Искам си бебето,а нямаме възможност

Наистина ли е чак толкова зле положението при вас?
Не го махай-от първото нали са ви останали разни дрешки,пък после и подаряват доста,ако кърмиш-това си е икономия,имаш количка,предполагам и всички по-основни неща(ако не,форума е сила-ще помогнем),реално остават памперси и шишета(еднократен разход)...

А и как ще го махнеш,щом го искаш,как ще живееш после с тази мисъл?

И според мен не е нужно да го махаш това бебче щом сърцето ти не го  иска. Сигурна съм че ще справите важното да сте сплотени. Аз също бях много объркана като забременях втория път и мислех на моменти да го махна но сърцето не ми даде да го направя. Радвай се на бременноста си знаеш че това е един специален период за една жена, пари все ще се намерят за това още едно човече.Ние тук също сме на помощ и ще помагаме с каквото можем. Честито   няма по хубаво от това.
Дай шанс и на детето ти да има братче или сестриче не е хубаво да си сам. Майка ми има 3 деца и ги е отгледала сама виж ни сега всички сме пораснали и сме едно голямо семейство.

Като чета,как пишеш,сърце не ти дава да го махнеш.Съветвам те,не го прави.Момичетата по горе са писали,дрешки са ти останали,количка си имаш предполагам,ще го изгледате детето с много любов.Да се надяваме да дойдат по добри времена.

Миличка, не махай бебчето - благословени сте с най-голямата радост. Ще се справите, сигурна съм! 

Вещичке, едва ли в този подфорум някой ще те посъветва да не родиш бебето, тук всички мечтаят да заченат и се борят за мечтата си. Мисля, че най-вече ти трябва подкрепа и затова пишеш тук, това е правилното място.
Миличка, ще се справите с всичко, ще видиш! Всичко минава и заминава, палачинката често се обръща, времената се менят, възможностите - също, но децата остават! Мечтала си за бебче и ето на - получило се е, това е щастие и благословия! Аз например чаках, чаках да ми се подредят нещата, да си стъпя стабилно на краката и после да си имаме детенце. То не бе пазене, не бе чудо... а сега пък бебето не бърза да идва. Това боли Честно казано, съжалявам, че съм мъдрувала толкова години и не съм била по-смела.
А от майка си знам, че деца се гледат преди всичко с любов, най-важно е това да им дадем! Освен това, не съм чула никоя жена да съжалява, че е родила и отгледала детето си, независимо от трудностите.
Ще се справите, кураж!

Поговорете със съпруга ти! Щом си искате детето не мисли за аборт! Преди всичко трябва да имаш неговата подкрепа! И той сигурно е не по-малко объркан от теб! Както сте отгледали едното ще отгледате и другото!
Аз също си бях направила планове, бях се върнала на работа , бях записала детето на ясла! Но няколко дни след това видях положителния тест! Бяхме много объркани с мъжа ми! За аборт не сме мислили! Сега не съжалявам въобще!

Стискам палци да имаш подкрепата на съпругът ти и семейството ти! При свекърва или не ще отгледате децата! Все пак повечето неща имаш от първото дете!

В този форум всички ще те посъветват да оставиш бебето, защото е болна тема за всички нас, т.е. ако търсиш подкрепа на решение да оставиш бебето-ще го имаш 100%, ако търсиш по-обективни мнения-не е тук мястото.
След като имаш едно дете, знаеш, че то се гледа и с 2, и с 200. Не знам какви са причините за финансовото затруднение, но сигурно може да се намери някакво временно решение-дали надомна работа, дали да помагаш на някоя жена в гледането на детето й, във форума за детегледачки имаше обява на една мама, която гледаше дечица и взимаше и нейното със себе си и отзивите за нея бяха много, много добри от жени, чиито деца е гледала. В тази връзка евала на това момиче-който има желание, намира и начин. Това беше позитивната част от постинга ми.
Предполагам знаеш, че в доста случаи липсата на пари изнервя, води до драми, проблеми във взаимоотношенията, чуденки сега ли точна е времето за още едно дете и т.н.
Имаш поне месец, докато решиш какво да направиш.
Няма смисъл да говорите точно сега, когато и двамата сте емоционално афектирани.
Помисли какво искаш, и след ден-два седнете и говорете като големи хора, Няма да е последният ви разговор.
И да знаеш, че каквото и да решиш, ще е правилното решение за момента.

