Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 275
252
1

Отговори

1
...
7
8
9
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 105 24 март 2010, 16:01 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 469

Цитат на: Andariel в ср, 24 мар 2010, 15:12

Добре де, има срамежливи деца, има срамежливи възрастни! Но едва ли това е основната история по отношение на етикета. Дори срамежливите се научават да се държат по определен начин в определени ситуации.

Да уточня все пак, че говорим за поздравяването, а не за всякакви видови етикети по принцип. Да, научават се естествено. Аз съм се научила да поздравявам. Grinning

Само че става по-бавно и по-дълго. И за родителите на такива деца е много-по трудно, особено пък и ако трябва и да се оправят с неадекватните опити за възпитание на случайни хора. Освен това подходът на родителите може както да помогне, така и да навреди. Пресирането пък е възможно най-неподходящото. И на мен ми се иска да не е висш пилотаж казването на "добър ден" на непознати на сина ми (с близки няма никакъв проблем!), ама е. И на мен ми се иска да кажа "е, какво има да му се учи, то просто си попива", ама моят син още не е попил.

"Висш пилотаж" го използвах, защото ми харесва като израз. Да, усещането ми от няколко поста е на пренебрегване и отричане на стеснителността на децата като фактор, оказващ влияние върху усвояването на умението да поздравяваш.

Последна редакция: ср, 24 мар 2010, 16:06 от ЧеКа

# 106 24 март 2010, 16:08 ч.

София
Мнения: 17 652

Хм, не исках да ти го казвам преди - в смисъл, хората са различни, не желая да те поучавам в този аспект, но ако някоя... п... би казала подобно нещо на МОЕТО дете - или на такова, оставено на мен - "какво се казва?" - в зависимост от това до колко ми е близка бих я контрирала ... как да кажа? меко, обясняващо живота - или бих я "ухапала". Т.е. "не му говори по този начин, той / тя е дете, те не винаги обичат непознати, извини му/ й се" - ако ми е близка приятелка и "ами, май не детето не знае какво и как се казва" - ако е случайна позната или просто някой, който срещам по пътя си. После - може би, ако ми изглежда симпатична - бих й обяснила, че по този начин не се говори на деца.
И всичкото това не за да ... не знам как да се изразя - да се покажа? Да не остана назад? - а за да почувства детето до мен закрила. Да се почувства защитено. Ами, за да не се скрие другия път зад краката ми...
Което е много трудно да го знаеш, ако не си била в другата ситуация. Ако не си била детето зад краката. Колкото и книги да изчете човек... няма как да ПОЧУВСТВА нечия чужда болка, напрежение, притеснение или страх.

# 107 24 март 2010, 16:22 ч.

Мнения: 763

Цитат на: ЧеКа в ср, 24 мар 2010, 16:01

"Висш пилотаж" го използвах, защото ми харесва като израз. Да, усещането ми от няколко поста е на пренебрегване и отричане на стеснителността на децата като фактор, оказващ влияние върху усвояването на умението да поздравяваш.

Стеснителността на децата е много удобно извинение за родителя да не положи допълнителни усилия! Никога няма да се примиря с обяснението "Ми, то си е такова!", казано за малко дете от собствения му родител. Това изречение лично на мен ми действа като червено на бик. Да, моето дете не е срамежливо. Това направи задачата ми в този конкретен случай само по-лесна. Не бих се крила зад характера на детето си и не бих оправдавала с него това, че не съм си свършила работата. Вие сте потърсили специалист и аз бих го направила, ако се наложи. Това, че нещата не се случват по стандартния начин, означава единствено, че начинът трябва да се смени. А пък да тормозиш и да пресираш срамежливо дете, това за мен си е вече тормоз от безсилие! Peace

# 108 24 март 2010, 16:55 ч.

София
Мнения: 62 595

На мен ми се е случвало някоя доброжелателна, но досадна лелка да започне да се държи на принципа "как се казва...". Това, което направих е след подобна реплика да се намеся и да окажа помощ на детето. Обикновено казвах, че притеснява детето с такива въпроси и че то се притеснява. Това,което ми прави впечатление като наблюдател на подобни случки е как майката се изчервява, започва да се чувства неудобно, направо виновна от настойчивостта на лелката и вместо да се притече на помощ на детето, започва да го подканя и тя "кажи довиждане, маме" с възможно най-мазния тон и желание да се угоди на въпросната лелка. В момента, в който си помислих как изглеждам отстрани в такава роля, направо ме досрамя предварително от мен самата. Все пак родителят трябва да е защитник на детето, а не да угажда на разни хора.

