Кой съм аз?

tonimar, интересно ми е ти как си разбрала ,че ужасната случка не е създадена от теб? Кой ти я  е създал?! Това , което ни се случва сега, е последствие от миналото. Като огледало със забавяне на образа. Не съм съгласна, че ние не създаваме реалността си на 100% . Няма кой освен нас да я създаде. Ние правим изборите си в живота.  Последствията идват от нашите избори. Ти търсиш дълбоко в себе си причините, това е прекрасно, но ти сама писа, че има хора, които все винят някого за своите случки.   Ти кого виниш за твоята случка?   Аз много обичам да провокирам , /така че не ми се връзвай/ ама е желателно да разровиш в себе си и ще изкараш неща, за които не си и подозирала, че може да са важни,защото ние хората имам навика да бягаме от собствената отговорност. Говоря като цяло, не за твоя случай. Ти също мислиш, че някой си, режисира твоя живот.Отговорността е прехвърлена на друг.    А ние имаме свободен избор. Използваме ли го обаче правилно.
Аз не знам за живота ти, но знам за моя живот, че всичко, което ми се случва , е последствие от миналото ми. Няма да  се учудя, ако е нещо неприятно, защото знам, че съм наранявала хора и сега ще си мисля, че е дошъл момента  един вид момент за разплата, тоест да   " ми се връща" и на мен. Всичко един ден се връща. Трябва да сме откровени със себе си.
 За окуражаване и може би за намиране на отговора/ защото виждам, че се мъчиш да  откриеш причини защо се е случило това/, ще те насоча да  си припомниш как  например е минало твоето детство, била ли си щастлива? Как е минал твоя тийнейдж период, била ли си щастлива? Как е минало по нататък развитието в живота ти? Не знам дали имаш братя или сестри... в какви отношения си била/ си сега с тях? А с родителите? А с приятелите? А семейството и децата? Всичко това определя Сега-то. Нашето минало определя сега-то ни! Ако си имала безоблачен живот и си била винаги щастлива с обкръжението и в детството си, то тогава това може да са последствия  от предишен живот...
 За педофилията , ти се отклоняваш от себе си и се опитваш да контролираш другите. Виниш педофила, за това,че е такъв.Това е осъждане . Защо той  е такъв, не знаем??Знам, че е ужасно...и те разбирам.
 Нали въпроса  тук е- Кой съм аз? Какво може да направиш лично ти, за да спреш педофилията  като цяло? Можеш ли да направиш нещо? Не можеш, защото това е извън твоя контрол. Всяко нещо,което се случва  си има причина...

Да, куку-руку, искам да изровя нещата, които са дълбоко в мен и не съм от тия, които бягат от отговорност (някои от форума го знаят). По какъв друг начин да достигна до себе си, нали! Така че - не се засягам. Аз не виня някой за моята случка. Просто нещото, случката се случи. Дори съдба няма да го нарека, а случайност. Но пак повтарям - това не бе мой избор! Аз не съм избрала да ми се случи тази случка. Ако ти, както си вървиш по улицата, те сграбчи някаква банда - с какво си направила този избор, щом мислиш, че всичко е избор на 100%, отговори ми! Ако докато спиш крадци влязат в къщата ти - с какво си направила този избор? Има неща, които просто ни се случват без да е направен избор за тях. Това не означава, че аз не поемам отговорност!
Не съм писала, че "някой си режисира моя живот" (моля да не се преиначават думите ми!), а че не режисираме на 100% живота си. Има разлика между двете твърдения!
Да, всеки от нас има свободен избор, но не във всяка ситуация, в която попада може да направи избора, който му се иска. Понякога ситуацията ограничава избора или напълно лишава човек от избор. Примерно: Казват ти, че детето ти е нелечимо болно. Това твой избор ли е - не, нали! Но ще промени живота ти. Може да го промени за добро, но без ти да си избрала това, което ти се случва.
Сега ще ти кажа друго, с което може би няма да се съгласиш: За мен обясненията с минало и предишен живот са бягство от отговорност и инвалидизиране След като нямаме спомен за предишен живот, какво сме правили, какви сме били - опирането на мисълта, че нещата в настоящия живот идват от минал - са ходене с патерица. По този начин за всичко можем да "обвиним" миналия си живот, а това не е разрешение. (Между другото в споменатата от мен случка ме спаси точно миналото ми, защото един от излизащите от джипа се оказа бивш съученик от съседен клас и нещата се развиха по бърз и мирен начин, защо ли?)

