От каква възраст следва да спазват децата етикет

Има връзка, но донякъде. Едно е детето да знае кое е редно и да не може да се пресрами да го направи, друго е да се държи много свободно, но да не казва едно добър ден. Това се забелязва от хората. Срамежливото дете се крие зад майка си или навежда глава, или се изчервява, иска му се да избяха. Възможно е дори да изръси някоя глупост. Но просто няма как да смятам за срамежливост да посяга към чуждата чиния, примерно. Етикетът не е само говорене или неговорене с други хора, а и поведение при ежедневни ситуации.

Ето прясна случка от снощи. Бяхме на театър, постановката определено не беше подходяща за деца. Но една майка беше с детето си, момиченце на видима възраст от 6-7 години. Ей, това дете не спря да се върти, да рита по облегалката на предния ред, да се навежда и да дъвче дъвка в ухото ми. И майката не реагира по никакъв, ама никакъв начин! наложи се да направя забележка няколко пъти, защото ми писна. Това не беше точно скуката на дете, което не е попаднало на подходящото място, а беше очевиден израз на вкякакъв етикет за поведение в театъра.

Това означава ли, че с обяснението "Това е въпрос на темперамент!" трябва да се извинява липсата на възпитание? Важи ли при възрастните, или само при децата - и до каква възраст (да се върнем на темата все пак)?

Мога да приема прояви на срамежливост до максимум 3 годишна възраст. На 6 обаче вече говори за ... други неща.

Аз не знам точно за какъв етикет става въпрос. Единия поздрав не е етикет за мен.
Етикет бих приела културата на хранене, на изказ, на поведение като цяло.
Срамежливост и стеснителност въобще не са приоритет само на най-малките. А те наистина пречат на общуването и такова дете изглежда повече невъзпитано, отколкото някой се опитва да го разбере защо аджеба се държи за майка си и гледа надолу.

Не, защото това не е липса на възпитание. Не трябва да се "извинява", защото няма виновни. Детето може да се научи да говори свободно с чужди хора, стига да попада толкова често в такава ситуация, че да привикне към нивото на стрес, което тя му причинява и това да спре да му създава проблем. Лелките, които мърморят под носа си колко невъзпитано е детето, защото не ги поздравило, само влошават нещата, особено ако майката им се върже и започне да натяква на детето и да го тормози.

Възрастта няма значение, защото човек запазва темперамента си през целия си живот. Предимството на децата е, че те са по-податливи на факторите на средата и в детска възраст е по-лесно човек да се прости със срамежливостта си, отколкото като възрастен. Затова мерките трябва да се вземат в ранна възраст, но тези мерки не трябва да са съобразяване с "възпитаните", мърморещи лелки, нито натякване и сърдене, а просто по-често общуване с чужди хора.
Нормално е детето да се дърпа, това му причинява стрес. Колкото повече майката го натиска, толкова по-силна е ответната реакция на инат и така се получава затворек кръг. А целта е детето да има положително отношение към общуването.

Andariel, наистина ме изумявате (ти и останалите, които говорите за култура на хранене, ръка на устата и "моля и благодаря"), че не правите разлика между тези две тотално различни неща. Да не можеш да заговориш непознат е срамежливост. Да си бъркаш в носа и да мляскаш не е, то е липса на възпитание. Правиш го, защото никой не ти е казал, че така не се прави или точно защото в дома ти така правят останалите и ги копираш. Това не е срамежливост, то не е общуване, а е въпрос на една проста информираност и копиране на видяното. Недоумявам как може да ви изглежда еднакво и как не виждате къде е разликата!

ЧеКа, 

Аз нищо не разбах от поста ти, Ескарина! Като ние не правим разлика, моля, обясни каква е разликата между културата на хранене, ръката на устата, моля и благодаря,  и етикета!

