Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 263
252
1

1
...
9
10
11
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 135 24 март 2010, 23:44 ч.

Мнения: 3 367

Аз пък не очаквам от всички наоколо да клякат за да кажат "добър ден" на децата ни. Не ми се струва реално,намирам за по-редно детето да се учи да общува на "езика на възрастните" овреме и полека.

# 136 25 март 2010, 07:52 ч.

Мнения: 763

Кати, напълни ми душата с изказването си относно квакащите и нетактични лелки, но за другото не мога да се съглася. Този пуберитет ми идва в повече. В момента ме тресат предучилищни страсти и по този повод се зачетох в някаква книга за оценка на зрелостта на детето. Един вид - готово ли е за преудчилищна. Та там, доколкото успявам да схвана, освен други фактори, има и факторът общуване като показател на зрялост. /Ако тук пишат професионалисти, нека ме поправят. Аз така го разбирам/. Предполагам, че за първи клас положението е същото. И това е логично, съгласи се, но не може да говори на учителките на "ти" или да не ги поздравява. Никой не иска да ги разпитва за това, какво са сготвили вкъщи и как са се почувствали рано сутринта, не е нужно да се сприятелява с тях, говорим за поздрав и учтиво обръщение..... Което идва да рече, че тези неща трябва да са усвоени до 7 година - в по-голяма или по-малка степен.
Лулу@ВилаРоза, постингът ти показва, че всеки въпрос винаги има и обратна страна. Едно дете не може да се адаптира в света на възрастните, без да има съдействието на самите тях. Колкото по-разбрани и по-толерантни са те към децата, толкова този преход е по-лек и по-бърз за детето. Peace

# 137 25 март 2010, 08:47 ч.

Мнения: 7 821

Майките с деца на по 1, 2 години май не си дават ясна сметка каква е разликата между техните деца и едно дете на 6 Rolling Eyes

. Огромна е!
Дори децата на 6 не очакват учителката в училище да клекне и да се прави на интересно животно, какво остава за родителите им Crazy

.
Като давате съвети, обърнете внимание на възрастта за която става въпрос.

# 138 25 март 2010, 09:19 ч.

Мнения: 455

Разбира се, че от най-ранна възраст трябва да се учат децата на "етикет"!
Моите от малки съм започнала да уча в това отношение - задължително се поздравя с "добър ден" - утро, вечер и пр. когато влезеш в помещение или срещнеш познат човек. Същото важи и за това да кажеш "довиждане, чао или приятен ден" като напускаш това помещение или се разделяш със срещнатия човек. Големия се справя чудесно с това. Според мен това го учи донякъде и на уважение към по-възрастните хора - нещо, което в днешно време много куца на децата.
Поздрава е нещо елементарно и в същото време голямо добро, стоплящо душата на човека към когото е насочено.

# 139 25 март 2010, 09:36 ч.

Мнения: 2 123

Добър ден, благодаря, довиждане, извинявай, моля и заповядай - нито е етикет, нито любезничене, а санитарния минимум. Аз лично повтарям тези думи като малоумна, от как сина ни е с нас (7месеца) при абсолютно всеки повод и това е единственото правило, от което досега не съм отстъпила и на милиметър. Хич не ме е интересувало дали 7месечното бебе разбира или не, така се превърна в рефлекс и сега Никола си ги казва абсолютно без подсещане.
За мен това е страшно важно, защото съм се убедила колко помага в общуването и колко по-лесно и леко вървиш по света когато си усмихнат, ведър и любезен

Естествено, че има моменти, в които се цупи и казва, че няма да каже нито добър ден нито нищо, но то е в случаите, когато е сърдит на мен и ми прави фасони Mr. Green

А на първоначалния въпрос - никога не е късно да се започне Peace

# 140 25 март 2010, 11:07 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 08:47

.
Като давате съвети, обърнете внимание на възрастта за която става въпрос.

Обръщаме.
Темата тръгна от конкретен случай, но на много пъти отиваше към доста по-общи неща и много потребителки споделиха най-различни прояви на невъзпитание, не само липсата на поздрав, извършени от деца на различни възрасти.
Това с клякането беше просто пример как един възрастен може да се опита да завърже контакт с детето. При двегодишно може да клекне и да се прави на животно, при 5-6 годишно ще направи нещо друго. Идеята тук не е в конкретния пример, а в принципното положение, че е редно възрастният да направи първата крачка. И ако не я направи, няма особено право да сумти възмутено колко невъзпитано е детето.