За педофилията - не се опитвам да контролирам другите (правиш грешни предположения и заключения). Писах, че има неща, които не мога да видя в тяхното съвършенство. Има разлика!
Има гладни и болни деца и жени, има хора, в които не мога да видя съвършенство поне на този свой етап (без да ги виня, но и без да си затварям очите за съществуването им). Мисълта ми, която те е накарала да си мислиш, че искам да имам контрол е: Не успявам да видя съвършенство във всичко. Ако, или когато си отговоря на всички въпросчета, които водят до Кой съм аз - ще съм полезна на себе си и на хората около мен. Но действителността ще си остане същата (действителността извън мен). Дали тогава ще мога да виждам само съвършенство във всичко, или ще съм кон с капаци, живеещ извън реалността?

Многоооо ми допадна, все едно съм го писала аз, толкова близко го усещам. Благодаря ,Човек

Всеки ден преоткривам себе си, вглеждам се, оглеждам се в хората около мен, защото зная, че те са мое огледало, мои аспекти- и всеки се появява в моя живот привлечен от мен, за да опозная единствено и само себе си. Това , което ми допада в другия го притежавам, а в момент на отричане на нечие поведение- се замислям, защо и как ме провокира и дали е познаваемо за мен самата- всяко нещо приемам като знак- да се вгледам в самата себе си- за да бъда себе си

Разсмиваш ме. Защо се оправдаваш?Искам да те попитам, ти за да стигнеш до себе си, одобренито на други ли търсиш? Тоест , чрез някой ли? Защото пишеш-не бягам от отговорност и 'другите го знаят'и "по какъв друг начин да стигна до себе си" ?. До себе си и до Кой съм Аз, ще стигнеш сама, не ти трябва никой друг, за да се преоткриеш.
 А тук, за отговорността, не съм се изразила явно добре, защото виждам, че не си ме разбрала. Не става въпрос за отговорност пред някой или да се доказваш пред другите.  Имах предвид  отговорност и откровенност към самата себе си, към душата си. Другите какво мислят, не е важно в тзои слуачй, защото те няма как  да видят и извдаят  това, което е вътре в теб. То е само твое. Бъди, откровена не само с другите, но и със себе си - разбираш ли какво имам предвид? Виждам,че ти е трудно да ме разбереш, а аз само  исках да насочи мислите към нещо, но ти си вече пред-убедена и виждаш това, което искаш да видиш.  За мен всяка случка е  урок, защото няма случайни неща. Те изглеждат случайни, но не са. Те са създадени. Нито дъжда вали случайно, нито вулканите изригват случайно, всичко има замисъл и смисъл и е създадено  с цел и си има совето предназначение.  За минали животи , хм, това е друга тема и не искам да убеждавам  никого в нищо. . Аз преди доста време бях  в кома . Видях и разбрах неща и от тогава съм убедена , че не сме за първи път на тази земя, нищо че не помним.   Така трябва да е, и не е ходене с патерица, защото  е нещо, което душата ти помни, но не и твоето съзнание.
Не , не е мой избор, но е е избор на детето ми.Защо да  е мой избор?  Всичко, което не касае лично мен , не е мой пряк избор , а на самата личност.
Ти страдаш от вида на гладни и болни, но това твое страдание помага ли те да са по добре?И аз страдам и много други страдат. Ако седнем да се вайкаме всички, ще се оправят ли нещата според теб?  
А за гладните и бедните, родени в Африка, може би  избора е техен, да се родят точно там. Какво знаем ние? Нищо. Тези души може да са с много по-високо духовно съзнание, отколкото  предполагаш. Така че, тези души не са за съжаление, а за за възхищение.

А съвършенство има, но не го виждаме. Има го в природата около нас, но колко  се стремим към него? Ако повечето хора виждаха това  съвършенство в природата, те щяха да са други. В държави, където хората живеят неприкосновено  с природата, няма толкова насилие.Няма съревнование... Има го само при нас, живеещите и затънали в личните си проблеми, не виждащи нищо друго около себе си. Търсим материална сигурност , за да се чувстваме добре. Затънали в това, как да видим съвършенството ?

