Паническо разстройство - част 5

Не ми се иска да се присъединя към редиците ви, но за мое голямо съжаление трябва да го направя защото иначе съвсем ще се погубя.Имам нужда да споделя с някой. Мъжът ми вече не ме разбира. Постоянно твърди, че всичко ми идва от главата. Даже и така да е аз не чуствам неговата подкрепа в моите психологически борби. По принцип съм един от най-отявлените хипохондрици, които могат да съществуват. Чуя ли някаква болест веднага намирам до един всички нейни симптоми у себе си.Работата ми е свързана с много хора. На ден минават през мен 100 човека, работя с много пари за които отговарям, абе много стрес. Отделно командировки в София.Сега нали е лято и има много вируси, та хванах аз един такъв и от 5.08 не мога да се оправя. Повръщане, разстройство...отделно нервното ми напрежение... Отключиха се едни картини в главата ми:че съм терминално болна, че имам спин, хепатит и рак всичко на едно, през ден съм при личната. Два пъти пълни изследвания на кръвта за една година, цитонамазки и профилактика на екограф на гърдите, Тя казва, че всичко ми е наред, хемоглобина е добре, левкоцитите, утайката, но аз не съм. Храната не ми е вкусна, все ми се повръща-особено сутрин. Не се храня от страх да не повърна всичко, стомаха ми се е свил, нощем изпотяване, сърцебиене. Слагам свещички Вомакур - май най ми понасят. При ръст 158 см станах 45 кг. Нямам сила за нищо. В петък трябва да съм на работа, а как ще отида не знам. Вече обмислям да зарежа работата. Това гадене си продължава...Вече ми идва да се гръмна. Личната каза, че ако не овладея положението с повръщането в болница на системи трябва да съм, защото се дехидратирам.Опитвам се да не стоя в къщи, а да се разхождам край морето, но нямам сила да стигна до там. Главата ми се вие. Имам чуството, че ей сега ще умра. Нощем ми е най-страшно.Пия сега Атаракс, по 1/2 вечер за да се успокоя. Но не виждам промяна. Какво да правя помагайте. Това гадене най- ме мъчи. То ми пречи да се храня нормално. Мъжът ми казва, че съм се излекувала от вируса, но главата не съм си излекувала. Вече искаме и бебе, но аз с тези мои състояния не знам изобщо как ще зачена, а пък после и детенце да гледам. Много съм отчаяна. Помагайте моля ви.

JenniferLopez, може и да ти прозвучи несериозно, но имаш всички признаци на чувствителен стомах. След болестта /която е напълно безобидна/ си раздразнила стомаха си с неправилно захранване и си се докарала до това състояние. Децата често стигат точно до тази фаза, ако изкарат летен вирус и родителите не ги захранят правилно. Защо не подходиш към себе си като към дете - бъди майка на себе си:
Започни във водата, което пиеш /а тя трябва да е минимум 1 л. на ден/ да слагам по няколко кристалчета сол и сода за хляб. Така се стабилизира електролитния баланс.
Сготви си супа от картофки, лук, малко фиде, сол и малко мазнина. Пасирай и първия ден се храни с нея. Лъжика, две, после пак и така докато изядеш поне 3 купички сума през деня. Ако повърнеш - пак лапваш една лъжичка.
НЕ ЯЖ МЛЯКО И ПЛОДОВЕ НА ТОЗИ ЕТАП.
На втория ден си направи ориз на фурна с пилешко месце.
На третия ден хапни малко зеленчуци със супичка /каквато обичаш, но без подправки и чушка/
Бяла каша с пилешко и изкиснато сирене + Салатка + препечен хляб
Малко яйце, но малко! Салатките можеш да увеличиш на този ден.
И когато се успокои стомаха ти хапни малко мляко - 1 с.л., когато стомаха свикне след 3 дена млякото може да е част от менюто ти.
По същия начин и с плодовете - след като вече си приела млякото в менюто си хапни малко ябълка, на следващия ден още малко и така.
Повтаряй си като мантра "Ас съм напълно здрава! Аз съм напълно здрава!" Всеки път като те връхлетят лошите мисли, затвори очи и си представи как лекар, ангел, Бог или на който би повярвала казва "Прегладана си, и си НАПЪЛНО здрава!"


И ти НАИСТИНА си напълно здрава, просто си раздразнила стомаха си. 

JenniferLopez , аз пък ще те посъветвам да си вземеш направление за психиатър и да отидеш в поликлиниката към Терапията при д-р Александър Попов, последно като ходех при него беше в стая 101, много е добър. Той ще прецени дали наистина проблема е в главата ти. Моят беше точно там, но преди това ми го каза известна варненска кардиоложка, та така стигнах до психиатрично лечение. Аз загубих съпруга си и се сринах, но почти година по-късно мисля, че вече съм добре и обмислям спиране на хапчетата.