# 141 25 март 2010, 11:24 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: Ескаринk … 5 мар 2010, 11:07

... че е редно възрастният да направи първата крачка. И ако не я направи, няма особено право да сумти възмутено колко невъзпитано е детето.

Аз не възприех темата по този начин Wink

и като гледам всички, с които спорите също са я възприели по друг начин, а именно:

Идва момент в който детето трябва да спазва определени норми на поведение без възрастния да го предразполага, без значение дали му се иска, дали е в настроение, дали му харесва или не, дали е станало нагоре с дупето и т.н. Темата според мен е за по-големи деца и не е за болезнено срамежливите. Peace

И какво правим в този момент, когато вече няма мърдане и детето се възприема като невъзпитано, как да го възпитаме. А не "защо едногодишните плачат когато ги стискат", "а защо 3 годишните не искат да говорят с непознати досадни лели". Не, става въпрос по скоро "как да накарам 6 годишния да поздрави учителката си когато е в лошо настроение" ...

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 11:29 от .Ели.

# 142 25 март 2010, 11:35 ч.

Мнения: 2 123

Цитат

Идва момент в който детето трябва да спазва определени норми на поведение без възрастния да го предразполага, без значение дали му се иска, дали е в настроение, дали му харесва или не, дали е станало нагоре с дупето и т.н.

Абсолютно!!! Обаче:

1. Споменатия от мен санитарен минимум, трябва да е присъщ и за родителя... уви! Ако за родителя поздравяването и елементарното прилично поведение са част от природата му - това става естествено и за детето.

2. Не става така - от понеделник на 10 число вече ще го уча да казва добър ден. Убедена съм, че в каквото искаме да възпитаме децата си, трябва да го възпитаме първо в нас и ако нещо ни липсва, добре е да започнем сухи тренировки със самите нас още докато детето гука в количката...

Имам предвид следното, не като стане на 5 години, като срещнем познат да започнем да ритаме детето в ашиците "Кажи мамиии, кажи бе мами, айде кажи добър ден дееее ", а то да се дърпа и да се цупи ... Ами още на първата разходка, като срещнем някого, да обърнем зверчето и да кажем от негово име - добър ден .... и така до откат. Същото е с моля, заповядай и благодаря... и ако в къщи не го правите по между си, не можете да искате от детето в къщи да е едно, а на улицата или на гости да е друго.

Иска се упоритост, инат и най-вече самовъзпитание... ние в къщи също бяхме позабравили да си благодарим помежду си, да си казваме моля, сега обаче повтаряме като папагали целия катун - баби, дядовци - цялата рода

# 143 25 март 2010, 11:40 ч.

Мнения: 763

Цитат на: Fussii в чт, 25 мар 2010, 11:35

Цитат

Абсолютно!!! Обаче:

1. Споменатия от мен санитарен минимум, трябва да е присъщ и за родителя... уви! Ако за родителя поздравяването и елементарното прилично поведение са част от природата му - това става естествено и за детето.

2. Не става така - от понеделник на 10 число вече ще го уча да казва добър ден. Убедена съм, че в каквото искаме да възпитаме децата си, трябва да го възпитаме първо в нас и ако нещо ни липсва, добре е да започнем сухи тренировки със самите нас още докато детето гука в количката...

Имам предвид следното, не като стане на 5 години, като срещнем познат да започнем да ритаме детето в ашиците "Кажи мамиии, кажи бе мами, айде кажи добър ден дееее ", а то да се дърпа и да се цупи ... Ами още на първата разходка, като срещнем някого, да обърнем дверчето и да кажем от негово име - добър ден .... и така до откат. Същото е с моля, заповядай и благодаря... и ако в къщи не го правите по между си, не можете да искате от детето в къщи да е едно, а на улицата или на гости да е друго

ДА! ДА! ДА! newsm10

# 144 25 март 2010, 11:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Много правилно! Не разбирам, всъщност, разбирам, но все още се чудя, как така изведнъж детео, което не се държи учтиво при общуване с други хора, дето се казва, едно добър ден не казва, веднага беше оправдано с това, че било срамежливо, че такъв му бил характерът и прочее! Да припомня ли първите постове?

Цитат на: Bili в сб, 20 мар 2010, 08:54

Голямата ми дъщеря е на 5 и половина и упорито отказва да се държи любезно с хората.Казва "здравей" и "чао", но не гледа в очите човека, не се усмихва, често промърморва нещо през рамо...много се дразня.Обяснявам, играем игрички разни ролеви, но тя упорито държи на своето.Чудя се дали не съм аз виновна....фен съм на Додсън и според него детето до около 5 не бива да се принуждава на любезно държане, за да не се научи да прикрива чувствата си.В синхрон с това дълго поощрявах Ния да бъде естествена и открита, но сега вече ми е неприемливо някак да се държи така.Тя пък твърди,че щом не харесва даден човек, не следва да го поздравява и така...

Снощи бяхме на рожден ден на баба ми, всички мои роднини се събраха.Преди да тръгнем помолих Ния да каже "довиждане, приятна вечер!". Обеща ми, но на тръгване се намръщи и с гръб и наведена глава каза едно "чао" и избяга като зверче Confused

Разсърдих се и 10 мин не и говорих, тя се разплака и заяви, че не я обичам щом така я наказвам...голяма драма се получи накрая.Мъж ми твърди,че искам прекалено много от нея, аз пък мисля, че вече е достатъчно голяма за елементарни правила на общуване.

Питането ми е-закъсняла ли съм, подранила ли съм...изобщо как се държат вашите деца ?

Цитат на: Bili в сб, 20 мар 2010, 10:23

Еми, до характер е наистина, тя просто винаги е контра на всичко, безкрайно изтощително е Tired

Сестра ми е по-малка от мен и ясно помня вечно намръщеното и лице, сърдито свити устни, погледът забит долу-така беше чак до студентските си години.Знам колко неприятности и донесе този тип поведение- в общуването с децата, дори с учителите, затова сега се впрягам.

Близките ми се стараят много, разменяме си у дома любезности до втръсване, но засега подобрение никакво.Много съм против натиска при общуването с детето, но снощи наистина се обидих много-все пак отправих съвсем изпълнима молба към нея Crossing Arms

какво общо има тук характерът? А и да има, това извинение ли е? Утре като отиде на училище и започне да се държи точно като зверче с учителите и съучениците, ще се запее другата песен "никой не я разбира, учителите не намират подход към нея, другите са виновни, нарочват я". Хайде, да не се правим на ударени! Нещата са ясни! Характерът не е оправдание за това едно дете да не поздрави или да не каже "довиждане" като си тръгва! Колкото и да са неопитни децата на тази възраст, все пак на 5 години не е като да са на 2 години и хич да не различават правилата. А и майката сама си казва, че се е водила по съветите в една книга.
Ами, според мен е закъсняла с ученето на обноски. Сега ще й е много по-трудно, защото детето вече Е свикнало да се държи по този начин. И ще научи този урок по трудния начин.

# 145 25 март 2010, 11:57 ч.

Мнения: 2 123

Били, аз малко да смекча тона Laughing

мила, вероятно детето ти е в опърничав период или пък си е инатче ... това не е лошо, възползвай се от тази упоритост и го научи да я овладее в постоянство. Крачката е много малка Peace

това, което исках да ти кажа, че за мен единствения начин за справяне в твоята ситуация е :

1. Превърни поздравяването във вашата нова игра. Излизате навън - "Добър ден дърво, добър ден кола, добър ден цвете, добър ден хартийка, добър ден кошче за боклук и пр." може да е много смешно ... Същото е с довждане-то

2.В къщи започвате нон стоп - мерси заповядай, благодаря - ама и за най-елементарните неща, най-вече вие с таткото помежду си и другите възрастни обитатели на дома

3. Когато влизате в магазин или на подобно място - ти се усмихвай широко и казвай добър ден, а после обясни при случай - колко хората се радват да видят усмихнато лице и да чуят приятна дума. А когато тя го направи, винаги й казвай колко е била приятна и красива

# 146 25 март 2010, 12:28 ч.

Мнения: 2 123

а, и още нещо... доста ме смути факта, че "добър ден и довиждане" де определят като "етикет, който трябва да бъде учен".