Сега и аз ще ти кажа нещо, с което може би няма да се съгласиш.  За случката с джипа, може и да не го осъзнаваш сега, но се случва с причина . Всичко ни  се случва с причина и няма случайни неща.Ние създаваме своите случки, те не ни се случват просто ей така. Нали ти казвам, върни се назад, припомни си. Може би си преживяла нещо в детството си  или по  късно?! Не си откровена със себе си. Не искаш да го видиш, нещото в миналото...бягаш от него,  страхуваш се? То се таи там някъде, дълбоко в душата ти. Това е твое преживяване и създадено от нещо преди в твоя живот. Върни се, спомни си. Може би случката е някакъв страх, излязъл наяве? Но ти си създателя/ режъсьора. Ще откриеш, защо това ти се е случило, само ако си откровена със себе си...
 Човек го е казал много добре!Виждам, че и други имат същата гледна точка.

куку-руку, нямам нищо против да ме следваш из темите във форума, но докато не се откажеш от назидателния си тон, ми е трудно да водя диалог с теб!
А с назидателност не се помага на никой, само си се зарежда енергийно човек, влизайки в ролята на властния тип. Сега бъди честна ТИ със себе си и виж какво правиш вече във втора моя тема и с каква цел
Любов и здраве! 


Дани, имах месеци в състоянието на непрестанна хармония. Смеех се на глас без повод. Да, беше много приятно  Виждах съвършенство във всичко, това си беше единствено моя реалност. Дали, когато повече хора достигнат до такова състояние и за разлика от мен не позволят отиването в обратната крайност, реалността няма да стане групова, обществена или както искаш я наречи?
Сещам се за вид медитация, ще я потърся. 

техника за медитация

Почувствайте съзнанието на всеки като собствено съзнание. Така, оставяйки настрана съображенията за себе си, станете всяко едно същество.


При дълбока любов се случва двама да не са двама. Нещо между тях е започнало да съществува, а те просто са се превърнали в двата му полюса. Нещо тече между двамата. Когато този поток съществува, чувствате блаженство. Ако любовта дарява блаженство, то е единствено заради това: че двама човека, дори само за едничък миг, губят себе си. "Другият" го няма и единението съществува, дори само за един миг.

Тази техника казва, че можете да направите това с всеки. В любовта можете да го направите само с един, но в медитацията ще трябва да го правите с всички. Който и да дойде близо до вас, просто се разтворете в него и почувствайте, че вие не сте два отделни живота, а един преливащ живот. Веднъж ако се научите как, веднъж ако го направите, е много лесно. В началото ви изглежда невъзможно, защото сте толкова вклинени в себе си, трудно е да се превърнете в поток. Затова е добре в началото да започнете с нещо, от което не се страхувате.

По-малко ще се страхувате от някое дърво, така ще ви бъде по-лесно. Приседнете близо до някое дърво и просто го усетете, усетете как ставате едно с него, усетете, че между вас тече поток, общуване, преливане, диалог, енергия тече между вас. Седейки покрай някоя течаща река, просто почувствайте течението, почувствайте, че вие и реката сте станали едно. В началото това ще бъде само въображение, но постепенно ще започнете да чувствате, че докосвате реалността чрез въображението си.

А след това опитайте същото с човек. В началото е трудно, защото има страх. Тъй като сте свеждали хората до предмети, вие се боите, че ако допуснете някой да бъде интимен с вас, той може също да ви принизи до вещ. От това се страхувате. Затова и никой не допуска прекалена интимност, пропастта винаги се поддържа и пази. Твърде голямата близост е опасна, защото другият може да ви превърне във вещ, може да се опита да ви притежава. От това се страхувате.

Така че - започнете с река, с хълм, със звездите, с небето, с дърветата. Станете дървото, станете реката, станете съпруга, станете детето - това може да бъде практикувано във всеки един миг от живота. Но в началото ще бъде трудно. Затова правете го поне един час всеки ден.
Седнете до дървото и почувствайте, че сте станали дървото. Когато повее вятърът и цялото дърво започне да се люлее и да трепти, почувствайте това люлеене и този трепет вътре във вас. Когато слънцето изгрее и дървото се оживи, усетете това оживление вътре във вас, почувствайте се удовлетворени и радостни заедно с него и тогава ще осъзнаете финните настроения, нюансите на дървото.
Същото може да се случи и с цялата вселена.

