Паническо разстройство - част 5

Благодаря!

Здравейте! От понеделник и аз съм в клуба "паническо разстройство". Цяла година ходих по невролози с диагноза нервно-вегетативна дистония, но пълна оправия нямаше (определено по-добре се чувствах). Лекувах се с деанксит и жълт кантарион. Но накрая ме изпратиха на психиатър, което много ме разстрои. Сега от 2 дни пия езопрекс, геродорм. Атаракс също ми е изписан , но не съм го почвала, защото засега се чувствам добре от езопрекса. А иначе оплакванията са ми главоболие с повръщане , световъртеж, схващане на ръце, свето и шумочуствителност, сърцебиене, изпотяване. Ще се радвам да си споделяме и да обменяме алтернативни методи за справяне с положението!
Хубав ден на всички!

Ох, кво да кажа! Знам за какво иде реч! и аз съм го преживяла! Лекувайте се и по-скоро да оздравявате! А, сега като почувствам нещо и се дрогирам с един валидол - вднага ме отпуска! успех !   

Здравейтезаписвам се и аз при вас,снощи като си легнах ми стана едно такова свито в стомаха,като много притеснено нещо,незнам как да го опиша.Станах и пих мента-глог-валериан.После започнах да треперя,все едно много ми е студено,а не беше така.Това паническа атака ли е?От известно време ми става така,но снощи за първи път беше толкова гадно и сега много се притеснявам какво е.На вас ставало ли ви е така?

simba889, няма как да се каже дали е било паническа атака или не, още повече дали се касае за ПР , защото в живота си човек получава няколкократно панически атаки в една или друга ситуация без да има ПР. Когато , обаче зачестяват и започват да пречат на начина на живот тогава може би вече става въпрос за ПР. Не съм лекар, но от това , което аз съм преживяла във връзка с тези атаки така си мисля. При мен първата криза така да я нарека започна внезапно , когато бях на 15 години , бяхме на гости в сестра ми , изведнъж , както си стоях на масата измежду всички гости започна сърцебиене и много силен страх. Скочих и отидох до тоалетна. Не знаех какво ми се случва тогава и бях много изплашена. Извиках майка ми , която е медицинска сестра и й казах какво ми е, легнах на леглото. Не можех да си намеря място, виках на майка ми да се махнем от тук , да излезем на вън , бях като обезумяла. Донесоха ми валидол и мента, глог и валериана и се оправих за момента , но както разбираш от страх да не се повтори това състояние започна доста често да ми се случва, като най - зле беше в студентските ми години . Не съм ходила на лекар и не пия лекарства искам да подчертая, от страх или не , не знам , но никой не знае за тази моя да я нарека слабост, само мъжа ми знае и то скоро му казах , защото той имаше подобни на моите проблеми и му споделих . Никой друг не знае , с времето сама се начуих на много неща, като цяло ми помага това, че не съм мрачен човек макар , че често ми се случва да ми минават лоши мисли през главата. Веднага гледам да се отърсвам от тях . Та , както казах с годините се научих малко по малко да ги владея тези атаки и докато преди години се гипсирах в автобуси , в дискотеки и на фризьор , сега нямам почти никакви проблеми. Казвам почти , защото при ПР никога не знаеш кога ще се върне , но това, което си повтарям често е , че от това не се умира, не може нищо лошо да ми стане и така. За себе си не се притеснявам , само , когато забременея се моля да нямам атаки , не искам да пия лекарства, и то атаките няма да дойдат , както си стоя в нас, много добре се познавам кога се получават. Атаките ми ще идват от лекарите , това е , от което винаги съм се страхувала и си има причина, която знам каква е.

Благодаря ти,Елизабет,аз в последните 2 години започна да ми прималява,от притеснение получавам и сърцебиене, и направо се панирам.Постоянно мисля за това,не мога да го изгоня от главата си.Като тръгвам за работа само това си мисля,и в автобуса много често ми става зле.За известно време беше намалял този страх,но от 2-3 дни се появи пак.Правих си изследвания,ходих на кардиолог,уж всичко било ОК.Но от главата ми не излиза мисълта че пак може да ми стане лошо.А и снощи както ми стана зле...Незнам как да си помогна сама,досега не съм пила хапчета,но си нося винаги в мен ,,от страх"дето се казва(мента-глог и валидол/

Искам да попитам, когато си на лечение с антидепресанти абсолютно ли е забранен алкохолът или мога да си позволявам по чаша бира или вино?

Момичета трябва да се сблъскате със страховете си, правете точно това от което се страхувате и то веднага не отлагайте.
Този страх и паника трябва  да се опознае и тогава ще можете да го контролирате, когато разберете , че страховете ви не са по-силни от вас самите тогава ще почувствате и свободата си.
Самоиронията също много помага и най-вече заемете се със нещо което да ви отвлича вниманието от вас самите.
 

Не, не е абсолютно забранен. По чаша вино, някоя биричка, че дори и една ракийка - може.

Така е, но на мен най-големият ми страх е от какъвто и било провал - в семейството, на работа, в отношението с детето ... и какво ще си помислят хората - то ест, че за нищо не ставам. Аз самата знам, че имам доста добри качества, но все още не мога да контролирам тези мисли.

Смятам, че разговор с психолог или психотерапевт ще ти помогне много.

mmz отпусни се  , не може да контролираме всичко, човек се учи от грешките си.
Провали винаги ще има, затова победите са толкова сладки 

 Искам да попитам следното нещо :
 Как по - точно може психолог да помогне в такъв вид проблем / примерно ПР / ?!
 Аз лично познавам поне четири психоложки тук в Пловдив и освен празни приказки - нищо друго конкретно не съм чула от тях ?!

Искам така да споделя моето виждане за психиатрите и психолозите. Както казах не съм ходила на лекар за проблема си .В началото , може би години наред не знаех какво ми има , дали изобщо нещо ми има и особено в студентските ми години , когато покрай изпити и прочее се задълбочиха нещата при мен , започнах да се чувствам доста по - различна от останалите хора. На изпит бях като лист, е нормално е , на кафе като седнехме веднага ме почваше атаката , в залата за лекции да не говорим. Един път по време на едно упражнение беше някакъв кошмар. Имала съм периоди на пълно затишие. Особено , когато в живота ми всичко е наред . По стечение на обстоятелствата разбрахме , че и мъжа ми има проблем и той самият прояви желание да се лекува и да отиде на лекар. Върна се много разочарован от психиатъра. Каза , че му е изписал антидепресанти , които мъжа ми не желае да пие , защото се чувства добре , нещата не са извън контрол , но е искал да му се направят някакви изследвания и т.н. Хвърли рецептата и каза , че с глупости няма да се занимава и каза, че сега много рядко се сеща за проблема си. Самата аз мисля , че никое хапче не може да ми помогне ако аз не пожелая. Искам да си помогна сама , без химии , които ще замаскират само положението. Повтарям си , че всичко е само в главата ми , че това е абсурдно и т.н. Най - вече си повтарям , че нищо лошо не може да ми се случи ако получа атака. Оосбено ми помогна това , че разбрах , че много голяма част от хората имат този проблем , защото преди сама да разбера какво ми е мислех , че е нещо много лошо и само аз го имам едва ли не в целия свят . Действа .

Зависи от проблема и степента му на сериозност, естествено при тежко ПР или депресия само с психолог няма да мине. Както и зависи от професионализма на психолога.
За нещата, които притесняват mmz - страх от провал, робуване на чуждото мнение, самоподценяване, няма хапче. Тук е мястото на психолога или психотерапевта, да й помогне да разбере защо се чувства така и как може да го преодолее. Когато причината за стреса изчезне, ще изчезнат и нервно-вегетативните симптоми.

А, ти как си представяш работата на психолога?

Elizabett, първо има голяма разлика между психиатър и психолог. Щом при мъжът ти нещата не са извън контрол да отиде при психолог, защо е ходил при психиатър? И да напълно си права, че нищо не може да ти помогне, пък било и хапче ако ти не пожелаеш. Много се радвам, че при теб нещата не са толкова сериозни и не се налага да пиеш лекарства. Позитивното мислене е много важно наистина  .