Отговори
  • Мнения: 5 370
Та.....така. Губите ли често, ако да-какво? Хабите ли се да се самообвинявате или си обещавате "От следващият път вече слагам пълен ред в това чекмежде/чанта/гардероб/шкаф".

Можете ли във всеки един момент да кажете с максимална точност  къде се намират, да речем, дадени документи, важни, или в кой точно шкаф е любимият ви офис панталон? Случва ли ви се често да изтърбушвате в състояние на умопомрачение мебелите, за да намерите това, което търсите?

Преди Коледа си изгубих следите на двата билета за концерта на Е. Джон. Визуално много добре се сещах, че се намират в тоалетката ми, но....то там толкова неща, брате, натрупани-че билетите , които били най-отгоре, се приплъзнали и се измъкнали между чекмеджето и стената на шкафчето, ако ме разбирате.

Загубих 2 елетронни карти за достъп на работа. В момента....съм пак с временна. Laughing
И за капак-установих с голямо незадоволство, че не си намирам точно днес, преди преглед, мед, картон.

# 1
  • Мнения: 4 806
Напоследък забелязвам значително влошаване на ситуацията.
То не е ясно - дали е загубено или забравено. Това ми е лошото.
Като крайна мярка - проверявам на онова място, където наистина
би трябвало да бъде. Обикновено е там.

# 2
  • Мнения: 5 370
И ако го няма там?
Добре, че за момента нямам сериозни загуби, като карти, портмоне, телефон.......недай Боже, дете.

Преди мноооооого години вървяха едни сладурски истории  за преподавател във ВТ факултет по изобразително изкуство, който си беше забравил.....внучето на паркинга на супермаркет (лека му пръст на преподавателя, не се сешам за името в момента).

# 3
  • Мнения: 4 806
Ами тогава по сценария от "Сто години самота"  Mr. Green
Щом не е където трябва, значи е някъде, където не трябва.
Припомням си какво последно необичайно може да съм
правила.
По този начи се намират ... неща в камерата на хладилника,
очила боднати в косата (това ми отне 1 час да ги намеря) ...

# 4
  • Мнения: 589
 Старая се всяко нещо да си има място, и въпреки това и аз съм от загубените...Последно загубих дирите на едно колие- помня, че го носих на една вечеря с един италианец от "Пуппа"( не аз, мЪжо имаше среща с него Mr. Green), а на сутринта- няма го... Rolling EyesОбърнах наопаки  къщата и колата- не и не. Дори между таблата на леглото и стената рових...За сведение, няма как да се откачи самичко и да го загубя, защото беше твърдо, като обръч, ако ме разбирате, т.е трябва сама да го сваля от врата си...Е кога и къде съм го свалила-един Дядо Боже знае...
 А навремето пък, пак на колие, най-редовно ми се откачваше една част от висулката и все си я намирах, преди да разбера, че съм я загубила- загубена работа...

# 5
  • Мнения: 4 008
Хубаво и успокоително ми звучите. Мислех, че съм само аз. За дрехи не губя и винаги знам къде са. Но това с ключовете ми е ежедневно. Всеки ден почти преди работа ги търся. Пробвала съм с онези ключодържатели дето пиукат като им свирнеш. Ама те пък на всеки по-висок звук реагират.

От известно време започнах да търся начини да не губя. Купих си нов портфейл с много прегради, за да побере всичките ми карти - лични, дебитни, изобщо всичко що е на пластика - Метро карта, карта ДОМ Здраве... те пък всичко вече на карти правят. Но след новият портфейл забелязвам напредък. Стига разбира се него самия да не забравя да си взема.  Joy

Служебната електронна не съм загубила до сега. Ама щото я сложих грижливо в отделно малко портмоне с дъъъълъг синджир - хем да дрънчи, хем лесно да се вади от големите чанти. На края му закачих ключа от чекмеджето на бюрото дето се заключва. Резервният дадох на началника ми.

