tonimar, благодаря! Не че не ми е идвал на ума и този въпрос, който ти зададе, но не съм усетила да е дошло времето да го задам. Ще ми се обидят. В известен смисъл "разговорът" с вас ме накара да формулирам себе си малко по-ясно, по-заявено, за което благодаря! Пътят е приятен, не гоня крайна цел, а се наслаждавам на стъпките, които правя.
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
luna Когато ученикът е готов,тогава се появява учителят.Следователно,когато си готова,сама ще си отговориш на въпросите си.Истината сама ще те открие.Щом усещаш,че още не си готова,не бързай.Анализирай и се запаси с търпение. 
tonimar
Това ми напомни моята медитация в детството ми,когато се слях с една пчела 
Усещането бе толкова истинско,че около половин час край мен какво е ставало от разказите на сестра ми разбрах.Уникално бе и съвсем от самосебе си. 
tonimar
Това ми напомни моята медитация в детството ми,когато се слях с една пчела Усещането бе толкова истинско,че около половин час край мен какво е ставало от разказите на сестра ми разбрах.Уникално бе и съвсем от самосебе си. 
От време на време правя разбор и чистка на желанията и стремежите си. Последна скромна равносметка. Ще ми се да владея стихиите и да мога да се превъплащавам във всичко живо.
Давам си сметка, че съм забравила нещо много съществено- Да владея себе си.
Amber, преди време бях написала една медитация от Ошо - за това да се слеем с нещо. И тъй като човек се плаши от сливането си с друг човек, пишеше да се започне с дърво, река и пр. Това не е ли добра идея за превъплъщаването във всичко живо? Ако все още не си го направила 
raliko
raliko
Това ми допадна
luna, и аз не го зададох 
Но може би днес бих ги попитала. Само, ако сметна, че си заслужава.
За формулирането ти - това е чудесно! Напоследък същото се случва и с мен. И точно като теб не бързам за крайна цел, защото удоволствието от стъпките е опияняващо. Само не искам да спирам.
lubricant , можеше да се сетя за насочването и по-рано
raliko, интересно е това сливане с пчелата! Значи вече имаш опит, ако искаш - само трябва да повториш Аз като малка гледах дълго мравките и по същия начин губех ориентация за време. Но до сливане не съм стигала.
Amber, понякога се чудя: До колко и за кое да се владеем? На каква цена също... Какво е гневът? Просто отрицателна енергия, насочена към някой, или израз на протест и/или желание?
Маргало, опитай, ако нямаш много оправдателни камъчета като липса на време (най-честото камъче, което подритвам 
)
Но може би днес бих ги попитала. Само, ако сметна, че си заслужава. За формулирането ти - това е чудесно! Напоследък същото се случва и с мен. И точно като теб не бързам за крайна цел, защото удоволствието от стъпките е опияняващо. Само не искам да спирам.
lubricant , можеше да се сетя за насочването и по-рано
raliko, интересно е това сливане с пчелата! Значи вече имаш опит, ако искаш - само трябва да повториш
Аз като малка гледах дълго мравките и по същия начин губех ориентация за време. Но до сливане не съм стигала.Amber, понякога се чудя: До колко и за кое да се владеем? На каква цена също... Какво е гневът? Просто отрицателна енергия, насочена към някой, или израз на протест и/или желание?
Маргало,
опитай, ако нямаш много оправдателни камъчета като липса на време (най-честото камъче, което подритвам )
tonimar Така е,но сливането ми тогава бе по-скоро подсъзнателно.Мисля,че децата в игрите си всъщност се сливат наистина с героите,които си измислят,с обстановката/представяйки си дворци,каляски,принцове и принцеси,или ,че карат мотор,кола,самолет и прочее/,това е най-уникалното според мен за децата-че при тях няма бариери и подсъзнанието им е достатъчно свободно,да могат.
Сливането ми с пчелата си го спомням,защото вероятно е било първото ми такова,и най-важното-с нищо не приличаше на игра.
Ще потърся това за Ошо и за сливането.
Под владеене, нямах предвид гнева. Аз много си го уважавам това чувство След първият си пост, сънувах ярък сън, в който скачах и се прехвърлях на височини и почти летях, никой не можеше да ме улови. Усещам, че не разгъвам достатъчно себе си във всеки план.
Под владеене, нямах предвид гнева. Аз много си го уважавам това чувство
След първият си пост, сънувах ярък сън, в който скачах и се прехвърлях на височини и почти летях, никой не можеше да ме улови. Усещам, че не разгъвам достатъчно себе си във всеки план.
В общуването с други хора аз се изразявам себе си най-пълноценно. Просто се получава. Това е и най-важната причина, поради която пиша в този форум вобще. Другата причина е нуждата от огледало. В собствените ми очи винаги моя път е прав, правилен. Но това са само моите очи, аз имам нужда да разбера други гледни точки, други мнения, опитности, преживявания, открития....