 Това, което аз зная е, че етикетът важи за всички дейности от живота - и за храненето, и за поздравяването, и за кихането, и за поведението в театър или на друго обществено място. Бъркането в носа е пример за незнаене на етикета, поне по европейските ширини. Също както при жените е сядането с разкрачени крака, вплочем кръстосването на краката също е в разрез с етикета. Също и мляскането или сърбането от лъжицата. Дори вече се чудя какво общо има срамежливостта.
Пак повтарям - всяка социална прослойка, група и др. си имат свой етикет. Това са по-скоро културни особености.

Правилно сте ме цитирала, но явно не сте прочела написаното от мен внимателно . Нищо не отричам, напротив , намирам за нормално нещо детския срам, но е редно да се обясни, че е редно да се поздравява, въпреки срама и неудобството.


Едва ли в задълженията на един учител влиза "сближаването" и "сприятеляването" с учениците, нито пък е прието децата да го чувстват, като роднина . Осъществяването на контакт не означава, че тя/той ще приобщи срамежливото дете към останалите в класа, нито че ще го възпитава. Все пак говорим за училище, не за детска градина.
Това влиза в задълженията на родителите, да намерят начин да научат детето си на елементарни норми.

Напротив, явно не знаеш задачите на добрия педагог 

Andariel, май е безнадеждно. Последен опит.
Срамеживостта те кара да се чувстваш така, все едно устата ти не се подчинява на командите на мозъка. Блокираш, не можеш да отрониш дума, получаваш панически пристъп и искаш да избягаш. Децата се крият зад майките си. На възрастните им се изпотяват дланите на ръцете. Ако успеят да кажат нещо, по-вероятно е да запелтечат и да кажат нещо глупаво и необмислено.
Не търси аналог в собствените си преживявания. Очевидно няма да намериш такъв. Очевидно не знаеш как се чувства такъв човек. Спри да търсиш потвърждение у себе си. Просто приеми, че има хора, които понякога се чувстват така. Независимо, че ти самата никога не си срещала подобни. (Но пък поне филми не си ли гледала!?!?)И те се чувстват така не защото никой никога не им е казал, че трябва да поздравяват, а защото нивото на стрес при тях в тази ситуация е по-високо от обичайното и ги обзема паника, която им е трудно да преодолеят на момента. Възрастните по-лесно я преодоляват (на момента), а децата често изобщо не могат. Децата пък по-лесно преодоляват състоянието в дългосрочен план, докато за възрастните може да е невъзможно.

От друга страна, мляскането, сърбането, бъркането в носа и прозяването като котка са проява на невъзпитание. Хората, които правят изброените неща ги правят, защото така е прието в общността, в която живеят, например в семейството им. Тези действия са културни особености и всяко общество си има такива. ти може да се смяташ за много възпитана в България, но ако попаднеш в племето бонго-бонго, където е безкрайно невъзпитано да се стои с дрехи, ще те сметнат за невъзпитана.
Т.е. тези културни особености се научават от общността, в която човек живее. Те са относителни. За едни възпитано може да е да се пипат по носа за поздрав, за други да си смъкват панталоните. Човек трябва да познава признаците на възпитание и култура в обществото, в което живее. Ако никой не му ги е казал, той няма да ги знае, но ако му се обърне внимание, ще ги възприеме. Въпрос на информираност.

Ако и сега не правиш разлика, аз не мога да ти помогна.


В училищата преподават педагози. Тяхната работа не е само да излязат пред дъската и да си изпеят материала. От друга страна, университетските преподаватели правят точно това. И не са педагози.
Учителите и учениците, особено в началното училище са си близки като роднини, защото се виждат всеки ден по няколко часа. Много често децата заявяват на учителките си, че искат да са им майки. Сигурно си има причина, защото е сравнително масово явление. И не е свързана с преподаване на материала.

Ескарина
Не разбирам защо мислиш, че не съм наясно със срамежливостта. В един пост по-назад описах точно тези реакции при децата и възрастните - криене зад родителя, изчервяване и прочее.

На мляскането ти му викаш липса на възпитание, аз му викам незнаене или неспазване на етикета. (НЕ)ученето на етикет също е част от възпитанието. Не разбирам и  защо повтаряш това, което съм написала и за културните особености. С две думи, с теб говорим за едно и също нещо, но слагаме различен "етикет".

