Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 261
252
1

Отговори

1
...
10
11
12
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 150 25 март 2010, 12:56 ч.

Мнения: 7 947

Е, то моето е на три и нещо и ако му кажа да поздрави дървото на улицата - ще ме побърка от бъзик Joy

# 151 25 март 2010, 13:01 ч.

Мнения: 2 123

о не, не ... никой не агитирам... аз и на 37 години си играя и си фантазирам ... въпрос на натура

За мен нито е странно, нито е идиотско, но това съм си аз ...

а искрено ме забавлява как възприемате написаното Joy

вие не си ли играете с децата си ... не си ли измисляте заедно ... както и да е друга тема

# 152 25 март 2010, 13:05 ч.

София
Мнения: 62 595

Играех и фантазирах с тях като бяха в градинската възраст. После взаимоотношенията ни преминаха на друга основа и се отнасям към тях като към големи (е, не за всичко). Сега си говорим за живота, правим разни неща заедно, играем, но това са вече съвсем други игри, в които основно е състезателният момент. А и да си кажа, нещо май нещо вече не ми се играе. Имам други неща на ума си, други ангажименти и се радвам, че децата растат, защото ми е много по-лесно да общувам с тях.

# 153 25 март 2010, 13:12 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Andariel в чт, 25 мар 2010, 13:05

А и да си кажа, нещо май нещо вече не ми се играе. Имам други неща на ума си, други ангажименти и се радвам, че децата растат, защото ми е много по-лесно да общувам с тях.

.... това е друг въпрос. Ама на мен ми се играе и винаги е било така ... дано сина ми не ме отсвири скоро, засега чудесно се забавляваме двамата. Даже скоро разказвах на моя приятелка колко е хубаво че пак се върнах в страната на чудесата - навред вълшебници и чародейства ....

извинете за офф топика

Били, успех с дисциплината!
моят начин явно няма да ти свърши работа. Както се видя, за мен най-лесно е ако сведа нещо до игра - същото се отнася не само до възпитанието, а и до ученето. Усвояването на каквито и да е правила зависи и от майката и от детето - хората сме твърде различни Моят начин вероятно изглежда инфантилен, но резултатът е, че сина ми познава повечето букви от 3 годишен, пише голяма част от тях, справя се с упражненията за по-големите от доста отдавна и така... същото важи и за усвояването на правилата за поведение... учим се докато си играем... вие пък ще си намерите вашия начин - какъвто и да е успех!

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 13:22 от Fussii

# 154 25 март 2010, 13:26 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Andariel в чт, 25 мар 2010, 13:05

Е, като не са градинска възраст - наистина би било смешно да си играете Laughing

Според мен това за което Фуси говори не е лоша идея, но за съвсем мънички дечица, които просто на-сериозно няма да разберат "урока" по етикет.

# 155 25 март 2010, 13:36 ч.

Мнения: 763

Цитат на: Fussii в чт, 25 мар 2010, 13:01

вие не си ли играете с децата си ... не си ли измисляте заедно ... както и да е друга тема

Аз за моето момиче съм сигурна, че ако й кажа да поздрави дървото, ще го приеме със смях и на игра и ще поздравяваме де що видим. Fussii, ние също играем и фантазираме. Детето ми е на 5 години и малко и ми е страшно приятно да се забавляваме заедно. Много говорим, много си обясняваме, всичко коментираме, учим заедно /решаваме задачи/ и играем. Интересна ми е, интересни са ми аналогиите, които прави, начинът по който мисли, фантазиите й..... Дано и мен не ме отсвирят скоро! Simple Smile

Сори за офф-а! Embarassed

# 156 25 март 2010, 13:36 ч.

Мнения: 948

Били - бих ти препоръчала книжка, ако има нещо за по-големки деца на български (за маниерите на млади дами Mr. Green

) - даже ме подсеща да потърся нещо подобно за моето пет-годишно.

Не подценявайте пет-шест годишните; моето ходи на училище, срича, пише, оставям я сама на рождени дни и следобедни срещи - абсолютно очаквам от нея да се държи добре, без да съм там да я побутвам. Говорим за комплиментите, за тактичността, за изслушването; всичко е свързано.

Не че е идеалната мома-англичанка, де, но ще стане. Още две години до първите седем Joy

# 157 25 март 2010, 13:40 ч.

Мнения: 7 821

Били, моя съвет го писах и в първото си мнение - говори с детето и разбери защо се държи така.
Щом по принцип е възпитано, значи има конкретен проблем. Може да не иска да си тръгне, може да иска да си тръгне по-рано, може нещо да го е подразнило, намери какво и говорете. Ако можеш следващ път се съобрази с детето, тръгнете си навреме, отстрани дразнителя или помогни да разбере ситуацията.
Ако се стигне до "ами не го харесвам" тогава аз бих настоявала за възпитано отношение независимо от това. Ще кажа, че не искам и не очаквам да се обяснява в любов, но за мен въпросния човек е важен и очаквам да се държи възпитано. Точно както аз ще се държа възпитано със собствените му приятели, независимо от това дали ги харесвам.

