Поредна любовна и нерешена драма . 
Някои хора не скучаят/ визирам авторката/
Някои хора не скучаят/ визирам авторката/ - Публикувана: 10 март 2010, 10:03 ч.
- Последно мнение: 12 март 2010, 16:40 ч.
Влюбена съм в друг!
Когато и двамата не се обичат и са направили бебе има само едно решение (при липса на медицински пречки, проблеми и показатели) и то е аборт. Всичко друго е гавра с нероденото все още дете.
Аз също смятам, че е по-добре да направиш аборт, отколкото да създаваш самотни нещастни деца.
Когато и двамата не се обичат и са направили бебе има само едно решение (при липса на медицински пречки, проблеми и показатели) и то е аборт. Всичко друго е гавра с нероденото все още дете.
Аз също смятам, че е по-добре да направиш аборт, отколкото да създаваш самотни нещастни деца.
Аз иначе съм крайно против абортите, но в случая по-добре аборт, отколкото дете, което цял живот ще носи последиците от грешките и недомислията на създателите си.
Какви грешки,какви недомислия,защо решихте,че това дете ще е нещастно и няма да е обградено с любов,ако не е в "семейното огнище".??? 
Говорите за аборта като 13 годишни ученички: "Ако не го обичам, няма да обичам, да се грижа и за детето му, пък!"
Само тропването с краче накрая ви липсва...
Детето няма нищо общо с чувствата на майката към бащата и въобще за чувствата на майката, към когото и да било.
Я ми кажете, ако жената не беше казала, че обича друг, а просто, че с бащата на детето нещата вече не вървят както преди, какви щяха да са съветите ви?
Нямаше ли да й дадете кураж с думи от рода на "Ще се справиш и сама!", "Бягай далече от този..." и т.н.?
За никой в тоя свят няма гаранция, че ако днес двама души имат дете, то утре няма да са разделени/разведени/любовта няма да я има и т.н.
Т.е. от прочетеното от вас, разбирам, че човек може да е нещастен, но заради детето трябва да си натиска парцалите и да си играе на семейство с човек, към когото чувства вече няма...
Това - нито мисля, че е правилно, нито мисля, че е нормална среда за гледане на дете...
П.П. И пак да кажа - не се заяждам, опитвам се да схвана мненията на другите...
Предупреждавам вече, защото явно звуча много нападателно
Само тропването с краче накрая ви липсва...
Детето няма нищо общо с чувствата на майката към бащата и въобще за чувствата на майката, към когото и да било.
Я ми кажете, ако жената не беше казала, че обича друг, а просто, че с бащата на детето нещата вече не вървят както преди, какви щяха да са съветите ви?
Нямаше ли да й дадете кураж с думи от рода на "Ще се справиш и сама!", "Бягай далече от този..." и т.н.?
За никой в тоя свят няма гаранция, че ако днес двама души имат дете, то утре няма да са разделени/разведени/любовта няма да я има и т.н.
Т.е. от прочетеното от вас, разбирам, че човек може да е нещастен, но заради детето трябва да си натиска парцалите и да си играе на семейство с човек, към когото чувства вече няма...
Това - нито мисля, че е правилно, нито мисля, че е нормална среда за гледане на дете...
П.П. И пак да кажа - не се заяждам, опитвам се да схвана мненията на другите...
Предупреждавам вече, защото явно звуча много нападателно
Първо доста отдавна се уточнихме, че не говорим конкретно за авторката, защото тя отдавна се отказа да пише.
Второ не видях къде прочетхоте в постовете ми "че човек може да е нещастен, но заради детето трябва да си натиска парцалите и да си играе на семейство с човек, към когото чувства вече няма... "
И трето, ако беше прочела темата малко по-подробно, щеше да си разбрала, че аз напуснах съпруга си и бащата на дъщеря си преди малко по-малко от година и съвета към авторката ми беше да си отговори на въпроса дали напуска бащата на детето си заради друг мъж или заради нея самата и дали би го напуснала, ако другият го нямаше. Защото ако иска да го напусне дори и при липсата на другата връзка, тогава нещата са неспасяеми.
Моята одисея трая 9 години, последните близо 2 от тях в почти непрестанни опити да спася безвъзратно изгубеното.
В случая с Бабилия коментирахме ситуацията на беременност, получила се случайно, между хора, които нямат чувства и намерения да се опитат да градят що годе нормално семейство и дом за това дете. Принципна ситуация, не конкретната.
Второ не видях къде прочетхоте в постовете ми "че човек може да е нещастен, но заради детето трябва да си натиска парцалите и да си играе на семейство с човек, към когото чувства вече няма... "
И трето, ако беше прочела темата малко по-подробно, щеше да си разбрала, че аз напуснах съпруга си и бащата на дъщеря си преди малко по-малко от година и съвета към авторката ми беше да си отговори на въпроса дали напуска бащата на детето си заради друг мъж или заради нея самата и дали би го напуснала, ако другият го нямаше. Защото ако иска да го напусне дори и при липсата на другата връзка, тогава нещата са неспасяеми.