Благодаря ви момичета! Ще видя докъде ще я докарам...с тази хипохондрия

JenniferLopez ,моето мнения ,че имаш точно синдром на раздразнения стомах преди две години точно през летния сезон го получих вследствие на стрес ,ходих на гастренолог и ми предписаха едни антибиотици от който съвсем ми раздразниха стомаха ,след това отидох на невролог и той ми каза ,да пия витамин А и Е ,ВАЛЕРИАН ,МЕНТА И ГЛОГ защото това е от нерви така се оправих също ми предписа защото аз по принцип съм 42/3 килограма да ям таханов сусам и мед за стомаха с две думи др.лекари не ми помогнаха само правилните напътствия на невролога и то защото ми е роднина и ме взе присърце.трябва да успокоиш стомаха с правилна диета сухари картофи и др както са те посъветвали и по нагоре ,но трябва да се успокойш изцяло пии някакъв чай мента ,маточина и др.успех и не се плаши и не ходи много по жегите то също влияе зле на нервните стомаси.

Да момичета може и да сте прави за стомаха, но нали знаете на страха очите са големи, а пък на хипохондрика още по-големи. Аз съм много краен вариант и наистина мисля че имам нужда от психиатрична помощ за овладяване на това състояние. Ето преди малко гледам някакъв филм научно-популярен за някакъв рядък вирус открит през 2007 г. Еми няма такива филми, в които се вкарвам. Вече си мисля и че този вирус имам, ами за нилската треска в Гърция....да не ви говоря то не бяха репеленти , не бяха мазила и нощем като чуя комар да ми жужи и едни картини ми се развихрят в съзнанието....още повече, че обслужвам клиенти, които предимно работят в Гърция.Не знам...вече. Мия си ръцете по 10 пъти на ден, чистя с белина навсякъде , дезинфекцирам със спирт и може да си представите една такава безобидна болест (както каза Дорис) докъде може да ме докара - до границата на пълно изтощение 45 кг никога не съм била (на 16 год бях толкова).Благодаря ви , че ви има и ми давате сила поне в главата да овладея нещата По принцип никой не ме разбира като споделям тези мои терзания.Всеки от приятелския ми кръг си мисли, че просто сама си търся проблемите.
Нямам някакви житейски дилеми и драми за сега. Родителите ми са живи и здрави, мъжът ми е добре, брат ми също на какво се дължи това не разбирам    и като се връщам назад в годините си мисля, че така просто съм си родена, закодирано ми е в гена. Имаше един случай когато като деца с брат ми си играехме и аз без да искам нещо си навехнах палеца на крака. То такъв рев беше и постоянно питах майка ми "Майко ще умра ли?Майко ще умра ли?Майко ще умра ли?"До ден днешен тази фраза е станала като виц в семейството ни и майка ми не спира да го казва като й се оплаквам за поредния синдром на някоя неизличима болест....
Благодаря ви момичета  
Подкрепата ви е огромна, даже вече не си чуствам стомаха (това не ми се беше случвало от 5.08 все нещо къркори, бучи, обажда се)

По това време само една паника като мен може да не спи!

Много ви моля ако някой може да ми отговори, много се нуждая от вашата помощ. И аз съм с паническо разстройство и съм на 24

 години. Нося си го от 15 годишна. Ровя в интернет, търся информация и си поставям какви ли не диагнози. Получавам една много

 неприятна вътрешна тръпка от известно време. Преминава някак вътрешно през тялото, като лек ток но е много неприятна. Чак леко

 и устните и зъбите ми изтръпват. Това се получава при всяко неволно движение и дори при отместване на погледа ми. Случвало ли му

 се е на някой? От ПР ли е? Много, много съм наплашена от какво може да се получава. Появява се и изчезва през няколко седмици и

 все си мисля, че е симптом на нещо. Случвало ми се е отдавна това чувство, но винаги когато имам температура, а сега не съм болна

 и пак се появява. Много съм отчаяна, моля ви за отговор ако се е случвало на някой. Благодаря ви!

Ами наближава пълнолуние - всики течности в организма са се "надигнали" и създават какви ли не усещания. След 2 дни луната ще скрие лицето си и всичко пак ще е нормално.  Организма ни е едно цяло, но няма как от очите да тръгне проблем и да мине през цялото тяло - просто няма! Според мен това е нещо като настръхването, но вътрешно.  Настръхването не е симптом и признак на болест ама въобще 

JenniferLopez, може пък предния живот да си умряла от някоя болест и душата ти още да не се е отърсила /аз вярвам в тези дивотии  /. Прочети някоя книга за реинкарнацията или потърси хипнотизатор и може да се отърсиш от хипохондрията. Хубаво е да си намерила пътя на лечението си преди да станеш майка, защото ако за себе си се притесняваш, то за детето ще изпитваш жив ужас за най-елементарини здравословни състояния. 

Аз съм се вманиачила в гърдите си  За 5 месеца ходих на 2 ехографии и 3 онколози- хирурзи, туморени маркети, кръвни проби и поне 10 гин.прегледа    Е не мога да се успокоя и това е! Вие ще ме разберете ... все ми се струва, че нещо ще изтърват, че не са поставили правилно диагнозата и уплътнението в гърдата ми ще изненада всички! Все си гледам гърдите дали са еднакви и все ми се струва, че едната е по-голяма или по-навирена. Сега съм решила, че напипвам лимфни възли около гърдата, но ме е срам пак да отида и чакам да ми дойде и свърши цикъла и отивам на мамографията. ТЯРБВА да намеря начин да се успокоя, да спра да си представям погребението си, да плача какво ще стане с детенцето ми!!!
Помагайте!  Ако сте минали вече по този път, ако знаете как да се измъкна.

