отговорът е по-важното е третото, кой те отглежда от раждането...учудвам се, че точно това ви се губи изцяло...
Кому е нужно сурогатно майчинство тогава? В Бългаия има хиляди вече родени деца, които чакат някой да ги отглежда.
- Публикувана: 23 март 2010, 19:56 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2010, 10:03 ч.
От нас зависи!
Кому е нужно сурогатно майчинство тогава? В Бългаия има хиляди вече родени деца, които чакат някой да ги отглежда.
Дааа...и кой е всъщност майката и как се дефинира тя?
А на въпроса, свързан с горния кое е по-важно - гените или износването на плода? отговорът е по-важното е третото, кой те отглежда от раждането...учудвам се, че точно това ви се губи изцяло...
А на въпроса, свързан с горния кое е по-важно - гените или износването на плода? отговорът е по-важното е третото, кой те отглежда от раждането...учудвам се, че точно това ви се губи изцяло...
Е като е най-важно отглеждането - защо искате да създавате още деца с неизяснена самоличност (несигурност коя точно е майката) след като официално в България има около 15 000 изоставени деца?
Линдт, писали сме заедно.
Шарки, сори, обаче аз лично не ви разбирам логиката, ама съвсем честно.
Един татко, ако разпространяваш петицията и агитираш за легитимацията на "сурогатната майка" и донорството на яйцеклетки като "партийно поръчение", заигравайки се с една от най-големите човешки болки - голям грях си слагаш на душата - да знаеш!
А ако го правиш искрено: моля отговори ми на въпроса, който зададох:
По какви критерии определяте че и майката, която става такава чрез помощта на СМ, и тази която ражда след получаване на яйцеклетка от донор все се сдобиват със "свои деца"? А класическото осиновяване (при наличието на толкова изоставени деца в нашата страна) е неприемлив вариант и за едните, и за другите? Защо?!?!?!
И какво се получи: че основният довод СРЕЩУ "заместващата майка" се оказа наличието на изоставени и неосиновени деца по социалните домове...Изцяло подменихте дебата - тук форумът е "проблемно забременяване", а не "осиновени/осиновители".
А понеже все още не сме излезли от темата осиновяване, някой от вас задавал ли си е въпроса защо в САЩ и Великобритания кинозвездите (а и не само) толкова много осиновяват, независимо че си имат собствени деца (примери Миа Фароу, Ангелина Джоли и Брад Пит, Мадона)? Като намерите отговора, вкл. как е там законодателно и данъчно уреден проблемът, ще направим петиция за приемане на челния им опит и в българското законодателство.
А понеже все още не сме излезли от темата осиновяване, някой от вас задавал ли си е въпроса защо в САЩ и Великобритания кинозвездите (а и не само) толкова много осиновяват, независимо че си имат собствени деца (примери Миа Фароу, Ангелина Джоли и Брад Пит, Мадона)? Като намерите отговора, вкл. как е там законодателно и данъчно уреден проблемът, ще направим петиция за приемане на челния им опит и в българското законодателство.
Нее, мила, основният морален довод е:
И още куп юридически доводи, които ви бяха изтъкнати.
Хайде дайте ми формулировка как ще се определя произхода по майка ако отпадне сегашното - според раждането? Но така че да уважим хем ползващите сурогатна майка, хем използващите донорска яйцеклетка.
Другото са си лично мои чуденки, по които явно не искате да ме просветлите.
Както не отговорихте и на нито един от другите ви зададени въпроси....
ПП Извинявам се ако някой се е засегнал от постовете ми. Тук наистина не ми е мястото. Влязох само за да се опитам да накарам хората да се замислят... как ще се чувстват децата, родени от майки, с различен от техния генетичен материал и режисирано принудени да живеят отделно или от генетичната, или от рождената си майка. Не е без значение!
Още веднъж: стискам палци на всички жени в този подфорум да се сбъдне мечтата им да чуят как тяхно дете ги нарича "мамо".
Дааа...и кой е всъщност майката и как се дефинира тя?
И още куп юридически доводи, които ви бяха изтъкнати.
Хайде дайте ми формулировка как ще се определя произхода по майка ако отпадне сегашното - според раждането? Но така че да уважим хем ползващите сурогатна майка, хем използващите донорска яйцеклетка.
Другото са си лично мои чуденки, по които явно не искате да ме просветлите.
Както не отговорихте и на нито един от другите ви зададени въпроси....
ПП Извинявам се ако някой се е засегнал от постовете ми. Тук наистина не ми е мястото. Влязох само за да се опитам да накарам хората да се замислят... как ще се чувстват децата, родени от майки, с различен от техния генетичен материал и режисирано принудени да живеят отделно или от генетичната, или от рождената си майка. Не е без значение!
Още веднъж: стискам палци на всички жени в този подфорум да се сбъдне мечтата им да чуят как тяхно дете ги нарича "мамо".
Sharky43, след като смяташ, че по-важното е третото, кой те отглежда от раждането, защо така настървено защитаваш сурогатното майчинство.
Разбирам "Искам детето ми да носи моите гени, дори и да го износи и роди друга жена".
Също така разбирам "Искам аз да износя и родя детето си дори и да не носи моя генетичен материал".
Тези двете ги разбирам дори и да не ги споделям. Твоето мнение за отглеждането от една страна и защитата на горните две ми е напълно непонятна. Би ли пояснила, ако обичаш. Не е заяждане, наистина ми е интересно, защото не мога да го разбера.
Да не би тайната да е в "от раждането"
Благодаря предварително.
Разбирам "Искам детето ми да носи моите гени, дори и да го износи и роди друга жена".
Също така разбирам "Искам аз да износя и родя детето си дори и да не носи моя генетичен материал".
Тези двете ги разбирам дори и да не ги споделям. Твоето мнение за отглеждането от една страна и защитата на горните две ми е напълно непонятна. Би ли пояснила, ако обичаш. Не е заяждане, наистина ми е интересно, защото не мога да го разбера.
Да не би тайната да е в "от раждането"
Благодаря предварително.
Ганка, мери си приказките, тонът ти е враждебен и обиден. не ти прави чест...
А не е ли Ганка неприятна за идеята, с която е пусната темата от Един татко, именно защото кристално ясно и просто отдели същността и зададе два много разумни въпроса, а именно:
- С еднаква страст пропагандирате двете взаимноизключващи се крайности и то с еднакви аргументи, та тя пита кое е важното според сторонниците на идеята.
и
- Ако отпадне произхода от майката с критерий раждането, то какъв друг се предлага да го замести.
Особено първия въпрос е токлова ясен и прост, че пред него всичките увъртания лъсват и става ясно, че темата е поръчкова и на авторите не им е ясно какво казват и какво наистина смятат.
А много добросъвестно потърсих да видя къде е демонстрирала враждебен и обиден тон, ама наистина не намерих.
Не мисля, че трябва да се изважда непрекъснато картата "договаряне за износване срещу заплащане". Аз лично не съм за СМ на всяка цена и при всякави условия, но не виждам проблем моето и на съпруга/ партньора ми бебе да бъде износено от моята майка, сестра, сестра на мъжа ми и т.н., ако аз не мога да го направя. Двете страни се съгласяват на това доброволно и безвъзмездно. В този случай няма да става въпрос за заплащане и бебето няма да бъде отделено напълно от жената, с която е било свързано 9 месеца. Тя ще присъства винаги в живота му. Понастоящем има много семейства, които искат да се възползват от такъв вариант и такова решение е приемливо за тях, но законът не позволява. Мисля, че би могло да се помисли за регламентирането на това.
Не мисля, че трябва да се изважда непрекъснато картата "договаряне за износване срещу заплащане". Аз лично не съм за СМ на всяка цена и при всякави условия, но не виждам проблем моето и на съпруга/ партньора ми бебе да бъде износено от моята майка, сестра, сестра на мъжа ми и т.н., ако аз не мога да го направя. Двете страни се съгласяват на това доброволно и безвъзмездно. В този случай няма да става въпрос за заплащане и бебето няма да бъде отделено напълно от жената, с която е било свързано 9 месеца. Тя ще присъства винаги в живота му. Понастоящем има много семейства, които искат да се възползват от такъв вариант и такова решение е приемливо за тях, но законът не позволява. Мисля, че би могло да се помисли за регламентирането на това.
И със сестрата е договаряне, няма какво друго да е. А със зетя ? за него си има законова презумпция за бащинство ИЛИ развеждаме сестрата за да ни е удобна ?
А ако не е омъжена и няма деца, какво значение има, не ни интересува след като в един щатски сериал може, ОК, ние от сериалите си научаваме кое е добро и кое -зло.
Същите рискове, също скъпо, само без риск от изнудване за пари, но от емоционално изнудване не ви е защитил никой.
Бебето пак е разменна монета.
А ако някой умре или ако по някаква причина се откажем да осиновим, а бебето не и в нейните планове ...
Не ми казвайте, че не струва пари една жена повече от година да излезе от ритъма на семейството си, да не си гледа децата и дома, да не работи, да не прави секс с мъжа си и пр. за да износи бебето на сестра си, защото не може да запази стария си живот поради големия риск. А нейните деца и съпруг ?
И не ми казвайте, че е същото като ако пази своето бебе, защото не е същото ...
Ами тях кучета ги яли, целта оправдава средствата. А ако вземат да протестират или им се скапят отношенията с жената - с пари се подобрява настроението и отношенията.... ама това е абсурд.
А дори правното обслужване на тези поредижца сделки не е евтино и нали не си мислите, че го плаща сестрата - утроба.
В Бг има доста семейства, в които сестрата та е родила дете и го е дала на сестра си (доста разпространено преид години) . Познавам поне 3 такива,. а май няма някой, който да не познава.
Ами една хармонична групичка подобни ентусиасти не познавам, всичките са като обрулени от торнадо, въпреки че обществено са добре уж. А недадените деца също си има белег.
Звучи прекрасно само ако не го загледаш отблизо.
А един акт за раждане с найка - баба и баща - бащата не ме изпълва с радост, не вярвам и детето един ден като го види да се зарадва.
А по темата за бабата ще замълча, че там има доста по-неприятни за казване неща.
С една дума - звучи благородно и прекрасно само от самолетен поглед, а ако се погледне отблизо ...
А знаете ли какво е да чувства един човек, че има тука нещо, ама не е яснио какво и да се упреква, че така му се струва ...
И нито майката е майка, нито бабата - баба.
Но това няма как да го разберат хората с пълен резервоар като деца. За тях всичко може.
Но за чужда сметка, разбира се, те са си изживели своето и не са били част от експерименталната пиеса.
Каквито и драми и дилеми да има по повод осиновяването, те са като пререкания за семки и бонбонки в сравнение с тези, които тук се залагат.
А след като най-тежките спорове за имоти са между братя и сестри и пр. кое ви дава основание да смятате, че договорните отношения тук ще са идеални и никаква емоция и лични проблеминяма да ги помрачат.
Мираета, 
за да съм честна козметично редактирах последния си пост след като Джам пусна своя. Но след като не си го изтри, и аз не знам какво има предвид....
за да съм честна козметично редактирах последния си пост след като Джам пусна своя. Но след като не си го изтри, и аз не знам какво има предвид....Miraetta, сега вероятно разбираш. Ганка - благодаря. Изтривам сега, защото едва сега отварям отново темата.
Мираета, уважавам позицията ти и нямам за цел да те убеждавам в каквото и да било. Но няма нужда от елементаризиране на моята позицията и поставяне на всички случаи под една шапка. Намеците за това от кой сериал какво съм видяла и как от сериалите сме се научили кое е добро и кое зло, не ти правят чест. Не ме познаваш, за да правиш подобни изказвания.
Разбира се, че нямам предвид, че просто двойката решава, че сестрата/ майката и сие ще износи детето им. В такива житейски ситуации се събират всички засегнати, обсъждат въпроса и вземат едно решение. В края на краищата са членове на едно семейство. Никоя двойка не решава от днес за утре, че друга жена ще им износи и роди детето - то даже в рамките на двойката процесът по вземането на такова решение е дълъг и болезнен. Нека не го принизяваме до някаква търговска сделка, в която едната страна налага решението си на другата.
