Паническо разстройство - част 5

  • 175 424
  • 737
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 305
аynur, а не можеш ли да баеш и на себе си  Wink  И мен малко ме е страх от такива неща, но това е може би защото не мога да си обясня как действат. От тези пък дето развалят и правят магии ми настръхва косата.

# 631
  • Варна
  • Мнения: 71
Моля Ви за помощ и подкрепа. Страдам от Паническо разстройство от 3год. Лекувано е с Ципралекс и Ривотрил в началото, а след това  спрях и ривотрила. Определено нещата и симптомите бяха много страшни и плашещи в началото, но лека по-лека се повлиях от лечението и взех да се възвръщам към нормалния си живот. Решихме да си имаме бебче. След преглед с психиатъра ми започнахме да намаля ме АД и след това го спрях. От 2 месеца не го пия и мога да кажа , че бях добре. В деня, когато разбрах,че съм бременна всичко се срина. Атаките започнаха отново, страховете се появиха и колкото и да плача и да се блъскам главата не мога да разбера, защо стана така при условия , че бебето е планирано и искано, а в момента се чувствам ужасно. Съвсем в началото на бременността съм, а вече не я искам Sad Моля Ви помогнете ми, страх ме е от това което чувствам, изплашена съм , на моменти мисля ,че съм егоист и мисля само за себе си, когато ме обхване кризата. Не мога да се зарадвам на новината, на която всеки нормален човек би се зарадвал, но не и аз. Всеки месец очаквах с нетърпение да видя положителния тест, а сега не го искам бебето. Знам, че сигурно ще чуя много упреци, но само, който е бил в това състояние предполагам може да ме разбере. Кризите идват с пълна сила, а аз не мога да пия нищо, за да не му навредя. Ходя редовно при психиатъра си, той ми казва, че всичко ще отмине и ако стане много зле ще измисли хапчета, които да мога да пия, но аз не искам. Моля Ви ако някой е в подобно положение или е бил нека сподели и да ме посъветва как да се справя. Всички близки са около мен и ме подкрепят и разбират и въпреки това, аз вече не го искам това дете, изпитвам ужас от кризите, които са в пълна сила в момента. Плача докато пиша всичко това, но и се надявам все пак да има някой минал по моя път и да сподели с мен своите страхове и болки и как е излязъл от това състояние. Искам отново да си поискам бебето , искам да мога да се зарадвам на това, което предстои да ми се случи, искам сърчицето  ми да почувства всичко хубаво, което ни очаква, а не да стои замръзнало  Cry Cry Cry

# 632
  • Мнения: 1 513
sisi___ , никой тук няма да те обвини за каквото и да било. Но. Няма за какво. Ти не си направила нищо лошо. Това , че си мислиш , че не искаш бебето не е така и е просто защитна реакция от твоя страна , защото ти го искаш , но се опасяваш , че ще му навредиш. Знам за какво говориш , много добре те разбирам , защото и аз се страхувам от абсолютно същото , както и ти. И аз искам бебе , но се страхувам от толкова много неща та се питам дали ще успея да бъда добра майка още даже преди да съм родила. Ще успея ли да опазя малкото същество от евентуални проблеми , които биха възникнали с мен по време на бременността. И въпреки това не се замислям много , защото и да го мисля и да не го мисля нищо няма да променя. Просто трябва да се сблъскаме с всичко това. Сега е момента да си докажеш на себе си и на околните , че си силна жена и можеш да родиш и отгледаш едно здраво бебе. За кризите не се безпокой. Чела съм и съм чувала , че те не се отразяват на бебчо. Ако трябва и ако се налага си стой повечко в къщи , абе ако трябва с две думи и цяла бременност изкарай в къщи ако само там се чувстваш най - добре , защото си заслужава. Помисли колко жени копнеят , за да имат бебе , а не могат , а ти си благословена да имаш . Това е дар от Бога , така мисли. Една позната , като беше бременна ми разказваше как , като научила , че ще става майка и като вървяла по улиците искала да знаят всички , че носи живот в себе си и искала да го изкрещи на целия свят. Вярвам , че нещата ще се променят много при теб с течение на бременността и няма да те интересува нищо друго освен бебето , ти ще останеш в далечен план. Просто сега все още не е изграден и майчинския ти инстинкт , но много скоро и той ще почне да се обажда и всичко ще се нареди Hug.

# 633
  • Варна
  • Мнения: 71
Elizabett,  благодаря за милите думи и подкрепа, получавам ги и от близките ми, опитват се всячески да ми вдъхнат сили, но аз като че ли отказвам да бъда силна. Решихме да имаме бебе, защото смятах, че съм силна и ще се справя, а сега всичко се срива.Толкова го исках, а сега плача, че то ще усети и ще си отиде само.Толкова ми е объркано всичко , че не мога и да се изразя. Мисля в момента само за себе си и за това, че искам  да се почувствам отново нормален човек като започна отново да се лекувам и в същото време ме е страх за него, че ще му навредя. В момента съжалявам за решението, което взехме , явно не сам подготвена и в същото време осъзнавам, че ако се случи нещо с него, никога повече няма да имам смелост на подобна крачка. Моля се кризите да отминат по-бързо или поне да не са толкова тежки. Имам нужда от подкрепа ,а когато я получа не мога да я използвам , за да си помогна и вдъхна сили. Толкова объркана не съм се чувствала никога до сега..........

# 634
  • Мнения: 115
сиси!, така казвам и на дъщеря си  Hug
Ти си го искаш и си го обичаш вече, личи си по думите ти мила! Само една майка може дака да каже "искам да си го поискам" . Едва ли аз съм човека , който може да каже за лекарствата, защото не съм вземала нито едно от тези, които си пила. От опит знам само, че не се отразява толкова на бебето, не се тревожи (а щом и това те тревожи съвсем ще се справиш!). Моята втора бременност мина много лошо за мен. В емоционално отношение бях една голяма развалина, защото "къщните" ми не искаха бебето...  Няма да обяснавам през какво съм минала, предпочитах да стоя в болмицата, но не вкъщи, ад абсолютен. Ти имаш подкрепата на близките, посещавай си лекаря по-често ако трябва. Аз си мисля, че няма как да не ти се отрази спирането на лекарствата, другите момичета да кажат, та да измисли компромисен вариант!
Чети книги, намери си много завладяващо хоби, измисли нещо да ти грабне ума!
Много силно те прегръщам! И аз се разплаках, но ти изпращам де що позитивно има в мен!
Успех, и ще чакам да видя развитието на чертичката!
Винаги може да пишеш тук!

# 635
  • Мнения: 2 070
 sisi___  HugПР и бременност си е сериозно изпитание, много кураж, ще видиш че всичко си е струвало
не знам успокоение ли ще ти е някакво,обаче аз след раждането на сина си се чувствах така.
бях толкова объркана, и се чувствах толкова безпомощна, че исках да избягам.
майка ми идваше да го гледа, аз излизам навън, обаче пък след малко искам да се прибера
майчиното чувство не може да се излъже и не бива да го подлагаш на съмнение
всичко ще си дойде на място.споделяй тревогите си с най- близките
ти ще си най-добрата мама за своето бебче
успех мила

# 636
  • Мнения: 13 537
Сиси, това което усещаш е влиянието на хормоните предизвикани от бремеността. Аз се чувствах ужасно цялата бременост.  Confused Все едно някой друг бе ме облякъл и ходеше бременен с мен - мислех различно, чувствах различно, говорес с и за хората различно и това различно не бе никак добро  Rolling Eyes Честно, не знам как ме изтраяха хората и не се отрекоха от мен близки и познати!
Положителното в цялата ситуация е, че като се роди бебето всичките ти страхове за теб ще останат на заден план. Ще си толкова концентрирана и мотивирана, че няма да има паник атаки. Да, ще има нерваност и безпокойство, но при коя майка ги няма?
Какво обичаш да правиш? Гледай много комедии, разхождай се, повиши ендорфините с банани, шоколад и фъстъчки, купи си книги, които харесваш, медитирай, за да усетиш душицата на бебето в теб.
Първите няколко месеца е най-трудно докато организмът приеме бремеността и се нагоди хормонално - кризи, паник атаки, безпокойство, въпроси от рода "Що ми трябваше?"  Crossing Arms После нещата видимо се успокояват и започваш да се чувстваш по-добре. Към края на бремеността те гепи шубето какво предстои, но виждаш, че при всички бремени този страх е нормален и полека лека всичко се нарежда.
Сиси, да си майка си заслужава да изтърпиш всякакви мъки и страдания. Да си майка ще е най-голямото постижение в живота ти, най-прекрасното изживяване и най-смисленото нещо което някога си правила. Така е с всички нас, нагласи се за магията и търпеливо изчакай тя да се случи.  Hug

