Баба марта бързала, мартенички на Януарчетата вързала- 3

След вчерашното затишие днес е пълен форума 

Пъпчето не сме го хвърлили никъде.Искам да не е в България.Това да чакам да порасне да решава къде да го хвърля е малко глупаво.Без да има сърдити разбира се.Тя ще стане на 20,тогава ли ще ходи да хвърля пъпове тук-там.

Относно това за бременността.Беше планирана и напълно очаквана.Мъчихме се цяла година.
Бях подготвена за много килограми,болки тук-там,неразположения други,депресии...Вместо това,не качих много,болките тук-там бяха в нищожно количество,неразположения почти никакви.Депресия?Та аз летях.Такава енергия,такава жизненост.Никога не съм се чувствала по-добре от тогава.
Появата на малката-тя е ВСИЧКО за което съм мечтала.И наистина Мамо Це-аз за нея съм целия свят,а тя е всичко за мен.Преди си мислех-как ще се грижа за друг освен за себе си,как ще нося отговорност за него,сега-бих направила всичко за нея.И каквито и есета да пишем,не можем с думи да опишем какво чувстваме към децата си.
Това чувство е уникално.
От физическа гледна точка-не родих нормално,и това малко притесняваше.Но важното е че се възстанових бързо.

На нас бебко ни го дадох без пъпче, така че не се чудя какво да правя с него. На първото ми детенце пъпчето се въргаля из шкафовете 4 години, докато накрая го изгубих. Все не се решавах да го хвърля някъде, защото се чудех кое място какво точно символизира  ...

И аз непрекъснато се мятам между идеята, че претоплям малкия или не го обличам достатъчно ... вчера през нощта бебко спа при нас, по памперс и камизола с тениска отгоре.... спахме на отворен прозорец и се чувствахме добре, но темп не спадна под 17 градуса... така че вс зависи от това....

все едно аз съм го писала   
Зуи вие в коя държава живеете,че спите на отворен прозорец и по камизолка ? 

Здравейте мами  и бебоци
Litlle rabit, губила съм баткото и знам какво е да ти изчезне детето, ама да има и виновни отговорни лица...това си е направо ....
Чета ви, но няма какво ново по темите да напиша...та затова.... и все пак да се отчетем как сме...
Аз сега съм с две бебета...  Първата операция на Васил мина, крачето му е в гипс и му трябва помощ естествено...., за сега всичко е както трябва, дори и на училище го водим....... ще свалят гипса на 10 април и тогава ще видим резултата от операцията. После малко почивка, раздвижване .... и второто краче  - дано и тогава всичко е наред
Неда си расте....смее се, с глас, гука си, "играе" си, когато й се плаче си плаче, яде все още на  7 пъти.....понякога пропуска по едно ядене .... ама то задължително е през деня   Чакам я сама да си направи голямата нощна пауза... Сложихме Пентаксим-а ... слава богу нямаше странични ефекти, че много се плашех...

Да сте чували нещо за ваксините от новия  имунизационен календар - ще има ли, и кога се очакват?
Да питам  при "кризите на растежа"  има вс някаква периодичност?  

Пъпчето - и на двамата са си  у нас все още, много-много  не вярвам в това поверие - всеки със съдбата си
За обличането - като повечето от вас.....Бабите все ми мрънкат че са й студени ръцете, и тогава като я презавият - веднага й се появяват пъпчиците...
Мамо Це, и двете ми деца са планувани, дори за нея доста се потрудихме ...и накрая чак в Париж да стане работата
Обичам ги и двамата, безкрайно и безпричинно.... не мога да опиша как, не ме бива в думичките.... Физически ми е по-трудно гледането на бебето сега - кръста и гърба ми направо ще изчуреят...мъжа ми вика " ами от възрастта ти е..."
Ще го "преживея", после ще наваксвам с масажите, килограмите....

