Влюбена съм в друг!

А на мен пък ми е интересно, след като не трябва тук да се пита, споделя, плаче, радва и т.н. какво точно се прави в този форум?
Точно защото един е преживял, а друг не, се гледа от различни ъгли на въпроса.....Полезно е, освен обидите, които просто са неминуем спътник...

Ще ти разкажа подобна история на моя близка приятелка, която вече е в развоя на събитията си, дано тя ти помогне. Та моята позната се омъжи преди 4 години уж от любов и сега гледа детето си. На 20 години роди и стана семейна. Когато детето беше на близо 1 година, се намеси най - добрият приятел на мъжа й, който започна да я сваля много настойчиво, нещата се получиха и се почна едно безразборно изневеряване скрито от мъжа й. Оправданието й беше, че откакто родила мъжа й започнал да се отснася не особенно добре с нея, безразлично, като съквартирант...както и нейните чувства уж повехнали и се хвърлила в нова връзка да търси страст и любов " ". След време мъжа й разбра, разчу се из компанията...нищо не направи, не се и разведоха, уж се опитваше да си я върне, но тя не искаше. Изнесе се тотално от вкъщи и отиде при гаджето, детето водеше и взимаше от градина и само го прибираше при бащата -това са им срещите. Предполагам , че гаджето не го иска у тях детето и заради това е така ситуацията. Разбира се искаха да се развеждат, но тя ми каза че до 3 години от брака не можело да се разведат, без някой да си признаел вина и решиха да изчакат. Не след дълго и гаджето започна да се държи зле с нея, експлоатира я сериозно за всичко, веднъж я видях и с гипс на ръката, той се беше погрижил за това. В момента търпи всичко това , без да се оплаква, защото няма къде да отиде, нито ще се върне при детето си нито има къде другаде. Гаджето поне има пари за разлика от мъжа й и може би това до някаква степен я задържа. С две думи живота и е пълна разруха, в началото всичко е било по мед и масло.....А детето, сами разбирате какво му е и как ще израсне......Прави си изводите от една проста житейска ситуация, не рискувай щом имаш дете и прави всичко най за него!

И ако аз , като преживяла нещо си, ти кажа: "Ооооо, даааа, махни го тоя урод, напусни го,  унижи го".....ти ще се вслушаш ли в мене? Като не ме знаеш дори дали съм мъж или жена?

Момичета, не ме разбирайте погрешно. Не пуснах темата , за да може някоя от вас да ми каже какво точно да направя и аз да го направя. В момента съм много объркана, изплашена, нещастна и същевременно щастлива извън дома. НЯМА НА КОГО ДА СПОДЕЛЯ !!! Искам да чуя и вашите виждания по въпроса. Знам, че има жени, които изобщо не изневеряват, стоят си при мъжете, сервират вечеря и търпят всичко- те ще ме посъветвата да се трая у дома. Други, които са по-смели няма да оставят живота им да премине в компромиси и те ще ме посъветват да търся щастието. Не чакам някой тук да ми каже какво да правя. Искам да прочета и други мнения- 2 (или 200) глави мислят по-добре от една и то влюбена-загубена.

Абе да ти кажа и аз не разбирам защо си забременяла в ази ситуация, при положение, че оше тогава отношенията с официалния ти са били зле, ама няма да задълбавам на там. Станло е вече.
Аз лично 2 години и половина след като родих вече бях тотално отвратена от супруга си и бащата на детето си. Също не пиеше и не биеше. Ходеше по жени обаче, детето не забелязваше, не се е включвал никога в отглеждането й. Не даваше пари, не помагаше в домакинството. С появата на мъж с отношение и поведение абсолютно противоположно на това на съпруга ми, нещата стигнаха до логичния изход. Направих това, за което нямах смелост, а исках вече повече от година, бях твърдо убедена, че ще го направя още тогава, исках раздялата повече от всичко, вече бях отвратена и от себе си, че не ми стиска. Е, катализатора си каза думата. Направих го, разделихме се. Беше ужасно трудно. Никой не застана в началото зад мен, родителите и роднините ми не искаха да ме видят, обвиниха ме, че си развалям семейството заради друг мъж, нарочиха и него, абе не ми се разказва.
Сега, година по-късно нещата си идват по местата. Хората около мен видяха, че и аз и детето ми сме по-добре, по-спокойни и по-щастливи. След като спрях да замазвам изцепките на бившия почнаха и лека полека да разбират в какъв човек се е превърнал.
А мъжа, в който се влюбих продължава да е все така мил, грижовен, обичлив и винаги на място и към мен и към детето ми.
Стана малко дълго, но се опитах да ти дам и мойта гледна точка. Въпросът е колко си сигурна в другия мъж, за да заживееш с него.
Но най-важното за мене е да прецениш, ако този друг мъж го нямаше би ли напуснала бащата на детето  си сама, без друга връзка, просто защото наистина не можеш да живееш с него.
Любовта в много случаи е сляпа...

Извън дома е лесно да си щастлива-все пак любовника не мисли как да плати сметките,да ви храни,да се грижи за вас.С него всичко е прекрасно розово.Нали това е функцията на любовника да гали,целува,утешава и да обещава-ама като не си му на главата е много лесно!Казваш,дразнят те дреболии в мъжа ти,ама ако мислиш,че любовника не пърди,не сере,не хърка,не се нервира,тук си в грешка.Като живееш с някого неизбежно има неща,които започват да те дразнят в другия.Ти си решаваш,но мисли и за детето,че каквито неща съм виждала от втори бащи,не ти е работа

Вкъщи плащам всичко аз ! Не очаквам от другия да ме издържа финансово. А никога не съм, казвала, че ме дразни това , че моя пърди, миришат му краката, устата и т.н.- Говорим за отношението му към мен. Че никакво го няма, че ме приема за фикуса в хола или шкафа в кухнята.

Ама верно го разкъсахте момичето! Ами като не е щастлива,цял живот в заблуда и стискане на зъби ли да изкара?? Въпросът тук,мила млада-мама,който е най-важният за мен,наситина ли гаджето ти приема детето,виждал ли го,какво му е отношението,ще го приеме ли? Ей такива,щото вие хубаво се обичате,ама и за това малко създание трябва да се мисли.Ако смяташ,че ще го приеме за свое,действай,по-щастлива с твоя мъж няма да станеш.Друго,обаче не подценявай-част от мненията тук и аз подкрепям,като заживеете заедно и ще е друго,откъде знаеш,че новата ти любов ще ти помага повече и няма да те игнорира за сметка на собствения си кеф? Общо взето поговори сериозно с гаджето си и вземете решение,то като не си щастлива с твоя мъж,дали ще е сегашният ти приятел или друг пак до същото дередже ще се докараш.

sladuranka,виждал го е, разбира се. Дори самия той ми обясняваше как ще се грижи за него, как ще става нощем да го храни, ще го учи на разни неща....   Сигурна съм, че ще се грижи и за него. НИКОГА не бих направила нещо, което ще навреди на детето ми! То е най-важно за мен.

Едно нещо ми е чудно– кога намираш време , като се има предвид,че гледаш малко бебе и си поела и мъжката и женската работа в къщи ,да се срещаш и с любовника си? Или има кой да ти помага и ти спокойно си уплатняваш свободното време . И аз съм гледала малко дете и са ми помагали , но като се замисля , едва ли тогава бих имала време за паралелна връзка.Или щот съм нямала желание и си мисля , че няма време.

Пък и сметките да плащаш

Аз бих дала шанс на бащата на детето. В смисъл бих му обяснила, че се появил друг мъж при мен и че ми обръща цялото това внимание, което ми липсва у дома. Ако се стресне и е склонен да опитаме  с промяна от негова страна - и аз бих направила опит. Просто за детето е най-добре да е с родния си баща, след като той няма никакви прояви на насилие, не пие, не буйства и т.н. Бих опитала всичко, преди да се разделя и да се хвърля в ръцете на другия.

Това е на мен ми е много чудно .Пък и докато се срещаш с гаджето кой ти гледа детето ?

Явно бебето присъства на срещите на бъдещите си родители.

Това ДА, но чак пък да му разказва за другия ...   Според мен не трябва да казва на мъжа си за другия.