А за този малкия сега още нищо не ми казват да му давам. Та ще се почудя още малко и на 4 месеца ако не ни кажат сигурно сама ще си почна.


От няколко дни положението е направо ужасяващо.. Има ли други, като мен? Премам и съвети за справяне със ситуацията
....щом едното ми дете и гледано така и другото ще гледам по същия начин
....без крайни изказвания и злоба моля
...ти си имаш деца и аз си имам деца,ти си имаш глава на раменете и аз си имам,нека сам реши какво и кога.......
От няколко дни положението е направо ужасяващо.. Има ли други, като мен? Премам и съвети за справяне със ситуацията 
Само, че за мен това е един вид облекчение, защото косата ми е ужасно гъста и не мисля да вземам мерки. Предполагам, че след известно време косопадът ще престане. Иначе съм чувала за едни ампули специално за косопад, но не помня как се казваха. Ако не забравя, ще питам една приятелка 
спорно,много спорно е захранването,всеки родител прецянява кога е моментът,но наистина първо е редно захранването да е моно,т.е с един плод/зеленчук/,за да се избегне евентуална алергична реакция.Ава,пробвай с ампули на РЕВАЛИД,скъпи са но мн.ефикасни,има и шампоан,таблетки за пиене.

Дотук обаче със смешката. "Плувайки " и куцайки гушнах Бобчето обаче той миличкият от целият този трясък явно доста се постресна . Успокоявам го а той след малко пак се сеща и почва да плачка . Милото ми детенце заспа в 9,30 и до никое време се стряскаше и махаше с ръчички. Дано днес е забравил . А иначе аз и днес май ще си куцам


от бързане да наглася едни торби, така си дръннах главата в рамката на колата, че сега съм с цицина.
– още се хиля като се сетя, ама добре че си се оправила де, че то смеха е едно ама иначе ....
Алба – радвам ти се искрено на ентусиазма да водиш малкия на пистата – на мен не би ми стискало, ама и мойто диване е някакво страшно домошарче – реже из основи всичките ми желания за социални контакти. В момента, в който я сложа в кошчето за кола – започва едно яко изпъване до почервеняване, последвано от наакване още докато стигнеч до входната врата и после възмутени викове по стълбите. Като стигнем на мястото, където ще се ходи – се гледа мръсно и из под вежди, докато на мама не й писне и не се приберем. И рая настава – песни и танци, мачкане на юрганчето, усмивки на всички. Странно ми е детето, определено не се е на мене метнало.
.
.