за сурогатните майки

Значи вие имате правото да избирате децата си ,какъв пол,каква възраст,какво здравословно състояние са,какъв етнос че даже някои избират с какъв цвят  коса и очи да са ,а тези които ще се възползуват от СМ не могат да изберат да имат дете с техните гени.

дори и да има, жената сподели, че резултатите от тази тук анкета са адекватни с резултатите от представителната такава.
както и са адекватни с резултатите от френските проучвания на общественото мнение, които цитирах нейде преди 60 страници.

да отменим тогава всички закони?

Това не го разбрах. 

jp, не знам дали ще успея да се вместя в малкото време, което имам, но - махаме етикетите. Държа да отбележа, че се върнах назад и стоически прочетох всичките 166 страници до момента на моето включване, както и останалите подробности, като линкове и сие, преди да напиша и един ред по темата. Професионално изкривяване, признавам
Та по въпроса - да, хубаво е, че ще го има детето. Нали за това се борим, за повече деца и щастливи семейства. Изобщо не говоря за първични рани, това е дълбока материя, не ми се обяснява по нея, въпреки че чисто професионално съм се интересувала от нея. Оставяме факта, че ще има дете, едно семейство ще е щастливо и всички са ок с цялата работа.
Ако се върнеш малко по-напред, където започнах да пиша, зададох няколко въпроса, на които никой от привържениците не ми отговори аргументирано, а получих отговор - ми кво толкова, ще оставим детето в дом, ще плачат поръчителите, ще си го гледа СМ... Нереално, не мислиш ли?
По въпроса за СМ - човешката психика е странна и необятна и колкото и изследвания да направим, няма гаранция, че в един момент нещо няма да се "счупи" у СМ и да създадем проблем при нея. Както е съгласна да даде детето, в един момент да "превърти" и да се появи проблем. Обществото в България не е дозряло да приеме такова нещо - повече от 100% съм убедена, както има изнудване и продажба на деца за осиновяване, така ще е и при СМ. Независимо какво сме регламентирали със закон или нормативна уредба.
Не мога да довърша сега разсъжденията си, закъснявам, но ако имаш въпроси, ще продължа после.

Тази тема отдавна не е това, което трябва да бъде. Изродила се е дотам, че са се заформили различни групички от осиновени, осиновители, адвокати и хора с проблемно забременяване, които се поддържат едни други. Чета и направо ми е трудно да кажа, че изказват собствено мнение. Очакваме таксиметровите шофьори, полицаите и др. да се включат и основат свои мнения и групи по въпроса. От време на време някой заблудил се влиза нарича всички убийци и какви ли не, като селския идиот и след него всички продължават, все едно нищо не е станало и му е простено, че не е у ред. Така ми изглежда отстрани тази патардия.

Сега сериозно. Отговорила съм в анкетата и не задължавам никого с мнението си.
С няколко думи ще напиша каква според мен е разликата и приликата между осиновените деца и тези от СМ:

Разликата, най-общо казано, че децата заченати чрез СМ, ще живеят с генетичните си родители, ще познават близките си, ще виждат приликите в роднините си, няма да им се налага като пораснат да издирват корените си и да се убеждават лично, че майка им и баща им не са ги обичали и затова са били изоставени. Единствената връзка, която може би има с осиновяването е, че тези деца ще бъдат обичани повече от родни, ще са много изстрадани и чакани с огромна обич от Истинските си родители (осиновители или генетични).

Пояснявам, че пиша от страната на отгледана от изоставен човек, израснал в институции, за съжаление нямал възможност да бъде осиновен, независимо от това постигнал много в живота си. Също така и съм човек с проблемно забременяване.

Не съм осиновител, но да ти отговоря - с мъжа ми сме обсъждали възможността да ВЗЕМЕМ дете след като вече ИМАМЕ наше. Просто проблеми от обективно естество може евентуално да попречат на такова развитие.
Причините са абсолютно тривиални - наближавам 40, страхувам се от малформации, предишната ми бременност беше тежка, с всички съпътстващи екстри а и никога не съм мислила, че най-важното на тоя свят е да оставя собствените си гени, размножени.

Даже ако бях останала сама - пак съм мислила за варианта да си взема. Тогава дори нямаше да правя опит въобще за забременяване, донорски сперми и т.н. Честна дума.

(това го повтарям сигурно поне за десети път в тази тема, но нищо, важното е да стане 200 стр.)

Няколко пъти тук се споменава черен пазар и как узаконяването на СМ, ще го спре. Първо ако става въпрос за 20 жени имащи нужда от СМ, те не е пазар, а е пазарченце. Няма как един черен пазар, който печели само от около 20 продажби, на каквато и цена да са (все пак не става въпрос за милиарди) да развие структури и пипала, че да бъде наречен мафия.

И второ, някой каза нямало как да се спре. Разбира се, че има начин. Все пак това е процедура, която няма как да мине без участието на лекари и медицински лица, работещи в областта на ин-витро. Просто трябва да се затегне контрола в тези болници - частни или държавни. Не вярвам, че при сериозен контрол, лекарите ще рискуват да загубят правото си да практикуват  и доброто си име. Още повече че не става въпрос за големи суми.

Geia - да, няма гаранции за нищо и няма възможност всички винаги да са щастливи.

На мен не ми е известен нито един перфектен регламент, който да покрива по най-справедлив начин всички възможни ситуации. Въпрос на баланс е - дали евентуалните ползи надхвърлят евентуалните проблеми.

Вече дадох пример с разводите. Как се гарантира там, че никой няма да е наранен, че децата няма да са травмирани, че никой няма да бъде изнудван, че никой няма да "превърти" три години след развода? Никак.

И аз мога да те питам - кажи ми как това да се гарантира, иначе да ги забраняваме тия разводи.

Та вярвам ще се съгласиш с мен, че един регламент е въпрос на баланс между ползите и вредите.

Тъй като се съгласихме, струва ми се, че "основният", неусложнен случай се състои в


остава да направим преценка за честотата и тежестта на усложненията.

Както казах, изследвания за СМ има много. Някои от тях са правени седем или десет години след раждането. От всичко, което аз прочетох, при адекватна система на подбор проблемните случаи са много, много малко.

Друго възможно усложнение, което може да възникне - дете с увреждания - според мен би било много по-голяма рядкост. Най-малкото заради факта, че СМ ще е минала медицински тестове и че бременността й ще се следи доста по-внимателно. Добре знаеш, че доста разпространени генетични аномалии могат да се открия още преди ембриотрансфер. А и никой не е казал, че биологичните родители ще са по-скоро склонни да изоставят такова дете.

За случаите, в които биологичните родители са се "отказали" от детето, не съм чела статистика - но не ми се струва да са чести.

Интересно ще ми е да чуя как ти си представяш - колко често биха възниквали проблеми - и най-вече на базата на какви данни?

Потребителката Йоанна се опитваше да се прави на интересна, просто, не обръщай внимание.

Пролетна фея,
може ли още да питам:
Защо не прие да станеш СМ?
А тази жена, като са я намерили много лесно, позната ли им беше или някой им я предложи?
И кьде точно е живяла? В чужбина ли?
Детето тук ли се е родило или в чужбина?
А тази жена нямала ли си е нейно семейство, за да може да да живее у тях?
Сега поддьржат ли врьзка с нея?

Защо на интересна, просто доразви твоята тезата на Mma Ramotswe, "4е не вси4ки трябва да имат деца", и евентуалните деца ще "какви ли психопати ще ги направите" - това последното според brieta. Последния потребител бих си позволила да го предупредя да си мери думите и обидите.

Естествено, че всеки си има свои начини. Тука не става дума за това. Дава се пример с осиновени деца, без да се разбира проблема, това ме изумява вече.

Абе зависи кого питаш...

"Even before IVF was attempted, the Catholic Church opposed it with the suggestion, as I understand it, that a baby conceived by this method would not have a soul. This objection was dropped after the first IVF babies were born and found to be like all other babies, growing up to be normal human beings indistinguishable from their non-IVF counterparts."

Да, няма перфектен регламент, но пък нали трябва да се обхванат всички аспекти на нещата? Или понеже е спешно, бързаме за някъде, не е нужно да се доизбистрят нещата, дай да приемаме нещо, ама колко работи - това е отделен въпрос. Знаеш ли, в случая, факта, че в Германия е забранено сурогатството, много ме учуди и накара да погледна с други очи на нещата. Интересувала съм се за много от проблемите, свързани с проблемното забременяване и факта, че не е разрешено, но дори и се наказва с глоба, беше супер показателен за мен, че има някаква причина в една супер уредена държава да не се приема подобно нещо.
Аз никъде не видях да има баланс в позицията за подкрепа на СМ - каква е ползата, освен че ще имаме още 10 деца примерно в повече? Докато проблемите, които се очертаха в хода на дискусията бяха в пъти повече от премерените ползи. Значи попадаме на дисбаланс? Или?
Разводите не са най-добрия пример, защото все пак участват зрели хора, които могат да обмислят решението си и да действат съобразно това. В случая с раждането на дете от СМ, то няма абсолютно никакво участие, право на избор или решение по въпроса. Смятам, че всеки човек преценява сам за себе си дали да живее в отворена връзка, дали да се жени, дали да се разведе, дали да изневери или да остане верен, но децата, създадени при сурогация нямат абсолютно никакъв избор.


Ако преценката се окаже погрешна? Какво правим? Връщаме детето, настаняваме го в институция, затваряме СМ в лудница?

Прекалено много се разголих, но ще споделя още нещо от личния си опит - въпреки проблемите и дългогодишния стерилитет, изкарах невероятна бременност, никакви проблеми, прекрасно се чувствах, детето беше добре, единствено ми се наложи секцио по медицински причини. При втория опит направих мисед в 14та седмица. Няма да говоря за мъката, за отчаянието, за дупката, в която бях изпаднала... Да е жива и здрава една приятелка психоложка, на нея дължа това, че съм все още с акъла си При третия опит се оказва, че аз имам автоимунно заболяване, което се е отключило в началния стадий на бременността. Абсолютно никой не можа да ми обясни как така се е получило. За да задържа дъщеря си, се наложи да премина през куп процедури, роди се недоносена и за малко да не оцелее. Борих се за нея още от 7мата й седмица... Та кажи ми такива неща как могат да се предвидят, защото въпреки медицинските тестове, че съм клинично здрава, при една следваща бременност се оказах болна?
Та как бихме задължили една СМ да довърши докрай договора, ако това е опасно за нейното здраве?