Нещо подобно съм правила (не за час на ден ), без да знам, че е техника и неосъзнато. Сега вече осъзнато, с желание да се повтори съпричастността с всичко, диалога, усещането на всичко - мога да го правя, както и всеки от вас, комуто допада тази форма на сливане с цялото  

 От къде пък  реши , че те преследвам?! Да не би в този форум да пиша само в твоите теми  Който не разсъждава като теб и си казва мнението, те преследва ли?!   

куку-руку , Явно са останали някои трайни увреждания от комата в която си била при теб
И тъй като съм човек който си казва какво мисли "право куме в очи" -  имаш проблем момиче! Стига с тези предишни животи, карми и т.н.. Щом като познаваш себе си какво търсиш в тази тема?! Признавам си без бой - много, ама много си ми антипатична! Ника който си си избрала много ти допада

Ако искате ме разпънете на кръст но това ми идва от вътре и исках да си го кажа. А и какво мислят другите за мен не ме интересува. Аз съм такава каквато съм така че може да си спестите нервите - нищо няма да ме докосне, защото не търся ничие одобрение

А ти пък от къде се пръкна и коя си ти , че да се съобразявам с това, дали да ти бъда симпатична на теб  или не ?!     Не виждам нищо ужасно или критикуващо  в публикациите си.  Поне съм писала по темата, а ти никак не си по темата , защото вкарваш лични нападки. Аз тебе да съм те нагрубила с нещо? Не помня такъв момент    Освен това много ограничено изказване направи . Заинтригува ме и   взех че почетох  другите ти публикации из форума. Ами  много комплекси избиваш , което ми  показва, че интелектуално  нещо много ти куца и че всъщност това e твоя стил на писане, да нападаш някого в темите.   И аз право куме в очи, та сега сме квит.  Така че , не съм аз тази, която има увреждания...

куку-руку, кой те кара да се съобразяваш с нещо?! Аз съм от малкото които ти го казват направо - неприятна си, другите сами ти гледат сеира моето момиче

Я си отиди в модните темички, за блузки и парфюмчета - там те бива - признавам ти го Ако имах комплекси щях да се подвизавам там, точно като теб
Пожелавам ти някога да излезнеш от комата в която си все още  

tonimar, извинявай мила, но не успях да се въздържа - омръзнало ми е от подобни малоумни провокации и заяждания. Не ми се сърди, моля те - и все пак ника на тази съфорумка много и приляга и ако трябва да сме откровенни до край наистина гледа да провокира в твоите теми а и не само там. Ако не става дума за мода всичките и постове са нападателни. Явно е нереализирана в живота и по форума търси признание и поле за изява - трагичното е, че се е реализирала само в темите за мода

куку-руку, няма да издребнявам и да ти обяснявам разликата между "следване" и "преследване" - загубено време ще е. Можеше да спечелиш от тази и други теми из форума, но явно търсенията ти не са в тази насока. Повтарям, че ти не си готова за диалог, а аз отказвам да ти бъда енергиен донор не за друго, а защото енергията, която бих могла да ти дам, няма да бъде използвана за нещо градивно и полезно.
Едно от нещата, които има да учиш за себе си е, че е жалко, много жалко да се опитваш да черпиш енергия по такъв начин от хората.  Пожелавам ти в скоро време да намериш друг метод за постигане на вътрешна хармония - метод, който наистина да те обогатява!



emoli, няма проблем! Да се сърдя или ядосам за това е като да се нагълтам с бръснарски ножчета!     Лично за мен беше много полезна втората в живота ми среща с третия вид; научих нещо, от което имах нужда. 