Подкрепям момичетата, не махай бебчо 

Наистина тук едва ли някой ще те посъветва нещо различно,защото всички момичета се борят за твоето щастие! Но въпреки всичко решението си е ваше,ако наистина положението е толкова зле и това детенце ще се мъчи....знам ли .Важното е преди всичко да е желано и обичано, всичко друго се нарежда криво ляво! Както сте отгледали 1 ще отгледате още едно ,стига да сте заедно и да се подкрепяте,но все пак си е ваше решениетоооо! Успех!

Миличка, не махай бебо! Ще дойдат и по- добри времена! Бебенцето преди всичко е Щастие!

миличка, явно преживяваш тежък момент!но в никакъв случай не се отказвай от детето! майка ми ми е разказвала ,ч ене са искали да се роди сестра ми- поради пак такива причини- финанси, лоши отношения с бабата, но сега съм толкова щастлива да имам сестра, справили са се, никога не са съжалявали за това си решение. във форум аще ти помогнем!
 а и една жена никога не е същата след аборт, това остава рана...недей да отблъскваш този божи подарък. нещата може ад ти изглеждат объркани сега, но всичко ще се оправи, имай вяра!
ще ти пиша и на лични, целувки и кураж!

Мисли по-позитивно, нещата ще се променят към добро!

Мила, предполагам колко ти е тежко и трудно. Както чета това детенце е силно желано и наистина усещам, че ти не искаш да го махаш.
Както повечето момичета са те посъветвали, а и са казали, надали ще се намери някой тук, който да те посъветва да не го задържите.
Ще намерите начин да се справите сигурна съм в това.
Ако имаш останали неща от първото детенце, наистина ще е по-леко.
А с мъжа ти защо не сте си говорили вечерта?
Всъщност май наистина е по-добре да отлежи няколко дена и тогава да седнете спокойно, да претеглите нещата и така.
Кураж   

Мила, не прави тази грешка....
4ета поста ти и пла4а...моля те недей! Аз и съпругът ми толкова се молим за бебе, а то не идва...постоянно изникват някакви здравословни и финансови проблеми у нас, но ние не спираме да се молим и борим за детенце. От един месец съм без работа, майка ми полу4и инфаркт преди броени дни, откриха ми поликистоза на яй4ниците и сега я лекуваме, проблемите заливат нашето семейство, но ние не спираме да се борим за нашето бебе, и ако стане ще сме най-щастливите хора на света. Теб Бог ти е дарил с най-големия дар на тази земя, а ти искаш да го убиеш... трудности винаги ще има, такъв е животът ни, но децата са благословия, те правят живота по-лек и много по-смислен. Ето ще ти разкажа за моята кака:
Тя се омъжи на 19 год за 23 годишния си приятел. Много се оби4аха. Живяха при свекъра и свекърва си. Роди се синът им след 2 години опити. Оба4е в деня на раждането му, нейната свекърва (беше страшно добър 4овек, Бог да я прости!) по4ина в същата болница, където тя роди.
Изписаха я с бебето, върнаха се в апартамента на свекъра й и кошмарът им запо4на. Той си взе нова жена, запо4на да им прави скандали да се изнасят на квартира, 4е пре4ат, криеше програматора на пералнята, а тя е с бебе на ръце  искаше им наем, пари за сметките, заклю4ваше хладилника.....ужас. И в това време тя следваше медицина, а мъжът й у4еше за инженер.
Не след дълго се изнесоха на квартира, тя продължи да у4и, мъжът й запо4на да кара такси, родителите ни и помагаха и така....след 1 година купиха апартамента, в който живееха на квартира и вси4ко се оправи.
След още 3 години тя забременя за 2 път....искаше да го махне за да запише специализация, да си купят голяма къща, но сърце не и даде...роди го. Не записа специализация, купиха къща, но затънаха в страшни дългове, мизерия и глад....сега няма и 1.5 год след това я поканиха в една немска болница да у4и специализация и и дават стартова, стажантска заплата 4000 евро, а на батко ми 3000 евро за административна длъжност. Ще си изплатят къщата тук, ще си отгледат децата в Германия и вси4ко е наред. 
Не се предавай, мила! Моля те! Ще дойдат по-добри времена, повярвай!!!
Ако мога с нещо да помогна, ще съм изклю4ително щастлива, пиши ми на ли4ни, моля те!