- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Съчувствам ти, Cygnus, но не мога да ти помогна.
Може би защото си мисля, че имам контрол над емоциите си.
Не репродуктивните способности са белегът дали един човек, или една двойка, са годни да бъдат родители.
не е без нищо - винаги има медицинска причина за стерилитета. НО СТЕРИЛИТЕТЪТ НЕ Е НАКАЗАНИЕ ЗА ВИНА ИЛИ ОЦЕНКА НА ЧОВЕЧНОСТ И РОДИТЕЛСКИ СПОСОБНОСТИ!
съжалявам, че осиновителката ти е била изрод, но това не ти дава право да обобщаваш на база на личния си пример.
съвсем сериозно те призовавам да спреш да обиждаш огромна група хора с арогантното си невежество и агресия.
Така, ще се опитам да оставя на страна емоциите и да видим какво се получава:
1. Имаме ограничен кръг от хора, които искат интереса/желанието им да бъде законово защитено
2. Законът не може да бъде емоционално натоварван - доводи от типа на това, че някой ще бъде по-щастлив не вървят; целта на закона е да се уреголират обществени отношения с определена тежест
- от тук веднага следва дебат 1 - до колко обществено значим (подчертавам обществено, а не лично) е въпросния проблем и заслужава ли цялата държавна машина да се задейства за уреждането му (тук се вкючват всички процедури по промяната на огромен брой нормативни актове, защото надали някой сериозно вярва, че сурогатството може да се регулира с 1 закон)
- дебат 2 - този закон ще гарантира ли търсения ефект, или по-скоро ще отвори път на цяла нова поредица от проблеми
- дебат 3 - този закон ще трябва да разгледа редица хипотези (все пак става въпрос за разполагане с човешки организми и животи) и тук основния проблем е дали тези хипотези са юридически защитими без да се накърняват права на граждани
- сигурно има още поне 10 дебата, за които в момента не мога да включа.....
Моето мнение по тези проблеми:
1. Желаещите промяна са тези, които трябва да доказват, че промяната на статуквото чрез закон няма да доведе до сериозни рискове за децата, кото се предполага, че ще бъдат обект на договор (когато се въвежда нещо ново, то първо трябва да бъде доказано, че е безопасно или поне относително безопасно, а не да се изисква обратното - желаещите да запазят статуквото да привеждат доказателства за рисковете)
2. Законът не може да гарантира изпълнение на интереса/желанието на заинтереованата група - няма гаранции, че СМ ще полага необходимите грижи по време на бременността, няма гаранции, че тя няма да се привърже и да реши да задържи детето и не може да има гаранции, че то все пак ще бъде предадено на генетичните донори. тук идва и друг проблем - не може да се гарантира в какво здравословно състояние ще се роди - какви разпоредби да се вземат в тази насока или просто да оставим принципа никой като не го иска да го пратим в дом (да е забравяме, че все пак е заченато и родено по поръчка) =>каква ще бъде отговорността на генетичните поръчители?
3. Друг проблем - как ще се определи кои точно граждани са обект на закона и имат право да се възползват от него, без това да поражда дискриминация за други лица (да кажем по медицински причини, но пак има 2 варианта - ако не са изброени всички възможни се оставя голяма врата за тълкуване кои медициснки причини попадат под този закон; ако се тръгне тяхното изброяване остава вероятността някоя да се пропусне => лицата с този медицински проблем остават извън закон и могат да претендират за дискриминация); все пак да се има в предвид, че когато нещо е забранено за всички, никой не е дискриминиран; когато обаче се позволи за част от обществото - тогава вероятността някоя двойка с репродуктивни проблеми да бъде дискриминирана е много по-голям (това че жена няма матка по рождение примерно не я прави дискриминирана спрямо тези, които имат, защото причината е природна, а не човешка);
4. Как ще се гарантира, че няма злоупотребите да станат много повече отколкото са сега извънзаконовите операции - едно е под масата да търсиш СМ, съвсем друго е когато е легализирано - улесняват се хора с всякакви амбиции и помисли да действат (защото да твърдим, че всички ще се възползват само по предназначение от този закон е меко казано необмислено)
5. Хипотезите които трябва да се включват в закона - при физически проблеми за СМ, при смърт, за решения, свързани с тялото и здравето и по време на бременността и пр., които реално не подлежат на нормативно определяне (няма как законодателят да апише, че при нужда от операция примерно СМ няма право да откаже, защото това ще навреди на плода) и пр.