# 109 24 март 2010, 17:07 ч.

Мнения: 7 947

Е от кво да го защитаваш Crazy

Напротив - като не му обърнеш внимание - ми никога няма да поздравява и отговаря.

# 110 24 март 2010, 17:13 ч.

Мнения: 763

Цитат на: Andariel в ср, 24 мар 2010, 16:55

На мен ми се е случвало някоя доброжелателна, но досадна лелка да започне да се държи на принципа "как се казва...". Това, което направих е след подобна реплика да се намеся и да окажа помощ на детето. Това,което ми прави впечатление като наблюдател на подобни случки е как майката се изчервява, започва да се чувства неудобно, направо виновна от настойчивостта на лелката и вместо да се притече на помощ на детето, започва да го подканя и тя "кажи довиждане, маме" с възможно най-мазния тон и желание да се угоди на въпросната лелка. В момента, в който си помислих как изглеждам отстрани в такава роля, направо ме досрамя предварително от мен самата. Все пак родителят трябва да е защитник на детето, а не да угажда на разни хора.

Един път не лелка, а свекърва ми се опита да тормози дъщеря ми, само защото момичето ми се беше забавила с една стотна от секундата да каже "благодаря", а имаше и странични хора, пред които свекито държеше да прояви бабешки респект. В момента, в който дочух "какво трябва да кажеш сега?", нямаше сила, която да ме спре да не й отговоря, че дъщеря ми много добре знае какво се казва и го казва, стига някой й даде време и да има търпение да го чуе! Живо доказателство съм, че с поглед не се убива! Оцелях! Mr. Green

А да се мазня в стремежа си да угодя на някоя досадна лелка, да не защитя децата си, само защото на някой му е скучно и се чуди с кого да говори - Е, не! Такива неща не мога да правя! #Cussing out

# 111 24 март 2010, 17:15 ч.

Мнения: 7 947

Е, така е, друго си е да скръцнеш със зъби, само и само да не се изложиш, че детето не отговаря Crazy

ти като обясниш - всичко е наред вече.

# 112 24 март 2010, 17:18 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: chevroleta в ср, 24 мар 2010, 16:22

Цитат на: ЧеКа в ср, 24 мар 2010, 16:01

Прощавай, мила, ама това са си... пълни глупости.
Просто нямаш понятие за какво говориш.
Или може би просто обичаш да даваш съвети... независимо дали имаш и бегла представа от темата на разговора.

Все едно да кажеш, че ако дадено дете не е седнало до 6-тия месец, следва родителя да "си свърши работата" и да почне да го приучава насилствено към седене... или към ходене, ако само не го е направило до годинка... или към консумиране на едро-смляна храна до 8-мия месец, независимо дали има рефлукс и дали не повръща и гладко-смляна храна... понеже моят син, примерно, си хапваше без никакви проблеми големите пюрета на ХИП с цели оризчета и как така някое друго дете няма да може, глупости, няма такова нещо, как тъй някой родител ще се крие зад "ами то си е такова"!?

И да ти кажа, злоупотребата с характера обикновено има по- висока цена от тази с храносмилателната система.

Ако някой родител някога ти каже "ами то си е такова", помисли си сериозно какво ТИ си объркала в отношението с детето му. И че родителят употребява този мек израз от добри чувства към теб. А това, което, вероятно е искал да ти каже, е "може ли да си такъв дебил, това е дете, толкова ли си тъпа, че да не усетиш как да се отнесеш към него, как да привлечеш вниманието му... без да го демонстрираш, как да го предразположиш, как да спечелиш доверието му?"