# 637
  • Мнения: 115
Момичета, днес имам рожденничка!

# 638
  • Мнения: 13 537
Момичета, днес имам рожденничка!

От сърце ти желая да ти е здрава, усмихната, щастлива! Да те прави щастлива и много, много да се разбирате!  Hug

# 639
  • Варна
  • Мнения: 71
Мама Галка, твоята принцеса, която също каза, че наричаш Сиси нека да  бъде най-щастливото и обичано дете на света. Пожелавам Ви весел празник!

# 640
  • Мнения: 941
мама Галка да ти е жива и здрава рожденичката и само радост да ти носи   bouquet  bouquet  bouquet
sisi___   Hug ти ще бъдеш добро мамче, не се тревожи  bouquet
Момичета усмихвайте се повече, срахът и стресът бягат от усмивки  Hug

# 641
  • Мнения: 1 288
мама галка, да ти е жива и здрава рожденичката!   bouquet
сиси, напълно те разбирам и аз, въпреки че моите паники бяха спрели точно в този период, когато бях бременна. то сега като започнат тези хормони нагоре-надолу и няма начин да не ти влияят. и аз ще кажа като другите момичета- чети си книжки, гледай весели филми, говори с лекаря. но ако видиш че хич не се успокояваш, попитай го за хапчета. не са по-вредни, отколкото това да си непрекъснато в стрес и страх. какво да ти кажа друго, знам и аз като ме хване паниката, че нито приемам, нито предавам. просто ти пожелавам много сили и положителни мисли. тук винаги ще намериш подкрепа. в сайта на evropea.com има специална тема за паническото разтройство и за бременни момичета. може би ще ти е полезно да почетеш другите как се справят.
относно баенето ще споделя, че бях ходила при една баба, дето хвърля брашно. наистина ми минаваха страховете.

# 642
  • Мнения: 2 425
аynur, а не можеш ли да баеш и на себе си  Wink  И мен малко ме е страх от такива неща, но това е може би защото не мога да си обясня как действат. От тези пък дето развалят и правят магии ми настръхва косата.
Оооо, определено и мен ме е страх много от такива дето правят и развалят магии  Sick А иначе мога да бая на себе си да и го правя като няма кой  Wink

# 643
  • Мнения: 1
Здравейте момичета, отскоро и аз съм в клуба ooooh! Simple Smile ходих на лекар и след като ми каза диагнозата ми исписа само Ципралекс, имам въпрос - доста напълнях последната година и ме е страх от него да не се освиня съвсем, много ми е слабо и все ми се спи ....това нормално ли е , моля помогнете Hug

# 644
  • Мнения: 1 513
Момичета вдигате ли кръвно от време на време? Вчера реших да си го премеря и беше завишено , но аз си имам страх като го меря така , че първата стойност не я отчетох за вярна след , което пак мерих , беше 125/85. Нормално беше. Днес сутринта викам да го премеря пак да видя как ще е макар , че се чувствах супер , премерих го малко високо без да се паникьосвам тоя път - 125/90. Тъкмо бях пила кафе. Викам от кафето ще съм го вдигнала малко , защото знам , че трябва да се мери в покой , да не е след кафе , цигари и т.н. След няколко часа пак го мерих , но долната си остана 90 Sad. Уж съм с леко ниско кръвно , защото постоянно съм на режим на хранене и няма как да поддържам високо , но вчера и днес нещо го отчитам завишено и това никак не ми хареса и цял ден само за това мисля и ми е влязло в главата. Как може да съм такава патица и да мисля само това не знам Sad.Като го мисля много ясно , че ще е високо.

Общи условия

Активация на акаунт