Знаеш ли, когато се местихме в сегашнито ни жилище, намерих стария си момичешки дневник, бях даже забравила за неговото съществуване. Зачетох се и се изненадах на нещата, които бях писала вътре, а аз бях си мечтала и фантазирала как ще протече живота ми, какво ще работя, какъв ще е моя избраник, как ще се оженя на 20 г., а на 21 ще имам вече бебета близнаци - момче и момиче 
и още други подобни глупости 
...
Факт е обаче, че съм доволна от живота си, изобщо не съжалявам за избора, който съм направила, просто с времето представите на човек се променят, тъй че дори да се променят обстоятелствата и вече да не са на 100%, може и ти междувременно да си се променила и да не искаш да са на 100%.
Ама и аз го обясних...
и още други подобни глупости ...
Факт е обаче, че съм доволна от живота си, изобщо не съжалявам за избора, който съм направила, просто с времето представите на човек се променят, тъй че дори да се променят обстоятелствата и вече да не са на 100%, може и ти междувременно да си се променила и да не искаш да са на 100%.
Ама и аз го обясних...
Сега и аз се сещам за моя дневник на 17.Как въздишах по един съученик,когото днес не бих и погледнала,как се тръшкам колко съм грозна /пубертетска простотия/,колко мъка причинява една пъпка...и някакви такива работи.Сега като е минало доста време и го чета ми е смешно,ама тогава бях права.
Мисленето ми е различно,от натрупания опит гледам нещата различно...и така. 
...
... 
. Но ако на теб ти се струва че си прекалено лоша за домашната ти златна ябълка, има нещо, играе ти се, момиче 
