Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

Блек Лейди, не че темата е за това, но не давай да ти предизвикват раздане без причина. Терминът нищо не означава, а едно предизвикване може да те докара до секцио или по-лошо. Въобще, ако ти и бебето сте добре, може да се чака 42-ра седмица, че и още. Винаги търси второ мнение, за доброто и на двама ви. Панова мен ме изчака 9 дни и малчо сам си тръгна, но дрои да не беше, щях да настоявам да изчака 14 дни най-малко.
И не мисли за депресията, тя като идва, не пита, но пък може и да те подмине. Чети само позитивни неща, остави тези мрачни теми!
Успех!

Мисля, че на моменти и мен ме обзема някаква депресия... не в толкова тежък вид, както чета при вас, но все пак...
Искрено ви се възхищавам, че сте се справили. Не искам и да помислям колко трудно ви е било, а още повече, че никой не проявява разбиране към едно такова състояние ...  Някак всички мислят, че щом една жена е бременна и бременността е била желана, и щом се появи детето - всичко просто ТРЯБВА да бъде наред... Е, понякога не е... и нещата не са толкова прости. Може би точно липсата на разбиране на тези мои състояния ме кара да се чувствам още по-зле. Но като ви чета се успокоявам, че има момичета, които са се справяли с много по-тежки ситуации и аз просто трябва да си наложа да се преборя и да не се поддавам, защото моето е нищо.
 

Благодаря за пожеланията!   

Страшно е, да. Затова се нарича "депресия" - също като клиничното състояние при хора, които не са родили, следродилната депресия е много сериозно състояние.

Трябва да се прави разлика между следродилната тъга (baby blues) и следродилна депресия (postpartum depression). Много хора не ги отличават и говорят за двете като взаимозаменяеми, а не би следвало, защото двете са много различни. Ако жена е страдала от следродилна депресия, а не тъга, то това е съвсем друго.


При следродилната тъга, която е до голяма степен хормонално обусловена, може да се наблюдава честа смяна на настроението - в единия момент майката да е щастлива, в следващия да почне да плаче; да се чувства некомпетентна за новото си бебе и да се чуди какво да прави сега; може да се чувства малко потисната, да се съсредоточава трудно, да има загуба на апетит и безсъние, дори бебето да спи. Тези и подобни признаци могат да се появят 3-4 дена след раждането. Тази тъга застига сравнително голям процент от пресните родилки, но - следродилната тъга отшумява от 10 дена до 6 седмици след раждането, обичайно не изисква никаква намеса или лечение, просто малко търпение и окуражаване.


За разлика от нея, следродилната депресия е значително по-тежко състояние - точно като болест, което може да изисква терапия, лечение с медикаменти и много подкрепа от близките, каквато всъщност е. Тя може да се случи по всяко време през първата година след раждането.
При нея майката проявява класически признаци на депресия плюс още: може да е продължително време тъжна и потисната, често да е плачлива, да е неспокойна, раздразнителна, нетърпелива; да има ниско самочувствие; може да загуби интерес от обичайните удоволствия, които преди са я радвали; трайно да загуби апетит; да има изблици на ярост към околните; да няма енергия, нито мотивация да прави каквото и да е, дори най-простото обгрижване на бебето; да има проблем с речта и писменото изразяване; може да страда от сериозни проблеми със съня - да не може да заспи и да спи, или напротив, да спи повече от обичайното, като летаргия; може да се чувства ненужна, да изпитва безнадеждност и вина; да се чувства негодна за майка, съпруга и т.н.; може необяснимо да свали или качи тегло; да се чувства все едно не си струва да се живее; да не показва никакъв или почти никакъв интерес към бебето; и накрая, което може да е най-тежкото усложнение от следродилната депресия, може да има желание да се самонарани или самоубие, и/или да нарани или убие бебето си.


Двете състояния нямат общо и не бива да се бъркат.
Много жени (ок. 80%) изпитват кратка и в различна степен сериозна следродилна тъга - от съвсем незначителна, която не се усеща, или малко по-трайна, докато хормоните се наредят, докато свикнат с новото си ежедневие и новата си роля...

Малък процент жени обаче страдат от СРД (5% до 25%, проучванията и различните методологии пречат да се знае точна цифра) и състоянието им рядко може да мине от самосебе си, особено при тежка депресия. Както с депресията, несвързана с раждане, тази може да иска третиране и помощ.

Относно връзката на тъгата и депресията след раждане със самото раждане, ще ползвам цитат от една стара тема:

П.п. аз не съм изпитвала и двата пъти дори следродилна тъга, но и предпоставки за тях, доколкото такива се смятат за релевантни, съм нямала.

Извън темата само да вметна, че този "супер-прочут акушер гинеколог Мишел Оден" в събота ще говори в София. 

кога и къде?  (нещо не мога да се справя да намеря информация в нета..) благодаря! 

а аз искам да кажа,че питах моята лекарка и тя каза,че Омега 3 не помага за намаляване риска от следродилна депресия и са само дадени пари на вятъра. много ме отчая това изказване. сравни го с катастрофа.вика ми:"ако пиеш омега 3 дали ще намалиш с нещо риска да те блъсне кола на пътя? същото е и с депресията=едни я получават,а други не".....на мен не ми се струва много вярно това,защото вс епак депресия и катастрофа са съвсем различни неща и катастрофата не се влияе от състоянието на мозъка ти и хормоните в него,ама......
именно това каза=че депресията на хормони се дължи,а не на витамините и веществата,които омега 3 съдържа.аз пих един месец до сега и тъкмо съм я свършила.дали да продължа още?