Гърдите рядко са еднакви и симетрични
Иаз съм същата шантавелка
Мен ми махаха липом, точно на контура на гърдата
Не ми пускаха хистология, обаче, нямало нужда
Сега ме чопка, че нещо не са си свършили работата
Докато излязоха резултатите  преди интервенцията, побърках хирурга от въпроси
За кр. картина, защо ме праща на ренген, с белия дроб всичко ли е наред и тн. т.Обяснява ми жената , че това са задължителни проверки преди всяка операция, да ама аз да не мислите че и вярвам.После пращах мъжът ми да пита да не би да е премълчала нещо от резултатите
Съзнавам че се излагам, обаче не мога да се овладея
Точно когато ме хвана параноята си пусках кръвна картина и беше добре
Три месеца недоспиване, неядене и стрес след това ми бяха смъкнали хемоглобина
ПР ВЛИАЕ НА ОРГАНИЗМА И ГО СРИВА, И ТАКА НАИСТИНА СИ ДОКАРВАМЕ ПРОБЛЕМИ
Бивша пушачка съм, сутрин кашлям, да не ви казвам какви мисли ми минават
Откакто смених работата си си разстроих стомаха, червата, непрекъснато следя изхожданията,
къркоренето и чакам да ме заболи
Поставям си гадни диагнози

Момичета , това , което описвате с внушаването на разни болести наистина съсипва целия ни живот. И аз бързо си поставям диагнози , даже с една приятелка скоро говорихме и се оказа, че и тя страда от подобни мисли постоянно. Срещнах сродна душа макар, че ми се струва , че тя е доста по вманиачена , защото ходи нон стоп по доктори , докато аз не ходя освен ако не е нещо наистина сериозно и да не се чувствам добре. Иначе това , че кашлям или пък че ме боли главата и т.н. - доста неща съм си представяла , че може да са. Като кажа на мъжа ми примерно , че еди си какво ме боли да не е нещо лошо той веднага ме успокоява и забравям. Много успокояващо ми действа. Даже оня ден говорих с него за това , че ме е страх да ми мерят кръвното и , че го вдигам и му викам , че като забременея не знам как ще давам на лекарите да ми го мерят при всяка консултация , а той най - спокойно ми каза да им обясня за какво става въпрос и да го мерим в нас ако позволят. Той ми каза , че щял да ми го мери и така постоянно , докато не ми писне да се страхувам .Той ме разбира , защото самия той има някои проблеми свързани с ПР , но неговото е нещо конкретно , т.е. страх от нещо конкретно. То и моето май е конкретно - страх от болести и лекари и нещо да не се случи лошо. Като тръгнем на път се притеснявам да не стане нещо , някой да не се разболее , да не му прилошее, там къде ще се търси помощ и т.н. Вчера се върнахме от почивка в планината и като загубех мъжа ми от поглед сред голямата група и направо ме побиваха тръпки.Едната вечер той остана да купонясва до късно , а аз си легнах и се събудих в 04 часа и видях , че го няма и се стреснах , отидох и си го прибрах . Луда жена , но не се оставям много много да ми действат тия страхове, почнат ли ме гледам да запазя самообладание.

Здавейте и от мен. Аз съм писала отдавна в този форум, тъй като общо взето бях добре. Аз имам депресия от 7 години - и оттогава пия АД. Много исках да имам второ дете. Преди четири месеца спрях хапчетата - правихме опити с мъжа ми, но за съжаление нищо не се получи. Миналата седмица почувствах, че изпадам и почнах пак да пия АД. Най-лошото е, че сама си го направих, защото се пренатоварих - много работа, стягане на нов апартамент, а на всичкото отгоре се записах и на шофьорски курс. Това адски ме натовари и срина. Проблемът е, че изпитвам панически ужас да карам - колите и шофьорите са ми като страшилища. Все едно съм попаднала в нереален свят. Както и да е, в момента не смея да правя опити за бебе. По принцип моята психиатърка ми казва, че първите 3-ти месеца не трябва да се пие нищо, след това можело. Но аз и до първите три месеца не мога да стигна. Моля ви споделете вашия опит. Имали забременели с АД? Не е ли опасно?

Знаеш ли кога спрях да се страхувам - когато сестра ми ми каза "Е, няма как да е сложно! Все пак има полуидиоти, които карат с години! Няма начин ти пък да не се справиш" 

Maria222, смятам, че сега не е момента да се натоварваш допълнително с нещо, което ти причинява такъв стрес, като шофьорския курс. Изчакай малко да се стабилизираш и когато се почувстваш готова продължи. Колкото до бебето, има АД с които може да се бременее от самото начало  . Но пак ти казвам, стигни до момента в който АД подейства и се чувстваш по-спокойна. 
И се научи да разтоварваш и да релаксираш.