Кой съм аз?

Да, едно мълчание ни обхвана... Ама нали всичко си е на приливи и отливи, и този отлив ще отмине.

  Луна, благодаря ти за линка!   Аз също бях забелязала многото противоречия из книгите, а оттам - противоречия в мисленето на тия, които опитват да си организират живота според написаното. Например, че имаме карма, от която според някои автори не може да се избяга, според други - зависи от нашето решение в определения момент, можем да си променим кармата или да я лекуваме и пр.
Същото важи и за желанията: На едно място пише, че с мисъл и намерение човек предизвиква случващото му се (в това число желанията). А в други книги или учения - че не трябва да очакваш нищо, защото самото очакване на резултат проваля това, което е можело да ти се случи или което си искал да ти се случи. С една дума - да нямаш желания... И т.н.

Започнах себе си да питам и в себе си да търся отговорите. Както и да подлагам на съмнение нещата, които чета, да ги преминавам през своята призма, а не да ги приемам като верни.

Дали най-голямото насилие над аз-а ни не идва от нас самите? Има външно насилие - общество, кризи, близки, работа... Вътрешното насилие е да спираме нещо, което има нуждата да се осъществи. Нуждата на израз на гнева; нуждата от обич; нуждата да кажем или направим това, което ни се иска.
Какво обаче би станало, ако спрем да си слагаме бариери? Дали не би настъпил хаос заради това, че не сме готови да бъдем по-толерантни? Имаше един стар музикален клип от младежките ми години, в който двама си налагаха шамари без прекъсване - като автоматизирани машини-роботи.

  Както имме нужда от изразяване на гнева и неодобрението, так имаме нужда и от ответно одобрение и ласка. Така, че бариерите автоматично сработват, когато успея да се отпусна.  Имам до себе си изключителен учител и водач. 6 годишния ми син. Той се справя с тези ситуации прекрасно. Настоятелен и толерантен. Удивително е.

  Затова те поздравих, когато най-сетне не пристъпи с любов и разбиране, а се разгневи на приказката в детската градина, Човек! Баланса е винаги някъде по средата, през която минава махалото. А там - в средата, не може да има само любов или само омраза. Не може и махалото да бъде спряно, то винаги се задвижва от определени сили. Не може да има и вечен баланс и хармония. Но може да се достига до тях, поне понякога.  

До преди около година не се замислях и живеех по инерция. Животът ми предложи един урок, който аз приех. Започнах да се взирам в себе си и намерих това, което търсех. Намерих себе си. Започнах да си мисля, че всичко нужно е в мен и само в мен. Оказа се, че не е така. Сега балансирам и чувствам, че е добре да балансирам живота си. От външния свят приемам с радост всичко, което ми допада. А когато не ми допада се чувствам прекрасно сам със себе си. Раним съм, слаб съм и точно затова съм силен - защото мога да се осъзная и да се приема такъв какъвто съм. Избрах пътя на любовта, но не на сляпата любов, не с цената на всичко... Мисля че в тази тема говорихме вече че всеки човек е различен и то различен във всеки етап от живота си...

Сега живота ми се променя пред очите ми. И то към все по-добро.... По голяма радост аз не познавам. Дай Боже всекиму!

Аз искам да ви благодаря на всички, защото пишейки и четейки темите тук аз намирам голяма част от отговорите, които търся. Усещам вашата енергия и любов. Форума е прекрасно място за обмен на приятелство

  Вярвам ти, че е удивително, Amber! Чак ми се прииска да го видя!  


Amber, дали сипането на правосъдие наляво и надясно не е обикновеното за теб? Твоето аз.
Това да си обикновен го разбирам да се възприемеш каквато си и да бъдеш такава. В линка точно това пише - че вселената е избрала ти да си такава, дала ти е да бъдеш такава, с този си характер, с тия ти качества. Щом ги приемаш за себе си (не ги подтискаш, не искаш да ги промениш, за да угодиш някому), значи ти се приемаш в своята обикновеност. Приемаш се, каквато си. А това е много важно, защото спира вътрешните конфликти.

Да бъдем обикновени за мен означава да се приемем като не-идеални. Да знам за себе си примерно, че съм емоционална личност, която избухва в дадени ситуации и по време на избухването си мога да нараня човек - това е моята обикновеност. И аз не я подтискам, защото си се приемам като такава - със своите плюсове и минуси, не се стремя да съм идеална.

Та според моето разбиране - ти си обикновена.

 

Мари, днешният ти аватар е страхотен, а и предишните не бяха за изпускане.

Търсенията ти на новото аз са видни; надявам се знаеш защо са в такава окраска 
Големи огньове бушуват в теб!

  Тони, много си толерантна 
 Между другото, може да ни видиш ако минаваш през нашия град. И аз мога да бъда много приветлива и неустима, ако не съм в злото си настроение
Това което ме измъчва е, че аз имам нужда от хората, не мога да остана сама, не съм си самодостатъчна, въпреки че любимото ми занимание е да се тръшна някъде с някой фентъзи филм или книга. Но в мен напира желание да се слея с всичко, а от друга страна искам това всичко да е точно такова, каквото аз одобрявам 
 

Келибарче, слушай себе си. Това е моят съвет.
Знам, че има ситуации в които хем сърби хем боли. Тогава аз търся знаци от съдбата. Когато не мога да се справя оставям нещата просто да се случват. Оставям ги в божии ръце.

Ето ви един виц, който ми допадна:

Психолога:
-Как се казваш?
-Петя
-На колко години си ?
-На 5.
-Кои сезон е сега?
-Лято
-Как така.Лято?
-Ами Лято!
-А вчера не прави ли снежен човек?
-Правих
-А не се ли вози на шейна?
-Возих се.
-Е какво лято е тогава?????
-СКАПАНО!!!!

  ЧОВЕК    Е аз долу горе по същия начин се чувствам. Искам си лятото и морето, веднага !!!

И аз не съм си самодостатъчна, въпреки че често имам нужда да остана сама с четива например! Спрях да го възприемам като проблем, но проблемът сега идва от това, че не съм до тия или този, с които ми се иска. Както писа Луна вчера - дори на километри разстояние има кой да те/ме обича. Но това не ми е достатъчно, защото не мога да го изживея през километри. А това ме кара да имам усещането, че не аз живея живота си, а той живее мен чрез ЕГН-то.

По правило човек иска нещата да са такива, каквито одобрява. Лошото е, че не всичко може да е както ни харесва. Когато на теб не ти харесва - започваш да се опитваш да променяш. В това отношение Човек печели - достатъчен е за себе си и прави точно това, когато нещо от външния свят не му допада - остава със себе си.

Но това е избор на Аз-а. Той - Краси/Човек - избягва опит да промени нещата, защото не усеща такава нужда. Чувства се добре и сам със себе си. Ти започваш да се опитваш да променяш, защото това е твоят Аз. Твоето желание за хармония е да промениш рецептата, за да стане приятна за твоите вкусове. И го правиш. Остава да разбереш защо това те измъчва....  

 ...вече съм във ваканция!!!!!И отказвам всякакво търсене и предлагане..... 

  Тони, това с километрите много неприятно. Но пък иначе романтично. 
Мария, наистина интересни аватари. Синът ми много ще ги хареса.

За да бъда максимално ясен ще ви дам пример.
В събота в моя град Милена Славова беше гост в един клуб. Спомени от младостта заведоха мен и съпругата ми в клуба, за да я видим. Това е и за разнообразие от ежедневието.
В клуба беше задимено, имаше пияни които ме блъскаха и заливаха с бира и т.н.
Аз усещах, през цялото време се радвах, както на Милена, така и на всички други фактори. Не станах по-богат, не научих нищо ново, всички дрехи заминаха за пране. И все пак се чувствах добре и се забавлявах искренно. Това беше моят избор. Да се забавлявам и го реализирах въпреки всичко, което не ми допадаше. Ако редовно ходя по клубове - няма да се забавлявам. Затова не ходя редовно
Това е примера.
Как аз мога да променя нещо в клуба? Да забраня пушенето или напиването? Всеки си прави неговия избор и аз уважавам избора на всеки. Това за разстоянията и километрите за мен е също ваш избор.
Ако аз искам да съм с даден човек няма да ме спрат километрите... Но ако искам да съм едновременно с двама, които са на огромно разстояние един от друг? Тогава правя своя избор и толкова. Избора си е мой. Идеалния вариант е да ги събереш двамата, но идеални варианти се случват рядко