  на всички вас и на вашите сладурски бебета - наистина януарските ни бебета са най-прекрасни -  всички подред

ох, естествено сме и завити де   , извинете за неволния ми опит да ви объркам ...  но наистина няма сми да сравняваме кой как облича, освен ако по презумпция не се приеме температура в стаята и дебелина на завивката

Хайде и аз да не остана по-назад по обсъжданите теми, че Камен като по чудо позаспа 
Относно бременност, раждане и възстановяване - имах си разни неразположения по време на бременността, но след като мина раждането, имам чувството, че е била най-леката бременност на света - включително в деня преди да родя си развявахме шапките с моя мъж извън София, ходих в Америка, на море на палатка... абе въобще не съм се спирала много много 
Раждането започна леко и завърши много тежко с много разкъсвания всякакви - включително разкъсана шийка  Много дълго и тежко ми се стори възстановяването, но вече горе-долу и това мина, гинеколожката ми каза, че са ме зашили перфектно и съм напълно възстановена, а това все пак е най-важното. Отначало не можех и да си помисля да родя пак, но сега вече имам желание, макар че знам, че ще изчакам някоя и друга година, иначе ще е много трудно гледането на породени деца...
Тялото ми в момента...  Имам 1-2кг да сваля още, но коремчето ми никак не ми харесва, надявам се до някой и друг месец да се възстанови и да започне да изглежда по-прилично, иначе нямам оплаквания 
Относно чувствата ми като майка и то с първо дете - ами както се очаква - съвпадат с тези на останалите майчета  Малко стрес в началото и страхотно щастие сега, такава любов към малкото нежно създание, неподозирана просто, не мога да спра да го целувам 

Въпрос: напоследък малкия е с растройство, а е само на кърма. Понеже вчера успях да му запиша педиатър към ЗК, питах за това, но ми каза че не е проблем, ако няма температура и не повръща. Незнам, но аз се тревожа, защото той ака много често и акото е зелено, воднисто и с по малко слуз..., а тази сутрин дори ми се стори, че слузта е леко кървава... Педиатърката каза да му давам оризова вода и му изписа Ентерол.. Това ме тревожи и не мисля, че трябва да му го дам... та той е едва на 2месеца и няколко дни! Търсих да прочета дали някоя от нас е имала подобни проблеми, но нищо не открих.. Та ще помоля - дайте мнения и съвети.

Ние да се отчетем - вчера /точно когато навършихме 2 месеца/ бяхме на преглед и сме пораснали добре - 5200 и 61 см. Сложихме ваксината за хепатит с голям страх от моя страна, а беба се държа много геройски и почти не плака Педи каза, че с тези рестрикции в бюджета не вярва да си изпълнят обещанието и да отпуснат безплатен Пентаксим, та ни изписа рецепта да си го поръчваме. ...

За бебка на нас ни се наложи доста време да се потрудим и накрая си я направихме чак в Гърция. Имах много лека бременност, за сметка на това усложнения след раждането. На практика от нищо не съм се лишила заради нея, може би от малко свободно време за себе си, но това е най-малката грижа. Реорганизирах си нещата и си работя от вкъщи - е, как правя ДДС-та и годишно приключване само аз си знам, работя вечер от 23 ч нататък като тя заспи, а през деня лавирам м/у обаждания на клиенти и дондуркане на плачещо бебе, но и това се преживява - установих, че успявам да се справя с всичко, и на клиентите смогвам да реагирам своевременно и те доволни, и беба не я лишавам от внимание /тя всъщност общо взето си ми е все на ръце/, абе изобщо съм като шесторъкия Шива или там с колкото ръце беше

А за това колко я обичам няма смисъл да пиша, то не се описва с думи

Тя раздава страхотни усмивки и е много приказлива, не спира да гука, обожава да има компания и да й се говори нещо, имитира звуци и се закача   Ако се е метнала на леля си /сестрата на мъжа ми/, която просто не може да спре да приказва, ще е забавно Иначе на външен вид прилича повече на мъжа ми /добре че той е красив /, но забелязвам, че като плаче чупи устнички точно като мен и прави едни такива страдалчески физиономии, в които разпознавам себе си

Айде, че ме викат

Какво те притеснява- оризовата вода или ентеролът?! Аз оризова вода не бих дала на този етап, но ентерол- да. Не виждам притесненията ти от него 

Много щях да пиша, но дребната се вкисна точно сега 

Здравейте,момичета!
Откраднах си малко време за да ви нагледам как сте.Ние днес сме на консултация и се надявам всичко да е наред.По мои наблюдения бебчо има май млечица и тайно се надявам да греша . Прочетох,че си говорите за зачеването на бебоците,ами аз си бях дала срок от още няколко месеца и щяхме да започваме процедура по осиновяване,защото аз съм с четвърт яйчник и 4 операции.Нямаше надежда да имам деца родени от мен,но Бог е с нас и не спира да ни изненадва.Раждането беше нормално,защото бях в ръцете на проф.Горчев и неговите колеги в клиниката по акушерство Света Марина в Плевен. Много сме им благодарни на тези хора  .Имаше риск за мен и за детето,но всичко мина добре и сега сме в идеално състояние и двамата.Пет минутката ми свърши,бебчо е много гладен!!!

Ама трябва ли задължително рецепта,за да си го поръчаш?Нашата лична нищо не каза 

Тани, откъде да знам, на нас ни изписа

Здравейте,
little rabit, наистина много безотговорно отношение,особено имайки предвид, че са се държали все едно нищо няма!!! И директорката е за критика  , но поне е уволнила учителката!
По темата за нашето тяло и здраве след раждането.. много тежка бременност(планирана), почти 3 месеца на легло, няколко пъти в болница за задържане...и много страх, но пък много лесно нормално раждане, без упойка, за около 4 часа и след това неописуемо щастие!!!
МамоЦе, просълзих се като ти четох поста..."за това човече целия свят съм му аз"..мога само да добавя, че и за мен тя е целия свят...Сега не мога да си представя живота без бебка, без сладките й усмивки, гушкането и грижите за нея!
Относно килограмите, имам още 6 за сваляне, но като спра да кърмя ще е май...
Пъпчето и ние не сме го хвърлили още, но има време да измисля къде

Същата работа! Отгоре на всичко съм го простудила! Очичките му сълзят и има сополчета. Не давам оризова вода, както каза личната. Реших аз да я пия. Преминах на ориз и картофи и хляб и сирене + чай от шипки. Никакъв ефект вече цяла седмица. Иначе си пишка детето, но почти на всяко хранене започва да се напъва и с едно  пръцкване изаква едно такова рядко. На всичкото отгоре днес е и зелено. Ако имаш успех кажи как!

Здравейте, майчета
Писах, писах и постта взе, че се изтри, направо
Днес бяхме с Вики на консултация, пораснала е 300гр за две седмици, та вече е 5500 и 60см., незнам малко ли е, но каквото такова, важното е да е жива и здрава, пък нали е госпожица, трябва да е по- финна и е такава в сравнине с Дани, койта ми наддаваше по 1кг до 10-я месец и беше един бузан, голям и дебел Сложихме и пентаксима, въпреки един обрив, който имаме от седмица по бузката, ситни пъпки, които образуват червено петно, кожата там е грапава и изпръхнала, изписа ни един крем Елоком се казва, надявам седа помогне и се моля да няма странични реакции от ваксината Ако някой е ползвал кремчето, моля да пише
Бируту, за оризовата вода аз също не бих я дала, но ентерол може, давай го и ако няма ефект до ден, два ,направи изследване, за да се види какво точно е, някои от момичетата също имаха подобен проблем, но сякаш правиха микробиология
Мамо Це, страхотна темичка отвори , нашата Вики е много желана и чакана, както казва майка ми " моята сбъдната мечта", Дани също е правен с голяма любов и много желан, но беше планиран, а сега тайничко се надявах да забременея, но просто не планирахме нищо, когато видях двете чертички на теста, първата ми реакция беше притиснение от това дали всичко ще е ок и дали ще родя така чаканата рожба, сами разбирате, че в мига, в който я видях, бях най- щастливата жена на света.... въобще няма по- голямо щастие на света от това да станеш мама, да гушнеш рожбичката си, да я гледаш как расте, как се променя, как протяга ръчички,  като се замисля всичко друго е просто суета, а това да дариш живот е най- безценното и неописуемо щастие на света. За Дани също много треперех и се тревожех, но някак като незнаех какво е, ми беше по- спокойно, а сегавсичко ми е толкова осъзнато, а Вики е толкова чакана, че нямам думи да опиша щастието си, когато ги прегръщам двамата, когато чуя Дани да казва " на бати сестричката" или когато си играе с нея и я имитира в гукането, благодаря на Бог всеки ден, че ги имам и се моля да са живи и здрави