Имайки предвид, че цялата тема е за евентуално правно регулиране на СМ (моята позиция е само от страна на роднини), няма да има презумпция за бащинство на зетя, бащата и т.н. Респективно и заплащането на "правното обслужване на тази поредица от сделки" също няма да бъде в този вид, в който е в момента, защото ще е уредено правно.
Естествено, че заплащане като "договорно възнаграждение за услугата" на сестрата няма да съществува. Разбира се, че ще има разходи по зачеването, имплантирането и бременността, но това не е заплащане на сестрата. Разходите няма да са по-различни ако семейството си направи ин витро и жената има възможност да износи детето.
По отношение на делби и изнудвания между роднини, нямам какво да коментриам. Още в началото казах че "лично аз" не виждам проблем моята сестра да го направи. Аз познавам сестра си и майка си, знам какво мога да очаквам от тях и това че някой ще ми развие по форумите хипотетична ситуация, няма да промени мнението ми за моето семейство.
Това е моето мнение, което просто исках да споделя. Аз бих подкрепила законодателна промяна в тази посока, без да ангажирам никого със своята позиция. Знам, че ако аз или пък сестра ми имахме подобен проблем бихме си помогнали една на друга не от благородство, а защото се обичаме.
С най-добри чувства
Разбира се, че нямам предвид, че просто двойката решава, че сестрата/ майката и сие ще износи детето им. В такива житейски ситуации се събират всички засегнати, обсъждат въпроса и вземат едно решение. В края на краищата са членове на едно семейство. Никоя двойка не решава от днес за утре, че друга жена ще им износи и роди детето - то даже в рамките на двойката процесът по вземането на такова решение е дълъг и болезнен. Нека не го принизяваме до някаква търговска сделка, в която едната страна налага решението си на другата.
Имайки предвид, че цялата тема е за евентуално правно регулиране на СМ (моята позиция е само от страна на роднини), няма да има презумпция за бащинство на зетя, бащата и т.н. Респективно и заплащането на "правното обслужване на тази поредица от сделки" също няма да бъде в този вид, в който е в момента, защото ще е уредено правно.
Естествено, че заплащане като "договорно възнаграждение за услугата" на сестрата няма да съществува. Разбира се, че ще има разходи по зачеването, имплантирането и бременността, но това не е заплащане на сестрата. Разходите няма да са по-различни ако семейството си направи ин витро и жената има възможност да износи детето.
По отношение на делби и изнудвания между роднини, нямам какво да коментриам. Още в началото казах че "лично аз" не виждам проблем моята сестра да го направи. Аз познавам сестра си и майка си, знам какво мога да очаквам от тях и това че някой ще ми развие по форумите хипотетична ситуация, няма да промени мнението ми за моето семейство.
Това е моето мнение, което просто исках да споделя. Аз бих подкрепила законодателна промяна в тази посока, без да ангажирам никого със своята позиция. Знам, че ако аз или пък сестра ми имахме подобен проблем бихме си помогнали една на друга не от благородство, а защото се обичаме.
С най-добри чувства
Мираета, уважавам позицията ти и нямам за цел да те убеждавам в каквото и да било. Но няма нужда от елементаризиране на моята позицията и поставяне на всички случаи под една шапка. Намеците за това от кой сериал какво съм видяла и как от сериалите сме се научили кое е добро и кое зло, не ти правят чест. Не ме познаваш, за да правиш подобни изказвания.
Разбира се, че нямам предвид, че просто двойката решава, че сестрата/ майката и сие ще износи детето им. В такива житейски ситуации се събират всички засегнати, обсъждат въпроса и вземат едно решение. В края на краищата са членове на едно семейство. Никоя двойка не решава от днес за утре, че друга жена ще им износи и роди детето - то даже в рамките на двойката процесът по вземането на такова решение е дълъг и болезнен. Нека не го принизяваме до някаква търговска сделка, в която едната страна налага решението си на другата.
Имайки предвид, че цялата тема е за евентуално правно регулиране на СМ (моята позиция е само от страна на роднини), няма да има презумпция за бащинство на зетя, бащата и т.н. Респективно и заплащането на "правното обслужване на тази поредица от сделки" също няма да бъде в този вид, в който е в момента, защото ще е уредено правно.