Общо-взето наскоро си дадох сметка за една своя грешка, която съм допускала през годините. За какво става въпрос: Че винаги, при различни ситуации и хора, аз действах на първо място с чувства (един вид вместо фразата "с рогата напред" - с чувствата напред). Което ще рече, че чувствата ми напълно или почти напълно замъгляваха мозъчните функции. От всичко това аз губех. От една страна не успявах да погледна реално на нещата, които ми се случваха. Което ще рече, че не успявах да печеля от случващото се. От друга страна - чувствата ме караха често да съм наранена, а това ме изтощаваше; изтощавах сама себе си. И на последно място: ръководена от чувства, аз живеех в свой доста измислен свят, доста далечен от реалността. (Реалността също е красиво място, но някои от нас имат нужда да си измислят нещо в допълнение). Emoli ме връща често в реалността, за което съм и безкрайно благодарна, както и на тия, които винаги са на една ръка разстояние от мен!  

Разбирайки всичко това, аз съзнателно се пренасочих към мислене и мисловно наблюдение и анализ (или поне опит за анализ), а туширах първия ход на чувствата, които често ме подвеждаха. Време за чувства винаги има, но не трябва те да са първата ми крачка, а резултат от радостта, която идва след наблюдението, след проглеждането - до този извод стигнах за себе си. И от тогава ми е по-комфортно. Чувствам се по-завършена.

По тази причина исках да се насочим малко към мислене, поглеждане на нещата - въпроси, ситуации, изводи; отново да търсим, но с по-задълбочен диалог, а не само с емоционална наслада от прочетени неща. ...Ала или съм изпреварила времето за това, или съм закъсняла. Спомням си една притча за учението на Ницше:

На пазара посред бял ден, дошъл човек със запален фенер в ръката. Трудно е да се каже, че имал дрехи по себе си - само окъсани парцали; бил бос и брадясал, разрошен... Той застанал в средата на площада и започнал да вика: Бог умря! Бог е мъртъв! Кой уби Бог? Вие убихте Бог!...
Хората наоколо (а площадът бил пълен с народ), се смълчали, спогледали се; започнали да си шушукат с усмивка: Кой е този? Този е луд, вижте го само! Чуйте какви ги говори!...
Човекът замълчал. Огледал се, навел глава и захвърлил фенера на земята. Тихо промълвил на себе си: Подранил съм! Не ми е дошло още времето! - и тръгнал назад.


Та явно ще караме пак с чувствата напред - това също може да е полезно.  

Ето отговори на въпроса, който задавах в последните два дни: 

Като малки деца ние сме напълно истински и съвършени. Никога не се преструваме на такива, каквито не сме. Това е истинската ни природа, преди да се научим да говорим.

Когато човешкият ум е достатъчно зрял за абстрактни съждения, ние се научаваме да квалифицираме всичко: правилно или погрешно, добро или лошо, красиво или грозно. Създаваме разказ за това какви трябва да бъдем, започваме да вярваме в него и той става истина за нас.

Зад всички послания, които чуваме като деца, са мълчаливите послания - те остават неизречени, но ние ги разбираме: не е добре да бъда себе си. Не съм достатъчно добър. И щом се съгласим с това, ние преставаме да бъдем себе си и започваме да се преструваме на такива, каквито не сме, само за да угодим на другите, само за да отговорим на образа, който те създават за нас в собствения си разказ.

Хората са родени в истина, но постепенно започват да вярват в лъжи. Една от най-големите лъжи в историята на човечеството е лъжата за нашето несъвършенство. Това е само разказ, но ние вярваме в него и го използваме, за да съдим себе си, да наказваме себе си и да оправдаваме грешките си.

Всичко в Божието творение е съвършено. Ако не виждаме собственото си съвършенство, то е защото вниманието ни е съсредоточено върху нашия разказ. Но можем да променим разказа чрез съзнаване и да се върнем към истината.

Раят е тук и е достъпен за всеки, но трябва да имаме очи, за да го видим.

"Гласът на знанието" - Дон Мигел Руис и Джанет Милс

 tonimar Много хубава медитация. Аз съм правила нещо подобно, провокирана от семинар, който бях посетила преди година. Бяха ни поставили "задача', един цял ден вървейки и комуникирайте с хората мислено да си повтаряме- Това съм Аз, Аз съм. Беше страхотно- защото тогава усетих целостта. Опитай и това- забавно е, но и много полезно. Това съм Аз, Аз съм- казвайки мислено тази връзка към всичко, на което попаднат очите ти просто "виждаш' нещата под друг ъгъл и разбираш...И тогава се оглеждаш като в огледало в своите си аспекти