И до тук изобщо не намесвам моралната и етичната страна....там пък нещата са хептем сложни. Та на база на всичко това дето го изсписах - не бих подкрепила СМ. Но тези, които искат прокарването на такъв закон са длъжни да имат най-малкото ясна позиция и поне до някъде виждане как ще се решат тези проблеми. И още нещо - доводи от типа на: това вече се прави, значи трябва да се узакони са крайно неиздържани откъм логика.
1. Имаме ограничен кръг от хора, които искат интереса/желанието им да бъде законово защитено
2. Законът не може да бъде емоционално натоварван - доводи от типа на това, че някой ще бъде по-щастлив не вървят; целта на закона е да се уреголират обществени отношения с определена тежест
- от тук веднага следва дебат 1 - до колко обществено значим (подчертавам обществено, а не лично) е въпросния проблем и заслужава ли цялата държавна машина да се задейства за уреждането му (тук се вкючват всички процедури по промяната на огромен брой нормативни актове, защото надали някой сериозно вярва, че сурогатството може да се регулира с 1 закон)
- дебат 2 - този закон ще гарантира ли търсения ефект, или по-скоро ще отвори път на цяла нова поредица от проблеми
- дебат 3 - този закон ще трябва да разгледа редица хипотези (все пак става въпрос за разполагане с човешки организми и животи) и тук основния проблем е дали тези хипотези са юридически защитими без да се накърняват права на граждани
- сигурно има още поне 10 дебата, за които в момента не мога да включа.....
Моето мнение по тези проблеми:
1. Желаещите промяна са тези, които трябва да доказват, че промяната на статуквото чрез закон няма да доведе до сериозни рискове за децата, кото се предполага, че ще бъдат обект на договор (когато се въвежда нещо ново, то първо трябва да бъде доказано, че е безопасно или поне относително безопасно, а не да се изисква обратното - желаещите да запазят статуквото да привеждат доказателства за рисковете)
2. Законът не може да гарантира изпълнение на интереса/желанието на заинтереованата група - няма гаранции, че СМ ще полага необходимите грижи по време на бременността, няма гаранции, че тя няма да се привърже и да реши да задържи детето и не може да има гаранции, че то все пак ще бъде предадено на генетичните донори. тук идва и друг проблем - не може да се гарантира в какво здравословно състояние ще се роди - какви разпоредби да се вземат в тази насока или просто да оставим принципа никой като не го иска да го пратим в дом (да е забравяме, че все пак е заченато и родено по поръчка) =>каква ще бъде отговорността на генетичните поръчители?
3. Друг проблем - как ще се определи кои точно граждани са обект на закона и имат право да се възползват от него, без това да поражда дискриминация за други лица (да кажем по медицински причини, но пак има 2 варианта - ако не са изброени всички възможни се оставя голяма врата за тълкуване кои медициснки причини попадат под този закон; ако се тръгне тяхното изброяване остава вероятността някоя да се пропусне => лицата с този медицински проблем остават извън закон и могат да претендират за дискриминация); все пак да се има в предвид, че когато нещо е забранено за всички, никой не е дискриминиран; когато обаче се позволи за част от обществото - тогава вероятността някоя двойка с репродуктивни проблеми да бъде дискриминирана е много по-голям (това че жена няма матка по рождение примерно не я прави дискриминирана спрямо тези, които имат, защото причината е природна, а не човешка);
4. Как ще се гарантира, че няма злоупотребите да станат много повече отколкото са сега извънзаконовите операции - едно е под масата да търсиш СМ, съвсем друго е когато е легализирано - улесняват се хора с всякакви амбиции и помисли да действат (защото да твърдим, че всички ще се възползват само по предназначение от този закон е меко казано необмислено)
5. Хипотезите които трябва да се включват в закона - при физически проблеми за СМ, при смърт, за решения, свързани с тялото и здравето и по време на бременността и пр., които реално не подлежат на нормативно определяне (няма как законодателят да апише, че при нужда от операция примерно СМ няма право да откаже, защото това ще навреди на плода) и пр.