Когато пиша тук най-вече общувам със себе си....
Мен лично не ме притесняват хората, които искат да наливат с фуния. И моята майка е такава. Последния път като говорих с нея ми каза да не ходя при нея да я виждам, защото нямало смисъл. Но аз отидох. Тя не споделя как се е почувствала, но аз се чувствах добре. След определена възраст хората наистина се вдетиняват и няма как да се сърдя на дъщерите си или на майка си... Те са такива каквито са... Няма как да се сърдя и на други хора поради същата причина. Но когато става въпрос с кой да пътувам например, ще си избера приятна компания. Това ще е моят избор
Благодаря ви, обичам ви!
Когато пиша тук най-вече общувам със себе си....
Мен лично не ме притесняват хората, които искат да наливат с фуния. И моята майка е такава. Последния път като говорих с нея ми каза да не ходя при нея да я виждам, защото нямало смисъл. Но аз отидох. Тя не споделя как се е почувствала, но аз се чувствах добре. След определена възраст хората наистина се вдетиняват и няма как да се сърдя на дъщерите си или на майка си... Те са такива каквито са... Няма как да се сърдя и на други хора поради същата причина. Но когато става въпрос с кой да пътувам например, ще си избера приятна компания. Това ще е моят избор
Благодаря ви, обичам ви!
Като заговорихте за общуване - за да е хармонично моето общуване, изградих (надявам се) способностите - да обичам (думата "мразя", не съществува в моя речник), да благодаря и да прощавам, да подбирам и подреждам правилно думите, да слушам и разбирам хората срещу мен, да говоря истината, да вярвам в доброто на хората, да търся нови приятели.... Вярвам че това ме прави по-добра и хармонична личност! 
А на хората, които ми "наливат с фуния" акъл....просто се усмихвам.
А на хората, които ми "наливат с фуния" акъл....просто се усмихвам.
Краси, наливането с фуния от страна на майка ми беше в по-младите години И аз не знам как така приключи всичко.
За общуването... ох... доколко успяваме да общуваме със самите себе си? Ето, за някои общуването с хората спомага за личностното общуване. Все пак личностното общуване не е ли по-игнорирано?
И аз не знам как така приключи всичко.За общуването... ох... доколко успяваме да общуваме със самите себе си? Ето, за някои общуването с хората спомага за личностното общуване. Все пак личностното общуване не е ли по-игнорирано?
Можете ли да си искате? Преди не си бях мислила за тази съществена част от аз-а.
Иска ви се да останете сами за час-два - искате ли си го?
Иска ви се да поговорите насаме с някой - искате ли го или изчаквате да се случи да останете насаме?
Иска ви се някой да ви прегърне или да целунете някого - искате ли си го?
Доколко имате "спирачки" в това отношение? Ето, малкото дете, когато е гладно - си иска; когато е жадно - си иска. Когато го е страх - си иска прегръдката... Ние доколко си искаме?
Иска ви се да останете сами за час-два - искате ли си го?
Иска ви се да поговорите насаме с някой - искате ли го или изчаквате да се случи да останете насаме?
Иска ви се някой да ви прегърне или да целунете някого - искате ли си го?
Доколко имате "спирачки" в това отношение? Ето, малкото дете, когато е гладно - си иска; когато е жадно - си иска. Когато го е страх - си иска прегръдката... Ние доколко си искаме?
tonimar , в това отношение спирачки нямам. Искам си, и от себе си и от другите. Случва ми се и да изчаквам, разбира се, но в повечето случаи действам първосигнално, искам си. Ако се въздържам, ще изперкам или ще забравя, коя съм, ще се омотам в чужди желания, а не ми е твърде присъщо. Не го и считам за необходимо.
, в това отношение спирачки нямам. Искам си, и от себе си и от другите. Случва ми се и да изчаквам, разбира се, но в повечето случаи действам първосигнално, искам си. Ако се въздържам, ще изперкам или ще забравя, коя съм, ще се омотам в чужди желания, а не ми е твърде присъщо. Не го и считам за необходимо.
tonimar , аз почти всичко си искам, въпреки че съм ужасно срамежлива и понякога го правя по заобиколен начин, което отчитам като грешка.
За посочените примери - лесно е...просто си казвам. За целувка и прегръдка никога не искам разрешение...усещам момента и го правя. Но ако е нещо по-деликатно - тогава търся някакъв достъпен начин да подходя към ситуацията...
Хубав и слънчев ден на всички!
За посочените примери - лесно е...просто си казвам. За целувка и прегръдка никога не искам разрешение...усещам момента и го правя. Но ако е нещо по-деликатно - тогава търся някакъв достъпен начин да подходя към ситуацията...
Хубав и слънчев ден на всички!