Детегледачките

Има различни жени и майки.
Има такива, които са родили децата си след като са се реализирали в живота - имат добра професия, добра работа, успехи, социален живот, цели за постигане, пълноценен и разнообразен живот извън семейството. За тях детето също е радост и то голяма, но не и единствената.  За тези жени е важно да си гледат детето, но е важно е да могат да му осигурат добър жевот, добро образование, социални контакти, семейна среда над посредствеността на скучна домакинска работа и повтарящи се скучни вечери.
Има жени, които раждат млади, преди да са постигнали нещо в жовати си или такива, които таванът им е толкова ниско (високо), че на 25 години са постигнали последното ниво в развитието си  - оттук нататък ще е все продавачка, само ще сменя магазините, ще е все Деловодителка и т.н. Томно тези се вкопчват в децата си и започват да твърдят, че са им се отдали напълно. Добро оправдание за това, че няма на какво друго да се отдадат.   Обикновено тези са и с комнетратие, че другите жени не са добри майки.
Аз предпочитам да дам на детето си добро образование, добра социална среда, добри шансове за израстване и добър пример за успешна личност, пред това да му отдам три години от живота си в скучно висене по градинки и да твърдя, че то е най ценното за мен.

Щом три години са ти адски много,как ли ще го изтърпиш да стане на 18 и да си поеме пътя?!   

А за "скучното висене по градинки"...сещам се за един познат,дето ,връщайки се от сватбено пътешествие на въпроса "Как изкарахте?"   каза   "Пълна скука!"   

Как ли ще си разнообразява живота после,като наберат семеен стаж?

що, до 18 се предполага, че трябва да му сменя памперсите ли 

Грижата за едно дете не е само до смяната на памперси...макар че за много майки явно е!

Но след като три години са й се видели тоолкова много,как ли ще го търпи да се мотае в къщи до 18-годишна възраст...  щото то на 3 не става самостоятелно,нали?!   

Айде стига, жената каза, че 3 години висене по градинки е скука и честно казано, не мога да повярвам, че някой не мисли така.
Никой не говори за отглеждането на детето като цяло.

Изобщо глупаво е да се спори по въпроса. Все пак грижата за едно (и повече) деца не бива е наказание, нито смятам, че е нужно след като имам дете/деца да се лиша от личен живот, работа, приятели. Както и не бих искала детето ми да се "посвети" на родителите си когато стане голямо и има личен живот. Всеки си има свои ценности и виждания за живота си и си решава как да постъпи. И това, което ми е най-драго, че детето ми (вече тийнейджър) един ден се обърна и ми каза - "мамо с вас ми е най-забавно".

Темата заплашва пак да се превърне във вечния спор...
Затова само казвам :  Аз не работя.Но по никакъв начин не съм се лишила от личен живот и приятели,както и от други развлечения.

Може би е крайно време да спрете да мислите,че жена,която не ходи на работа ,седи по цял ден до печката,с черпак в едната ръка и прахосмукачка в другата...
И няма никакви други интереси освен да изпере и нахрани семейството си!
Личното ми мнение,че работещите жени всъщност имат много по-малко време за самоусъвършенстване и странични интереси,освен работата,мъжа и децата!

Толкова от мене!

Аз искам само едно да попитам авторката - този термин "човек" само майката или и бащата визира. Защото за мен жени и мъже са равни и ако жената е лош родител за това, че е оставила детето си преди 14 години, следва ли , че и мъжът е. По тази логика трябва всички дружно да дремят по цял ден вкъщи и да мизерстват, но поне ще знаят, че са добри родители и са дали максималното на децата си.

Какъв й е пролемът точно на авторката  ?

Ами скука е последното, което мога да кажа, че е ходенето по градинки с дете от 0 - 3 години.  Не само, че е много по приятно от работенето за шеф, ами и е доста тонизиращо за фигурата.

на мен не ми е скука ходенето по градинки   даже ми е много приятно

На мен точно ходенето в градинките хич не ми е по вкуса  Също и висенето по кафетата, просто не ми харесва. Още повече, че за мой късмет всички мами от градинката бяха фенки на турските сериали и Островът на изкушението 
Предпочитах да стоя на двора с хубава книжка, докато дребния си пляска в басейнчето или се търкаля на одеялото, дето му го постилах на тревата. Ама това съм си аз, всеки каквото го влече.
Когато малкия стана на година и 4 месеца, аз тръгнах на работа, гледа го майка ми. Всеки ден от 8 до 5-6ч. вечерта той е с баба си /понякога и в почивните дни/. Не смятам, че съм лоша майка или съм го пренебрегнала - напротив, тя с удоволствие го води на детската площадка, та си обсъжда сериалите, а пък той играе с другите деца. С радост отива сутрин при баба си, никаго не е плакал за мен, вечер с радост посреща мен и баща си, така ни е добре на всички.
Също така не мога да кажа, че детето е единственото важно нещо в живота ми, важен е също и съпругът ми, родителите ми, сестра ми, работата, хобитата, трите ми кучета, котката, приятелите и т.н.
Не е важно колко часа на ден прекарваш с детето си, а колко съдържателни са часовете, в които сте заедно. Достатъчно наблюдения съм имала на майка, която е денонощно с детето си, но когато то иска нещо да я пита, да й привлече вниманието, тя да му каже: "Чакай сега, нямам време, после, остави ме на мира" и т.н. Резултат - детето гледано само от майка си, но не получаващо достатъчно внимание от нея. Много по - чести са и подобните случаи с бащи.  Ей това е тъжно 

Най-хубавите моменти са били разходката в парка !
Стига да може,една жена е по-пълноценна да не "работи" за някой по 12 часа ,а да изпита и част от красивите моменти с детето.И действително една жена,която не работи на трудов договор,а на домашен не е по цял ден в кухнята!Била съм и в двете ситуации,но всеки има приоритет.
Колкото до детегледачките,всичко е индивидуално - познавам дама на 65 г.,която от две години гледа детенце и е много по в час от някой на 25 !/възпитание,образование,култура/Не винаги годините са критерии,но за съжаление това се разбира впоследствие.

rosy_bosy - е то, ако извеждането в парка или градинката на детето се свежда до това майката да седне и да кибичи на пейка или на кафе и лаф по 4-5 часа на ден...сигурно е скучно...
аз лично си играя обаче с детето, тичаме, катерим се, разхождаме се, говориме си....
Като бебе пък в количката , той на едно място не седеше, трябваше да се разхождам, понякога и с МРЗ-то в ушите....защото предимно спеше....аз много обичам да ходя...мога с часове просто да си обикалям, и ми е голямо удоволствие

Виж обаче ми е безкрайно скучно да играем на колички....за щастие предимно сам се забавлява с тях и рядко ме вика да се присъединя към тази му точно игра....

Хора разни...важното е да се чувстват добре и детето и мама и тати в ежедневието, което са си изградили пък къде точно е вярният баланс - зависи от самите тях...

Аз не изповядвам максимата, че децата са всичко на света. Има много велики хора, които не са имали деца и са си изпълнили мисията. За сведение, Буда тръгва да създава школа от ученици, като оставя жена си с малкия си син. Много случаи има описани в Библията, когато някои оставя семейството си, заради по-висока мисия. Ами Хъшовете - гледахме филма. А  Левски, който не е имал семейство? А Ботев, които оставя Венета с невръстния син? Те за осъждане ли са или за възхищение?