Аз преживях по-скоро следродилна тъга, а не депресия.
Като си спомням всичко започна след 3-4 ден от раждането, което беше с операция през пролетта.
Не е имало лошо отношение към мен в родилното, напротив хората се грижеха за нас много добре, помагаха ми, отговаряха на всичките ми въпроси. От момента на раждането детето ми си беше при мен - денонощно. Съпругът ми също беше с нас през целия престои в болницата 8раждах в Германия и там има възможност да се наеме семейна стая, където родилката, бебето и таткото остават до изписването им).

С други думи, не мога да си обясня и до сега, защо изведнъж се натъжих, разстроих се, изпаднах в безтегловност и със сълзи в очите се прибрах в къщи.
Най-големият ми страх беше, че няма да се справя с гледането на бебето. А преди да родя бях толкова уверена, че за всичко съм подготвена, че за всичко сме помислили...
Но тъга, съмнения и безсъние ме измъчваха с дни и не можех да се зарадвам на нищо...
Съпругът ми виждаше, че не се чувствам добре и всячески се опитваше да ми помогне.
Не знам как точно стана, но с времето, може би след около 3 месеца за се почувствах много по-добре, усмихнах се, добих увереност и започнах да гледам по-ведро на нещата от живота.

Това състояние  беше много тежък период от живота ми. Не съм го искала, но ми се случи. Благодарна съм, че съпругът ми и близките ми ме разбраха и с търпение и подкрепа от тяхна страна успях да „намеря себе си“ отново.

На всички, които им предстои да станат майки, искам да кажа, не се страхувайте от следродилната тъга и депресията, не го мислете. Ако се случи, случи се, това няма как да знаете преди да родите. Мислете позитивно и не забравяте да потърсите помощ от близките и приятелите си.
Говорете за чувстват си и ако ви се плаче плачете, само не си мислете, че сте единствените в това състояние.

Интерпред 9:00 часа, събота. Има повече информация на сайта на Естествено.

Нощни очи, съжалявам за това, което си изживяла.
Мен следродилната депресия ме хвана малко след раждането на първото ми дете. Постоянно ми се ревеше и си ревях, бях страшно нервна и всичко ме дразнеше, а най-ужасното беше, че не можех да си почина и да се отърва от това нещо. Слава Богу, премина сравнително бързо и без да се налага да пия лекарства. При второто раждане пък нещата бяха на 360 градуса - и помен нямаше от депресии, даже се чувствах така, сякаш всеки момент ще литна. Не знам, може би книгата, която четох през бременността, ми помогна.
А "истинската" депресия е нещо съвсем различно - преживях го миналата година и не го пожелавам и на най-големия си враг. Истина е, че близките около теб не разбират какво става, не знаят каква е същността на тази болест и много лесно те слагат в категорията "лигла". При нас мъжът ми отначало смяташе, че човек може да преодолее това, стига да си наложи. Да, ама беше пропуснал важната подробност, че това не зависи от твоя контрол и ти не можеш да го овладяваш. После, като попрочете някой и друг материал, разбра, че не е бил прав. Но майка ми и баща ми например не могат да го разберат и смятат, че човек сам допуска да изпада в такива дупки.  Не мога да ги убедя и това е. Та знам колко е трудно за страдащия от депресия, особено когато няма подкрепа от близките си. Дано не се случва никому! 

Не зная мен тъга ли ме хвана или депресия, но е факт, че след като се прибрах у дома с бебето изпитвах чувство на вина, че съм го родила, чудех се какво ще го правя това дете. Защо съм го родила, ама то не ми трябваше бебе, можех да изчакам, по лесно би ми било, ако нямах бебе, скъсвах се от рев, имаше моменти в които не исках да му обръщам внимание, а то милото се съдираше от рев.
После се скъсах да плача защо съм си мислила такива работи за него,  ей такива мисли и чувства ме вълнуваха. Страшно беше, чувствах се като предателка, заради мислите си

Тежка следродилна депресия карам и до момента, придружена с пиене на антидепресанти, често ми става зле, замаяност, гадене, стягане, недостиг на въздух и подобни. Гледам да не обръщам много внимание вече. Освен, че бременността ми беше тежка, при раждането в Тина Киркова бебчето го хваща вътрешноболнична инфекция и за едно денонощие лекарите там ме побъркаха буквално. Няма такава некомпетентност и липса на професионализъм. Изкараха му сто болести, най-вече порок на сърцето и накрая го транспортираха по спещност през нощта в Трета Градска където 18 дена се бори със сепсис, което е най-тежката инфекция при новородените. Няма ги стоте болести и порока на сърцето. Оцеля! Сега е едно здраво, много жизнено и палаво дете. Пу Пу. А мен не ме е страх много от тая депресия, само дето още не съм си намерила лекаря, който да ме излекува. 

Това изобщо не е вярно. Ако беше така ни една жена на запад, където бебетата са нон стоп при майките нямаше да има следродилна депресия, което естествено не е така. Тук сме всички залепени за бебетата от първия час, пък депресията си съществува в границите, наблюдавани навсякъде. Нещо й куца на тази теория на Оден.

Ще ми бъде интересно да прочета изследване за следродилната депресия при родилите у дома майки. Може би там картината ще е различна.
Кикоимери, дано нещата при теб се оправят бързо!  Ужасно е това, на което са те подложили!

И аз съм на мнение, че това едва ли е адекватно обяснение на следродилната тъга или депресия. Присто една от теориите на един от всички АГ-та. За мен истината е в хормоните и техния дисбаланс.