Преди да се срещнем с въпросния човек следващия път ще поговоря отново с детето, ще настоя за подходящо държание, като ще направя някакви приемливи отстъпки, например може да помогна на детето ако му досаждат, може да му обещая че ще си тръгнем по-рано и т.н.
Ако детето не възприеме подхода няма да го накажа, но ако държанието му ме обижда няма да посвеня да се покажа обидена. Никога не съм се сърдела с цел манипулация, но ако ме обидят се обиждам Wink

, за толкова дълго за колкото ми е нужно на мен Crossing Arms

, като винаги обяснявам защо, как и докога. Ако съм възмутена, се държа като възмутена Wink

, насмитам ги моите и това винаги им държи топло за дълго Simple Smile

.
И така ще правя всеки път докато спре да има нужда.

# 158 25 март 2010, 13:46 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 11:24

Цитат на: Ескарина в чт, 25 мар 2010, 11:07

... че е редно възрастният да направи първата крачка. И ако не я направи, няма особено право да сумти възмутено колко невъзпитано е детето.

Аз не възприех темата по този начин Wink

и като гледам всички, с които спорите също са я възприели по друг начин, а именно:

Идва момент в който детето трябва да спазва определени норми на поведение без възрастния да го предразполага, без значение дали му се иска, дали е в настроение, дали му харесва или не, дали е станало нагоре с дупето и т.н. Темата според мен е за по-големи деца и не е за болезнено срамежливите. Peace

И какво правим в този момент, когато вече няма мърдане и детето се възприема като невъзпитано, как да го възпитаме. А не "защо едногодишните плачат когато ги стискат", "а защо 3 годишните не искат да говорят с непознати досадни лели". Не, става въпрос по скоро "как да накарам 6 годишния да поздрави учителката си когато е в лошо настроение" ...

Лесно е, Ели.
Като научим учителката да поздравява първа 6 годишния - който безспорно е по- малък от нея и има далеч по- големи права за отклонения или дори непознаване на етикета.
Мисля, че вероятността 6 годишно дете - дори такова в лошо настроение - да се обърне нацупено с гръб или да отмине учител, поздравил го любезно и усмихнато е много, много малка.
И това не го казвам от позицията на майка на 2 годишно.
Казвам го от позицията на бивша 6 , 8, 16, 20 годишна... учителите, които съм уважавала, учителите, които съм търсела - далеч след изтичането на задължителния срок за съществуване на взаимоотношения, т.е. след приключване на служебните ни отношения, са именно онези, които са ме поздравявали първи, когато се случи първи да ме забележат, онези, към които съм се обръщала на "ти" и малко име, или онези, които са ми говорели на "вие" и фамилия... и да, говоря за гимназиални и университетски преподаватели - другите просто не бих потърсила, не бих познала и не бих поздравила, дори и да разпозная. Защо? Ами, понеже не го заслужават.

# 159 25 март 2010, 13:59 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: katiABV в чт, 25 мар 2010, 13:46

За съжаление, Кати, аз от позицията на майка на 6 годишен с труден характер ти казвам, че е съвсем възможно.
Случвало се е учителката да му каже усмихната "добро утро", а той да изсумти, да я загърби и да влезе без отговор Embarassed

. И това, не защото не я харесва или се срамува, а защото е станал нагоре с гъза и се е наложило да му сменя блузата с по-дебела, а той е искал да ходи с по-тънката, пък мрази да се преоблича сутринта, пък той си е такъв с по-сложен характер иначе не е лош Crazy

.
И ако на 4,5 учителката се обръща към мен усмихната и казва "ама някой е станал нагоре с дупето", на 6 вече гледа озадачено, на 7-8 ще му лепне етикета "невъзпитан" като едното нищо.
И какво като той не е невъзпитан, а аз мразя етикетите, да не би това да помогне на детето?! Не, налага се да се намери работещ модел и да му се втълпи, че хората имат определени очаквания. Налага се да го научим да се справя със собствените си лоши настроения сам, без да хапе най-близко стоящия за да се разтовари.
Както и да е ...

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 14:25 от .Ели.

# 160 25 март 2010, 14:11 ч.

Мнения: 2 123

ето една очевидна разлика ...

за мен, е напълно безразлично дали

Цитат

не бих познала и не бих поздравила, дори и да разпозная. Защо? Ами, понеже не го заслужават.

