Стиховете на Мадлен Алгафари

Всички,които аз съм копирала,т.е. повечето,са точно от първата.Когато си ги чела,явно същите,може да си се чувствала по -друг начин,да си преживявала нещо,затова тогава да са ти се сторили по-хубави.Зависи от емоционалното състояние.През различните етапи от живота,човек харесва различни неща,предполагам и поезия различна.Лично аз,ще си я харесвам винаги .

Спомни си кой си ,човече!
Или нямаш и спомени вече?
Тъй както нямаш вече време
и мислиш чувствата за бреме.

Душата ти си спомня всичко,
но е затворена самичка
на дъното на чер затвор,
наречена от теб позор!

А истината е, че позорен
е раумът ти, тъй покорен
на маретиалните неща
и на живота без душа!

Homo nevrotiсus normalis,
ще има истински да жалиш!
Душата повече е sapiens,
от "разума" , царуващ днес!

Наистина ли? Запомнила съм само първото: "Мира нямам...".

Рози-макси, а Петя Дубарова чела ли си?

Весела,чела съм.И тя ми харесва.Според мен,имат доста сходен стил .


Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде тие куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?

До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в метите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.

Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?

Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.

Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !

Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Доакто то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !

***
Не можехме ли да живеем
живота си обратно ?
И вместо да стареем,
да ставаме по-млади ?
Да се родим съзнаващи и мъдри,
унили грохнали и слаби
и побелели да се тътрим
във проходилки - старци, баби.
И после да се подмладим,
да заработим и залюбим.
Съдби успешни да градим,
за грешки време без да губим.
А края си да срещнем малки -
деца невинни и невежи,
но няма ли да бъде жалко
да ни полагат във ковчези ?
Да не съзнаваме, че гаснем,
в игри щастливи да умрем -
не би било финал ужасен,
но нямаше да разберем
защо изобщо сме живели,
защо боля ни многократно.
Затуй че Бог си има цели,
животът не тече обратно !




"На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
 ти виждаш повече от другите.
 На тебе няма да ти стигат звуците-
 ти чуваш даже пеперудите.

 Дарена си със свръхсетивност
 и няма да ти стигат чувствата.
 Да те боли ти е необходимо,
 за да превръщаш в пълно пустото.
 
 Не всичките ще те разбират.
 Ще те отричат,ще те мразят.
 Съмнения ще те раздират,
 а ти не знаеш да се пазиш.

 Да бъдеш странница родена,
 не страдай,не е толкоз тъжно!
 Обречена,благословена,
 на глухите и слепите си нужна."



"Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?"

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата "цивилизация",
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

  Ефектът на пеперудата

Не тъпчете невинните мравки!
Не убивайте пеперудите!
Защото няма после поправки
за "умните" грешки на лудите!

Убитата вчера мушица
днес няма да опраши цветето!
Откъсната днес тревица
не ще завие зиме семето!

Не ще пожънем после жито.
Не ще омесим хляб в зори.
Едно дете не ще е сито,
друго няма и да се роди!

Причинно-следствена верига
върти света от памтивека.
Но само знание не стига!
Съ-знание му липсва на човека!

Хубави са й стиховете, в "Денят е прекрасен" преди време гостува и прочете нещо от тях и много ми допадна. Не очаквах

Не сравнявайте Мадлен Алгафари с Петя Дубарова, много ви моля! Освен това ако определен стил и начин на изразяване звучат очарователно, написани през 70-те от ръката на 17-годишно момиче, то през 2010 от 43-годишна жена звучат инфантилно и елементарно. И не съм съгласна изобщо, че са неразбираеми, напротив, толкова разбираеми са, че са като лексикон.

Всеки си има вкус,мнение,предпочитания!Най обичам да ми казват,кое трябва и кое не бива да харесвам !Ще сравнявам който с когото си искам!
Няма нужда,да определяш хората като елементарни,само защото имат по-различно светоусещане!

Точно така, и не бива хората, които не харесват поезията й, да бъдат определяни като нечувствителни чукундури  Светоусещането е тънка и сложна материя и не смятам, че наличието в подписа на онова за броя вдишвания или нещо подобно, те определя като чувствителен и неразбран.

Покажи къде съм писала,че си "нечивствителен чукундур" !?
Кой какъв е,си личи по начинът и тона на изразяване.И подписът,защо го намесваш?Да съм казала,че щом аватарът ти е баба Яга,значи си такава!?
Ако вляза в тема,в която се обсъжда нещо ,което не харесвам,няма нищо да напиша,просто ще изляза от нея!Според мен е грозно,да влезеш някъде,само за да оплюеш това,за което хората пишат и харесват.Всъщност,точно с това,показваш колко си чувствителна.Можеше просто да напишеш-на мен не ми се нрави,не ми допада,не мога да я сравня с Петя Дубарова....а ти нападаш!Защо,виж си публикацийте!?

Нема да се карате, и к'во като не я харесвам, вие нали нали и се радвате. Нема да се дразним . Айде...

Попрочетох от първата страница шедьоври на Мадлен Алгафари.Много слаба поезия,куха,безчувствена и преиграва.Наистина ли ви хареват или просто името ви е познато,та затова ахкате?Надявах се поне за поетеса да става,защото като психолог е много зле.

И аз много съжалявам, но не ми харесва тази поезия. Предвидима или позната ми е.

Иначе ми е много симпатична. Нямам представа като психолог как е.

Мъчно ми е, че в днешно време, ако си известен и имаш добър гръб, можеш всичко да издадеш - утре и сборник с получените смс-и можеш да публикуваш и пак ще се купува. А талантливи момичета (поетеси) нямат никакъв шанс да видят творбите си публикувани, кой издава поезия в днешно време...

Защо да не може да се споделят в тази тема всякакви мнения - да не е "Фенове на М.А. - да се преброим"?!

Мадлен определено има силна харизма, добре стои на екран и е сравнително добър психолог предвид опита си, макар че нивото й е по-скоро средно, отколкото отлично - в гилдията има къде-къде по-добре обучени професионалисти, които просто нямат нейните връзки и медиен "гръб", за да достигнат до повече хора като ги дават по телевизията

Обаче като поетеса дамата е отчайваща, по мое скромно мнение. Достатъчно ми е само да видя броя на възклицателните и въпросителните в т.н. й стихове, за да се откажа да ги чета изобщо и да знам, че абсолютно нищо съществено не съм изпуснала Всъщност изкуших се да попрочета и останах без думи, наистина се учудвам, че жена като нея, все пак с достатъчен умствен багаж може да напише нещо толкова кухо и безсмислено, да го определи като поезия, че и да го издаде