Анет1104 и аз можем дълго да ви разказваме за правилата в нашите къщи, защото сме възпитавани от една обща и две лични Laughing

по една за всяка баби, дето ни разказваха играта за това:
- как се посрещат гости, какво се носи, кога трябва да се обадиш и благодариш, какво трябва да каже домакинята, как се сяда на закуска (помниш ли това за доброто настроение сутрин Mr. Green

), как се сяда на обяд и на вечеря. Никой не ни е пестил и не ни е треперил за самочувствието - уверявам ви. И сега аз лично съм БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА на всички жени от моето семейство.

минали сме жестока школа и пак си давам сметка, че сме твърде далеч от детайлното познание за същинския етикет...

# 147 25 март 2010, 12:31 ч.

Мнения: 1 404

Такааа.Или аз не се изразявам правилно, или не искате да ме четете.Повтарям, че не съм започнала от вчера да я уча на елементарни правила на общуване, правила съм го от най-ранна възраст, но без да я притискам.Колкото и да не ви се вярва понякога личният пример на родителите НЕ е достатъчен.У дома Ния е много любезна, моли за нещо винаги с "ако обичаш, би ли...", казва благодаря, моля, добро утро и лека нощ и прочие азбучни правила за общуване.Проблемът е с непознати или малко познати.
Ели много добре е разбрала питането ми.Досега съм се отнасяла с нея точно както ме съветват повечето майки на малките деца, въпросът е докога е здравословно за детето това, има ли нужда от малко по-строго поведение от моя страна и ако да, как да преценя момента за това?

Фусил,благодаря ти за съвета, но няма да ми свърши работа, за съжаление.Ния не обича измислени и нагласени работи, чете вече сама енциклопедийки разни и веднага ще ме контрира,че с растения и предмети не се говори.Що се отнася до точки 2 и 3-това си така по принцип, аз съм много контактна и усмихната в общуването, дори не го правя заради нея, а защото така съм свикнала.Често ме пита-защо харесвам толкова много хора, не се ли уморявам Embarassed

Андариел, ти си неспасяем случай Crazy

Призна,че тук само се разтоварваш, но все пак такава категоричност в собсвената ти истина говори за някои неща Mr. Green

# 148 25 март 2010, 12:38 ч.

Мнения: 2 123

ти познаваш най-добра детето си, но на твое място, аз бих "понатиснала". Имам предвид - ще настоявам да поздравява и точка. Няма да се карам и да настоявам пред чужди хора, но насаме ще съм "китайска капка"

Били, моля те за запомниш това и един ден да ме споменеш със смях - ако не се умориш да си китайска капка, един ден, ще чуеш от устата на порастналото си момиче да обяснява на собственото си дете "колко е важно да си учтив". Споко, децата попиват, ти само не спирай да повтаряш Hug

# 149 25 март 2010, 12:53 ч.

София
Мнения: 62 595

Били,
Разбирам, че изобщо не ти харесва написаното от мен и се опитваш мен да изкараш виновна. Както се казва, не убивай вестоносеца! Може във форума да разпускам, но продължавам да държа на фактите. Коментирам това, което ти собственоръчно си написала. На черното бяло не можеш да кажеш. Точно, защото темата се разводни в посока срамежливи цена, копирах първите ти два поста, в които достатъчно ясно описваш ситуацията. Не разбирам какво очакваш, за твоя кеф да не напиша какво мисля? Не правя нищо по-различно, освен да повторя и разтълкувам написаното от теб!

Още ли си зелена и озъбена?

Сори Фуси, ама да върви детето по улицата и да поздравява кошчето за боклук и дървто, ми изглежда идиотско! ТОва е нормално развито дете на 5 години, а не 3-годишно!

Препоръчани теми

Краснописът не е важен

iHerb - Най-добрият сайт за хранителни добавки и козметика - 47-та тема

Джансел Елчин в сериала "Eve Dönüş"/"Завръщане у дома" по АTV - 37

Проверете дали телефона ви се подслушва ...? Истина ли е?

Причина:

Причина: