Кой съм аз?

  • 25 467
  • 658
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 211
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.


Това ми хареса много и идва на дневен ред при мен Hug

# 541
  • Русе
  • Мнения: 12 212
  А в ситуацията, когато те консумират. newsm78
Много често изпадам в тази драма, по отношение на близки роднини и на колеги. Те не могат да се справят и аз съм изход за тях. Не се чувствам обидена, но се чувствам затормозена, изтощена и в крайна сметка стигам до невъзможност физически да реализирам всичко. Cry Ако игнорирам нещо,изпадам в много деликатни морални дилеми.

# 542
  • Мнения: 2 084
Вълнуват ме думите ви. Сякаш преоткривам факта, че хората не са задължително добронамерени. Не си харесвам това, че толкова наивно похождам към всеки човек като към добронамерен. От много време се уча да не вярвам, да не допускам всеки до себе си, а то просто ми се изплъзва това научаване. Като чета думите ми за мен сякаш се преформулират собствените ми мисли и терзания. Сякаш ми се сглобяват съждения - не ми пука, че ме нараняват, вярата ми в доброто у хората е моят хладен душ, моята медитация. Щом мога точно това, какво толкова, че изпитвам болка понякога. Много повече болка ще ми струва бягството от самата мен, от моята същност, такава каквато е.
Точно такова ми е в момента отношението към чувството, че те консумират. Днес навярно ми е розово, или не са успели да ме изконсумират - останало е и нещо за мен. А и не срещнах някой, на когото се опитвам да простя, но все не ми се получава.

# 543
  • Мнения: 58
Аз отдавна не смятам, че хората са добронамерени. Те са такива, каквито са. Имат своя избор, всеки си избира какъв да бъде. Номера е да изместиш фокуса от другите върху себе си. Когато преместих фокуса, проумях много истини за себе си и за хората, за всичко и всички...


Истинското пътуване на откритието се състои не в търсенето на нови земи, а в гледането с други очи!
или
Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи!
или
THE ONLY REAL VOYAGE OF DISCOVERY CONSISTS NOT IN SEEKING NEW LANDSCAPES, BUT IN HANIG NEW EYES!
Марсел Проуст

# 544
  • Мнения: 957
Дани, права си за споразумението. Знам го отдавна. Въпросът е, че не винаги съумявам/е да не допусна до себе си нещата, да не ги приема лично. А когато ги приема лично - тогава и сто пъти да си повторя това споразумение - не ми помага докато не изляза от емоциите. Едва тогава е във възможностите ми да спра личното възприемане. Но това е след изгубени тонове енергия  Sad  Hug


Калинчице,  Laughing човекът, който ми задава често въпроси, също така често ми припомняше в началото: "Тони, престани да търсиш в хората САМО доброто! Това те убива!"
Казваше ми го, защото виждаше реакцията ми в някои ситуации и болката, която изпитвах.
За себе си ти решаваш, Калинке, че това е твоята медитация  Hug Така да бъде. Когато получиш не-добро - кажи си, че е част от медитацията (ако това те успокоява). Аз успях да се нагодя на нещо средно - да не търся или пък докато търся - да имам едно наум  Wink
все още не знам доколко успявам


Човвек, разбрах те най-сетне!  Hug Досега оставах с впечатление, че не позволяваш никаква болка да достигне до теб - дотолкова си извън реалността...

# 545
  • Мнения: 957
Веднъж Гурджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:

- Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.

Един от учениците попитал::

- Приведете ни, моля, някакъв пример.

- Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".

Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:

- Извинете, какво казахте?

Гурджиев казал:

- Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".

Сега Гурджиев се обърнал към друг ученик:

- Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.

Ученикът избухнал и изстрелял:

- Това не е вярно! Аз никога не споря!

Гурджиев казал:

- Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.

# 546
  • Мнения: 624
  А в ситуацията, когато те консумират. newsm78
Много често изпадам в тази драма, по отношение на близки роднини и на колеги. Те не могат да се справят и аз съм изход за тях. Не се чувствам обидена, но се чувствам затормозена, изтощена и в крайна сметка стигам до невъзможност физически да реализирам всичко. Cry Ако игнорирам нещо,изпадам в много деликатни морални дилеми.
Чувство на вина!  Thinking   Дали е изкуствено насъдено или идва от вътре?!?
А можеш ли да защитаваш интересите си?
Разбирам те, защото до преди година и аз бях така! Обърни повече внимание на своите желания, защото като прелее чашата и нещата стават  Misc Bomb    Що трябва да се стига до там? Помогни на другите да те разберат как се чувстваш. Аз вече не си мълча особено. Изстрелвам каквото си мисля и после им казвам, че истината е по-важна, ако се чувстват по-добре като ги лъжа, да си кажат. Но общо взето никой не желае да бъде лъган, така че след първоначалния шок нещата се успокояват  Mr. Green !

А ти какво точно искаш в конкретната ситуация? Задавала ли си си го този въпрос?

# 547
  • Мнения: 230
 newsm78 хм,че съм прекалено открита -да,че не задържам негативни реплики в себе си -да,че не търпя чуждо влияние -да,че обичам силния адреналин -да.....и трябва ли за това да се чувствам скунфузено-не Mr. Green
А относно чувството на вина и при мен се обажда ,но само ако си замълча или не направя нещо!!!!
 Whistling

# 548
  • Мнения: 1 568
tonimar  Hug

много ми хареса това което си написала  Hug
Замислих се  newsm78

# 549
  • Мнения: 15 619
Консумират ме, да, когато им позволявам, т.е. когато загърбя себе си. Само тогава се чувствам зле и изконсумирана. Замълча ли си, се чувствам зле.
tonimar, сега ме накара да ровя за основната си черта.  Mr. Green  Crazy Много трудно ми се вижда.  Thinking
Намирам повече от една.  Crazy

# 550
  • Мнения: 230
 newsm78 живеем в света на материалните възможности и нравствена нищета Thinkingсвят ,в който бездушната компютаризация и жаждата за потребление са издигнати на пиадестал,а човекът се превръща в машина на безличието и суетата ooooh! ooooh!.Поели по този път на съществуване неосъзнаваме,че сме тръгнали на свиждане с празнотата!!!Изхвърляме все повече багаж по пътя ,за да не ни тежи...Колко неща ,считани за на същно важни стават излишни????
Първо изхвърлихме очудването...после една по една илюзиите за самоопомняне от безумието.Накрая открихме,че без да усетим сме изхвърли ли и способността си да се вглеждаме в душите на другите....изолирайки се в търсене на собственото различие... ThinkingиЗгубихме и думите,насладата от едно съприкосновение с въжделениата,мислите и тревогите на Твореца и нашия дух...Ами хубавите слова,казани за човечността и безчовечието да ли ни вълнуват... newsm78 newsm78

# 551
  • Мнения: 230
Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

# 552
  • Мнения: 730
Аз отдавна не смятам, че хората са добронамерени. Те са такива, каквито са. Имат своя избор, всеки си избира какъв да бъде. Номера е да изместиш фокуса от другите върху себе си. Когато преместих фокуса, проумях много истини за себе си и за хората, за всичко и всички...




Човек, може и да съм идеалистка, но аз вярвам в хората и в тяхната добрина. Не съм срещала лош човек, а просто" ненамерил се " Simple Smile

# 553
  • Мнения: 58
Искам да кажа, че няма добри ИЛИ лоши хора. Има хора и това е всичко. Ние сме такива, каквито сме. Включително а себе си не мога да твърдя, че съм добър човек... Стремя се, да, но кой може да е само добър??? Мога само да мечтая за това....

# 554
  • Мнения: 957
Основната черта  newsm78 Може би понякога по-лесно се забелязва от близките. Известно време аз бях този, който никога не си е вкъщи.
Може би е по-лесно да се определи какво защитаваме...


Мари, мисля че има път назад. Може би, когато човек усети празнотата, при която е на редовно свиждане. Тогава се сеща за "излишния" багаж, който е изоставил по пътя.


От два дни ми се е натрапила една "виртуална картина" в съзнанието ми. Има връзка с консумирането, въпреки че поводът за появата на тази картина да беше съвсем друг. Мисля си тия дни за обезличаването. Нищо и никой не би трябвало да бъде допуснат да ни обезличи, дори ние самите.
Да не кажеш това, което мислиш; да не отвърнеш на удара с удар само заради чужди интереси - е обезличаване.
Да допуснеш някой да те консумира, някой да те преправя на това, което той би искал да види в теб - е обезличаване.
Да живееш според модни стандарти и морал - е обезличаване.

Все едно един мокър парцал минава през чертите ни (лицето, аз-а) и оставя след себе си сиво-бяло петно като върху зле почистена ученическа дъска...

Общи условия

Активация на акаунт