tonimar 
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
Тони, пишеш май от името на повечето от нас
Чувството за единение е много осезателно: Лесно и от само себе си е да бъдеш - покрит с чист сняг пейзаж или цъфтящата природа, морето, върхът..... Но чувството се превръща в гърч, когато мина през горящите синори, затлачената от нечистотии вода и покритите със сажди улици.
Емоцията при мен е водеща също, но е в контраст с порива да контролирам, който винаги ме води до неуспех. Скоро осъзнах, че е по добре да се отдам на емоцията. Въпроса, който вече си задавам е Кой да бъда ?- войн, майка, любима,търсач. В една от фентъзи книгите, които чета хората се прекланят пред няколко божества - Майката,Войнът,Ковачът,Странникът . Всички са аспекти от нас. Всички са толкова различни.
Чудесно е когато се отдаваме на емоциите - независимо дали са положителни или отрицателни по - добре е да ги изживеем, а не да ги задържаме в себе си защото това само вреди на нас самите, психически и физически.
И аз започнах да се замислям "коя съм аз?" и тъй като съм човек който винаги анализира всеки и всичко стигнах до извода, че аз съм всичко - и Майката, Войнът, Ковачът и Странникът, зависи в каква ситуация ме поставя живота.
Всеки един от нас може да бъде всичко - важното е да се оставим на интуицията си, за да усетим кога да бъдем такива!
И аз започнах да се замислям "коя съм аз?" и тъй като съм човек който винаги анализира всеки и всичко стигнах до извода, че аз съм всичко - и Майката, Войнът, Ковачът и Странникът, зависи в каква ситуация ме поставя живота.
Всеки един от нас може да бъде всичко - важното е да се оставим на интуицията си, за да усетим кога да бъдем такива!
"Аз вече знам всички отговори. Не бива да бъда зависима за познанието от който и да било духовен водач. Аз трябва да бъда собствения си водач. Трябва да се науча да си вярвам и да завися само от собствената си способност за осъзнаване. Може да е интересно да имаш гуру, но това само отлага собственото търсене на истината."
*това вместо запис че и тук ви следя
*това вместо запис че и тук ви следя
Четох ви по-рано, момичета, но докато седна да пиша - Desss ме изпревари и сега ще ме извини, ако се получи малка тавтология! 
Дани, много ти благодаря за споделената "задача"! Хареса ми и задължително ще опитам, дори да не успея да е за цял ден!
Los Del Rio, тук си все още... Искам да ти подаря ето това:
Можеш да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над теб само защото вярваш в него. Когато изживееш тази истина за себе си, ще бъдеш свободен.
Айлин Кади
A m b e r, един от въпросите е "Кой искам да бъда?" (или "какво", "каква"...) Аз само в професионален план си отговорих на този въпрос. Трябваше ми усилие, за да изляза от разказите, които са ми втълпявани с годините за мен - разказите на майка, баща, сестра, дори познати. За в личния ми живот, този извън работата, - поне засега сякаш не искам да бъда нещо, нещо определено. А може още да не ми се е проявило като отговор и желание
Ако е така - един ден и това ще стане! Както и съм убедена, че един ден ти ще си отговориш на въпроса. Защото си от търсещите, тия, които се опитват да разберат, да усетят, да постигнат.
emoli, солила си ми сол на главата затова, че не изкарвам всички или на цяло емоции от себе си... Права си, че подтискането им създава психически и здравословни проблеми! Знам го. Както вече писах - не знам кое ме кара вместо външен израз на отрицателните емоции да проявявам позицията на примирение (не винаги!). Сякаш се страхувам, че ако изкарам напълно отрицателното - то като лепкаво миризливо блато ще залее всичко наоколо и аз ще потъна в него... 
И докато си мислех да ти отговоря, че имам проблеми с интуицията явно, защото не вярвам, не се доверявам достатъчно на себе си - Desss ме изпревари
Права си, Desss! Ако не сме ние своите водачи, някой друг ще ни отведе на друго място, не където ни се иска! Нямаме нужда от гуру, но от споделяне и общуване - мисля, че да. Често отговорите идват от диалог със сродна душа (или пък точните въпроси, които водят до точните отговори )
Дани, много ти благодаря за споделената "задача"! Хареса ми и задължително ще опитам, дори да не успея да е за цял ден!
Los Del Rio, тук си все още...
Искам да ти подаря ето това:Можеш да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над теб само защото вярваш в него. Когато изживееш тази истина за себе си, ще бъдеш свободен.