# 113 24 март 2010, 17:23 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: viliko в ср, 24 мар 2010, 17:07

Е от кво да го защитаваш Crazy

Напротив - като не му обърнеш внимание - ми никога няма да поздравява и отговаря.

Да обърне внимание на възрастния, че не умее да се държи правилно / подходящо с деца.

Едно дете никога, ама НИКОГА не бива да бъде насилвано - или дори подканяно упорито и пряко волята му - да контактува / комуникира с възрастен.

Подобно нещо нарушава чувството му за сигурност... и подронва авторитета на самия родител, не, не авторитета, а доверието в него в качеството му да защитник - вкл. и физически!

Не забравяйте, че малките деца в емоционален план са много по- интуитивни, отколкото логични.

И че всъщност с нищо не са по- различни от едно кученце, примерно.

Ако се държите с едно малко дете така, както бихте се държали с кутре (ако, разбира се, приемем, че изобщо знаете как да направите ТОВА), гарантирам, че не след дълго и детето, както и кутрето, ще се умилкват във вас, ще размахват опашка и изобщо всячески ще възпрепятстват възможностите ви за "възрастни" разговори с някой друг.

# 114 24 март 2010, 17:26 ч.

Мнения: 7 947

Какво неподходящо виждате баба да попита детето нещо и да го подкани да кажи - хайде, бабе, кажи ми ooooh!

Не мога да разбера вече...каква несигурност, какво доверие...
Най-правилният начин е да се обясни вкъщи, но и навън да се покаже. тоест насоките кое и кога да се казва са напълно наложителни. Не зная дете само от лекциите вкъщи да може да се държи прилично и да общува нормално и безгрешно...

# 115 24 март 2010, 17:32 ч.

Мнения: 763

Цитат на: viliko в ср, 24 мар 2010, 17:15

Е, така е, друго си е да скръцнеш със зъби, само и само да не се изложиш, че детето не отговаря Crazy

ти като обясниш - всичко е наред вече.

Аз не дресирам маймуна, за да се притеснявам дали ще се изложа пред непозната публика, ако номерът се обърка.
За мен е по-важно детето ми да усети, че няма да го оставя объркано срещу непознат човек, който има някакви неясни претенции към него. Няма да го играя "втора цигулка", само защото някой си въобразява, че може да поучава непознато дете и то не от любов към детето, а от скука и от любопитство. Това, че после ще направя бележка и ще обясня на детето си, че е редно да се поздравява или какъвто е там извършеният грях си нещо между мен и него. Наша си работа! Ако за теб няма проблем да злепоставяш детето си пред непознати само и само за да задоволиш собствената си суета /какво ще си кажат хората за теб, ммм Whistling

/, за мен има и то голям. Peace

# 116 24 март 2010, 17:35 ч.

Мнения: 7 947

И това, че твоето дете не може да отговори на място - другите виновни, а...

Аз нито злепоставям, нито от суета го правя, а защото мисля, че така трябва. На момента да се обяснява на децата, не после.
Ама карай, то от много знаене и четене - така става, вече децата не са това което бяха, нито родителите...

# 117 24 март 2010, 17:37 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: viliko в ср, 24 мар 2010, 17:26

Какво неподходящо виждате баба да попита детето нещо и да го подкани да кажи - хайде, бабе, кажи ми ooooh!

Прави разлика м/у това когато баба даде нещо на внучето си - и са сами - да му каже, примерно, сега трябва да ми кажеш
"благодаря" - което би било доста излишно, ако тя самата не пропуска да му благодари при случай, и описаната ситуация, в която в присъствието на външни хора бабата изтърсва "сега какво се казвааа?"

Цитат на: chevroleta в ср, 24 мар 2010, 17:32

Цитат на: viliko в ср, 24 мар 2010, 17:15

Е, така е, друго си е да скръцнеш със зъби, само и само да не се изложиш, че детето не отговаря Crazy

ти като обясниш - всичко е наред вече.

/, за мен има и то голям. Peace