Но.......За да няма ревност се стремя едно - да отделя време и да бъда само с едно от децата си. Това ми бе тактиката и преди Бебо, такава ми е и сега. Тук на помощ идва и таткото. Въобще не изключвам таткото от възпитанието на децата. Тук не мога да се оплача - от нашия татко като татко нямам никакви забележки - така им е влязъл под кожата, че смело мога да кажа,че той е по-обичания от нас двамата от децата. Направо се разтапят, когато съм само тяхната мама. Да ги гушна, да ги разпитам как е минал деня, с пубера не се гушкаме, но гледаме заедно спорт по ТВ - важното е да вършим нещата заедно. Може да ми помагат нещо в къщи, може да сме излезли на разходка - но това е важно - да вършим нещата заедно!
Може да ме обявите за лоша майка и да викнете Закрила на детето, защото.....Не съм само спокойствие и мир, случва се да повиша и тон(особено сега на пубера, който явно съм го родила без уши), случва се да оставя децата си сами в къщи, случва се да се гледат едно друго, да не говорим,че всички си имат задължения, отговорности и права в къщата и се случва да използвам безплатен детски робски труд(напр. хвърлянето на боклука е само и единствено тяхно задължение, както и това да си поддържат стаите и пр.)....Но въобще, ама въобще не страдам от това.......Човек не може да бъде само на 6, случва се и нерви да изпусне, никой не е от желязо. Стига да не е станало начин на живот де. Както и това,че понякога се гледат едно друго - но какво от това? Нищо няма да им стане, така се научават и на отговорност, и на екипност. Пък и си зависи от детето - моята Рая напр. е луда по това да гледа и обгрижва някой. Лятото най-редовно събира малките деца от улицата и ги гледа и ги командва. И..те я слушат и я търсят за игра. Просто и идва от вътре. Пубера пък сам взима инициативата да гледа Бебо. Спокойно мога да кажа,че Сами е обгрижват от батковците си и от кака си много - сутрин не тръгват без да го целунат, като се приберат се осведомяват дали е плакал и пр., въобще на този етап Сами е много ухажван. Да видим до кога......Не е чак такава трагедия,че децата се гледат. С уговорката,че и тук всичко си има своите граници.
Само може би донякъде Йоан показва някакви признаци на ревност, но ще му мине......Имам го предвид, но гледам да не задълбавам и да не се вторачвам......
Ревността е неизбежна, но пък тук е нашата роля на родители да показваме всеки ден на всичките си деца, че те са обичани от нас, че са важни и много, много специални за нас. Пък как ще бъде показвана тази обич - при всяко дете е различна. И подхода към всяко дете е различен. Вече тук идва мъдростта на родителите да знаят кой е ключа за съответното детсто сърце......
Та така.....Вирогравке, благодаря за споделеното! Много е точно!
......точно сега се разболях, когато трябва да стимулирам и лактацията, че ми намаля кърмата 
Даже, когато й се радвам съзнателно казвам на мама двете слънчица, че да не се чуства пренебрегнат, а е иточно така


Цяла нощ съм се тормозила и викам на половинката,ако сутринта малката не успее да го отпуши си ти 


Направо ще я изям тая бонбонка 
Така става по-бавно,докато стигнем до консенсус и двамата,ама поне се разминавам с крясъците и последващите ревове и сополи!
Но все пак Самуил е на 4 години,а Михаела-2.
Днес е в превъзходно здраве,дори не кашля,нещо...нали се сещате,но си го оставих вкъщи де! 
толкова е вярно за момента....
Господ да те пази от нашите лекари,само това мога да кажа ...