Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХXI

Нещо го претупаха накрая ми се стори

И аз се разочаровах от филма , добре започна и очаквах да се развият нещата в тази посока на разследване на опитите , които се извършват на острова.Някак си не ми хареса този развой , нито пък начина по който беше представен. 

Именно...изобщо не ми хареса как завърши.Всъщност през целия филм сме гледали лудостта и халюцинациите на шерифа.Според мен този филм би се харесал истински на хора с прекалено развинтена фантазия,за щастие ние не сме от тях.

Много добре казано , напълно съм съгласна с това мнение.
 Иначе и аз много харесвам Леонардо Ди Каприо.

Хареса ми Jenseits der Stille. Човешка история за израстването на момиче- талантлива кларнетистка, дете на двама глухи родители. Обхванати са взаимоотношенията в цялото семейство.Има и български суб. но са лоши.

The Mother  малко от по-особените филми, който предполагам че няма да допадне на много киномани. Семейна драма. Удоволствие за мен е да видя отново Peter Vaughan.Пак поддържаща роля но както винаги забележим. няма български субт.

Като споменахме Лео , се сетих за два филма ,които много ми харесаха:

The Aviator
Catch me if you can   / много сладко филмче/
А за тези четох добри отзиви:

Marvin's Room
The Beach
Gangs of New York
Blood Diamond
Body of Lies
The Departed

Последният The Departed сега го свалям и после мога да си кажа мнението, обаче коментарите са повече от положителни .

Да,наистина е страхотен.Един от любимите ми 

Много хубав филм Гледахме го в часовете по немски, без субтитри е много завладяващ, за тези, които говорят езика. С удоволствие бих го гледала пак

Точно така си свършва и книгата, нали все пак е правен по книга 
Надявам се да не ме разочарова /много/, след като съм прочела първо книгата.

 The Player (1992)/Играчът

    Доста добра сатира, наистина. Тим Робинс е много добър, спор няма. Изобщо, филмът е хубав. Не обичам холивудското кино, но този е от първокачествените, признавам.  Всъщност това е пародия на холивудското кино и може би затова ми хареса.

    Отново Тим Робинс, но този път като режисьор. Справил се е блестящо.

Dead Man Walking (1995)/Осъденият на смърт идва

     Въпросът "за" и "против" смъртното наказание винаги ще бъде на дневен ред.
Дори и в целия свят някой ден да бъдат отменени "планираните убийства", както ги нарича сестра Хелън, героинята на Сюзън Сарандън в този филм, въпросът пак ще бъде актуален.
    Омразата и желанието за отмъщение също са равносилни на смъртна присъда. Но те са неизбежни, когато са ти отнели най-ценното, смисъла на живота ти, чистотата, любовта ти. В този конфликт на повечето хора винаги ще им е трудно да проявят висшата християнска добродетел - смирението и прошката, и да кажат- помилвайте убиеца и насилника. И аз не го мога, и другите не го могат. Малцина се тези, които ще го направят. И го намирам за напълно нормално. Можеш да простиш много неща, но някои са непростими.

    Има връзка между двата филма. Даже си мисля, че идеята на Тим Робинс може да възникнала тъкмо след като се е снимал в "Играчът". Защото той е сценарист и продуцент на филма си Dead Man Walking, и там напук на всички холивудски правила нещата се случват както в живота, а не "захаросано" и с "хепи енд".
    Другото, което ми хареса в "Осъденият на смърт идва" е, че няма тенденциозност в защита на едната или другата кауза. Накрая на филма съвсем не можеш да кажеш-"Ето, и Тим Робинс е против смъртното наказание!". Даже напротив, струва ми се, че не е против смъртните присъди. Това, разбира се, е моя преценка.
   Хубавото на филма е, че нещата са поставени на кантар, така да се каже, и зрителят трябва сам за себе си да избере коя везна ще натежи. Няма го това досадно натрапване- само "за" или само "против".  

  Отдавна не съм писала, затова имам да наваксвам.  
  Ето още няколко филма, които ми направиха много силно впечатление:

All the Invisible Children (2005)/ Всички невидими деца

    Прекрасен филм. Седем отделни новели на седем известни режисьори.
Всеки е разказал своята тъжна история по собствен начин. Всички  ми харесаха, оригинални, искрени, с много болка за децата.
    Но последната, на John Woo- "Song Song and Little Cat"/ Сонг Сонг и Котетето)  ме трогна дълбоко, плаках с глас. Толкова красиво разказана покъртителна история за съвременното ни общество и най-вече за децата, които страдат заради нашите грешки.
   Благодаря на ДъраБъра, препоръката за филма е нейна.

  И няколко филма на Антониони, всеки уникален по своему.
  Разбира се, "Нощта" е ненадминат и според мен до голяма степен това се дължи на Марчело Масторяни и Жана Моро.
  
L'avventura (1960)/Приключението

La notte (1961)/Нощта

L'eclisse (1962)/ Затъмнението

  Като идея следващият филм може да се смята за продължение на трилогията :

Il deserto rosso (1964)/Червената пустиня  

    Същата тъга и безнадеждност, оплела така здраво героите, че няма измъкване.
 Има една брилянтна сцена, само заради нея си заслужава да гледаш целия филм. Един мечтан рай някъде там, далече, далече.
 Море, прозрачно и изумрудено, палми, пясъци...Но не обикновен морски пясък, а розов...Заливчето е толкова тихо и пусто, единствената жива душа са прелитащите гларуси. Това е раят, достатъчно е да си го представиш и ще усетиш полъха на морския бриз и солената целувка на вълните...И колко е тъжно, когато трябва да отвориш очи и да се върнеш в реалността- сива, студена, безнадеждна...
  

Professione: reporter (1975)/Професия репортер

 Много хубав. Няма какво да кажа друго, една от най-добрите роли на Джак Никълсън. А Мария Шнайдер и тук е много млада и загадъчна, както в прочутата си роля в "Последно танго в Париж". Беше ми много приятно да я гледам, почти хлапе. А въ филма на Бертолучи пък е била само на 20 години, и по-млада даже...Този Бертолучи наистина е .....

 

Е, бива ли така да разкриеш края... 

Мен All the Invisible Children (2005)/ Всички невидими деца не ме докосна нещо.. Наистина не ми допадна особено, даже мисля, че заспах някъде към края и не ги доизгледах останалите филмчета.. Но всеки с вкуса си

За Dead Man Walking впечатлението ми се покрива с това на С О Н Я. А и актьорите играят перфектно, режисурата също.

All the Invisible Children го оценявам като ставащ за гледане но дотолкова. Гледала съм го сравн. скоро но трябваше да прочета ревюто за да се сетя какво беше това.

Изгледах споменатия вече Cuore sacro (2005) италианска психологическа драма- катарзис на личността. Хм по 10-балната давам 6 обаче. Може би ако се скъси дължината на филма   прекалено отвлечено на моменти ми дойде. аз не открих български субт.
Разгледах коя е актрисата в главната роля Barbora Bobulova-   оказа се "наш" човек- словачка, дали има и други драматични роли в киното. Ще пробвам La spettatrice и Coco Chanel защото ме впечатли с драматичната си игра.