Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХXI

  Добра си е думата. 
 
 Това е хубав въпрос, кое е БАШ киното ? Тук всеки би отговорил различно. Ти би казала Дейвид Линч, аз- Чаплин,  Tsugumi може би някой от азиатските автори...Някои хора биха избрали Ларс фон Триер за своя режисьор. А и той е още доста млад, дано тепърва ни смая с нещо още по-добро.   

Хахах...а аз мислех да ви приканвам да говорим за Персоната на Бергман, че на мен нещо не успя "да ми хвърли бомба"

  Аз съм го гледала много отдавна. Ще го дръпна тези дни, добре.

  Аз пак се връщам на темата  Ларс Фон Триер. В трилогията си "Златно сърце" , и в трите филма, героините са "различните", отблъснатите от обществото, обявените за луди. И се оказва, че точно тези "луди" са най-нормалните човеци всъщност, че точно те са съхранили най-човешките си черти, че точно те са истински вярващите и истински смирените...и точно тяхно ще е царството...но в отвъдното. Защото в настоящето, на този свят, те са обречени.
  Но една такава идея, че именно различните и обявените от обществото за "луди" са най-благородните и добри хора всъщност, такава мисъл не се възприема лесно.
    А посланието не е ново, във филмите на Роселини например се казва същото-  L'amore (1948),  Europa '51 (1952).  
   Ами същото е и при Алмодовар. Някои хора  намират посланията му за противоестествени, извратени дори. Да речем в "Говори с нея"-там отново душевно болният човек се оказва най-силно обичащия и най-искрено вярващия, чиста душа. Нормалният просто не издържа на болката и спря да вярва и да се надява...Само че обществото прибра зад решетките лудия, защото така трябва...
  Тук може да се добавят и Кабирия, и Джелсомина, и Мама Рома, и мосю Вердю дори...
   А  в литературата примерите са още повече, от любимите ми е една крехка девойка от "Престъпление и наказание", както и князът от "Идиот".
  "Лудите, лудите, те да са живи !", както казва един наш автор.

  Мисълта ми е, че повечето хора сме съвсем обикновени, много "нормални", повече дори, отколкото е нужно, и именно заради това филми като тези на Ларс Триер ни шокират, защото разказват за герои, които трудно бихме могли да бъдем. Или обратното, без да искаме, се разпознаваме в образите на мнозинството, на онова общоприетото, традиционното, закостенялото в чувствата и мислите си общество, което не търпи различните. Това общество, което ти казва как да обичаш, в какво да вярваш, заради какво да живееш. И ако речеш да послушаш сърцето си, а не здравия обществен и религиозен морал, тежко ти и горко...
  Така е, след филми като "Догвил " и "Танцьорка в мрака " човек се чувства като изцеден.  Но нима не е същото и когато си гледал някой тежък военен филм , някой филм за убийство и насилие... Защо хората масово гледат кървави екшъни и не са в потрес, не се оплакват за психиката си, а когато видят филм на Ларс фон Триер казват : "Чувствам се като гъска...".   Ами може би точно това е целта.  

Много мило, мерси Но за мое учудване тръгна да се сваля и даже го гледах преди малко Много ми хареса филма!

didito , да права си, много е тежък! Много е стряскащ, направо си беше филм на ужасите. Не е за вярване колко много болни мозъци и безчувствени хора живеят по света... и деца също! Ужас, наитина не е за всеки този филм.

Toчно този момент е важен: без да знаеш нищо за нея, й сложи етикет,който не беше много приятен.

Да, постът ти имаше нужда от редакция. 

Снощи гледах "Gardens of the night"-потресаващ филм,проследяващ живота на дечица отвлечени от домовете и семействата си от болни мозъци...Какво се случва с тях,как биват "обработвани психически",как биват продавани и захвърлени на улицата,когато порастнат.Вече никога няма да спя спокойно след този филм...
Ето го в Замунда:
http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=220084&hit=1

Ivana Baquero в The new daughter  ... филма , не е по вкусът ми , защото предпочитам да не се товаря с такива ужасиии ... но актрисата си заслужава или поне на мен ми направи впематление.

От Канските състезатели съм любопитна за тези

Another Year - На Майк Лий с Джим Броудбент и Имелда Стонтън

La princesse de Montpensier този заради Gaspard Ulliel

Fair Game с Наоми Уотс и Шон Пен

Biutiful на Иняриту с Бардем

Utomlyonnye solntsem 2 нов на Михалков

Autoreiji на Китано

Извън състезанието са новият филм на Годар, Blue Valentine с Гослинг, който чакам още от Сънданс, както и филм на португалеца Оливейра, който май е най-възрастния режисьор

Много силна програма тази година  Съставът на журито ме изненада.

Оооо, за Бергман и Тарковски само не предизвиквай, че тук аз заставам в позиция "буква Ф" и започвам да гледам лошо всеки, който не ги харесва. Майтапа настрана, но истината е, че всеки си има своето кино, което харесва и режисьори, чиито работи одобрява и които са от неговата кръвна група. Което не пречи да хареса и друг тип кино, стига да е направо добре в своя си жанр.
Между другото аз съм от феновете на Ларс фон Триер. Просто обичам шантаво кино, което ме кара да мисля дълго след това за филма.
А снощи гледах отново "Апокалипто" (даваха го по някой от каналите). Този път се вгледах твърде сериозно и в подробностите. А именно - в работата на Алдо Синьорети. Ей, този човек наистина си е заслужил номинацията за "Оскар".

Ми тогава не го приемай като предизвикателство, а просто сподели какво трябва да видя в "Персона" 

Аз като един луд киноман и бъдещ татко ще ви се намеся в темата за първи и последен път - обещавам 

Като става въпрос за Триер, Виргиния има право до някъде. Гледал съм му само Антихриста и Догвил и не мога да дам супер обективно мнение, но пък ще си кажа думата.

Самата истина е че човекът има проблеми и е супер депресиран тип. На мен Антихрист изобщо не ми хареса, не намерих нищо смислено в този филм, освен евтини начини да ни шокира и супер безуспешни опити да хипнотизира зрителя и да го вкара в друга реалност. Още по-голяма гавра беше посвещението на Тарковски. Гавра е защото Триер и Тарковски просто нямат нищо общо. В двата филма, които съм му гледал се вижда, че Триер просто мрази хората и проявява мизантропия и мизогиния (второто в Антихрист), Тарковски от друга страна по-скоро обича хората. Антихрист е супер претенциозен филм, на който една голяма част от хората се възхищават и си мислят, че това е арт, а той е просто една идиотска лента с рязане на женски полови органи и размазване на пениси.

Догвил от друга страна пък беше невероятен филм, в който също си изпъкваше мизантропията, но това тук беше част от страхотния сценарий и начинът на реализиране. Изобщо филмът е шедьовър.
най-интересното е че по-време на двата филма Ларс е страдал от тежки депресии, но резултатите поне за мен са съвсем различни. В Догвил се акцентира единствено върху грешноста на хората, тяхната злоба и егоизъм. Кажете един добро същество в Догвил с изключение на кучето, Грейс също се превърна в кучка накрая, въпреки че всички я подкрепяме. Така вижда хората режисьорът и вероятно за това е толкова зле психически.

Тъй или иначе ще гледам и другите филми на Триер, защото му се възхищавам като режисьор. Но не бих казал, че прави точно това кино, което ми е на сърцето.

Джуд, Persona и на мен пъровоначално не ми хареса особено, но това е един от едва 2-3 филма, които често изплуват в мислите ми ей така случайно. С течение на времето все повече мисля, че  е шедьовър. Непрестанно го свързвам и с Mulholland Drive и връзката между двата филма е просто огромна. Persona е много дълбок психологически филм. Не е филм за едно гледане и със сигурност не може да бъде разбран напълно

Ooo, пиши, не бягай

Струва ми се, в темата все още не е правен паралел между личния живот на Ларс фон Триер и как той рефлектира върху работите му, оттам и последиците, за които зрителите се оплакват.

Бергман ми беше много интересен преди няколко години. При него също е интересен паралелът с живота му.

Аз ще отклоня темата поради некомпетентност Просто въобще не знам имена на режисьори, даже и на актьори, гледам и или ми харесва, или не Но пък съм гледала Антихристът, преди няколко месеца и мен лично ме шокира Самата начална сцена, след това развитието.. Малко объркващ и неразбираем за мен. Остави ме с противоречиви емоции след края си
Последните дни изгледах:

"Star Trek" - "Стар Трек" /2009/

Въобще не си падам по този жанр, но специално този филм е много добре направен. Беше ми ужасно интересен, от време на време забавен. Страхотна игра на Закари Куинто и Крис Пайн

"The Exorcism of Emily Rose" - "Дяволът в Емили Роуз"

Също много интересен за мен филм. Държа ме почти през цялото време в напрежение, а някой стряскащи моменти направо..

"The Cove" - "Заливът"

Горките делфинчета Направо не знам как може да има такива болни мозъци

  zico2, с удоволствие прочетох коментара ти. Ще бъде жалко за нас и за темата, ако се включваш за последно, както казваш.

  Точно това е грешката, бих казала, че повечето хора свързват Ларс Фон Триер предимно  с "Антихрист", и донякъде с "Догвил".

  Но най-добрите филми на Триер са трите от трилогията му "Златно сърце"-"Порейки вълните", "Идиотите" и "Танцьорка в мрака".
 Това не само е най-доброто от този човек, това е изобщо част от 'най-доброто кино, правено през последните петнадесет години. И трите филма са шедьоври. Аз лично трудно мога да избера между първия и третия, може би все пак "Танцьорката" ....
  Много бих искала да гледаш тези филми и да споделиш впечатления. Ще бъде приятно на повечето хора, предполагам, защото всички тук обичаме доброто кино.
     "Антихрист" е наистина шокиращ филм. Това е филм за човек, на който му е отнето всичко и няма за какво да се хване, за да продължи да живее. Това е също филм за хората, които никога не биха могли да се смирят и да си простят вината един на друг, както и на себе си. Това е просто Адът във всеки от нас. Според мен филмът е отблъскващ и болезнен, но е силен като послание. Защото повечето хора са точно такива, те не намират сили в подобни ситуации.  Това е един много искрен филм, въпреки бруталните сцени.        Аз не съм съгласна, че режисьорът на "Антихрист" не обича хората. Защото просто да обичаш харата, ей така, от хуманност, това само Бог май го може. Не съм сигурна и за него, всъщност.  
   Както казва друг един велик режисьор в един свой филм  : - Кой е Бог?  Когато затвориш очи и си пожелаеш нещо, Бог е този, който не се интересува.
    За посвещението към Тарковски, според мен "Жертвоприношение" е също толкова тъжен и отчаян филм, с тази разлика, че там има някаква надежда...Но ако си гледал "Зеркало", там има много болка, той е автобиографичен филм. Може би Ларс Триер просто усеща близък Тарковски.  Сега като пиша за това се сетих за сцената в "Сталкер", където жена му го удряше и плачеше безпомощно, търкаляше се по пода, късаше си дрехите в отчаяние. Това го има и в "Антихрист", същото е.  Мен лично посвещението към Тарковски не ме изненада, даже го намирам за логично, те двамата си приличат.
   А що се отнася до мисълта на Виргиния Захариева, благодарение на която започна дискусията всъщност, че видите ли Ларс Триер имал лични проблеми и ги афиширал чрез филмите си. Ето какво казва Фелини по този повод : "Всичкото изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата. Човек съществува единствено в това, което прави. Аз винаги режисирам същия филм. Не мога да ги различа един от друг."  
  Истинското изкуство е автобиографично в голяма степен, тези хора оставят душата си в това, което правят. Иначе нямаше да е изкуство, а щеше да е поредния касов екшън, без автобиография и лични драми, но с висок рейтинг и печалби.
  Всички филми на Фелини са автобиографични в една или в друга степен. Киното на Тарковски е  свързано с живота му на емигрант и с вечната носталгия по родината и семейството. Филмите на Михалков и Кончаловски, на Кешловски, на Кустурица...На всички големи, начело с  най-големия-Чаплин.
     Ето защо се възмутих от мисълта на госпожа Захариева, защото в основата си тя не е права, а доколкото разбрах, самата е творец и би трябвало да ги усеща тези неща.