ПРОСТО НЯМА ВАРИАНТ да не поздравя, превърнало се е в абсолютен рефлекс. Дори да искам да покажа на някого лошото си отношение устата ми сама се отваря и поздравява ... случвало ми се съзнателно да си повтарям и да се насилвам да вирна презрително нос - не ми е възможно. Случвало ми се е да срещна и хора като Кати АБВ, които са решили, че не съм заслужила познанството им Joy

, те не ми казват добър ден, аз също не искам, но съвършено несъзнателно го правя...

Аз се харесвам такава, Кати също ... аз ще си възпитам децата да поздравяват задължително без оглед на това добре ли им е, зле ли им е, кой крив, кой прав, кой е заслужил и кой не ... Кати ще ги учи да чакат тях първо да ги поздравят, след това пък да преценят дали са заслужили ... такива работи.

В една "детска" книжка се казваше "Ако все чакаш първа да те заговорят, а другите чакат да започнеш ти, всички ще трябва все да мълчат" - ама вие сте големи за детски книжки, та незнам ...

Налага ми се по сто пъти да обяснявям защо госпожата в магазина или господина в кафенето не са отговорили на поздрава ни ... но това е положението

# 161 25 март 2010, 14:14 ч.

Мнения: 7 947

И ако на 4,5 учителката се обръща към мен усмихната и казва "ама някой е станал нагоре с дупето", на 6 вече гледа озадачено, на 7-8 ще му лепне етикета "невъзпитан" като едното нищо.
Това си точно така.

Иначе аз поздравявам избирателно - някои, които ме дразнят - не, други пък пак ме дразнят - но ги поздравявам. Това вече е предпочитания. Детето поздравява всички, които и аз - за сега. Ако е на кеф.

# 162 25 март 2010, 14:17 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 13:40

Смятах да напиша абсолютно същото. Преди да предприеме каквито и да било мерки, авторката трябва да е сигурна каква е причината за държанието на детето. Мерките ще са ефективни, ако касаят правилната причина.

Иначе детето ми може да е на две, но това не значи, че не съм виждала петгодишни. Племенничката ми е на пет. Като се видим, не очаквам да ми каже "Здравей, как си, какво правиш? Децата добре ли са?" и т.н. Ако не го направи, няма да си помисля, че е невъзпитана. Все още смятам, че е редно аз да я заговоря и аз да я поздравя първа.

Децата рядко имат проблем с общуването помежду си. Моята дъщеря в момента спира на улицата други деца да им каже нещо, например "Здравей, къде отиваш?". На децата никак не им е трудно да си казват помежду си каквото и да е. Особено ако са в общност, в която е прието да си казват моля и благодаря, това е най-лесното нещо на света. С възрастните обаче е по-различно. За мен е по-скоро изключение дете самоинициативно първо да заговори чужд възрастен. Сигурна съм, че има и такива деца, но са малцинство.

Пак повтарям, за казаното от Fussii по-горе - отношенията между деца са едно, отношенията между дете и възрастен са друго.

# 163 25 март 2010, 14:30 ч.

Мнения: 2 123

БОЖЕ!
Не е за вярване, че едното добър ден предизвиква такива дебати - кой колко е възрастен, кой колко е заслужил, кой трябва да поздрави първи, как точно ....

Абе казвайте просто добър ден и довиждане бе хора ... нито ще ви слепнат устите, стига мерихте и теглихте дали няма да се минете случайно.

Били, страхотна тема, убедена съм че ще се справиш прекрасно!

Ели Hug

толкова е успокоително да видиш, че има още хора от същата порода

# 164 25 март 2010, 14:33 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 13:59

Цитат на: katiABV в чт, 25 мар 2010, 13:46

Само че ти в момента говориш за съвсем различна хипотеза...
Тук се обсъждаше главно момента, в който някоя квачка е решила, че дадено дете трябва да й потанцува балет, а то предпочита да се скрие някъде.
С други думи възрастните, очакващи от децата проява на по- голямо възпитание от онова, което имат самите те.
За чувствителните, стеснителни, срамежливи и раними деца. Не за сърдитите.
За "какво се казва сега?", не за "добро утро... я, той ме подмина...".
Просто са различни ситуации.
В описаната от теб бих му казала - ей, ама тя не ти е виновна, че си сърдит, нали на мен се сърдиш, като така се държиш с нея тя на теб ще се разсърди - и с право... а на 2 годишния си син бих казала, че ще й стане мъчно, понеже с нищо не го е обидила, и сигурно ще плаче, че не й е казал "добро утро", а само тя го е поздравила...

Препоръчани теми

Краснописът не е важен

iHerb - Най-добрият сайт за хранителни добавки и козметика - 47-та тема

Джансел Елчин в сериала "Eve Dönüş"/"Завръщане у дома" по АTV - 37

Проверете дали телефона ви се подслушва ...? Истина ли е?

Причина:

Причина: