От каква възраст следва да спазват децата етикет

Кати, хайде малко да четеш преди да пишеш!
Първо, съвети на никого не давам, просто никой не ме е молил. Това е публичен форум и всеки има право на мнение. В това число и моята скромна персона. Пиша това, което мисля! Ако за теб е глупаво, ок!
по нанатък доводите ти за 6 месечното бебе ми се струват изключително неадекватни и ми е трудно да ги коментирам.
А за изречението "Ми то си е такова" имах предвид когато родител, го казва за собственото си дете. Не за моето!
Ще ти дам време да сдъвчеш материала и пак можеш да ми опонираш!

Тази реплика е от преди темата да се измести от конкретния случай към общите прояви на невъзпитание и тук се обсъжда това, че момичето не е поздравило вуйчото.

Малките деца изключително рядко са способни на грубо отношения да отвърнат с любезност и аз не правех изключение.

Изобщо не е така.
Злепоставяш го - пък дали е от суета или от... ами, липса на емпатия, за детето няма никакво, ама никакво значение.

Я се постави себе си в неговата ситуация.
Дава ти, значи, някой нещо - примерно. Ама на теб ти е нещо друго в главата в този момент. И въпросния някой, пред тълпа непознати, на висок глас, ти изръсва "Сега какво се казва?"

Кажи ми как точно ще се почувстваш ТИ в същото положение. И как ще реагираш. И какво ще си помислиш за въпросната личност. И с какви чувства ще се срещнеш отново някой път с представител на тълпата непознати.

И дали пък няма да кажеш само "МОЛЯа!?" - и да хвърлиш даденото ти нещо в лицето на наглеца?

Или, може би, ще подвиеш опашка, ще се изчервиш и ще запелтечиш "Ох, извинявай, прощавай, благодаря, как съгреших, как пропуснах, как се забавих"...

?

Или може би си мислиш, че детето, понеже е по- ниско, няма право да изпитва неудобство?

Дам, тъкмо за същото говоря. Не може родител да се крие зад "Ми то си е такова" и да допусне 6 месечното му отроче да не може да седи!

Опс, ти май не загря паралела?

Ами, способността за "възрастна" комуникация - с други думи, прикриването на чувства, воденето на "светски" разговор за... нищо, любезното разменяне на "как си - добре", когато си зле и когато изобщо и не те интересува как е човекът, към когото отправяш въпроса, е способност, която различните хора развиват в различна възраст.
Някои - по- късно от другите.
И за тя е невъзможно и абсурдно да бъдат "приучени" към по- ранно... хм, празнодумие, точно толкова, колкото е абсурдно да се принуждава късно сядащо дете да седи или такова с рефлукс да дъвче наденица.
Надявам се, че този път разбра.

Лично аз обикновено - освен, разбира се, лекарствата - дишам въздух или поне онова, което в София минава за такъв...

Проблемът в случая, който така те заинтригува, е че моето дете тези неща ги казва от много малка, но свекърва ми не го знае. Защо и поради каква причина, това едва ли интересува някого тук. И още нещо, което може и да издразни пишещите тук, ама е истина. /казвам да издразни, щото си е един вид фукня!  / В Неделя, в Хит едно от момичетата, които правят промоции на щанда със сокове, специално ме спря с думите: "Дъщеря Ви е много възпитана!". Нямам представа какво са си говорили, защото малката като видя сокове за почерпка се изстреля като тапа нататък, но това е самата истина! Така че, не подценявай толкова думите ми! Не си раздвижвам пръстите на клавиатурата и може би има защо да ги казвам тези неща /към останалите пишешщи - това вече си е надувка! /

katiABV, паралелът не го схванах, ама със сарказма ти се справих!  Задобрявам!
За другото не споря, но тук не говорим за прикриване на чувства /или поне аз не говоря/, а за елементарно "Добър ден"," Довиждане", "Благодаря", за това, че на непознатите се говори на Вие и че не се казва леличка, а "госпожа"....Това не е непостижимо! И за протокола - синът ми седна на 8 месеца. Много тежко го преживях, вЕрвай ми!

Има деца, за които комуникацията - каквато и да било - с непознати, не достатъчно познати или... нехаресвани - с други думи, хора, към които не изпитват особено доверие - е точно толкова непостижима, колкото и за детето с неукрепнали мускули да седне на 6... и това е резултат от тяхната емоционална незрялост, не от "лигавщина". И това, че в този момент не са готови за това конкретно нещо, не ги прави... ами, недоразвити за възрастта си, не ги прави недостатъчно старателни, прави ги просто уникални и... ами, редно е да бъдат подкрепяни, не тормозени. Още по- малко - унижавани за това, че не са пораснали толкова бързо, или в тази конкретна насока, както, примерно, съседчето. Също както на детенцето с рефлукс трябва да се дава подходяща за него храна, така и на срамежливото дете трябва да се поднася подходяща "емоционална" храна - или подходящ за състоянието му контакт.


ПП
Досега никой не се е обърнал към сина ми на Вие. Съответно не съм имала повод изобщо да му кажа, че съществува подобен етикет. Ако някога отидем в Поле Чудесь обещавам да му обърна внимание. Но... не планирам да се случи.

От друга страна, синът ми - за разлика от мен на същата възраст - е много контактно дете, което поздравява всеки срещнат и държи да му говори (вкл. да досажда, но...) и да обяснява... и жените на улицата са "какички", после стават "баба". Няма лели, няма госпожи. Поне не и докато някой не се обърне към него с "господине". Но не планирам да се случи скоро. Не и в Бг.

Защитавам го от настойчивостта на друг възрастен, разсъждаващ от позицията на силата. И теб някой да започне да те подканя "хайде, кажи, какво се казва", например като се учиш да говориш на чужд език, изобщо няма да ти е приятно, а ще се чувстваш притисната! Още повече, че зная каква е целта на въпросния възрастен - да възпитава чуждо дете зад маската на любезността. Накратко, битката е неравностойна и никой няма право да притиска детето. Точно така се получават част от срамежливите и затворени деца, когато всеки под път и надпът започне да ги натиска да ги възпитава с "кажи, леля, добър ден"  . Като от стар български филм. Ами, честно да ти кажа, и на мен някой така да ми говори, и аз няма да го поздравя! Децата също имат достойнство, което трябва да се подхранва.
Между другото, такива случки съм имала с детето точно от чужди хора, най-често съседи. Бабите на децата никога не са реагирали така, а просто са си прегръщали и целували внуците.

Добре, katiABV ! Съгласна съм с това, което казваш. Но, дали едно дете ще седне на 6 месеца или на 8 месеца си е до детето. Ако не седне до годинка, вече е  проблем, нали?! Това значи ли да го оставим ей така - когато седне, седне...! Според мен трябва да се опитва - като не става сега, ок. Пробваме по-късно, ако пак не става, добре! Со кротце и со благо! Може пък да иска на бебшкия шезлонг да седне, а на столчето - не...Може пък първо да иска да се изправи  и тогава да сяда.....
Никой не иска детето да ти пожелава "приятен живот"  и да ти прави комплимент на две години, но не можеш да го оставиш ей така... Децата са различни! Няма универсална рецепта как да възпиташ едно дете. Но не съм съгласна да оставиш всичко  и да чакаш, когато узрее. Трябва да се опитва, естествено без каквото и да било насилие и тормоз. Трябва да се търсят варианти. Все си мисля, че 5--7 години е добра възраст, до която децата трябва да са усвоили елементарни правила. 
Стискаме ли си ръцете?!

Допускането на подобен прецедент - някой да зададе НАГЛИЯ въпрос "Сега какво се казваа?" - публично, пред външни хора - е равносилно на това да се опиташ насила да сложиш детето да седи и да го изправяш, независимо колко пада, с идеята, че - ами, все трябва да се задържи.
А истината е, че не всички успяват - и на 6 месеца, и на 7... и да, има и такива деца, които не могат да се изправят сами до седнало положение и на 8, че и на 9. Но това не е повод да започнем да ги измъчваме. Още по- малко да ги дадем на непознати - забележи, не на лекар или рехабилитатор, а на някоя лелка от пътя, или дори на полуграмотната по въпроса баба - да ги подритват, та а дано вземат да седнат сами.
Не би ти хрумнало да го направиш, нали?
Може би ще заведеш детето си на ортопед - ако наистина смяташ, че е твърде голямо - но ще го защитиш като орлица, ако някой външен посегне, без изобщо да поиска мнението ти, да го "обучава".
В това се състои разликата.
А периодът, в който едно дете определено следва да се отърси от детската... ами, поради липса на по- добра дума да наречем това емоционално състояние срамежливост, е о/о пубертета.
Определено е редно да се потърси помощ, ако на 13 все още не смее да заговори непознат.
И по никой начин не е учудващо, ако предпочита да се въздържи на 7.
Уменията за общуване - особено с възрастни екземпляри - не е "правила". Във всеки случай не и механично заучени такива.

Впрочем, в Бг все още се приема за нормално възрастните да се отнасят с презрение към децата.
Ами как тогава очаквате от последните да проявяват ентусиазъм при контактите си с вас?

Все още никой не се възмущава от появила се от някъде лелка, квакаща "а ТИ как се казваш? На колко си години? Ходиш ли на ДЗ?"... и всевъзможни други обсебващи въпроси...
ама чакай малко... как така ще питаш детето как се казва - ти представи ли се? От къде на къде искаш от него да ти говори в множествено число, щом не намираш за нужно да се отнесеш по подобен начин със събеседника си? намираш ли за редно да разпитваш непознати за възрастта им? И т.н.

Ако същата квачка вземе, че клекне, или седне на земята, или на колене, или изобщо по някакъв начин си направи труда да застане лице в лице с детето - понеже то по- трудно ще порасне до нея за миг - и не го попита как се казва, а му каже, примерно - здрасти, аз съм... Лена - или която и да е там, аз съм, да речем, приятелка на мама и много обичам... ами, да кажем, колички и се чудя каква количка да си купя - зелена или жълта, ти би ли ми помогнал... а, впрочем, щом аз съм Лина, ти кой си, как се казваш... жълтата май ще е по- хубава, ще е като пожарна кола...

подозирам, че повечето деца няма да се скрият...

Но не би - у нас се смята, че хората - възрастните - могат да си позволят да са квачки, а децата са длъжни да са добре навити часовници... 

Ескарина,добре знам какво съм писала.Няма никакво противоречие в споделеното,нито каквото и да било насочено към друг освен критика към мен ("не че не случва") и нашите деца. Целях да кажа че процесът е дългъг,нелек и с много препънки,от въздуха не става, но ако е ценност се постига.Който поискал-разбрал,както и обратното.

Обръщам се към авторката на темата.
Прочетох всички мения с голям интерес.
Повечето хора не смятат за нужно да се поставят на мястото на детето и да разберат чуствата му. Смятат, че щом е на 5, вече трябва да се държи като голяма. Така смятат и възрастните, с които малката общува, и от които тя явно се чуства неудобно.
Когато общувам с хлапе се старя винаги да съм много деликатна, не очаквам да ми благодари, да не гледа в очите или каквато и да е друга изява на благодарност. Ако усетя, че детето се притеснява гледам да съм максималко ненатрапваще се.  Нося ли подарък клякам, поглеждам в очите, усмихвам се леко и подавам най-много с думите "Това е за теб.". Обикновенно хлапето взима подаръка и избягва, или избягва с празни ръце. Оставям го някъде, където може сам да си го вземе. Давам му време да ме разгледа, да свикне с мен и при всеки възможен случай се усмихвам. Обикновено скоро след това детето започва контакт, разказва нещо, показва нещо, рисува ми, носи играчки и т.н.
Ако бях на твое място, бих се опитала да предупреждавам близките, с които ще се виждам да не я фурсират, да са деликатни и люезни (каквити би трябвало да са "по етикет") и да дадат време на детенце да се отпусне. И няма да очаквам това да стане от първия миг.
Явно във вашия случей не е липса на възпитание и обноски, а емоционална неготовност на детенце да общува с възрастни като възрастна.

Ще споделя и скорошен опит с мои приятели и моето дете.
Приятелка е на гости у нас заедно с много други приятели, рожден ден. Малкият (1 г) няма нищо против да ходи от ръце на ръце, не го е страх. Тя го взима, започва да го прегръща силно, да го стиска и мачка. Той се разплаква, аз го взимам. До края на вечерта го е страх от нея, не и от останалите. Обяснявам и, че ако иска да си играе с него и да го докосва занапред, трябва да е много внимателна и да не си позволява "мечешки" ласки. След няколко месеца сме на детско парти у други приятели, той не я помни, отива при нея, но тя е внимателна и всичко е наред.
Приятел, идва веднъж на 1-2 месеца у нас, с влизането почва да говори с престорен глас, почва да лази, да реди конструтктор, да кара коли и малкия за 10 секунди е омаян, не се отделя от него цяла вечер.
Очаква се от децата да говорят с езика на възрастните, но не и от възрастните да  говорят с езика на децата.  Ако детето се смущава от възрастен при среща задължение на възрастния е да "слезе" при детето, а не да чака надменно то да се "качи" при него. Осигурявай пододяща компания от възрастни за дъщеря си и се зареди с търпение. Очивидно детето е стеснително и начина да набере необходимата му увереност е като общува с подходящи хора. Така при следваща среща с неподходящ, ще е по-спокойна и уверена, знаейки, че има достатъчно възрастни, които я харесват и приемат.
Не претендирам за изчерпателност и компетентност, така чуствам нещата от позицията на пораснало стеснително дете и майка.
Успех!

 

Лулу@ВилаРоза, не мога да не те поздравя за мнението ти. Перфектно казано   

Така е. Но все пак, поведението на едно дете се контролира и насочва от съвсем ранна възраст (начините са много и разнообразни). А не в един момент тепърва да започнеш, изведнъж, да градиш навици относно етикета.
Това, че детето е свито и необщително и т.п. често е резултат на недостатъчно разбиране на неговото поведение от страна на околните възрастни. А е могло да се развие по различен начин, да бъде по-общително, по-спокойно в своето общуване.
На детското поведение може да се влияе, стига да знаеш как. И е много лесно да го насочиш в погрешна посока.

И с етикета е както с всичко останало по "възпитанието" - тръгва се от самото начало. Важното е да знаеш как - но за това "как" трябва много да се чете, то си е цяла наука  Има много публикации на тема детското възпитание, в това се включва и "етикета".