Публикувана: 24 март 2010, 18:03 ч.
Последно мнение: 8 апр. 2010, 17:37 ч.

Какво целят лели и баби с подаръчета по улиците?!?

5 673
126
1

# 30 25 март 2010, 11:28 ч.

Мнения: 99

Според мен основния "проблем" идва от това, че все по-рядко около нас се виждат усмихнати и добронамерени хора Rolling Eyes

И очевидно не само по улиците ... Някой от постовете са именно като начумерените, навъсените и сърдити лица, с които се сблъскваме ежедневно Flutter

Имате мнение - ок, но защо трябва да се нахвърляте с нападки, ирония и обидни квалификации?
Авторката на темата е приела присърце проявена дружелюбност, очевидно "уплашена" от скрити подбуди, а не допуска, че може би точно симпатията на дъщеря и - провокира непознатите да търсят "комуникация" с нея.
Не виждам, защо да е опасно да се пита едно "чуждо" дете за името и годините Simple Smile

Виж това с подаръците е малко спорно, но пък е въпрос на родителска намеса и навици...

Има неща, които и аз не приемам в отношенията "непознати възрастни - деца", а именно това че често възрастните забравят, че детето е личност, независимо че е "кинта и петнайсет", с румени бузи и разпиляна коса. Не приемам още като го видят да се "хвърлят" да му щипят бузите, да му разрошват косата и прочие. Айде кажете ми ако на вас някой непознат вземе да ви прави такива неща - дали ще си умирате от кеф? И защо при децата да е различно? Големият ми син (вече наистина е голям - на 16г.) като беше малък полудяваше от подобни "нежности" от познати и непознати. Малкият ми син сега е на 2 и 9м. е същия чешит - не харесва да го пипат. Но пък и двамата, ако харесат някой, могат да си разкажат житие и битие за секунди.

Хора, бъдете "здравословно" позитивни Peace

# 31 25 март 2010, 11:36 ч.

Мнения: 9 990

Ако харесат...нали така-не е задължително да харесат всички, направли опит за разпит. Grinning

Реплики от сорта-кажи де,,,кажи, срам ли те е,ааа, е как така те е срам-побъркват детето ми и го поставят в позиция да се защитава как така и защо го е срам и не желае разговор.Срещали сме и човек, на чийто въпрос как се казва тя отговори с умалителното от името и, а човека веднага започна да Оспорва, че неее, тя не се казва така, най-вероятно се казва едикак си....защо не казва така.Та детето заема недоверчива позиция и спира комуникацията.

# 32 25 март 2010, 11:59 ч.

Мнения: 6 181

Е ,едно е да попитат "как се казваш?","На колко си годинки ?" съвсем друго "как се казваш?"чакай баба да ти даде бонбонче и започват да ровят в чантите си,аз винаги ги отрязвам къде тактично ,къде не.

# 33 25 март 2010, 12:10 ч.

Мнения: 463

Еми аз винаги ловко пресрещам и поемам бонбончето, сбутвам детето да кажем в един глас "благодаря" и после зад ъгъла го смотавам в чантата. Няма как, ние сега се учим, че за подарък винаги се благодари учтиво, дори и да не ни харесва много. Не е лесно разграничаването на нещата , защото пък от друга страна трябва да му набия в главата никога без мен да не взима нищо от непознати. Ама те са умнички, ще се справят. Само съм абсолютно съгласна, че чужди деца не се пипат , бебета пък - никога, и съм се хвърляла пред количката. Верно е, че колегите могат да бъдат много натрапчиви, това са нака наречените "Щипачки на бузи". Като цяло хората рядко знаят как да се държат с малки деца. Аз също като нямах мое си нямах и хабер и директно ги подминавах, което, уверявам ви, също се гледа с лошо око от родителите. Нищо чудно да има тема за темерутестите възрастни, дето не се усмихват на децата и се стискат да им кажат една мила дума.

# 34 25 март 2010, 12:14 ч.

Мнения: 420

Обожавам хлапета, почти винаги се закачам с тях, без значение дали съм с малкия или не, никога не питам за име и на колко са години. Малкия също обича да се закача с децата и да ги въвлича в разни криеници зад краката на мама или татко по опашките в магазините. Не виждам нищо лошо в това. Против съм даване на каквото и да било на дете от непознат, какво остана за вземането му от детето или от мен. Никола рядко отговаря на такива въпроси /как се казваш, на колко си години/, рядко говори изобщо с непознати, а на някои по-упорити директно им казва "Остави ме на мира- не те харесвам". Откровенно казано, изобщо не ме притеснява това му поведение,прав е- в повечето случаи са били доста неприятни екземпляри и за мен, просто аз не съм толкова откровенна като него.
Бабите- най-вероятно се държат така, защото обичат наистина децата, пък и рядко имат възможност да поговорят с някого, свикнали са и да подаряват, дори се гордеят с това, че могат да си го позволят.
Чичковците вече май- за мен са доста повече разновидности, но погледнато от конкретното предложение и досаждане на този: явен досадник, несъобразителен, без никакво чувство за такт и разбиране на детето, крещящо излишен в идиличната картинка на играещо и забавляващо се дете. За другото може само да се гадае.

# 35 25 март 2010, 12:24 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: iris06 в чт, 25 мар 2010, 12:10

Като цяло хората рядко знаят как да се държат с малки деца. Аз също като нямах мое си нямах и хабер и директно ги подминавах, което, уверявам ви, също се гледа с лошо око от родителите. Нищо чудно да има тема за темерутестите възрастни, дето не се усмихват на децата и се стискат да им кажат една мила дума.

Така е. И аз преди да имам собствено дете, се чудех какво да им говоря. Сега ми е много по-лесно да контактувам с деца.

# 36 25 март 2010, 13:40 ч.

София
Мнения: 1 582

И аз така. Преди не ги поглеждах, сега се умилявам от всяко мъниче. Луда работа. Но темата ме накара да се замисля по тези въпроси, досега не бях обръщала внимание.

# 37 25 март 2010, 15:05 ч.

София
Мнения: 12 812

Не разбирам темата, но благодарение на нея по- лесно си обяснявам поведението на няколко човека в сградата ми, които не отговарят на моето "Добър ден". Нормална любезност е да заговориш дете, а по- възрастните хора обичат да подаряват и бонбонче. Моят син не яде бонбони, но приемаме любезно и после прибирам в чантата. Един от съсед почти всеки път му подарява ябълка. Повече би ме учудило безразличието към някое сладко дете, отколкото вниманието. Не разбирам притесненията на авторката. В много страни е нормално хората да се усмихват едни на други от любезност, да си кимнат, да се поздравят ако са в една сграда или район, ако са по една и съща улица, в градския транспорт и прочее.
Ако някой мине границата и се увлече в общуване, което ни е ненужно винаги можем също така любезно да му кажем "Довиждане". Grinning

# 38 25 март 2010, 15:28 ч.

Мнения: 9 990

Добър ден е различно от подлагане на кръстосан разпит. Mr. Green

Моите деца поздравяват.Но мрази голямата да се обяснява коя е, от къде е и защо е. Thinking

Именно след дежурното Довиждане съм чувала репликата за борсука. Mr. Green

# 39 25 март 2010, 15:35 ч.

София
Мнения: 12 812

Цитат на: Jizzlobber в чт, 25 мар 2010, 15:28

Добър ден е различно от подлагане на кръстосан разпит. Mr. Green

Моите деца поздравяват.Но мрази голямата да се обяснява коя е, от къде е и защо е. Thinking

Именно след дежурното Довиждане съм чувала репликата за борсука. Mr. Green

Един познат в такива случаи обича да казва "Моля Ви да не фамилиарничите с мен". Работи в 90% от случаите, а 10% , предимно таксиметрови шофьори, реагират агресивно. Laughing

# 40 25 март 2010, 15:37 ч.

Мнения: 9 990

О, мерси съм, с две малки деца съм постоянно-агресори да привличам не ми трябва.Усмихвам се и подминавам. Laughing

# 41 25 март 2010, 15:45 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Не мисля, че въпроса за името е странно нещо. Но може би държавата в която живеем и не ни дава сигурноста от която се нуждаем понякога ни кара да мислим по този начин. За подаръците обаче съм твърдо против. Аз мога да преценя от какво се нуждае моето дете и съответно да си направя сметката то да го има. Thinking

# 42 25 март 2010, 15:50 ч.

София
Мнения: 1 735

Ако някой пита детето как се казва и го заговаря не би ми пречило,стига да не е прекалено настойчив и досаден,но истински се дразня непознати като започнат да и тикат някакви бонбончета.Хем не ги познавам,хем не и давам да яде по всяко време сладко и то само детски шоколад.Ако хапне нещо сладко после поне 3-4 часа нищо няма да яде,а аз се радвам на всеки залък,а не бонбон.Отделно тя като види бонбони е наясно какво е това и започва да плаче поне 30 минути.Та не знам какво целят нк баби с такива подаръчета,но е дразнещо.Ако непознат чичко заприказва настойчиво детето ми,директно бих я хванала за ръка и по-далечко.Ни най-малко не бих била любезна с подобни типове.За тях имам специално мнение и пожелание,но няма да го напиша,че е гадничко.

# 43 25 март 2010, 15:55 ч.

София
Мнения: 6 360

Цитат на: Бояна Ламбер в чт, 25 мар 2010, 15:05

Един от съсед почти всеки път му подарява ябълка.

Да, но едно е съсед, който дори и рядко да виждаш, все пак познаваш бегло, а друго е непознат човек на улицата. Peace

На моя големия съм обяснявала, че дъвки/бонбони от непознати не се взимат. Но той е и по-срамежлив. Малкият е по-контактен, веднага си казва името и на колко е години. Laughing

Но не се е случвало непознат да му дава нещо, ако му даде сигурно ще му кажа да го изхвърлим, защото може да е мръсно и да има микроби (сега сме на тази тема).

Спред мен много от бабите милеят за внучетата си, които са надалеч и затова заговарят децата. Дразнят ме само такива, които тръгват да поучават ooooh!

, като например бременна съм с малкия и големия иска на спирката да го гушна и една жена почти му се кара, че съм имала бебенце в корема и т.н. Ами сигурна съм, че не го прави от лоши чувства, но не й влиза в работата!

Има и нещо друго, според мен хората повече заговарят момиченцата, просто са по-сладки, особено, ако е нагласено с рокличка, панделка и т.н. Та може би на момчешките майки не им изглежда странно и нахално, докато други с момиченца мислят, че е прекалено, знам ли... Една съфорумка с много сладко момиченце разправяше веднъж как непознати искали да гушкат, снимат детенцето й, че и в този момент се оказала сама в парка и й са се подкосили краката.

# 44 25 март 2010, 16:07 ч.

София
Мнения: 12 812

Цитат на: Аня♥♥ в чт, 25 мар 2010, 15:55

Цитат на: Бояна Ламбер в чт, 25 мар 2010, 15:05

Един от съсед почти всеки път му подарява ябълка.

Права си, в такива случаи отказвам, но не се дразня. И за поучаването ми е смешно. Вече 2 години разни баби ме хокат, че детето е леко облечено. Най- смешно беше, когато младежа ми се беше тръшнал на земята и настояваше за нещо, а стоях до него и се забавлявах. Тогава мина един клошар от малцинствата и ме нахока, че детето лежи на земята, ще настине, каква майка съм и прочее. Joy

Препоръчани теми

поведение на дете на 5 г.

Бързи въпроси и отговори деца -7

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Изследвания на дете за вируси и бактерии

Причина:

Причина: