо се разревах
Рабитче, знам какво си преживяла, напълно те разбирам, Дани също го губихме и то наскоро, направо се разтрепервам и студена пот ме избива, пък тези учителки думи нямам, Господ да пази дечицата ни, какво друго да кажа
Тединка, не мего да дам адекватен отговор, но как стигнаахте до изследване, имаше ли конкретна причина, защото доколкото знам първата ни ПКК е на 6 месеца, като изключим изследванията в родилното......но щом педиатъра ги е изписал, провеждай лечението, стига да имаш доверие, ако ли пък не, защо не се консултираш с друг лекар
Сиси, благодарско за инфото, поръчах го тоз сминдух и също и пренатал за бременни и кърмачки, кажи как го пиеш, че се чудя 

Тарталета и мен ме разплака.

Тарталета, прегръдки от мен. Дано на никого никога не се случва...и мен ме разплака

Тарти, 

Момичета, не съм искала да ви натъжавам   Просто споделих моите чувства по темата  

Ще се опитам да пусна новата тема и да нанеса в списъка данните на новите ни майчета. Дано Дара ме остави десетина минути на спокойствие, че днес така осезаемо ни липсва разходката и на двете  

Пуснах я, ето линка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=484829.0, но нека изпишем още 1 страница тук 

Тарталета, това което предизвикваш не е точно тъга. По-скоро трогваш, няма как да не докосне едно такова откровение. Просълзи и мен 

Мамо Це, не мога да кажа, че нещо ми е взела бременността. Това което мога да кажа е същото което отговарям винаги като ме попитат каква е разликата от преди да имам бебе и сега, а именно, че няма такова щастие и това усещане не може да се опише с думи прости. Ти си го казала най-добре в много от постовете ти.

Аз таман вчера се оплаках, че не ми се смее и не ме гледа малкото човече и той взе че ме възнагради с едно дъъълго разглеждане на лицето ми, придружено от искрени прояви на радост. То не беше гукане, не беше хилене. Все едно ми казваше " Еххх, как се радвам да те видя" 

Днес сложихме първия пентаксим. Човека е наддал килограм и 300гр. за месец. Според лекарката му това е прекалено много и трябва да му спирам нощното кърмене. Та сега съм в чуденка, но по-скоро няма да го спирам.

 olemale,buritu дано се оправят мъничетата бързо!

Мен едно гладно слънчице ме зове.

Приятна вечер.