Изобщо - трЕва се Зимат мерки. Помага. Wink

# 6
  • Мнения: 181
Жозефина ще ме умориш с тия твои билети...... брате.. Laughingама за моя радост съм много подредена, пък не дай си боже да съм дала пари за нещо(билетите) и да не мога да ги намеря Mr. Green Не че не се е случвало да забравя нещо къде съм го сложила, ама рядко по-скоро да загубя, дребни неща. АААААА, сега се сещам изгубих едни обувки  при едно преместване, беше ме яд. Mr. Green

# 7
  • Мнения: 5 370
Мани , мани, бях се побъркала, защото единият билет беше, на практика, коледен подарък. Tired
И само си представях как ще се самонакажа за разсеността, вадейки от джоба си извънредни 200 лева.......... ooooh!

# 8
  • Мнения: 599
Почти нищо не губя. Помня всичко кое къде съм оставила, а наблюдавам и домочадието кое къде слага, че са много зле в това отношение. Даже са трагични - и дете, и мъж. Губят и не помнят след 2 мин. какви са ги свършили  ooooh!

Един път си изгубихме детето в к.к."Албена"  Embarassed , но бързо се намерихме, защото той не беше и малък( 11г.), но точно в този ден не си беше взел телефона.

# 9
  • Мнения: 181
Мани , мани, бях се побъркала, защото единият билет беше, на практика, коледен подарък. Tired
И само си представях как ще се самонакажа за разсеността, вадейки от джоба си извънредни 200 лева.......... ooooh!
Mr. GreenУжас :mrgreen:200

# 10
  • Мнения: 4 785
Охо, постоянно ми изчезват неща, ама все едно в дън земя пропадат.

Последната по-фрапантна случка беше преди няколко седмици. Вечерях с приятелки, тръгваме си, те по-чевръсто се изнасят и аз оставам сама на паркинга, тъмно навън. Отключвам си колата, сядам на задната седалка , смених си токчетата с маратонки, седнах на отпред и в този момент установих, че ми няма ключовете... а преди минута отключих с тях. Еми 40 минути ги търсих, ако щете ми вярвайте...намерих ги де, ама мисля да вържа един GSM към тях да може да звъня, защото това не е единичен случай  ooooh!

# 11
  • Мнения: 4 008
Почти нищо не губя. Помня всичко кое къде съм оставила......

Един път си изгубихме детето в к.к."Албена"  Embarassed , но бързо се намерихме.

 Joy Много сладко ми прозвуча.

# 12
  • Мнения: 2 175
Тц..учудващо почти нямам никакви такива инциденти..

99% винаги знам къде са ми ключовете, телефона, документите и тн.. Е, миналата година и аз прерових един шкаф из основи, търсейки билетите за Депеш..ама все пак си бяха там, просто съм кьорава и понякога от паника не виждам и  пред носа си. Embarassed

Губя най-често..и за огромно мое съжаление - бижута..предимно обеци..Не че незнам къде са- а постоянно ми падат от ушите и не се усещам.. Twisted Evil

Aaa,  в Албена и аз съм губила сина си..
Беше 3 годишен и както си седяхме в едно от плажните заведения, изведнъж изчезна..Цялата компания се юрнахме да го търсим - аз тичам по плажа и  дърпам спасителите и ги питам дали са виждали 1 русичко 3-годишно момченце..А те ми викат - ми те , тук всички са руси и тригодишни (германчетата).. hahaha ooooh!

# 13
  • Мнения: 599
Joy Много сладко ми прозвуча.

 Joy вЕрно, че смешно се получи.
Ама аз имах предвид недвижимо "имущество".
То с движимото съм описала как стои въпроса-то затова и го изгубихме, 'щот блее по витрините и изостава от групата  Laughing

# 14
  • Мнения: 261
Старая се по принцип всичко да си има място , и да знам всяка вещ къде се намира , поне приблизително.

Обаче проблема идва като тръгна нещо да върша , или за някъде да се приготвям , с по едно нещо във всяка ръка. Например държа си в едната ръка ключове , в другата очила. Обаче трябва да си бръкна в чантата за нещо - оставям очилата (някъде си  произволно,  съвсем на автопилот ) , бъркам в чантата , мисля си отвеяно за някакви неща ,  и после -  "Ей Богу , къде са тея очила , току що ги държах " Laughing Намирам ги с 300 зора , ама разбира се докато  съм ги търсела съм оставила ключовете някъде , без пак да усетя!!! Това се случва всеки ден ...

Общи условия

Активация на акаунт