Кой съм аз?

Човек (ще използвам ника ти този път), веднага ти казвам: Изгаси фенера!  Смея се, но го казвам напълно сериозно! Защо? За да го намериш в себе си! Фенерът насочва очите и търсенията ти на грешно място! 

А сега да напиша това, с което се каня от няколко дни да ви занимая (luna, все още не съм прочела материала, но не съм забравила 


Много ми е приятно, интересно и любопитно, когато разбера нещо за себе си, за което по-рано не съм подозирала. Един вид - когато опознавам нещо неосъзнато досега от себе си. За пореден път това ми се случи в понеделник.
Правя "упражнения" (не ги възприемам като такива) за разговор с душата ми. Поредното упражнение накратко е следното: Да си представя, че нещата, които в мен все още не са намерили външен израз, са хора, заключени в тъмна стая без прозорци. Да си представя как ще се чувстват тия хора след три дни, след седмица (разбира се автоматично асоциирам с всички години, през които тия нужди и чувства в мен не са били изразени)... Как, откъде, по какъв начин да намеря ключа за стаята, за да ги изкарам навън тия хора?

Е, мислих, мислих - нищо не измислих. Откъде по дяволите да изнамеря ключе, как да ги изкарам навън?... Отговорът не е толкова важен в случая, нещо друго ме порази. Казвам тази задачка на приятелката ми и тя без замисляне ме шашна. Хаха, - каза ми тя, - знам, че си тръгнала да търсиш ключето! Е, намери ли го? Аз на момента ти казвам как бих постъпила! Никакво ключе нямаше да търся! Щях веднага да разбия врата, стена, - с крака, с юмруци - нямаше да си губя времето в търсене на ключе!!!

При което аз заприличах точно на ей това:  , и ей това 
И си казах: Ей, Богу, защо наистина съм толкова изпълнителна, че да не ми дойде друга идея за спасение, а тръгвам да търся ключето?  Нали изкарването навън е важно, а не начинът и способа? Замислих се дали и доколко едно такова решение опира до интелект. Но след малко си казах: Не е до интелект, а до характер.  Бунтовният характер, силният характер, може би лидерският характер - скача и разбива... а аз тръгвам да търся - като Човек - с фенерче ключа...

После си помислих: Ами те и затова са заключени - защото нямам достатъчно бунтовност, вместо с агресия и протест, действам с послушание - това ме води да заключените в мен неща. Поне досега (после - ще видим  )


Надявам се да ви е било полезно моето упражнение и развоя покрай него! 

Здравейте!  
Тонимар, четейки ти постинга за упражнението и твоите мисли по въпроса, веднага ми минава друга мисъл - не е до характер само и единствено според мен, а до наслагвания, шлаки, утъпкани пътеки, които са ни наложени. Закостеняваме един вид, движим се прволинейно и изгубваме способността си да бъдем първични и да следваме стремежите си, загубваме се в мисли и опити, как да го сторим... Търсенето на ключето точно на това ми докарва.
А иначе материалът ми хареса донякъде... При мен чувства и мисли се движат в синхрон, но все пак емоциите са ми водеща сила, хич не се и опитвам да се залъжа с друго. От емоциите ми се генерират мисли и колкото по-силни са първите, толкова по-радикални са вторите...

Тони, грешното за теб може да е правилно за мен. Освен това аз написах че търся, но не написах къде търся. За това ми е интересно как прецени, че е грешно???...

luna, напълно съгласна! Характерът според мен се оформя от изредените от теб неща. Не всеки си ги е насложил, зависи доколко е закостенял и доколко е успял да се запази като първичност. 


Човек, все повече ми заприличваш на Винцето, дори изразите ти и постовете ти стават нейно копие!  Ще ти отговоря:




За какво служи фенерът? За да се види, да внесе светлина, чрез която очите да могат да видят. Но тъй като търсиш себе си, а това себе си е вътре в теб - то може да се намери само в тъмнина, както молитвата и медитацията стават само в уединение (прословутата ви прошка - също ). Светлината пречи тъй като тя ти дава изява на очните сензорни възприятия, а не на твоята същност, душа или както искаш го наречи. По тази причина търсенето с фенер е грешно. Но ако продължаваш да търсиш начин да ми опонираш, както правиш в поседните дни - няма да ме разбереш 

Браво! Проницателна си! И аз забелязвам донякъде прилика в начина им на мислене! Дай Боже всекиму!

Хубав цитат! Но не ми се вижда на място. 

tonimar, чета постовете ти много внимателно, дори ми харесва материалът който намираш и копираш тук...отнема доста време да ровиш, знам...но защо се заяждаш с хората....не мога да разбера? 

Не знам кой се заяжда в случая! А кога намирам според представите ти време да се ровя и търся нужни цитати - също не знам!
Май ми завиждаш, че имам отговор за много неща!  Избобът е твой! 

пп Това, че ти харесва на каишка, daindi, си е твой проблем! Всеки решава дали и на кого да помаха с опашка 

Ох, сетих се, че ти прощаваш и обичаш всички - също като Винцето, daindi ! Как така стана, че аз не влизам в това число и също като нея ме следиш и изчакваш момент за атака?

Хубаво нещо е атаката между другото! Спасява от автоимунни заболявания!  Затова "си заслужавам болестта" - това вече е цитат - от Винцето. Защото не съм се научила на време да се защитавам, атакувайки. Но никога не е късно! Уча се!

Кой съм аз?
       Аз съм си Аз, никой неможе да бъде като мене, и не искам да бъда като никой друг.
       Греша, и ако не греша няма да намеря правилният път.
       Всичко това е излишно,  с една дума ЧОВЕК съм, и нищо човешко не ми е чуждо.
       Важното е дори и в Грешките си, човек да намери истината да бъде щастлив.
            /другото е само проза/

Усещам, че темата върви към заключване, дано повече хора са разбрали поне за себе си кои са!
Така е, благородно ти завиждам, че имаш отговор за всичко, но го използвай по предназначение, а не принципно. Наистина и аз обичам да ровя в нета, но нямам достатъчно време, затова говоря повече от собствено име, че е по-лесничко!  

Това беше грубичко, ноооо ще го подмина...

Тук  грешиш. До преди да започнеш да нападаш грозно, дори с удоволствие четях написаното от теб. Чудех се защо го правиш... Сега ми е ясно, желая ти много сили занапред и лично аз нямам лоши чувства към теб!

Ще си позволя да цитирам една мъдрост от поста на друга потребителка...

"Когато е в състояние да престане да мисли за себе си и за собствената си важност, човек е напълно свободен."

"Мъдрост за всеки ден" д-р Уейн Дайър

Изумихте ме.
Загубих ума и дума, затуй замълчах.
Ще ви напляскам!!! 
 Точно в тази тема не съм очаквала, че трябва да пъча бюст и да свъсвам вежди.

Мисля,че наистина се стигна до грозни нападки.. Нека бъдем добри    ,да си простим взаимно и да продължим по пътя към самоусъвършенстването!

Разбира се, че една тема ще тръгне към затваряне, когато се съберат хищните пирани и се опитат да оглозгат някого!

Виното, всичко което правим, го правим за себе си. Никой не е престанал да мисли за себе си - никой, никога. И всичко което правим го правим за себе си! Явно толкова си се замаяла от "извисената" си позиция или от алкохолните пари около теб (съфорумки с които си се виждала в Пловдив говорят под сурдинка за това), че не можеш да го разбереш! Казвам го грубо, но е моята истина! Не съм тук за да галя някой с перце.

raliko , Нека първо изясним какво е добро и какво е лошо. Защо някой трябва да е добър според представите на някой друг? Към някои съм "добра", към други съм "лоша" - според моите представи за това. И защо трябва да прощаваме ако не искаме?! Това е личен избор, все едно някой е направил грешка. А грешка няма - всичко е правилно в дадения момент!

Пет пари не давам за хорското мнение!

daindi , ти не познава Тони на живо - ако имаше тази възможност нямаше да пишеш това. Ще ти кажа защо тя реагира  към Виното така: Тони е болна, а Виното и заяви, че курва и, че щом не мисли като нея това са били курвенски номера. Извисеното Вино -  В каква заблуда сте за нея! Та Виното накрая за капак писа - дано ти дойде ума в главата (да мисли като нея), че малко ти остава да живееш!!! Това е Виното - гнусна жена. Който го намира това за "добро" здраве да е - за мен това меко казано е отвратително! И Тони да прости?! Никога не бих ако съм нейно място!