Кой съм аз?

...нормално...моя има пръст в тях т.е и идея

   Честита ваканция!




Човек, вече писахме, че от ситуация до ситуация има разлика. Да, твоят пример е ясен; изборът ти е зависел от теб. Но не винаги е така. Точно по повод километрите - има фактори като политика, закони, финанси и др, спрямо които може или не може да се направи желания избор. Избор пак има, но не желания или както ти го нарече - идеален вариант.  

В събота си станал по-богат, Човек. Добавил си приятни изживявания и спомени по пътя си  


пп. Благодаря за вица, развесели ме!  

и аз Благодаря    мен ми прозвуча като мъдрост  

Нека да е лято, само да е лято, топло и зелено като горски мъх. Да струи тревата - силна, некосена - искам да е лято до последен дъх ......

 

.....ще го чакам,
ще го помня, 
ще му бъда вярна
то ще дойде пак с коси от топъл дъжд ...

Какво е, всъщност, лятото какво е?
Един сезон, през който мен ме няма...
... очи на северно момиче,
една жена, която уж е моя
и цели десет дни ще ме обича...
... да пийнем ръждива вода от улуците!

Заиграх се...
Човек, а когато разбереш, че си раним и слаб, и когато хората около теб го разберат, и знаят къде най-боли. Тогава какво?
Какъв си ти мечтател, Фернандес! И щом барон Мзнхаузен успява и аз бих могла ... и този път.
Като дар от небето сте ми.
Тонимар, чета една книга... И си мисля, къде съм чела за това. И съм сигурна, че съм чела , така както съм сигурна, че точно тази книга не съм чела. 

Леле, какви любими летни песнички сте заредили, а тук вали от 15 дни и няма изглед за спиране; започнах да се чувствам   




Ето една причина ранимите и слабите, чувствителните, да не разкриват аз-а си пред хората или поне тази част, която определя ранимите точки. Освен ако не владеят упражнението на Норбеков "Не ми пука" или не са потомци на Мюнхаузен. (Потомците на Фернандес ги виждам в друга категория.)
Май за болката няма избор, по-скоро има предварителен опит да не се стигне до усещане за болка.



За книгата...  Да не би да е едно от нещата, които се повтарят като плагиатство в различните книги от различни автори?

Днес в един линк от Desss прочетох интервю с Далай Лама. На въпроса "Какво е за вас щастието?" той отговаря: "Способността да мисля. И да живея в мир с мислите си..."
Хареса ми!    Простичко. Далеч от фойерверки и фанфари.



fastuche, вселената ти е определила хубава длъжност според мен 

  Забележителен човек е Далай Лама. Хармония е да си в мир с мислите си. Мислите са проекцията ни върху света. Когато не сме в хармония, кое ли не е наред  Дали начина по който се проектираме ни се вижда неприемлив. Аз изпитвам порив да коригирам мястото, а може би проблема е в моето отражение.

  Снощи наблюдавах танц, вдъхновен от компютърна игра. Той отключи в мен нещо позатлачено. Докоснах се мимолетно до хармонията.Музиката и танците са въздействащи не по малко от мислите. Творците имат шанса да се изразят и да въздейсват по различен начин, на различно ниво. Но при този начин на изразяване липсва директната обратна връзка.Твореца като че ли остава капсулиран с емоциите си, въпреки че е масово достъпен.

За мен има огромна разлика в изживяването, в чувстването на различни събития.

За пример ще взема лятото и зимата.
Аз не мога да променя сезоните. Ако искам да е лято, но всъщност е зима? Тогава се забавлявам със зимата. Дори във вица детенцето се пързаля и прави снежен човек. Заявявам, че предпочитам да е лято, но уважавам природата и я обичам такава каквато е. За мен е безмислено да страдам, да се тормозя заради моето желание....
Ако то ме измъчава и не мога да се примиря - ще отида в топлите страни. Ако нямам пари, ще отида с велосипед. Ще пътувам години, но ще стигна. За мен такъв стремеж е болезнен и безмислен, не съм такъв човек.
Аз мъдро приемам зимата и с трепет очаквам лятото ....

Когато ми е студено се прибирам на топло. Когато ми е топло се разхлаждам и търся сянка
Когато вън е много студено и преди да влезна да си взема студен душ една част от мен ми казва, че съм луд. Тогава друга част си спомня за енергията и радостта, която ми носи студения душ. Аналогично е когато ме е домързяло, но започвам да спортувам. Аналогично е когато искам да опитам от всяка храна и съм на път да преям. Знам че мога, знам какво мога и поддържам физическата си хигиена. Защото иначе ще се вмириша
Това във физически аспект. В психически или духовен аспект....
Тогава избирам да съм си самодостатъчен. Обичам се и не искам да се наранявам. Няма как да ме нарани някой, ако аз не искам да бъда наранен? Разбира се не става въпрос за физическо нараняване. Аз избирам да се радвам на всичко положително около мен. Приемам отрицателното и не го отричам, търся ползата и урока който ми носи. Същевременно не пропускам да се усмихвам и да се радвам, защото няма абсолютно положително или абсолютно отрицателно. Дори да се заблуждавам за момент, че е така - с времето проумявам и виждам урока си.
Ако съм изцяло зависим от външни фактори - тогава съм обречен да търся нещо извън мен и много често да съм разочарован. Когато съм обърнат към себе си, тогава мога да направя своя избор. Да - това ми харесва или не - това не ми допада. Това е духовната ми хигиена и аз се грижа за душата си. Правя си упражненията - медитации, визуализации. Опитвам се да виждам навсякъде любовта и с всеки изминат ден я намирам на все повече места....

Опитах се да бъда максимално ясен, дано не съм ви бил скучен
Мир и любов!

П.П. В разговор с госпожата относно приказката тя пое ангажимент да разяснява на децата защо не бива да убиват бубулечките и паячетата. Не съм искал и не съм молил за това. Ето как любовта ми помогна да предизвикам положителен обрат в групата на най-малката ми дъщеря...

  Танц, вдъхновен от компютърна игра?


Човек, дано не ти се случи да те нарани някой (никой не иска да е наранен и все пак става и обикновено става от най-близките) 

Тони, нараняван съм и продължавам да бъда нараняван. В момента даже, ежедневно.

Разбирам, че си раняван, но ти избираш да изживееш ненараняването. Т.е. да изживееш положителното, което ти дава живота. Ок.
Все пак нараняването не остава ли в теб - подтиснато или не? Болката от нараняването не достига ли до теб, въпреки желанието да не я изживееш, да направиш друг избор - извън болката?



Който се смее над белега, не познава какво е рана

Шекспир

Остава болката, защото не искам да избягам. Друга алтернатива за бързо решение не виждам. Може би след бягството ще ме боли повече...
Аз вярвам и обичам. Ситуацията се променя бавно към добро. Всеки ден е по-добър от предния. Вярвам че някой ден болката ще изчезне и ще остане само белега. Дано намеря сили да се смея на този белег след години...

Така или иначе парен каша духа, аз винаги ще съм нащрек.... Ще си духам кашичката, защото знам че пари....

 
    Бях впечатлена, защото ненавиждам компютърните игри и виртуалният свят, който предлагат.

Човек, като че ли се стремиш да се хармонизираш и адаптираш с всичко, което те заобикаля.
Това най вероятно е мъдро. Но ако  имаш възможност да влияеш и да променяш, какво ще избереш.Да се наслаждаваш на това, което е, или да го раздвижиш в някаква посока.

Човек се усеща наранен, когато приема лично нещата, които стават около него. И тук идва мястото на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис- едно от тян е Не приемай лично, защото :
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

А, и всеки слага своите очила, през които гледа света- важното е да слушаме и усещаме себе си- за да разберем кой съм аз