И до тук изобщо не намесвам моралната и етичната страна....там пък нещата са хептем сложни. Та на база на всичко това дето го изсписах - не бих подкрепила СМ. Но тези, които искат прокарването на такъв закон са длъжни да имат най-малкото ясна позиция и поне до някъде виждане как ще се решат тези проблеми. И още нещо - доводи от типа на: това вече се прави, значи трябва да се узакони са крайно неиздържани откъм логика.
Една жена написа нещо много умно и добро: Gankata, Благодаря ти.
А някой от вас замислял ли се е, че върху репродуктивното здраве на жените у нас голяма роля играе кастриращото ги патриархално, мачистко общество?
разтълкувай ми го това, моля, че не го разбрах? как по-точно играе роля?
съвсем сериозно те призовавам да спреш да обиждаш огромна група хора с арогантното си невежество и агресия.
Аз пък съм напълно съгласна с това което казва Бужу в този толкова "гаден" според някои пост. Дори нещо повече - достигането до това прозрение беше и моето лекарство навреме да изляза от света, в който единствената ми мисъл се въртеше около появата на заветните две чертички.
според Бижу, природата е преценила, че ти не си годна да бъдеш родител.
Лемън Деси, така мислиш сега. Ами ако в осмия месец, се чувстваш различно? И се окаже, че вместо да сториш добро, си се травмирала непоправимо? 
Ами какво друго да кажа, освен че всичко е риск, и понеже аз съм отговорен човек, ще си нося последствията, и ще си имам обица на ухото, а може и цяла верига.
Аз пък съм напълно съгласна с това което казва Бужу в този толкова "гаден" според някои пост. Дори нещо повече - достигането до това прозрение беше и моето лекарство навреме да изляза от света, в който единствената ми мисъл се въртеше около появата на заветните две чертички.
Лемън Деси, така мислиш сега. Ами ако в осмия месец, се чувстваш различно? И се окаже, че вместо да сториш добро, си се травмирала непоправимо?
Ами какво друго да кажа, освен че всичко е риск, и понеже аз съм отговорен човек, ще си нося последствията, и ще си имам обица на ухото, а може и цяла верига.
Това е чудесно, но къде остава детето в цялата тази галимация?
И не говоря за травми, мавми...Става дума за СМ, която решава, че не иска да даде бебето. Де факто, тя ще отгледа чуждо дете, признавайки го за свое. Чувствайки го, и обичайки го..като свое.
Аз пък съм напълно съгласна с това което казва Бужу в този толкова "гаден" според някои пост. Дори нещо повече - достигането до това прозрение беше и моето лекарство навреме да изляза от света, в който единствената ми мисъл се въртеше около появата на заветните две чертички.
според Бижу, природата е преценила, че ти не си годна да бъдеш родител.
А някой от вас замислял ли се е, че върху репродуктивното здраве на жените у нас голяма роля играе кастриращото ги патриархално, мачистко общество?
разтълкувай ми го това, моля, че не го разбрах? как по-точно играе роля?
Та това е наистина въпрос. Дали е възможно да се докаже като хипотеза- и да, и не, но защо да не се опита. Ако една добра психотерапия има реален ефект защо да не се ползва като вариант наред с останалите. С това не намеквам, че тези хора не са в ред или са болни психически- просто всеки може да има проблеми, за които не осъзнава, но пък им търпи последствията.
Ох, това с първичната рана.....
Наложи се да родя секцио/по медицински причини/, което спаси детето ми, но пък го отделиха от мен повече от 24 часа, защото бях в реанимация. Освен това, последвалите 6 дена, децата си ги вземахме само за кърменията/аз нямах кърма/, в другото време бяха отделени от нас, в общо помещение, където си ревяха и спяха, гледани от една акушерка. Това беше за всички. Правило.
Висях и го гледах през стъклото първите часове. После си чаках времето за хранене - даваха ни по половин час за целта - не помня колко пъти дневно. Без нощта.
И сега какво? До този момент не знаех, че това може да е нанесло непоправими щети на психиката на детето ми.
Честно казано, дискусията почва да ме изнервя. Излиза, че моето дете има първична рана на изоставено дете, щото не съм се преборила с порядките на болницата, така ли???
При това положение, смея да твърдя, че бая осакатени душици има, съдейки по броя на оперативните раждания само в тази клиника. Като процент.
Наложи се да родя секцио/по медицински причини/, което спаси детето ми, но пък го отделиха от мен повече от 24 часа, защото бях в реанимация. Освен това, последвалите 6 дена, децата си ги вземахме само за кърменията/аз нямах кърма/, в другото време бяха отделени от нас, в общо помещение, където си ревяха и спяха, гледани от една акушерка. Това беше за всички. Правило.
Висях и го гледах през стъклото първите часове. После си чаках времето за хранене - даваха ни по половин час за целта - не помня колко пъти дневно. Без нощта.
И сега какво? До този момент не знаех, че това може да е нанесло непоправими щети на психиката на детето ми.
Честно казано, дискусията почва да ме изнервя. Излиза, че моето дете има първична рана на изоставено дете, щото не съм се преборила с порядките на болницата, така ли???
При това положение, смея да твърдя, че бая осакатени душици има, съдейки по броя на оперативните раждания само в тази клиника. Като процент.
Аз пък съм напълно съгласна с това което казва Бужу в този толкова "гаден" според някои пост. Дори нещо повече - достигането до това прозрение беше и моето лекарство навреме да изляза от света, в който единствената ми мисъл се въртеше около появата на заветните две чертички.
според Бижу, природата е преценила, че ти не си годна да бъдеш родител.
Не, Джам, Природата е преценила, че нещо в гените ми или в комбинацията на моите и на любимия човек гени не е наред и беше така добра да ни го покаже по подходящ начин. Аз така възприех нещата за себе си, за да мога да продължа напред, след 8 години борба, безкрайни болезнени медицински процедури и т.н. За мен просто трябва да има разумна граница до къде може да стигне лечението. Когато започне сериозно да вреди на физиката и психиката на човек продължаването му не е приемливо за мен.
Ох, това с първичната рана.....
Наложи се да родя секцио/по медицински причини/, което спаси детето ми, но пък го отделиха от мен повече от 24 часа, защото бях в реанимация. Освен това, последвалите 6 дена, децата си ги вземахме само за кърменията/аз нямах кърма/, в другото време бяха отделени от нас, в общо помещение, където си ревяха и спяха, гледани от една акушерка. Това беше за всички. Правило.
Висях и го гледах през стъклото първите часове. После си чаках времето за хранене - даваха ни по половин час за целта - не помня колко пъти дневно. Без нощта.
И сега какво? До този момент не знаех, че това може да е нанесло непоправими щети на психиката на детето ми.
Честно казано, дискусията почва да ме изнервя. Излиза, че моето дете има първична рана на изоставено дете, щото не съм се преборила с порядките на болницата, така ли???
При това положение, смея да твърдя, че бая осакатени душици има, съдейки по броя на оперативните раждания само в тази клиника. Като процент.
Наложи се да родя секцио/по медицински причини/, което спаси детето ми, но пък го отделиха от мен повече от 24 часа, защото бях в реанимация. Освен това, последвалите 6 дена, децата си ги вземахме само за кърменията/аз нямах кърма/, в другото време бяха отделени от нас, в общо помещение, където си ревяха и спяха, гледани от една акушерка. Това беше за всички. Правило.
Висях и го гледах през стъклото първите часове. После си чаках времето за хранене - даваха ни по половин час за целта - не помня колко пъти дневно. Без нощта.
И сега какво? До този момент не знаех, че това може да е нанесло непоправими щети на психиката на детето ми.
Честно казано, дискусията почва да ме изнервя. Излиза, че моето дете има първична рана на изоставено дете, щото не съм се преборила с порядките на болницата, така ли???
При това положение, смея да твърдя, че бая осакатени душици има, съдейки по броя на оперативните раждания само в тази клиника. Като процент.
Исках да кажа нещо от личен опит, тъй като оставам с впечатлението, че тук това тежи повече като аргумент. Моето момче го гушкаха в интензивното и сестрите, и лекарите бяха много мили и любвеобилни. Стоях колкото мога и аз там, но бях току що оперирана и не можех да стоя 24 часа, а при излизането винаги настъпваше истерия. Идеята ми беше, че колкото и да го обичат и даряват с любов другите, които се грижат за него детето търси майка си.