Ето, сетих се, че трябва най-после да се сложи едно определение. Копирам от Уикипедията http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82
Етикет (на френски: etiquette - надпис) е код на поведение, набор от неписани, но общоприети правила и норми на поведение в дадена социална група. Определени морални правила и маниери на поведение се зараждат най-напред в XIV век в Италия, където по това време социалната същност и култура излизат на преден план. Думата обаче става популярна когато се заражда като понятие във Франция по времето на Луи XIV.
 
Думата етикет е тясно свързана с морал, социален статут, култура, мода, етика и поведение. Етикетът се различава значително в зависимост от страната, социалната среда и епохата.
 
Карикатура на Павел Петрович Свинин от началото на 1810-те, Пенсилвания, САЩ, изобразяваща поведение, което по това време би се считало за нарушаване на етикета в Европа - пушене в присъствието на дами, държане на камшик при танцуване и прекалена интимност на обществено мястоДумата етикет е тясно свързана с морал, социален статут, култура, мода, етика и поведение. Етикетът се различава значително в зависимост от страната, социалната среда и епохата.

Това, което си описала, е свързано с проблем. Който трябва да се открие и лекува. Хайде, не "лекува", но поне да се подходи професионално към него. И също няма нищо общо с темперамента. Още по-малко пък с етикета. Говорим за коренно различни неща.

А, напротив - темперамент и срамежливост са тясно свързани.

Може би го обясних по-пресилено, за да акцентирам на това, че причините са вътрешни, а не от невъзпитание.Няма общо с етикета, така е. Но че е отклонение, което трябва да се лекува... не съм съвсем сигурна. Макар че на несрамежливите им е по-лесно в живота, без съмнение.

Аз не съм против консултациите с психолог дори за най-дребното нещо, така че на мястото на авторката щях да потърся "професионален подход". Не виждам нишо лошо в това, напротив. Когато има вероятност да постъпиш погрешно или пък просто не знаеш как да постъпиш, за да постигнеш желания от теб ефект, най-нормалното е да питаш  някой, който знае.

Абсолютно си права, началните учители са педагози. Това означава, че трябва да намерят правилния начин да предадат учебния материал на учениците и да привлекат вниманието им към него. Не да ги учат да гледат в очите, когато поздравяват, а да направят забележка ако не го правят .
Никога не съм искала някой учител да ми е майка, нито го намирам за нормално. Нямам и такива познати и приятели.


Това, което описваш е проблем с общуването, не обикновен срам. Колкото до потните длани, това е проблем на вегетативната система и не е свързан със срама, а с притеснението по принцип, казвам го защото моите длани се потяха като дете, а определено не съм била от стеснителните деца .

Задачата на педагога отдавна не е само и единствено учебния материал.
Но той не е и самодостатъчен като педагог, ако я няма ролята на родителите.

Иначе си е факт, че детето ако се срамува - не поздравява!

Тeopr, педагогиката има две основни разделения. Дидактика и Детска психология. Дидактиката е науката, която ни учи как да преподаваме, как да изградим стратегия за поднасяне на материала, така че да бъде максимално ефективно усвоен. Такива стратегии се налага да се изграждат, защото всеки ученик или група е специфичен и не може един и същ подход да работи при всички. Учебникът е само помощно средство за учителя.

А детската психология се учи точно заради нещата, които ти смяташ, че не влизат в задълженията на учителя, а аз те уверявам, че влизат. Той не трябва да прави забележка на детето, ако не го гледа в очите, а да осъществи контакт с него, да го предразположи да се чувства комфортно и да възприема това, на което трябва да бъде научено.
Той трябва да направи първата крачка към детето и да спечели доверието му. Това е основна част от ролята му.
Учителят е "мениджър на класа". Той трябва да контролира и отношенията между самите ученици, да налага санкции (когато се налага) и да ги научи да работят и комуникират успешно в група. Децата на 6 години не са длъжни да го могат. Нали затова ходят на училище. А то не се изчерпва с написаното в учебниците.

Отклонихме се от темата.