Айлин Кади
A m b e r, един от въпросите е "Кой искам да бъда?" (или "какво", "каква"...) Аз само в професионален план си отговорих на този въпрос. Трябваше ми усилие, за да изляза от разказите, които са ми втълпявани с годините за мен - разказите на майка, баща, сестра, дори познати. За в личния ми живот, този извън работата, - поне засега сякаш не искам да бъда нещо, нещо определено. А може още да не ми се е проявило като отговор и желание
Ако е така - един ден и това ще стане! Както и съм убедена, че един ден ти ще си отговориш на въпроса. Защото си от търсещите, тия, които се опитват да разберат, да усетят, да постигнат.
emoli, солила си ми сол на главата затова, че не изкарвам всички или на цяло емоции от себе си...
Права си, че подтискането им създава психически и здравословни проблеми! Знам го. Както вече писах - не знам кое ме кара вместо външен израз на отрицателните емоции да проявявам позицията на примирение (не винаги!). Сякаш се страхувам, че ако изкарам напълно отрицателното - то като лепкаво миризливо блато ще залее всичко наоколо и аз ще потъна в него... И докато си мислех да ти отговоря, че имам проблеми с интуицията явно, защото не вярвам, не се доверявам достатъчно на себе си - Desss ме изпревари
Права си, Desss! Ако не сме ние своите водачи, някой друг ще ни отведе на друго място, не където ни се иска!
Нямаме нужда от гуру, но от споделяне и общуване - мисля, че да. Често отговорите идват от диалог със сродна душа (или пък точните въпроси, които водят до точните отговори )
Страхотни сте Мен ме мъчи факта,че нямам интуиция или така си мисля Много ми се иска освен всичко което зависи от мен,да има пръст и в живота ми онова-божественото,да ме "тласка" към пътя,да го усещам,да ми се дава.
Да,свободатя ми е дадена и Бог никога няма да направи избора вместо мен,но така ми се иска понякога да поеме нещата в ръцете си и да ме тласне напред.Мислех си обаче преди няколко вечера че всъщност аз съм си създала клетката,като птиче в клетка,Бог ми е отворил вратата,но аз се блъскам в стените и като ослепяла,ако случайно се засиля с/у отворената врата ще полетя надолу и ще падна,защото аз не я виждам,сляпа съм за нея и все искам някой да ми я покаже,но ако успея да отворя очите си и да я видя,тогава няма да е падане,тогава ще е полет.И в такива моменти осъзнавам голямата любов на Бог,но толкова често взе да ми се иска да получавам доказателства...
После пък се оглеждам и ги виждам-слънце,небе,звезди,птици,полъх,цвят,АЗ,какво искам?! Защо така сме създадени..невярващи,а всичко е пред нас?!Защо...
Мен ме мъчи факта,че нямам интуиция или така си мисля Много ми се иска освен всичко което зависи от мен,да има пръст и в живота ми онова-божественото,да ме "тласка" към пътя,да го усещам,да ми се дава.Да,свободатя ми е дадена и Бог никога няма да направи избора вместо мен,но така ми се иска понякога да поеме нещата в ръцете си и да ме тласне напред.Мислех си обаче преди няколко вечера че всъщност аз съм си създала клетката,като птиче в клетка,Бог ми е отворил вратата,но аз се блъскам в стените и като ослепяла,ако случайно се засиля с/у отворената врата ще полетя надолу и ще падна,защото аз не я виждам,сляпа съм за нея и все искам някой да ми я покаже,но ако успея да отворя очите си и да я видя,тогава няма да е падане,тогава ще е полет.И в такива моменти осъзнавам голямата любов на Бог,но толкова често взе да ми се иска да получавам доказателства...
После пък се оглеждам и ги виждам-слънце,небе,звезди,птици,полъх,цвят,АЗ,какво искам?! Защо така сме създадени..невярващи,а всичко е пред нас?!Защо...
Amber, много освежаващо, благодаря!
Los Del Rio, ...уф, и аз имам проблем с интуицията! Но казано по този начин е грешно. Във всеки от нас има божествено съвършенство; във всеки има и заложена интуиция, но не при всеки тя е развита до степен да бъде водеща действията ни. Това ще рече, че не аз имам проблем с интуицията, а интуицията ми си има проблем с мен 
, защото все още не съм я развила у себе си, не съм направила връзка с нея; не съм и дала себеизява (или пък съм глуха за нейните изяви).
Въпросът е, че на някои хора им е "дадена" без да имат нужда от работа над нея. При други като нас ...е, дадени са ни други неща, които нямат нужда от време и развитие
Има някакви книги за интуицията, но не съм имала време да ги чета и не мога да ти препоръчам нищо
Божественото има пръст в живота ти, то е вътре в теб! Ще го усетиш и ще получиш доказателства за любовта на Бог, когато си наложиш, когато опиташ да си по-бдителна, по-наблюдателна. Задачката, която написа Дани, както и медитацията също могат да те сближат с божественото.