Моята одисея трая 9 години, последните близо 2 от тях в почти непрестанни опити да спася безвъзратно изгубеното.
В случая с Бабилия коментирахме ситуацията на беременност, получила се случайно, между хора, които нямат чувства и намерения да се опитат да градят що годе нормално семейство и дом за това дете. Принципна ситуация, не конкретната.
За никой в тоя свят няма гаранция, че ако днес двама души имат дете, то утре няма да са разделени/разведени/любовта няма да я има и т.н.
Възмутени са повечето,не от факта,че иска да се раздели с бащата на детето ,а че всичко са развива в някакъв много кратък период от време,което говори само за човек ,който не е на ясно със себе си и всичко се върти единствено около нейните чувства и настроения.
За никой в тоя свят няма гаранция, че ако днес двама души имат дете, то утре няма да са разделени/разведени/любовта няма да я има и т.н.
Възмутени са повечето,не от факта,че иска да се раздели с бащата на детето ,а че всичко са развива в някакъв много кратък период от време,което говори само за човек ,който не е на ясно със себе си и всичко се върти единствено около нейните чувства и настроения.
Възмутени не знам, крайно съм учудена, че тази парлелна връзка с толкова силни чувства се започнала преди тя да забременее, въпреки това тя е родила детето от официялния си приятел и отгоре натова не само, че не е прекратила паралелната връзка, ами е позволила тя да се развие и задълбочи, като по този начин е отрязала абсолютни всички шансове да види у бащата на детето си това, което я е привлякло у него първначално, а с това и възможността то да има семейство с двамата си биологични родители. Сигурно си има причини за това, просто аз не мога да се сетя за тях.
Говорите за аборта като 13 годишни ученички: "Ако не го обичам, няма да обичам, да се грижа и за детето му, пък!"
Само тропването с краче накрая ви липсва...
Детето няма нищо общо с чувствата на майката към бащата и въобще за чувствата на майката, към когото и да било.
.......
Само тропването с краче накрая ви липсва...
Детето няма нищо общо с чувствата на майката към бащата и въобще за чувствата на майката, към когото и да било.
.......
Второ не видях къде прочетхоте в постовете ми "че човек може да е нещастен, но заради детето трябва да си натиска парцалите и да си играе на семейство с човек, към когото чувства вече няма... "
И трето, ако беше прочела темата малко по-подробно, щеше да си разбрала...
И трето, ако беше прочела темата малко по-подробно, щеше да си разбрала...
Шегувам се.
Аз не съм цитирала никого, т.е. конкретни думи, а точно съм казала, че "от прочетеното до тук, разбирам..."
Т.е. правя си изводи от думите, които съм прочела. Които изводи може да са грешни, но може и да са верни.
А темата я чета, но тя не е за Вас и Вашия случай, мен ме интересува конкретно случая на авторката и към него се придържам все още, разсъждавайки си.
Отново - не се заяждам.
С последното мнение на Бабилия съм съгласна напълно.
Въпреки че отново има много неизвестни - дали авторката забременявайки е мислела, че нещата ще си дойдат на мястото, че ще й се избистри акъла, дали не е взела решение да остави детето, защото се е надявала това да оправи положението й, да промени съпруга й и какво ли още не... Т.е. и спорът за аборта в случая може да се окаже излишен...
П.П. Т.е. в такива ситуации, човек е толкова объркан, че не винаги може да вземе бързо и адекватно, разумно решение... А всяка ситуация е различна, хората са различни. Така че - колкото и да се съветваме, според собствения си опит, не винаги доброто решение за мен, ще е добро и за друг човек.
Темата е наистина интересна...
Има, обаче, един важен момент, над който си заслужава да се помисли.
Не бъркаме ли твърде често секса с любовта? Не е ясно кого точно и къде го сърби, и понеже не може да се почеше-качествено-решава, че това е Тя, ЛИбоФФта.
Не бъркаме ли твърде често секса с любовта? Не е ясно кого точно и къде го сърби, и понеже не може да се почеше-качествено-решава, че това е Тя, ЛИбоФФта.
Нещата са много свързани, права си, но то любовта е това, да се чувстваш почесан във всяко отношение ...
Не бъркаме ли твърде често секса с любовта?
1. знае от кого е забременяла , защото не е правила секс с любовника
2.когато е забременяла са се разбрали да няма секс , срещали са се и той я е галил по корема и му е говорил
3.започват да се виждат 2 месеца след раждането ( сигурно м/у две хранения) , секс пак няма ( тя го казва )
и в какво точно се състои връзката и голямата любов , не разбирам аз ?