Ееее, само аз не съм била в Сердика-център, значи...сега ще намина покрай Фейсбук да видя дали съм тотално изфейкала
все си викам ще доиде и нашия ред да изгрее слънцето и тъкмо когато се покаже светлинката в тунела и ми се случи нещо хубаво след него задължително стават две гадни
НО това гадно НО не в София
а в Етрополе ,там е защото в София няма места и въпреки ,че ние сме с предимство (в градината където е и батко му )има място чак септември ........
Суппер много ми е криво и тъпо и гадно
в такава гадна депресия съм ,чувствам се адски неразбрана и забравена не мога да говоря с никои ........просто няма с кого
Една вечер влязох във форума и като прочетох и поста на Хелънчето за това как да си нагушкаме децата и ....и ... постоянно плача и през деня като съм на работа и както си правя някой букет и като се присетя за Стефко и сълзите ми потичат веднага 



Говори, недей да задържаш чувствата и емоциите вътре в себе си, защото в даден момент ще избият навън ! Няма нужда да пиеш лекарства даже моят съвет е да бягаш надалеч от тях (аз самата спрях антидепресантите преди повече от месец), можеш да се лекуваш само с психотерапия. Много помага ! Няма нищо срамно в това емоционално състояние, така че ако видиш зор не се притеснявай да потърсиш помощ ! И най-вече споделяй !





.