Запитай се кога, в какви ситуации имаш нужда от тласък и защо. Това ще ти помогне да преодолееш тази нужда.
Права си, Los Del Rio, когато си отворим очите е полет! Обикновено сами си създаваме клетката. А понякога си имаме неуморими помощници затова (джуджетата на Снежанка ряпа да ядат!)
Днес посветих деня си на филми. В единия филм, героят си даде сметка, че вътрешно целият е изпълнен с възли и за да бъде свободен, той трябва само да ги разплете! Тогава ще видиш вратата на клетката и ще спреш да се блъскаш в стените и - когато си разплетеш възлите (и аз имам да разплитам, не си мисли, че съм си свършила цялата работа).
Иска се повече наблюдение над нас самите. Когато има наблюдение, се появяват обясненията "защо това е така". А когато разберем защо, разплитането става обикновено без насилване (май понякога не толкова лесно, но поне се знае над какво да се работи). Трябва повече да следим мислите си, желанията си, нежеланията си. Мисля, че това е пътя.
Не смятам, че сме създадени невярващи. По-скоро сме затлачени, накарали са ни да спрем да вярваме. Едно дете вярва на всичко, нали! Невярването започва с поумняването.
Помни, ти можеш да си съвършен само защото вътрешно ти СИ съвършен. Ти идваш от Бога, как можеш да си несъвършен? Вътрешно ти си Бог, защото Бог е в теб и ти си в Бога. Но ти не си си дал възможност да го видиш. Ти си толкова ангажиран и зает външно - вършиш това, онова, носиш някакво добро на света, страведливост, правиш тази или онази реформа. Ти си толкова заангажиран с външното, затова не си способен да погледнеш в твоето най-вътрешно светилище. А Бог е там. Бог обитава в теб.
Съвършенството не трябва да се създава, то трябва само да се открие. То е вече там, скрито може би, скрито зад някакви воали, но е там. Махни воалите и ще го намериш. Ти не трябва да го изобретяваш, трябва само да го откриеш. Или може би "да го откриеш" не е правилната дума. Нека кажа... да го преоткриеш.
Los Del Rio,
...уф, и аз имам проблем с интуицията! Но казано по този начин е грешно. Във всеки от нас има божествено съвършенство; във всеки има и заложена интуиция, но не при всеки тя е развита до степен да бъде водеща действията ни. Това ще рече, че не аз имам проблем с интуицията, а интуицията ми си има проблем с мен , защото все още не съм я развила у себе си, не съм направила връзка с нея; не съм и дала себеизява (или пък съм глуха за нейните изяви). Въпросът е, че на някои хора им е "дадена" без да имат нужда от работа над нея. При други като нас ...е, дадени са ни други неща, които нямат нужда от време и развитие
Има някакви книги за интуицията, но не съм имала време да ги чета и не мога да ти препоръчам нищо
Божественото има пръст в живота ти, то е вътре в теб! Ще го усетиш и ще получиш доказателства за любовта на Бог, когато си наложиш, когато опиташ да си по-бдителна, по-наблюдателна. Задачката, която написа Дани, както и медитацията също могат да те сближат с божественото.
Запитай се кога, в какви ситуации имаш нужда от тласък и защо. Това ще ти помогне да преодолееш тази нужда.
Права си, Los Del Rio, когато си отворим очите е полет! Обикновено сами си създаваме клетката. А понякога си имаме неуморими помощници затова (джуджетата на Снежанка ряпа да ядат!)
Днес посветих деня си на филми. В единия филм, героят си даде сметка, че вътрешно целият е изпълнен с възли и за да бъде свободен, той трябва само да ги разплете! Тогава ще видиш вратата на клетката и ще спреш да се блъскаш в стените и - когато си разплетеш възлите (и аз имам да разплитам, не си мисли, че съм си свършила цялата работа).
Иска се повече наблюдение над нас самите. Когато има наблюдение, се появяват обясненията "защо това е така". А когато разберем защо, разплитането става обикновено без насилване (май понякога не толкова лесно, но поне се знае над какво да се работи). Трябва повече да следим мислите си, желанията си, нежеланията си. Мисля, че това е пътя.
Не смятам, че сме създадени невярващи. По-скоро сме затлачени, накарали са ни да спрем да вярваме. Едно дете вярва на всичко, нали! Невярването започва с поумняването.
Помни, ти можеш да си съвършен само защото вътрешно ти СИ съвършен. Ти идваш от Бога, как можеш да си несъвършен? Вътрешно ти си Бог, защото Бог е в теб и ти си в Бога. Но ти не си си дал възможност да го видиш. Ти си толкова ангажиран и зает външно - вършиш това, онова, носиш някакво добро на света, страведливост, правиш тази или онази реформа. Ти си толкова заангажиран с външното, затова не си способен да погледнеш в твоето най-вътрешно светилище. А Бог е там. Бог обитава в теб.
Съвършенството не трябва да се създава, то трябва само да се открие. То е вече там, скрито може би, скрито зад някакви воали, но е там. Махни воалите и ще го намериш. Ти не трябва да го изобретяваш, трябва само да го откриеш. Или може би "да го откриеш" не е правилната дума. Нека кажа... да го преоткриеш.
Тони, кой филм си гледала, че ми стана интересно.
Los Del Rio, от малка съм аналитична и дълго вярвах, че всичко е подвластно на разума и подлежи на контрол. така, че години наред интуицията ми нямаше никакъв шанс. Обаче от как се помня все си задавам въпроси и не приемах нищо казано ми отвън за истина, докато не минеше през ситото на разума ми. Та в такава каша се забърках, че се оказах изгубена, избягах от всичко познато и започвах отново и отново,докато мозъка ми блокира и се оставих на чувствата, та тогава смаяно установих,че нещата се сгъстяваха около мен и се получаваха точно когато спирах да се мъча да контролирам. Започнах да проверявам това и се уверих,че този механизъм действа. Спрях да се колебая, кой път да избера. На където и да тръгна имам себе си.
Los Del Rio, от малка съм аналитична и дълго вярвах, че всичко е подвластно на разума и подлежи на контрол. така, че години наред интуицията ми нямаше никакъв шанс. Обаче от как се помня все си задавам въпроси и не приемах нищо казано ми отвън за истина, докато не минеше през ситото на разума ми. Та в такава каша се забърках, че се оказах изгубена, избягах от всичко познато и започвах отново и отново,докато мозъка ми блокира и се оставих на чувствата, та тогава смаяно установих,че нещата се сгъстяваха около мен и се получаваха точно когато спирах да се мъча да контролирам. Започнах да проверявам това и се уверих,че този механизъм действа. Спрях да се колебая, кой път да избера. На където и да тръгна имам себе си.
Amber, 
при мен стана обратното. Не се съмнявах, а приемах за истина, за даденост. Карах с чувствата като напълно изключвах съмнението и разума. Сега пък съм на обратната страна, но без да елиминирам чувствата (само гледам да не ме ръководят те, а и мозъка малко да поработи аналитично). Нали сме говорили, че крайностите не са за предпочитане, та опитвам да правя нещо средно. Добре ми е.
Филмът е
КАКВО ОЩЕ ЗА БОБ?
Франк Оз (1991)
Бил Мъри, Ричард Драйфус, Джули Хагърти
Комедия. Главните герои са пациент и психиатър. Повече нищо не казвам
Гледах го по HBO comedy, не знам дали ще го дават и тия дни.
при мен стана обратното. Не се съмнявах, а приемах за истина, за даденост. Карах с чувствата като напълно изключвах съмнението и разума. Сега пък съм на обратната страна, но без да елиминирам чувствата (само гледам да не ме ръководят те, а и мозъка малко да поработи аналитично). Нали сме говорили, че крайностите не са за предпочитане, та опитвам да правя нещо средно. Добре ми е. Филмът е
КАКВО ОЩЕ ЗА БОБ?
Франк Оз (1991)
Бил Мъри, Ричард Драйфус, Джули Хагърти
Комедия. Главните герои са пациент и психиатър. Повече нищо не казвам
Гледах го по HBO comedy, не знам дали ще го дават и тия дни. 
Благодаря, miniemouse ! Надявам се да бъде такава!
Нещо, което много ми хареса:
Сродството между ума и тялото е толкова близко, че умът вярва: “Аз съм тялото”. Тялото има нужда и умът казва: “Аз се нуждая”. Умът взема всичко, отнасящо се до тялото лично, защото се опитва да разбере “Кой съм аз?” Така че е напълно нормално в един момент умът да започне да печели контрола над тялото. И вие си живеете живота докато не се случи нещо, което ви разтърсва и ви позволява да видите, че това не сте вие.