Естествено, че заплащане като "договорно възнаграждение за услугата" на сестрата няма да съществува. Разбира се, че ще има разходи по зачеването, имплантирането и бременността, но това не е заплащане на сестрата. Разходите няма да са по-различни ако семейството си направи ин витро и жената има възможност да износи детето.
По отношение на делби и изнудвания между роднини, нямам какво да коментриам. Още в началото казах че "лично аз" не виждам проблем моята сестра да го направи. Аз познавам сестра си и майка си, знам какво мога да очаквам от тях и това че някой ще ми развие по форумите хипотетична ситуация, няма да промени мнението ми за моето семейство.
Това е моето мнение, което просто исках да споделя. Аз бих подкрепила законодателна промяна в тази посока, без да ангажирам никого със своята позиция. Знам, че ако аз или пък сестра ми имахме подобен проблем бихме си помогнали една на друга не от благородство, а защото се обичаме.
С най-добри чувства
Разбира се, че нямам предвид, че просто двойката решава, че сестрата/ майката и сие ще износи детето им. В такива житейски ситуации се събират всички засегнати, обсъждат въпроса и вземат едно решение. В края на краищата са членове на едно семейство. Никоя двойка не решава от днес за утре, че друга жена ще им износи и роди детето - то даже в рамките на двойката процесът по вземането на такова решение е дълъг и болезнен. Нека не го принизяваме до някаква търговска сделка, в която едната страна налага решението си на другата.
Имайки предвид, че цялата тема е за евентуално правно регулиране на СМ (моята позиция е само от страна на роднини), няма да има презумпция за бащинство на зетя, бащата и т.н. Респективно и заплащането на "правното обслужване на тази поредица от сделки" също няма да бъде в този вид, в който е в момента, защото ще е уредено правно.
Естествено, че заплащане като "договорно възнаграждение за услугата" на сестрата няма да съществува. Разбира се, че ще има разходи по зачеването, имплантирането и бременността, но това не е заплащане на сестрата. Разходите няма да са по-различни ако семейството си направи ин витро и жената има възможност да износи детето.
По отношение на делби и изнудвания между роднини, нямам какво да коментриам. Още в началото казах че "лично аз" не виждам проблем моята сестра да го направи. Аз познавам сестра си и майка си, знам какво мога да очаквам от тях и това че някой ще ми развие по форумите хипотетична ситуация, няма да промени мнението ми за моето семейство.
Това е моето мнение, което просто исках да споделя. Аз бих подкрепила законодателна промяна в тази посока, без да ангажирам никого със своята позиция. Знам, че ако аз или пък сестра ми имахме подобен проблем бихме си помогнали една на друга не от благородство, а защото се обичаме.
С най-добри чувства
Следих темата отблизо и ми се иска да те питам нещо, BAN; много е лично и веднага ще ме емнат тука, че се заяждам, но все пак рискувам: ти сигурна ли си, я е познаваш роднините си?
Щото хората се променят. Когато се женят, не се уговарят след колко време няма вече да се понасят и ще се разведат с грьм и тряськ.
А това е дете. За цял живот. Расте, променя се, другите около него остаряват, променят си вьзгледите, характера. Представи си, че сестра ти се ожени за някой друг, който никак не одобрява какво е ставало преди десетина години?
Ами ако сестра ти получи някакво усложнение примерно (не дай, Боже!) и след раждането не може да си работи каквото е работила? Кой ще и плаща? И пак ли така мирно и любовно ще обсьждате, ако се стигне дотам нейните родни деца да не могат да следват, каквото искат, а сурогатното да може. И какви още неща, мислите ли ги?
Представи си, че детето ти заяви: Не си ми майка, майка е тази, която ме е родила! Да речем някьде на 6 години. Лекции по генетика ли ще изнасяш тогава? Никак няма да ти е до това...
Или няма да казвате, та да израсне горкото с идеята, че нещо го будалкат, само че не знае какво точно, докато реши, че то самото не е сьвсем в ред (приблизително на 4-5 години)....
И още, и още.
Законьт не може да регламентира това. Просто няма как.
Желанието да имаме това, което искаме, може така да заслепява... А децата винаги се оказват жертва.
