Аблация на сърцето - 1

Sevdalinaaaa, чакаме те!!!

Здравейте на всички
вече сам си в къщи ,Чувствам се добре   и благодаря на всички  вас   
 за моралната подкрепа  .страх брах много но докато постъпя в болницата
там срещнах персонал готов да помага .
а за докторите каквото и да кажа е малко  те са истински СПЕЦИАЛИСТИ и ХОРА.
със мен се мъчиха доц.Шалганов  и Д-р  Протич 
докторите ме увериха че всичко е на ред и аз се чувствам добре,
е изключение правят екстрасистулите
  който мисля са неизбежни
казаха ми да пия аспирин и нищо  друго.

 pi_pi  и didolinaa много ви благодяря за куража 

Sevdalina77, супер! Много се радвам за теб! Надявам се наистина всичко да е било нормално! Ще се възстановиш бързо, ще видиш, но си и почивай повечко.... Кога ти направиха аблацията, много бързо са те пуснали?

постъпих на 2 
аблацията
 беше на 3 ти  и днес ме изписаха.
 понеже днес е събота епикризата ще ми я изпратят
по пощата .   

sevdalina77 , много се радвам, че всичко е минало успешно. Колко време продължи самата манипулация и колко връзки ти откриха?

   Bella_907   цялата манипулация  беше точно 2 часа
а това което имам като информация са 2  връзки прекъснати
единственото което ми липсва е малкото инфо което получих на тръгване защото 
беше събота а докторите ги нямаше .

На мен ми казаха, че не трябва да вдигам тежко 1 месец и да си пия редовно аспирина. И нищо съществено, те смятат че след два три дни си вече оздравял човек и можеш да си правиш всичко. И това е.. Късметлийка си, че е минало за толкова кратко. С мен се мъчиха 4 часа, защото нещата се усложниха, ама Слава Богу всичко мина успешно. Почивай си и не го мисли вече! Ти си нов човек! 
При теб кой беше на монитора в другата стая и кой ти прави аблацията?

Дано всичко остане  в миналото че в момента  психиката ми е много зле
до мен беше др.ПРОТИЧ който е много готин
а вътре там зад  мониторите беше доц.Шалганов

Спокойно мила, успокой се! Не си единствена. Аз също имах ВПВ, който разруши психиката ми тотално. В един момент не исках да излизам, защото ме беше страх да не изляза от ритъм. Беше ме страх да стоя сама поради същата причина, не можех да пътувам, търсех болници да има около мен и така. Живеех в пълен ад! Когато отидох в НКБ треперех от страх, плачех и не можех да си намеря място. Сега като го разказвам изпитвам срам, сигурно съм се държала неадекватно, но какво пък, това са човешки неща.  Моята аблация я направи също д-р Протич. Прекрасен е! Нямам думи за него. Той беше човекът, който ми вдъхна нова сила за живот. Ще съм му благодарна цял живот, както и много други хора като мен и теб.
След аблацията бях много стресирана, защото при мен протече с усложнения, а бях в съзнание и виждах всичко - реакциите им, това което говореха..не искам да разказвам подробности. Когато се прибрах в къщи стана по-зле. Усещах някакви странни удари, имах чувството че всеки момент пулсът ми ще стане 200 и пак ще трябват линейки и лекари. Ходих на психолог..казаха че имам посттравматичен стрес и с времето ще ми мине.
Смея да кажа, че вече година след аблацията все още се ослушвам има ли ми нещо или ми няма...но истината е следната - Няма ми нищо! Имам екстрасистоли понякога, но тях ги има всеки жив човек! Не пия лекарства! Всичко е супер! Искам да ти кажа, че от тук нататък зависи от теб самата кога ще се съвземеш. Мисли позитивно и се радвай, че е минало успешно и вече нямаш Впв.   

Момичета, аз мисля, че всека една от нас ще премине през посттравматичен стрес. Лично аз със сигурност съм в подобно състояние. Не съм стигнала до психолог, но си позволих да споделя притесненията си с Д-р Протич, който се усмихна, поклати потвърдително глава /все едно ми казва "всички се чувстват така, нормално е/ и ми каза да бъда спокойна. Моите "скромни" два пристъпа се случиха точно през една година, по едно и също време - края на март началото на април .... и сега познайте, като наближава това време какви мисли се въртят в главата ми. Незнам дали това е било някакво съвпадение или дори и времето влияе по някакъв начин на пристъпите. Забелязали ли сте някаква закономерност?
Bella907 интересно ми е какво те посъветва психолога!   

щастлива  съм че ви има благодарение на този форум
отидох на аблация и сега благодарение на вас се надявам да надживея паниката която ме обзема
на моменти  

Съветите на психолога не бяха нищо особено, те не бих казала, че ми помогнаха. Каза ми да не се затварям в къщи, за да нямам време да мисля и премислям нещата. Да излизам сред хора, да се захвана с леки физически упражнения. Да се върна на работа по-скоро (защото аз отказвах). Посъветва ме също да си доставям повече първични удоволствия - даде ми пример с храна, която обичам. Да спра да чета форумите и като цяло да гледам по-ведро на нещата. Посъветва ме да споделям повече, защото този страх бил дълбоко наслояван с времето от пристъпите и трябвало да излезе. Щял да излезе като го говоря.

Относно закономерността - моят първи и най-страшен пристъп беше също края на март..Pi_pi, аз също съм завладяна от подобни мисли в този период, но това по-скоро е психичен проблем. Аз ходих при д-р Протич известно време след аблацията и също му споделих страховете си и той каза, че нямало нищо страшно. Да бъда спокойна    

Добре си се завърнала, Севдалина!
Сега почивай и непременно си хвани някакво интересно занимание!
Желая жива и здрава!

sevdalina77, как се чувстваш?