Започвате да ставате осъзнат, когато видите какво не сте, когато умът ви започне да разбира, че той не е тялото. Умът ви пита: “Тогава кой съм аз? Аз ръката ли съм? Ако отрежа ръката си, ще продължавам да бъда аз. Значи не съм ръката.” Отстранявате всичко, което не сте, докато накрая остане единственото нещо, което сте вие. Това е дълъг процес на ума, който намира своята идентичност. В този процес, вие се освобождавате от личната история, която ви кара да се чувствате сигурен, докато накрая разберете кои сте наистина. Накрая вие откривате, че вие не сте това, което вярвате, че сте, защото никога не сте избирали своите убеждения. Тези убеждения са били вече тук, когато сте се родили. Откривате също, че не сте тялото, защото започвате да функционирате без него. Започвате да забелязвате, че не сте сънят, че не сте умът. Ако навлезете по-надълбоко, започвате да забелязвате, че не сте също и душата. Тогава това, което намирате е толкова невероятно. Откривате, че това което сте е сила – сила, която позволява на тялото ви да живее, сила, която прави възможно умът ви да сънува. Без вас, без тази сила, тялото ви ще колабира на пода. Без вас, целият ви сън просто ще се разтвори в нищото. Това което наистина сте е тази сила, наречена Живот. Ако погледнете в очите на някой покрай вас, ще видите самоосъзнаването, ще видите проявите на Живота, блестящи в неговите очи. Животът не е тялото, не е умът, не е душата. Той е сила. Чрез тази сила новороденото става дете, тинейджър, възрастен, възпроизвежда се и остарява. Когато животът изостави тялото, то се разпада и се превръща в прах. Вие сте Животът преминаващ през тялото, ума и душата. Веднъж след като откриете това - не посредством логиката, не с интелекта, а защото можете да почувствате този Живот – ще откриете, че вие сте силата, която кара цветята да цъфтят и прецъфтяват, която кара колибрито да прелита от цвят на цвят. Откривате, че вие сте във всяко цвете, вие сте във всяко животно, във всяка скала. Вие сте тази сила, която движи дъха през вашето тяло. Цялата вселена е живо същество, движено от тази сила, и това сте вие. Вие сте Животът.
Надявам се да бъде такава! Нещо, което много ми хареса:
Сродството между ума и тялото е толкова близко, че умът вярва: “Аз съм тялото”. Тялото има нужда и умът казва: “Аз се нуждая”. Умът взема всичко, отнасящо се до тялото лично, защото се опитва да разбере “Кой съм аз?” Така че е напълно нормално в един момент умът да започне да печели контрола над тялото. И вие си живеете живота докато не се случи нещо, което ви разтърсва и ви позволява да видите, че това не сте вие.
Започвате да ставате осъзнат, когато видите какво не сте, когато умът ви започне да разбира, че той не е тялото. Умът ви пита: “Тогава кой съм аз? Аз ръката ли съм? Ако отрежа ръката си, ще продължавам да бъда аз. Значи не съм ръката.” Отстранявате всичко, което не сте, докато накрая остане единственото нещо, което сте вие. Това е дълъг процес на ума, който намира своята идентичност. В този процес, вие се освобождавате от личната история, която ви кара да се чувствате сигурен, докато накрая разберете кои сте наистина. Накрая вие откривате, че вие не сте това, което вярвате, че сте, защото никога не сте избирали своите убеждения. Тези убеждения са били вече тук, когато сте се родили. Откривате също, че не сте тялото, защото започвате да функционирате без него. Започвате да забелязвате, че не сте сънят, че не сте умът. Ако навлезете по-надълбоко, започвате да забелязвате, че не сте също и душата. Тогава това, което намирате е толкова невероятно. Откривате, че това което сте е сила – сила, която позволява на тялото ви да живее, сила, която прави възможно умът ви да сънува. Без вас, без тази сила, тялото ви ще колабира на пода. Без вас, целият ви сън просто ще се разтвори в нищото. Това което наистина сте е тази сила, наречена Живот. Ако погледнете в очите на някой покрай вас, ще видите самоосъзнаването, ще видите проявите на Живота, блестящи в неговите очи. Животът не е тялото, не е умът, не е душата. Той е сила. Чрез тази сила новороденото става дете, тинейджър, възрастен, възпроизвежда се и остарява. Когато животът изостави тялото, то се разпада и се превръща в прах. Вие сте Животът преминаващ през тялото, ума и душата. Веднъж след като откриете това - не посредством логиката, не с интелекта, а защото можете да почувствате този Живот – ще откриете, че вие сте силата, която кара цветята да цъфтят и прецъфтяват, която кара колибрито да прелита от цвят на цвят. Откривате, че вие сте във всяко цвете, вие сте във всяко животно, във всяка скала. Вие сте тази сила, която движи дъха през вашето тяло. Цялата вселена е живо същество, движено от тази сила, и това сте вие. Вие сте Животът.
